Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
Гр. Пловдив,
16 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм.д. № 1746 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел трети от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по оспорване от прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив, обективирано в Протест срещу чл. 3, ал. 1,
т.1 в частта „гаражни клетки“ и чл. 3, ал. 2, т.6 цялата разпоредба „Гаражни
клетки“ от Наредба за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане,
рекламни, информационни и монументално коративни елементи на територията на
Община Асеновград, приета с решение № 1465, взето с протокол № 47 от
28.05.2014г. на Общински съвет-Асеновград, изменена и допълнена с решение №
604, взето с протокол № 18 от 28.09.2016 г., като същите бъдат отменени.
В протеста се навеждат доводи за това, че в случая наредбата
е приета на основание на делегацията по чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.56 ал.2 от ЗУТ и определя реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми
обекти и елементи на градското обзавеждане върху терени общинска държавна
частна собственост на и територията на Община Асеновград на основание чл.56 от ЗУТ. Въведените норми са задължителни освен за органа на местна власт, така и
за гражданите и юридическите лица по повод осъществяване на визираните
властнически функции. Счита, че оспорените правни норми от Наредбата е трябвало
да бъдат съобразени с нормативния акт от по-висока степен, уреждащ същите
обществени отношения, а именно Закон за устройство на територията. Така посочените норми на чл.56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ лимитативно уреждат вида обекти, които могат да се поставят, като това са
преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия, преместваеми обекти свързани с отбраната и сигурността
на страната. В същото време частта от наредбата оспорените две разпоредби гаражните
клетки се третират като преместваеми обекти, поради което противоречи на
нормата на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй
като гаражните клетки не притежават характеристиките на преместваем обект с
оглед тяхното предназначение, тъй като се ползват в услуга на частни интересни,
а не за увеселителни, търговски и други дейности, нито са елемент на градското
обзавеждане, както и рекламен, информационен или монументално-декоративен
елемент.
В протеста се сочи също, че разпоредбите на чл. 3 ал.1
т.1 и чл. 3 ал.2 т.6 от Наредбата се намират и в противовес и с §5 т.80 от ДР
на ЗУТ, според която по смисъла на ЗУТ "Преместваем обект" е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като > му и/или премахването
му не изменя трайно субстанцията или начина поставянето му на ползване на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Посочва се в тази
връзка, че гаражните клетки не биха могли да представляват преместваем обект,
тъй като се изграждат на място от бетон, метални тръби, ламарини и др., налице
е конструктивна свързаност на обекта със земята - вертикални елементи /тръби и
винкели/, захванати неподвижно към терена върху изляти бетонови фундаменти и e
невъзможно отделянето му от терена и преместването му без нарушаване на
конструктивната му цялост. Разписвайки гаражните клетки като преместваем обект,
Общинският съвет излиза извън делегираните му със закон правомощия тъй като при
издаване на подзаконов нормативен акт съответният орган е длъжен да се
съобразява стриктно с нормативния акт от по-висок ранг, каквито в случая са
КРБ, ЗНА и ЗУТ. Претендира отмяна на посочените разпоредби на чл. 3 ал.1 т.1 от
Наредбата в частта „гаражни клетки“, както и на чл. 3 ал.2 т.6 цялата
разпоредба „Гаражни клетки“. Претендира присъждане на направените по делото разноски
за съобщаване
на протеста чрез обявление в „Държавен вестник“.
Присъединилият се на страната на оспорващия О.М.М.,
чрез адв. Р., намира протеста за основателен и моли да бъде уважен. Счита, че
оспорената наредба в тези части, които са предмет на делото, за нищожна, тъй
като по същество дописва закона с един вид обекти, които не са преместваеми и
са в противоречие с цялата концепция на самия по-висок нормативен акт – ЗУТ,
като вид обекти и вид строежи. Осланяйки се на оспорваните текстове от
наредбата са поставени гаражни клетки в улична регулация и по този начин
жителите на новия квартал „Баделема“ не могат да имат нормален достъп от
уличната мрежа с трайна пътна настилка. За този проблем са сезирани
националните медии, беше широко разпространен, разгласен от тях, но не е последвало
колективно поведение от страна на административния орган – кмета на Община
Асеновград и Общински съвет Асеновград, които се осланят на тези
незаконосъобразни текстове от наредбата и да позволяват влошаване на градската
среда с поставяне на гаражни клетки, които са строежи, а не са преместваеми
обекти, каквито са лимитативно изброени в текста на чл.56 от ЗУТ. Претендира
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Общински съвет Асеновград, чрез
юрк. М. в писмено становище намира протеста за неоснователен и необоснован,
поради което моли да бъде оставен без уважение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за основателност на простеста,
който моли да бъде уважен. Претендира и присъждане на държавна такса за
Държавен вестник.
Във връзка с
императивните изисквания на АПК, раздел ІІІ, гл. Х, съдът е съобщил оспорването
по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 188 от АПК, чрез обявление в ДВ бр.
57/22.07.2022 г., чрез поставяне на копие от него на определеното място в
Административен съд-Пловдив, като същото е публикувано и на интернет страницата
на ВАС.
Съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. При това положение и доколкото протестът е подаден от Окръжна
прокуратура – Пловдив съгласно чл.186, ал.2 АПК, то същият се явява допустим за
разглеждане.
Съдът е допуснал по делото заявеното преди първото
съдебно заседание присъединяване на О.М.М.
като страна по делото на страната на оспорващия, тъй като насроченото с.з. на
11.10.2022 г. на делото не е проведено при задължителното участие на прокурор,
съгласно изискването на чл.192 АПК, пора което първото съдебно заседание се
явява това от 14.12.2022 г., т.е спазена е нормата на чл.189, ал.2 АПК. Съдът е
допуснал присъединяването, тъй като от представените доказателства става ясно,
че с същият е сезирал Окръжна прокуратура – Пловдив за намеса по реда на
надзора за законност, въз основа на който е постъпил и процесния протест.
Представена е в тази връзка по негова жалба постановена резолюция от
28.04.2022г. по преписка вх.№1181/2022г. на Апелативна прокуратура - Пловдив в
изпълнение на ОП-Пловдив, както и нотариален акт за собственост в гр.
Асеновград, кв.Баделема. В този смисъл присъединилият се към протеста О.М. се
явява адресат на оспорените правни норми, уреждаща обществените отношения от
местно значение, и е участник в тези отношения, поради което и за същия несъмнено
е налице правен интерес (като елемент от активната легитимация при оспорването)
от атакуване на процесната Наредба. В тази насока е необходимо да се посочи, че
правният интерес при оспорване на подзаконови нормативни актове се извежда от
естеството на подзаконовия нормативен акт, действието му по време, място и
спрямо лицата, и дори не непременно от конкретния повод за оспорването, и в
този смисъл е текстът на чл. 186, ал.1 от АПК, съгласно който, право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чийто права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения.
Съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. При това положение и доколкото протестът на Окръжна прокуратура –
Пловдив и и присъединилият се на страната на оспорващия О.М. за измежду кръга
от лица, имащи правен интерес от оспорване, същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА за разглеждане.
По отношение
съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира
следното:
В чл. 7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 8 от ЗНА,
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗНА предписва, че
нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен.
Съобразно чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА Общинският съвет е компетентен да издава в изпълнение на правомощията си
по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Нормата на
чл. 80 от АПК предвижда субсидирано приложение на Закона за нормативните
актове, съобразно чл. 8 от който общинските съвети уреждат с издаваните наредби
обществени отношения от местно значение, които не са уредени от нормативни
актове от по-висока степен. В случая, решението на ответника, с което е приета
Наредбата, е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, регламентиращ
правомощието на ОбС да решава и други въпроси от местно значение, които не са
от изключителната компетентност на други органи. Съобразно чл. 75, ал. 2 от АПК
и чл. 7, ал. 2 от ЗНА, приложим на основание чл. 80 от АПК, наредба се издава
за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от
по-висока степен.
Без съмнение общинската наредба представлява
подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да
детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от
по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени
със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към
неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест
регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и
конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в
противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от
закон обществени отношения.
Процесната Наредба за преместваемите обекти, елементи
на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално коративни
елементи на територията на Община Асеновград е приета с решение № 1465, взето с
протокол № 47 от 28.05.2014г. на Общински съвет-Асеновград, изменена и
допълнена с решение № 604, взето с протокол № 18 от 28.09.2016 г. на Общински
съвет – Асеновград /л.48-99 по делото/. Текстът на нормата на чл.3 се намира в Глава
Втора, Раздел I и е
озаглавена „Видове преместваеми обекти“. Същата гласи следното:
„Чл.3./1/
1. По своя характер преместваемите обекти могат да
бъдат: Стационарни относително трайно заемащи съответната площ за определен
срок 1. /павилиони, кабини, гаражни клетки, сергии, сенници, тенти, стълби и
др./. В зависимост от прикрепването си те могат да бъдат без връзка с терена
или свързани нетрайно с терена.
2. Мобилни монтирани в началото на работния ден и
демонтирани след края на работния ден /колички, стойки, щендери, маси за
продажба и услуги, маси за открито сервиране към заведения за обществено хранене,
чадъри и други подобни/.
3. С акционен характер – сглобяеми съоръжения за
провеждане на краткотрайни обществени и атракционни мероприятияза период не
по-дълъг от три месеца.
/2/ По своя вид преместваемите обекти могат да бъдат:
1. Павилиони;
2. Навеси – нетрайно свързани с терена;
3. Маси и колички до 4 кв.метра;
4. Подиум, стълби и други;
5. Елементи на градското обзавеждане –
спирки на градски транспорт, пейки и други трайно поставени елементи на
обществената инфраструктура, детски атракционни съоръженияи други;
6. Гаражни клетки;
7. Базарна конструкция /открита или
покрита, временна – с аукционен характер или постоянна –само на общински пазар,
като последните се подчиняват и на Правилника за устройството, организацията и
управлението на обищнските пазари и тържища на територията на Община
Асеновград.
Законодателят в нормата на чл.56, ал.2 ЗУТ е въвел
изрично изискване наредбата на органа на местната власт да бъде приета по реда,
условията и разписаните правомощия на ЗУТ, а не по общия ЗМСМА. Съгласно чл.
56, ал.1 ЗУТ Върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми
увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и
други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при
бедствия; 4. (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) преместваеми обекти, свързани с отбраната
и сигурността на страната.
Видно от §7 от ПРЗ на Наредбата, същата се издава на
основание чл. 56 от ЗУТ, поради което постановките в този подзаконов нормативен
акт следва да са изцяло в синхрон с тези на законовата разпоредба, по чието
приложение се издава общинската наредба. Такъв синхрон не се установява с разпоредбите на
оспорените разпоредби на наредбата по отношение на чл.3, ал.1, т.1 в частта
„гаражни клетки“ и по отношение на чл.3, ал.2,т.6 „Гаражни клетки“.
На първо място нормата на чл.56 ал.1 от ЗУТ урежда
лимитативно обектите, които могат да се поставят върху поземлените имоти като
преместваеми, а такива са: увеселителни обекти, преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за
временно обитаване при бедствия, преместваеми обекти свързани с отбраната и
сигурността на страната. Посочените в наредбата на Община Асеновград гаражни
клетки не са иммежду тях и не представляват преместваеми обекти по смисъла на чл.56
от ЗУТ, тъй като от една страна не притежават характеристиките на преместваем
обект с оглед предназначение си, което е за частни нужди, нито представляват
преместваеми обекти по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ - "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
хпоставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
поставянето му на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя
или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху
терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез
сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена. Обикновено гажажните кллетки се изграждат на място от бетон, с метални
тръби, ламарини и др., с други думи - конструктивна свързаност на обекта със
земята вертикални елементи, захванати неподвижно към терена върху изляти
бетонови фундаменти, поради което е невъзможно отделянето им от терена и
преместването им, без да бъде нарушавена конструктивната им цялост. В този
смисъл същите представляват строеж смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, още
повече, че с поставянето им се променя трайно начинът на ползване на земята.
Тук е мястото да се посочи, че трайно в съдебната
практика е застъпено становището, че с оглед предназначението на гаража за
задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по
смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като
преместваем обект, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е
изграден. Гаражът няма предназначението, което се изисква по закон за преместваемите
обекти, а служи за паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични
потребности на собствениците им. Неговият статут е уреден в ЗУТ като обект на
допълващото застрояване по чл. 42, ал.2 от ЗУТ в имотите на лицата,
представляващи частна собственост и на основание чл. 41, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, в
урегулирани поземлени имоти се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, или се допуска от главния архитект на общината с
виза за проучване и проектиране.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че оспорените
нормативни разпоредби противоречат и на чл. 76, ал.3 от АПК, съгласно който
общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно
нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.
По смисъла на чл. 76, ал.3 от АПК издаваните от общинските съвети нормативни
актове имат вторичен и производен характер спрямо законите, като са с по-висока
степен на конкретизация и ограничено териториално значение. В случая с протестираните
разпоредби от Наредбата, респ. части от текстовете им, са изчерпателно посочени
видовете преместваеми обекти, като е създадена правна уредба, нерегламентира в
по-високия по степен нормативен акт - ЗУТ и в противоречие със същия.
По изложените съображения, поради несъответствието им
с нормативен акт от по-висока степен, протестираните разпоредби от Наредбата, а
именно разпоредбите на: чл.3, ал.1, т.1 в частта „гаражни клетки“ и по
отношение на чл.3, ал.2,т.6 - цялата „Гаражни клетки“, се явяват
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора и по арг. от чл. 143,
ал.1 от АПК, предвид изрично заявеното от страна на Окръжна прокуратура -
Пловдив за присъждане на разноски за производството, представляващи такса за
обнародване в ДВ, същата следва да й се присъди.
Разноски следва да се присъдят и на присъединилият се
на страната на оспорващия О.М.М., съгласно представения списък с разноски
заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 3, ал.1,
т.1 в частта „гаражни клетки“, както и на чл. 3, ал.2, т.6 цялата разпоредба
„Гаражни клетки“ от Наредба за елементи на градското обзавеждане, рекламни,
декоративни елементи на територията на преместваемите обекти, информационни и
монументално Община Асеновград" приета с решение № 1465, взето с протокол
№ 47 от - 28.05.2014г. на Общински съвет - Асеновград, изменена и допълнена с
Решение № 604, взето с протокол № 18 от 28.09.2016 г. на Общински съвет –
Асеновград.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Окръжна
прокуратура- Пловдив разноски по делото в размер на 20/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на О.М.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 800 /осемстотин/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението, същото да се обнародва
в „Държавен вестник“ по реда на чл. 194 от АПК.
Препис от настоящото решение да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.