Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 22.12.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 627/ 2022 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба вх. № 3713/ 24.10.2022 г. от В.Г.С., ЕГН **********,***, подадена
чрез адв. Г.П., ДАК, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22 – 0851 -
000376/ 25.09.2022 г. на Началник група
към ОД МВР Добрич, Сектор Пътна полиция – Добрич, по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят
оспорва извършеното нарушение, като излага становище, че загубеното/откраднато
свидетелство за управление на МПС не лишава водача от правоспособност. Добавя,
че свидетелството за управление на МПС (СУМПС) има единствено удостоверителна
функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактически
състав на придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната
категория, т.е. че фактическата липса на СУМПС при проверката не лишава водача
от правоспособност. Настоява, че не са налице предпоставките за прилагането на
ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Счита, че обжалваната Заповед е издадена при
липса на материалноправните предпоставки за това, поради което е
незаконосъобразна. Възразява, че снабдяването на водача със СУМПС означава, че
той отговаря на изискванията за управление на МПС, поради което налагането на
собственика на подобен вид ПАМ е несъизмеримо с преследваната цел и противоречи
на чл. 6, ал. 5 от АПК, а липсата на СУМПС поради унищожаване/кражба не
означава, че водачът представлява опасност за движението по пътищата. Иска отмяна на ЗППАМ и претендира съдебно –
деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. П., редовно упълномощена, която поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, като бъдат присъдени и съдебно – деловодни разноски на жалбоподателя.
Ответникът
по жалбата — Началник Група към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ – Добрич,
И.В.Н., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. В
придружително писмо вх. № 3983/ 15.11.22 г. при изпращане на преписката оспорва
жалбата и прави възражение за прекомерност, ако се претендира адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя (л. 28).
По
делото е приета преписката по издаване на оспорения акт.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
25.09.2022 г. от Богомил Радков Андреев, младши автоконтрольор към ОД МВР
Добрич, Сектор „Пътна полиция“, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 789910 против ****С. за това, че на
25.09.2022 г., в 14:45 часа, в гр. Добрич, ул. Каменица в посока ул. Надежда,
управлява товарен автомобил Фолксваген Бестел с рег. № ХХХХХХ, като при
проверката представя СУМПС № *********, но при справка в БДС се установява, че
СУМПС на водача е обявено за невалидно поради изгубен/откраднат документ.
Счетено е, че водачът е нарушил 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС,
без да притежава СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него превозно средство. Иззето е СРМПС № ********* и регистрационните табели на
автомобила. Водачът е отразил, че няма възражения. (л. 11)
Със
Заповед № 22 – 0851 – 000376/ 25.09.2022 г., издадена от И.В.Н., Началник Група
към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ – Добрич, въз основа на цитирания по
– горе АУАН, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата, на В.Г.С.,***, като собственик на т.а. с рег. № ХХХХХХ, Фолксваген
Бестел, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни.(л.10)
В
ЗППАМ е описана фактическата обстановка, както е по АУАН, като е отразено, че
собственикът допуска управлението на автомобила от ****С., който не притежава
съответното свидетелство за управление поради изгубен/откраднат документ.
Приложени
са АУАН (л. 11); Докладна записка от актосъставителя (л. 12), в която същият е
записал, че при извършената справка е установил, че СУМПС на водача е обявено
за невалидно като изгубено/откраднато, добавил е, че е иззел същевременно СУМПС
от водача с протокол за доброволно предаване (л. 13); обяснение от Д.С., в
което същият заявява, че му е била открадната личната карта, като е подал
декларация за нова, че няма спомен да е обявявал книжката си за открадната, но
в бързината може да го е сторил (л. 14), за което е разбрал, като са го спрели,
като е посочил, че СУМПС е валидно до 2025 г. Приложена е и Справка – картон на
В.Г.С.; справка за собствеността на автомобила (л. 36); Заповед за
оправомощаване на длъжностни лица рег. № 357з-924-07.04.22 г. (л. 37); Справка
за нарушител/водач за ****С., в която е отразено, че същият има СУМПС, валидно
до 30.01.2025 г., но статусът на СУМПС в БДС е „унищожен“ (л. 40).
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Собственикът
е уведомен за издадената ЗППАМ на 03.10.2022 г. Жалбата е регистрирана на 11.10.2022
г. в Сектор „Пътна полиция“ – Добрич, с оглед на което се явява подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на Заповедта, поради което се явява
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на Сектор „Пътна полиция“ – Добрич
при ОД МВР - Добрич.
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са като
фактически основания за издаване на Заповедта – управление на МПС от водач без
валидно свидетелство за управление на МПС, изгубен/ откраднат документ,
регистрационният номер на управляваното МПС, данните за водача, както и АУАН, с
който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната
Заповед, данните на собственика. Последната е връчена надлежно на адресата.
Заповедта
е издадена обаче в противоречие с материалноправните разпоредби. Това е така,
защото:
Съгласно
чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:
а)
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година.
В
случая, няма спор, че адресатът на ЗППАМ е собственик на ПС, което е било
управлявано на съответната дата, час и място от ****С.. Няма спор, че в БДС
СУМПС на водача се води „унищожено“. По делото не е представена декларацията,
на основанието на която е сторено това. От обясненията на водача е видно, че
същият е подавал декларация за открадната лична карта, но няма спомен да е
заявил за откраднато/изгубено СУМПС. Водачът същевременно не е възразил срещу
АУАН, на основание на който е издадена ЗППАМ.
При
така събраните доказателства, преценени съобразно нормата на чл. 142 АПК, се
налагат следните правни изводи:
Мярката
е наложена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при неоспорено нарушение
от водача, но същата е наложена в противоречие с материалния закон.
Съгласно
чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. В този смисъл нарушение от страна на водача
е налице, след като в системата СУМПС се води унищожено.
Същевременно
обаче, видно от нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в нея не е включено
като основание за ограничение правата на собственика управлението от водач на
превозното му средство в случаите, когато свидетелството за управление на
водача е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Това е така, защото целта на налагане на ПАМ е да предпази участниците в
движението по пътищата от опасности, т.е. от лица, които е възможно да
застрашат живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Наличието
обаче на кражба, загубата на СУМПС или унищожаването му по някаква причина не
означава, че водачът е опасен за движението по пътищата, поради което
законодателят не е включил тази хипотеза сред тези за налагане на ПАМ. Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената Заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон, Закон за
движение по пътищата, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на Глава пета, Раздел първи от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е за собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство. По разбирането на настоящия
състав хипотеза в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – „управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление, валидно за категорията, тъй като същото
е откраднато/изгубено“, не е предвидена. В конкретния случай от представените
доказателства е безспорно установено, че управлявалият автомобила водач е
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него МПС, като към момента на проверката даже
това СУМПС е било в него, но според БДС е унищожено, поради което то вече няма
как да се счита за валидно. От Докладната записка се установява, че е унищожено
поради обявяването му за откраднато/изгубено, но този факт не се потвърди
категорично, тъй като не беше представен документ, от който да е видно
обявяването от водача на СУМПС за изгубено/откраднато. С Протокол за доброволно
предаване е предадено от водача наличното СУМПС. По – важното е обаче, че
законодателят не е обвързал, както вече беше анализирано, налагането на ПАМ по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП с подобна хипотеза. При липсата на такава хипотеза
оспореният акт се явява незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на Закона.
Предвид
изложеното Заповедта следва да бъде отменена.
При
този изход на спора и изрично стореното от жалбоподателя искане, с приложени
към него писмени доказателства, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на 410 лв., а именно – 400 лв. за
адвокатско възнаграждение и 10 лв. за заплатена държавна такса. Възражението на
ответника за прекомерност е неоснователно предвид размера на адвокатското
възнаграждение, който е към минимума.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 3713/ 24.10.2022 г. от В.Г.С., ЕГН **********,***, Заповед за
прилагане на ПАМ № 22 – 0851 - 000376/
25.09.2022 г. на Началник група към ОД МВР Добрич, Сектор Пътна полиция
– Добрич, по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на В.Г.С., ЕГН **********,***,
съдебно – деловодни разноски в размер на 410.00 лв. (четиристотин и десет
лева).
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: