Решение по дело №3767/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3983
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20193110103767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………/30.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3767 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника му адв. Б.Д.срещу А.П.И.”, гр. ****, представлявана от Областно пътно управление,***, съдебен адрес****осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 823.05 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско”, на собственика на увредения л.а. Мерцедес ДК № ****и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: между дружеството ищец и Н.Е.Д., е сключен договор за застраховка „Каско”, по отношение на притежавания от последния лек автомобил, марка Мерцедес ДК № ****, обективиран в застрахователна полица № ****, валидна за периода от 14.07.2018г. до 13.07.2019г. На 01.08.2018г. е настъпило ПТП при движение по АМ Ч.М. по посока гр. *** на 3-ти км, при което, водачът на лекия автомобил Н.Е.Д. е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат по автомобила са настъпили имуществени вреди – увредени облицовка предна броня; кора под двигател; кора под скоростна кутия; кора под купе; термощит ауспух ср. част. По силата на горния договор ищецът, в качеството му на застраховател и по заведена преписка № ***, е наредил ремонтиране на застрахования автомобил в К.П.Ц.ООД. На последния е изплатил възнаграждение за извършен ремонт в размер на 798.05 лв. За ликвидация на щетата са извършени разноски в размер на 25 лева. Ответникът отговаря за вредите, причинени от противоправното поведение на лицата, на които е възложил дейността по поддържането, ремонта и управлението на пътната мрежа в региона в изправност. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, по който моли за постановяване на положително решение.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковата претенция, основан на следните доводи: Не оспорва, че път АМ Ч.М. е част от републиканската пътна мрежа и че администрацията, която го управлява е АПИ. Сочи, че в съставения протокол за ПТП не е отразена скоростта, с която се е движил автомобилът, информация за пътната обстановка и атмосферните условия. Оспорва реализиране на ПТП поради наличие на неравност на платното за движение, както и описаните в протокола щети по автомобила. Оспорва валидността на процедурата по изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като при извършения на 02.08.2018г. оглед на застрахования автомобил е констатирана една щета /облицовка предна броня/, а при направения на 30.10.2018г. повторен оглед, описът на претенциите е допълнен. Оспорва механизма на настъпване на пътното произшествие, както и настъпилите по автомобила щети и причинната връзка между тях. Заявява, че с поведението си водачът е съпричинил вредоносния резултат. Моли предвид изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с което насоченият срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

С Определение № 8167/26.06.2019г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***.

В отговора на исковата молба третото лице помагач на ответника сочи, че така предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че причината за процесното ПТП не следва да се търси в действията или бездействията на администрацията, управляваща пътя, а в поведението на водача на МПС. Твърди се, че водачът с поведението си сам се е поставил в ситуация, която не му е позволила да реагира адекватно. Според третото лице помагач на ответника, през посочения в исковата молба период и място на настъпване на произшествието, пътното платно е било приведено в съответствие с техническите изисквания така, че да се гарантира безопасността на участниците в движението

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от Застрахователна полица № ****, че между ищеца по делото – ЗАД „Б.В.И.Г.” и собственика на МПС с марка Мерцедес ДК № ****, е сключен договор за застраховка „Каско”, материализиращ и удостоверяващ възникването на застрахователно правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързващ страните за периода от 14.07.2018г. до 13.07.2019г.

Н.Е.Д., участник в ПТП, е попълнил Заявление за изплащане на обезщетение за вреди от настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско”. Видно от вписаното в заявлението /приложено на л. 12 по делото/ Н.Е.Д. е заявил, че на 01.08.2018г. в гр. Варна, по време на движение по АМ Черно море, автомобилът е попаднал в необезопасен участък /съединителна фуга, от която стърчи метална шина/. В резултат са настъпили щети по предна броня и отдолу на лекия автомобил.

От приложения на лист 14 от делото Опис на претенция № ***се установява, че на 02.08.2018г. служители на ищцовото дружество са изготвили опис на претенцията по щета, заявена от Н.Е.Д. – собственик на лекия автомобил участвал в ПТП. Видно от същия Опис на щета по застрахования автомобил е вписана една щета: облицовка предна броня, лека деформация – боя.

На 30.10.2018г. е извършен повторен оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани допълнителни щети. Видно от приложения на л. 15 опис, щетите са следните – облицовка предна броня; кора под двигател; кора под скоростна кутия; кора по купе л.; термощит ауспух ср. част.

Приложеното на л. 22 по делото копие на Доклад по Щета № *** по застрахователна полица **** /при платена застрахователна премия 432.63 лв., застрахователна и действителни стойности на л.а. 5 000 лв./ – във връзка със застрахователно събитие настъпило на 01.08.2018г. с л.а. Мерцедес ДК № ****/год. на производство 2003г./, установява по категоричен начин, че ищцовото дружество е калкулирало обезщетение от 798.05 лева, при коефициент на редукция от 1,00  и признато обезщетение  от 798.05 лева, поради което е и предложено на 27.11.2018г. на автосервиз К.П.Ц.ООД, на който е възложено извършването на ремонта /възлагателно писмо л.16 и фактура л.17/ да се изплати сумата от 798.05 лева – застрахователно обезщетение, по банков път.

При така калкулираното обезщетение за застрахователно събитие, от приложеното на л. 23 по делото преводно нареждане от дата 29.11.2018г., безспорно се установява, че ищцовото дружество ЗАД „Б.В.И.Г.” е заплатило по банков път /чрез „Б. ДСК” ЕАД/ на автосервиз К.П.Ц.ООД сумата в размер на 798.05 лева с вписано основание CLAIM *** за лек автомобил с номер ****.

Приобщени по делото са и писмени доказателства, а именно контролен талон на лекия автомобил и фотоснимки на лекия автомобил, изготвени на 02.08.2018г..

Приложен е и Протол за ПТП № *** от 01.08.2018г., от който е видно, че ПТП е посетено от представител на контролните органи.

Не се оспорва, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и че администрацията, която го стопанисва е А.П.И.”, чрез специализираното й звено Областно пътно управление ***.

В хода на производството, с оглед пълното изясняване на фактическата страна на спора е допусната съдебно-автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесното ПТП се е състояло на 01.08.2018 г., около 10:30ч. при движение по АМ Ч.М. по посока гр. *** на 3-ти км. По АМ „Ч.М." на горепосоченото място, уч. 2 навлиза в необезопасена (дупка) фуга на АМ „Ч.М." в следствие на което удря (охлузва) предна броня. Мястото е посетено от контролните органи на КАТ и е съставен Протокол за ПТП N: ***/01.08.2018г. АМ „Ч.М." в тази си част представлява мостово съоръжение, състоящо се от две платна за движение, по едно във всяка посока, разделени с предпазно ограждение. Всяко едно платно се състои от по две ленти за движение. Налице са четири снаждания по ширина на пътното платно, при които са се образували фуги, частично покрити с решетки. Вещото лице приема уврежданията, които са установени от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, а именно: Облицовка броня предна - увреждането се изразява в деформация и нараняване на лаковото покритие на детайла в предната му долна част. Увреждането е получено при преминаване на автомобила върху обект с височина от пътната настилка, достатъчна, за да достигне до горният край на увреждането на детайла, но и еластичен, за да мине под автомобила. Обектът е бил с твърд и остър край, какъвто би могъл да бъде метална шина. За възстановяване на детайла е необходимо ремонт на степен 1 и боядисване. Кора под двигател - увреждането се изразява в счупване на детайла в лявата му част, вследствие на съприкосновение с твърд и остър предмет. За възстановяване на детайла е необходимо подмяната му с нов. Кора под скоростна кутия - увреждането се изразява в счупване на детайла в лявата му част, вследствие на съприкосновение с твърд и остър предмет. За възстановяване на детайла е необходимо подмяната му с нов. Кора под купе лява - увреждането се изразява в счупване на детайла, вследствие на съприкосновение с твърд и остър предмет. За възстановяване на детайла е необходимо подмяната му с нов. Термощит ауспух средна част- увреждането се изразява в деформация на детайла в лявата му част, вследствие на съприкосновение с твърд предмет. За възстановяване на детайла е необходимо ремонт на степен 2. Механизмът на получаване на уврежданията по автомобила е преминаването му върху обект на пътната настилка, като обектът остава между колелата на автомобила. Този обект е с височина достигаща до горния край на увреждането на броня предна, с твърдост достатъчна да нарани пластмасовите детайли по автомобила, но в същият момент и еластичен, за да се деформира и остане под автомобила. Обектът е с остра и твърда контактна повърхност. Механизмът на настъпване на щетите отговаря на описаната схема в протокола за ПТП/заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Общият размер на средствата по пазарни цени, нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от описаното ПТП, са в размер на 1065.36 лв. Ремонтът на автомобила е извършен в сервиз „К.П.Ц." ООД, на стойност 798.05 лв.. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 798.05 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка автокаско. Направените от застрахователното дружество разходи в размер на 25 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. На 400 м преди началото на мостовото съоръжение в посока гр. Варна от дясната страна на платното за движение е имало налице пътен знак Т17 - допълнителна табела с жълт фон, която се използва за въвеждане на временна организация и безопасност на движението. На нея е изобразено: Т1 - „Разстояние до ... 300 м", В26 - „Забранено е движението със скорост по - висока от обозначената 120 км/ч" и знак, обозначаващ опасност на излизане на превозното средство от платното за движение. На 300 м преди началото на мостовото съоръжение в посока гр. ***от двете страни на платното за движение е имало налице пътен знак А15 - „Опасност от хлъзгане", В26 - „Забранено е движението със скорост по - висока от обозначената 90 км/ч", допълнителна табела Т14 - „При сняг и зимни условия" и на същата табела изобразено и дъжд. На 200 м преди началото на мостовото съоръжение в посока гр. Варна от лявата страна на платното за движение е имало налице пътен знак А15 - „Опасност от хлъзгане", В26 - „Забранено е движението със скорост по - висока от обозначената 70 км/ч", допълнителна табела Т14 - „При сняг и зимни условия" и на същата табела изобразено и дъжд. Според характера на получените увреждания, вещото лице счита, че уврежданията са получени на АМ „Ч.М", в платното за движение в посока от Юг към Север (от гр. *** към гр. ***), при една от четирите снадки (фуги) на мостовото съоръжение намиращо се на км. 3. Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з., употребата на автомобила не би довела до увеличаване на уврежданията.

В проведеното открито съдебно заседание по делото са изслушани допуснатите гласни доказателства като е разпитан свидетелят Н.Д. – с показанията на който да се установят наведените фактически твърдения по обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие – ПТП и за състоянието на пътната настилка. Св. Д. споделя, че процесното ПТП е станало около 9:30 - 10:00 часа, той е бил водач на МПС. Движението на превозното средство  не е било с висока скорост. Металната шина, вследствие на която е настъпило застрахователното събитие,  не е била обозначена със знак, нямало е следи от ремонтна дейност и е било обективно невъзможно да се избегне препятствието на пътното платно. Видимостта на водача на превозното средство е била допълнително ограничена от завой, който се намирал точно преди мястото на металната шина. Автомобилът претърпял поражения отдолу. Спрял и подал сигнал на тел.112. ПТП било посетено от контролните органи. Не е имал възможност да избегне препятствието при завой на дясно, защото отдясно имало кола, а в ляво била мантинелата.

С оглед дадената възможност на ответника за събиране на гласни доказателства посредством разпит на един свидетел в режим на призоваване, с показанията на който да опровергае твърденията на ищеца относно механизма на ПТП, настъпилите щети и характеристиките на местопроизшествието, е разпитан св. А.А., мл. автоконтрольор при IV РУ Полиция ОД на МВР Варна. В показанията си установява, че той е съставител на  Протокол за ПТП № ***/01.08.2018г., находящ се на л.7 от делото. Миналата година в началото на м. август получили сигнал от дежурния в IV-то РУ, че автомобил преминавайки през виадукта, застъпва стърчащо желязо. Посетили ПТП, за което съставили протокол. Действително в лявата лента посока гр. Варна около втори трети километър имало стърчащо желязо. Видял видими увреждания по автомобила отпред.

Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

 За успешното провеждане на иск по реда на релевантните в настоящия случай разпоредби на чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността на пътния участък, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи изправността на пътния участък.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между дружеството ищец и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица.

Установи се от събраните по делото доказателства, че на твърдяната дата – 01.08.2018г. е настъпило застрахователното събитие, а именно реализиране на ПТП, като управляваният от Н.Д. автомобил е преминал през несигнализирано препятствие на пътното платно, при което са увредени облицовка предна броня; кора под двигател; кора под скоростна кутия; кора по купе л.; термощит ауспух ср. част.

От заключението по допусната съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че сочените щети, биха могли да настъпят в резултат на съприкосновения на автомобила с металната шина на пътното платно. При това положение и при липса на съответно опровергаване от страна на ответника на изнесеното от свидетелите, за съда е налице основание да приеме, че вследствие на преминаване през метална шина на пътното платно, на застрахования автомобил са причинени твърдяните от ищцовото дружество щети, а именно: увредени облицовка предна броня; кора под двигател; кора под скоростна кутия; кора по купе л.; термощит ауспух ср. част,  като размерът на щетите следва да се определи на 798.05 лева, съобразно заключението на вещото лице, като на доверения сервиз е изплатена сума от 798.05 лева.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д. №750/2011 г., II т. о., "протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства”. Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за ПТП, като ищецът е ангажирал и други доказателства за установяване на механизма на ПТП посредством разпита на свидетели, непосредствено възприели преминаването на МПС през препятствие на пътното платно и последвалите щети по автомобила.

Освен гореизложените съображения, съдът счита за необходимо да отбележи и следното: В чл.6, т.4 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към гаранционния фонд е предвидено да не се съставя протокол за ПТП при повреди на МПС, когато повредите не са причинени от друго ППС. По отношение на въпроса следва ли да се съставя протокол за ПТП при повреди на МПС, когато повредите не са причинени от друго ППС /какъвто е настоящия случай/ съдът счита, че такъв не следва да бъде съставян, тъй като това е изрично уредено в горецитираната разпоредба на чл.6, т.4 от Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. Доколкото застрахованият не е бил длъжен да сигнализира органите на КАТ, а само застрахователя съгласно Общите условия, което е сторено, и при установеност на механизма на ПТП и настъпилите щети, то е налице валидно основание за изплащане на застрахователно обезщетение и съответно – след неговото заплащане от застрахователя е възникнало правото му на регрес спрямо ответника. 

Мястото, на което е станало ПТП е път от републиканска пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице – второстепен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

Неоснователно настоящият състав на съда намира и възражението водачът на увредения автомобил да се е движим в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На първо място по делото няма данни да е реализирана административно-наказателната отговорност на водача, за неспазване на горното правило за поведение. От друга страна, по делото не се установи наличното на пътното платно препятствие да е било обозначено или обезопасено, за да има възможност водачът да съобрази поведението си, респ. да спре или заобиколи същото и по този начин да предотврати преминаването през него. Последното налага извода за неоснователност на възражението за отпадане отговорността на възложителя поради виновно поведение на водача на увреденото МПС.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявената претенция е основателна в рамките на предявения размер от 798.05 лева и относно разноските по открита щета в размер на обичайните такива от 25.00 лв..

Ответникът дължи законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ЗАД „Б.В.И.Г.” искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски направени в настоящето производство, както следва – за държавна такса в размер на 50 лв., възнаграждение на едно вещо лице по назначената експертиза в размер на 180 лв., депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лева и сумата в размер на 360лв. представляваща адвокатско възнаграждение, или общо 620 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ:

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.П.И.”, гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата в общ размер на 823.05 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско”, на собственика на увредения л.а. Мерцедес ДК № ****и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 07.03.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за щети причинени от ПТП на 01.08.2018г., при движение по АМ Черно море, посока гр. Варна на 3-ти км, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА А.П.И.”, гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 620.00 лв. /шестстотин и двадесет лева/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач  на страната на ответника И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***.

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: