Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 19.02.2014год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,ТърговсК. отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на единадесети февруари 2014год.,в
състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.С.
,като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 8471 по
описа за 2012год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с
правно основание Чл.266, ал.1 ЗЗД от „Е.-2”ООД срещу „М.К.”ЕООД.
Ищецът
„Е.-2”ООД твърди в исковата молба, че с ответника „М.Ко”ЕООД на 11.04.2012год.
са сключили договор за изработка с предмет извършване на СМР на обект
„Фотоволтаична електроцентрала”- гр.Ямбол.
Конкретният обем на задължението на ищеца се определял съобразно
Приложение №1, представляващо неразделна част от договора. Поддържа се в исК.вата
молба, че пълното изпълнение на задълженията на ищеца по договора се установява
с подписването на протоК.л №1/11.05.2012год. за извършени СМР на обект
„Фотоволтаична централа”-гр.Ямбол, както и от приемо-предавателен протоК.л
№2/08.06.2012год., като и двата протокола имат характера на протоК.л обр.19,
предвиден в договора като условие за приемане на работата от възложителя. Твърди
се в исК.вата молба,че въпреки приемането без възражение на изпълнените
строително-монтажни работи от представител на ответното дружество, те не са
били разплатени в пълен обем до
настоящия момент. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата 84 543,98 лева, представляваща
възнаграждение за приети, но неразплатени изцяло строително-монтажни работи, извършени
на обект „Фотоволтаична електроцентрала”- гр.Ямбол, ведно със заК.нната лихва
от предявяването на исК.вата молба до оК.нчателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за
заплатено адвокатсК. възнаграждение.
Ответникът
в представения по делото писмен отговор оспорва предявените искове като на
първо място излага съображения, че не е налице приемане на възложените СМР,
като твърди, че представените от ищеца приемо-предавателни протоколи са
подписани от лице без надлежна представителна власт по отношение на ответното
дружество. На следващо място се твърди, че работата е била изпълнена с
недостатъци, поради което упражнява правата си по Чл. 265, ал1, предложение
трето от ЗЗД- отбив от възнаграждението съобразно стойността на недостатъците,
които са били вече поправени и отстранени от самия възложител чрез възлагане на
работата с недостатъци на друг изпълнител- в размер на сумата от 48 811,84
лева. За разликата до пълния размер на иска пък се предявява възражение за
прихващане с неустойка в размер на 15% от стойността на договора или за сума в
размер на 20 119 лева, дължима на основание Чл.3.3 от договора, поради
неспазване на срока за завършване на строително-монтажните работи, а именно до
31.05.2012год. Предвид изложените съображения ответникът моли предявеният иск
да бъде отхвърлен от съда като неоснователен. Претендират се и направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по
делото доказателства приема
за установена следната фактическа обстановка :
По
делото е представен и приет като доказателство Договор за изработка от
11.04.2012год. с предмет изпълнение от страна на ищеца „Е.-2”ООД на монтажни
работи на обект „Фотоволтаична електроцентрала Ямбол- 10 MW,
находяща се в местността „Стоянов кладенец” в поземлен имот с идентификатор
87374.56.84. Съгласно Чл.2.1 от договора стойността на отделните видове
монтажни работи е определена съгласно Приложение №1, представляващо неразделна
част от договора. Съобразно разпоредбата на Чл.2.2 от договора възложените и
изпълнените работи по договора се удостоверяват с двустранно подписан между
страните Акт обр.19, формиран на база действително изпълнените
строително-монтажни работи. Съгласно Чл.2.3 възложителят заплаща ежемесечно 90%
от стойността на изпълнените видове работи на изпълнителя в 5 дневен срок срещу
издадена фактура на база Акт обр.19. Съгласно Чл.2.4 възложителят задържа 10%
от стойността на изпълнените СМР като гаранция за добро изпълнение на договора,
като гаранцията се освобождава 30 дни след подписването на Акт обр16 и
въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация. Съгласно Чл.3.1 срокът за
завършване на уговорените строително-монтажни работи е 31 май 2012год. като при
неспазване на срока за завършване на работата изпълнителят дължи на възложителя
неустойка в размер на 15 % от стойността на договора.
По
делото е представен и приет като доказателство Протокол-акт обр.19/14.05.2012год.
за извършени СМР, двустранно подписан от представители на страните, съгласно
който на обекта са били извършени и приети монтажни работи на стойност
34 263,30 лева. За ответника протоколът е подписан от лицето М.Б..
По
делото е представен и приет като доказателство Приемо-предавателен протокол №2/13.06.2012год.,
двустранно подписан от представители на страните, съгласно който на обекта са
били извършени и приети монтажни работи на стойност от 126 688,70 лева. За
ответника протоколът е бил подписан от лицето М.Б..
По
делото са представени и приети като доказателства Фактура № 51/27.04.2012год.
за сумата от 5 000 лева с ДДС; ф-ра № 52/14.05.2012год. за сумата от
34 263,30 лева с ДДС и ф-ра № 53/14.06.2012год. за сумата от
121 688,70 лева.
От
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално
изготвено се установява, че с банков превод от 27.04.2012год. ответникът е
изплатил изцяло фактурираната стойност по първата фактура в размер на
5 000 лева. По издадената втора данъчна фактура са извършени два банкови
превода : първият на 22.05.2012год. за сумата от 15 704,01 лева и вторият
за същата сума на 19.06.2012год. или общата сума на преводите е в размер на
31 408,02 лева. По третата фактура е извършен банков превод на
22.06.2012год. в размер на 40 000 лева. Установява се от заключението на
вещото лице, че ответното дружество е осчетоводило трите фактури по с-ка № 401
„Доставчици”, фактурите са заведени в Дневника за покупки и е приспаднат
данъчен кредит. Общият размер на неизплатената сума по третата фактура възлиза
на 81 688,70 лева.
От
заключението на вещото лице съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Ж.Е., което също се кредитира от съда, се установява, че констатираните
след подписването на приемо-предавателните протоколи неточно изпълнени монтажни
работи са следните : липсващи шайби и гайки; лошо затегнати или презатегнати
болтове; нарушено цинково покритие на металната конструкция; неправилен монтаж
на носещите греди на металната конструкция; немонтирани ветрови връзки;
неизравнени алуминиеви профили с панелите; липсващи планки за закрепване на
модулните панели; незатегнати планки за закрепване на модулните панели;
неподправнен терен около шахтите; непочистени шахти от отпадъци; неподредени
кабели; неотрязани тръби до стените на шахтите; неизвозени земни маси от
изкопите; неизпълнени тръби с полиоретанова пяна. Всички тези неточности и
несъответствия са представени от вещото лице в снимков материал, който е
изготвен при съставянето на Констативен протокол от 25.07.2012год. между
представители на корейската фирма „В.С. Т.К.Л.”, която се явява главен
изпълнител на обекта и възложител на ответното дружество. Установява се от
представените по делото и приети като доказателства Констативен протокол
№1/20.08.2012год. и Анекс №1/06.08.2012год., че ответникът е възложил на трети
лица- дружествата „С.И.”ООД и „В. 2005”ООД
отстраняване на неизправностите по изпълнението на монтажните работи.
Същевременно от заключението на вещото лице се установява, че така
констатираните несъответствия в работата на изпълнителя са били отстранени,
което се подкрепя и от съставения от вещото лице снимков материал.
От показанията на свидетеля И.Л. се
установява, че е бил технически ръководител на „М.К.” ЕООД за обект
„Фотоволтаична електроцентрала Ямбол- 10 MW през периода от м.май 2012год. до края на
август 2012год. Ответникът е бил главен изпълнител на обекта, а ищеца и още
няколко фирми са били негови подизпълнители. За главен ръководител на обекта по
отношение на „М.К.” ЕООД бил М.Б., който бил и непосредствен
ръководител на свидетеля.
Според
свидетеля е имало редица недостатъци в работата на ищеца и другите
подизпълнители, които обаче били констатирани едва от южнокорейската
фирма-инвеститор при приемането на обекта с ответника. Недостатъците били
констатирани и документирани като ответникът получавал от инвеститора снимков
материал със забележки за пристегнати болтове, обърнати панели, кални кабели,
недобре подмазани рамки на шахти, неподредени кабели и т.н. Тъй като
южнокорейската фирма поискала всички тези неточности да бъдат отстранени от
главния изпълнител- ответникът „М.Ко”
ЕООД, той от своя страна поискал отстраняването им от ищеца „Е.-2”ООД, но тъй като последният отказал се
наложило да се ангажират други фирми за отстраняването им. Според свидетеля
всички недостатъци на обекта към настоящия момент били отстранени за сметка на
ответника.
От
показанията на свидетеля П.Ф. се установява, че той също е бил технически
ръководител на ответника на процесния обект. Според свидетеля на обекта,
изпълняван от ищеца и другите подизпълнители действително имало много
неточности, които били забелязани за пръв път от корейския инвеститор. Тъй като
площта на обекта била изключително голяма тези несъответствия не могли да бъдат
констатирани и установени по-рано при
приемането на работата. А тези несъответствия имали такъв характер, че не могли
да бъдат установени при непосредствения оглед на работата- напр. разхлабени
болтове, неправилно привързване на кабелите и т.н. Именно заради това тези
нередности били констатирани едва в периода в края на юли 2012год. и то от
корейския инвеститор.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :
Съгласно
разпоредбата на Чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение. Това легално определение на договора за
изработка го определя като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален,
защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие ; двустранен защото
създава задължения и за двете страни- за едната да изработи нещо, а за другата
да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което
изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му
заплати възнаграждение. Договорът за изработка е и неформален- той следва да се
счита сключен,щом се постигне съгласие между страните относно съществените
условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете
страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква
строго определена от закона форма.
В
настоящия случай с представения по делото и приет като доказателство Договор за
изработка от 11.04.2012год. с предмет изпълнение от страна на ищеца „Е.-2”ООД
монтажни работи на обект „Фотоволтаична електроцентрала Ямбол- 10 MW,
находяща се в местността „Стоянов кладенец” в поземлен имот с идентификатор
87374.56.84 се установява, че страните по делото са учредили материално
правоотношение по силата на което ищецът като изпълнител се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение, поради
което за него следва да намерят съответно приложение разпоредбите на Чл.258 и
следв. от ЗЗД.
Съгласно
Чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят трябва да заплати уговореното възнаграждение при
приемане на възложената работа. В настоящия случай приемането на работата се
потвърждава от представените към исковата молба протокол №1/11.05.2012год. за
извършени СМР на обект „Фотоволтаична централа”- гр. Ямбол и приемо-предавателен протокол
№2/08.06.2012год., подписани от представител на ответното дружество без
възражение относно извършената работа като и двата
протокола имат характера на Акт, обр.№19, който е предвиден в Чл. 2.2 от
договора като документ, доказващ приемането на работата.
Съдът
намира за недоказано възражението на ответника, че приемането на работата с
подписването на приемо-предавателните протоколи от лицето М.Б. няма действие по
отношение на ответника. От показанията и на двамата свидетели безспорно се
установи, че това лице е било главен технически ръководител на обекта по
отношение на „М.К.” ЕООД като и двамата свидетели са били негови
подчинени. Тоест това лице е разполагало с ръководно-административни функции
както по отношение на работниците и служителите на „М.К.”
ЕООД, така и на другите подизпълнители на обекта и е осъществявал цялостната
организация и управление на работата на този обект и именно в този си качество
той е участвал в приемането на работата като е подписал представените му от
изпълнителя приемо-предавателни документи. Такава е и обичайната практика в
подобни случаи- в приемането на работата да се ангажират служители на
търговеца, които притежават специални технически познания в съответната област,
предмет на договора, а не непременно това да бъдат неговите органни
представители, които е напълно вероятно да не притежават такива умения и
познания. В този смисъл тезата на ответника, поддържана в хода на делото за
липсата на представителна власт съдът приема за „шиканьозна” още повече, че тя
е във вътрешно противоречие с другите негови твърдения- за недостатъци в работата,
които са открити след приемането й, както и за несвоевременно престиране на
дължимия резултат, т.е едновременно с това се позовава на приемо-предавателните
протоколи, които се оспорват.
Същевременно
от заключението на вещото лице ССЕ, което съдът както вече се посочи кредитира
изцяло се установява, че ответникът е извършвал множество частични плащания на
сумите по издадените от ищеца във връзка с оспорените приемо-предавателни
протоколи фактури, като дори след надлежното
осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ответника е бил ползван
и данъчен кредит по тях. Тоест дори и да
се приеме, че лицето, което е приело работата по договора за изработка не е
разполагало с надлежна представителна власт по отношение на ответното дружество,
то впоследствие действията му са били потвърдени от ответника с факта на
извършваните множество частични плащания, както и с ползване на данъчен кредит
от ответника. Съответно следва да се счита, че впоследствие ответникът е потвърдил извършените без представителна власт
действия и на Чл.301 от Търговския закон
и следва да се счита обвързан по отношение на тях.
С оглед на изложеното с приемането на
извършените от ищеца строително-монтажни работи последният има правото да
получи уговореното възнаграждение, но след приспадане на 10% от стойността на
изпълнените монтажни работи съгл. Чл. 2.4 от договора, в размер на сумата от
16 095,20 лева от общо изпълнените СМР в размер на 160 952 лева, като
гаранция за добро изпълнение, която следва да бъде задържана от възложителя до
момента на подписване на Акт обр.16, респ. до въвеждането на Фотоволтаичната
централа в експлоатация. Това е така защото ищецът, чиято е доказателствената
тежест по отношение установяването на това обстоятелството не ангажира
доказателства, че за обекта е съставен Акт обр.16, което е условие за
освобождаването на задържаната от възложителя гаранция за добро изпълнение. Или
сумата която представлява дължимото се на ищеца възнаграждение след приспадане
на гаранцията за добро изпълнение възлиза на 68 448,78 лева.
По
отношение правоизключващото възражение на ответника по Чл. 264, ал.2 във вр. с
Чл. 265, ал.1, предложение трето, съдът приема следното :
Изпълнителят по сключен договор за изработка е
длъжен да извърши възложената му работа съгласно договора. Тя може да е негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение или да не съответства на
дължимото по договора в качествено отношение/лошо изпълнение/. В този случай се
поставя въпросът за отговорността на изпълнителя по Чл.265,ал.1 от ЗЗД, която е
обусловена от една страна от характера на недостатъците-скрити или явни, както
и от тяхното отражение върху възнаграждението и или годността на изработеното
съобразно обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Като явни
недостатъци по арг. от Чл.264,ал.2 от ЗЗД могат да бъдат определени
недостатъците, които могат да се забележат при обикновен, компетентно и
грижливо извършен преглед при приемането от изпълнителя, докато скритите
недостатъци са тези, които не могат да бъдат забелязани при обикновен, макар и
компетентно и грижливо извършен преглед от страна на възложителя при
приемането, а се откриват по-късно, в течение на времето. За недостатъците, които
не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се проявяват
по-късно /или т.нар. ”скрити” недостатъци/ възложителят е длъжен да уведоми
изпълнителя веднага след откриването им. Последиците за възложителя, който не
уведоми изпълнителя веднага, както и когато приеме без възражения изработеното
с явни недостатъци се определят от това, че работата се счита приета, съгласно
разпоредбата на Чл.264,ал.3 от ЗЗД, от което следва ,че санкционните права, които
се пораждат за възложителя от изпълнението с недостатъци се преклудират.
В настоящия случай обаче видно от заключението на
вещото лице съдебно-техническа експертиза всички недостатъци, установени от
вещото лице са от вида на явните-налице
са видими дефекти в изработката, изразяващи се в неизчистена и
неподравнена земна маса, липсващи шайби и гайки; лошо затегнати или
презатегнати болтове; нарушено цинково покритие на металната конструкция;
неправилен монтаж на носещите греди на металната конструкция; немонтирани
ветрови връзки; неизравнени алуминиеви профили с панелите; липсващи планки за
закрепване на модулните панели; незатегнати планки за закрепване на модулните
панели; неподправнен терен около шахтите; непочистени шахти от отпадъци;
неподредени кабели; неотрязани тръби до стените на шахтите; неизвозени земни
маси от изкопите; неизпълнени тръби с полиоретанова пяна и т.н.
Предвид изложеното по-горе
съдът приема,че са налице не скрити, а явни
недостатъци по см. на Чл.264,ал.2 от ЗЗД, които са могли безпроблемно
да бъдат установени при обикновен, компетентно и
грижливо извършен преглед при приемането от възложителя и съответно
констатирани от него при подписването на двата приемо-предавателни протоколи,
имащи характера на Акт обр.19 по см. на Чл.2.2 от договора.
Същевременно от показанията на свидетелите И.Л. и П.Ф.
се установява, че тези недостатъци са били забелязани за пръв път при
окончателното приемане на работата по обекта между ответника и корейската
фирма-инвеститор като указанията за отстраняването им са били дадени именно от
нея. Това обаче е станало значително по-късно след приемане на работата на
ищеца, което е удостоверено с подписването на Протокол-акт
обр.19/14.05.2012год. и Приемо-предавателен протокол №2/13.06.2012год.
Несериозно е твърдението на свидетеля Феодоров, че неточностите е нямало как да
бъдат констатирани и установени при приемането на работата предвид
многобройността им и огромната площ на обекта. Както се посочи по-горе
приемането на работата следва да бъде извършено чрез компетентно и грижливо
извършен преглед и то от лица, които се предполага, че притежават съответните
специални технически умения в съответната област на познанието и техниката и
които ще им помогнат лесно да забележат явните и очевидни несъответствия в
работата на изпълнителя. Каквито технически умения между впрочем са проявили
представителите на корейския инвеститор при приемането на работата на самия
ответник- главен изпълнител на обекта и то на много по-голяма площ от тази на
която е приемал работата на ищеца ответникът.
Предвид изложеното съдът приема това възражение за
неоснователно.
Основателно е обаче предявеното от ответника
възражение за прихващане с неустойка в
размер на 15% от стойността на договора или за сума в размер на 20 119
лева, дължима на основание Чл.3.3 от договора, поради неспазване на срока за
завършване на строително-монтажните работи, а именно до 31.05.2012год. Съгласно
Чл.3.1 от договора срокът за изпълнение на възложените СМР е до 31.05.2012год.,
като същевременно работата е била окончателно приета с подписването на
Приемо-предавателен протокол №2 на 13.06.2012год. Тоест налице е забава в
размер на 14 дни, за която съгласно Чл.3.3 се дължи заплащане на мораторна
неустойка в размер на 15% от стойността на договора, възлизаща на сумата от 20 119
лева и с която следва да бъде намалена поради прихващане подлежащата на
уважаване насрещна претенция на ищеца от 68 448,78 лева до размера на
сумата 48 329,78 лева- до размера на по-малкото от двете насрещни
вземания.
Предвид изложеното искът с правно основание
Чл.266,ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 48 329,78 лева,
представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени изцяло
строително-монтажни работи, извършени на обект „Фотоволтаична електроцентрала”-
гр.Ямбол, като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
от предявяването на исковата молба- 03.09.2012год. до окончателното изплащане
на сумата.
На основание Чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на
направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебно-деловодни разноски по производството в размер на
сумата 5333 лева, съобразно уважената част от предявените искове.
Воден от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „М.Ко”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район С., бул.”И.”№** да заплати на „Е.2”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.П., жк.”С.”, ул.”К.М.”№**, вх.г, ет.*,
ап.*, със съдебен адрес
гр.П., ул.”Р.”№*,ет.*, ап*, чрез адв. Г. на основание Чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 48 329,78 лева,
представляваща възнаграждение за приети, но неразплатени изцяло
строително-монтажни работи, извършени на обект „Фотоволтаична електроцентрала”-
гр.Я., ведно със законната лихва от 03.09.2012год. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „М.К.”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район С., бул.”И.”№** да заплати на „Е.2”ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.П., жк.”С.”, ул.”К.М.”№**, вх.г, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.П., ул.”Р.”№**,ет.*,
ап.* чрез адв. Г. на
основание Чл.78, ал.1 ГПК сумата 5333 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните.
СЪДИЯ :