№ 249
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508721 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8721/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Й. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20007935 от 11.01.2021 г постановено по гр.д.
№66885/18 г на СРС , 26 състав , поправено с решение №20121638 от 21.05.2021 г по
същото дело ; в частта , с която е признато за установено , че въззивникът дължи на “Т.С.”
ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 5154,56 лева – пазарна стойност на потребена топлинна
енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за
магазин №11 в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 09.06.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 894,05 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 01.07.2014 г – 22.05.2017 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.07.2017 г по ч.гр.д.
№37895/17 г на СРС , 26 състав , поправена с решение №20121638 от 21.05.2021 г по гр.д.
№66885/18 г на СРС , 26 състав .
Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват
надлежни мотиви и СРС не е взел предвид разпределената от самия съд доказателствена
тежест . Липсват облигационни отношения между страните . Не е доставена реално
топлинна енергия за имота . Не са изискани оригинали по чл.183 ГПК на представени от
ищеца писмени доказателства . Според чл.62 ЗЗП заплащане на топлинна енергия се дължи
само при сключен индивидуален договор . Липсва договор между ответника и третото лице
1
помагач. Ищецът е можел да прекъсне предоставянето на услугата , а не да поддържа
антипазарен монопол . Няма данни за доставена топлинна енергия и за нея не са
представени писмени доказателства , а ССЕ само повтаря претенциите на ищеца и
счетоводните му данни. По делото не са представени фактури за топлинната енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС . Правилно е оставено без уважение искането на
ответника по чл.183 ГПК. Задълженията са доказани със СТЕ и ССЕ . За приложението на
чл.62 ЗЗП е постановено тълкувателно решение
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 03.02.2021 г
и е обжалвано в срок на 16.02.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде
законосъобразната правна квалификация на предявените искове .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ищецът и ответникът не са били в
облигационни отношения и отношенията им се регулират по правилата на неоснователното
обогатяване . Става въпрос за обект за небитови нужди , ползвана е топлинна енергия в
сградата и месечната сума трябва да се определи въз основа на показанията на топломера в
абонатната станция . СТЕ и ССЕ следва да се кредитират.
Решението на СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част , при следните
уточнения . Действително мотивите на първоинстанционния съд са лаконични , но от тях
става ясно , че исковете са разгледани на извъндоговорно основание - неоснователно
обогатяване. Посочено е и защо исковете биват уважени , а решението за поправка на
решението и на заповедта за изпълнение не е обжалвано от въззивника .
Основателен е доводът на въззивника за допуснати от СРС процесуални нарушения при
изготвяне и одобряване на доклада му , както и по отношение на разпределението на
доказателствената тежест . Одобрен е доклад „по общата бланка“ за предявени на договорно
основание искове на „Т.С.“ ЕАД . На ищеца е указано , че трябва да докаже облигационни
отношения с ответника , при положение , че ищецът твърди обратното – че договорни
отношения липсват и се позовава на неоснователно обогатяване . Процесният обект е
небитов /магазин/ и за него би следвало да се подпише индивидуален писмен договор за
2
доставка между ищеца и ответника по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ .
При безспорната липса на такъв писмен договор отношенията между страните се уреждат по
правилата на неоснователното обогатяване . Фактическият състав на неоснователното
обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните
елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ
факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването на
топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава всъщност е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност и с оглед наличието на колективна услуга по
чл.153 ЗЕ ответникът е спестил разходи, които така или иначе би направил.
Без значение дали процесният имот е бил реално ползван от ответника . В мотивите на
Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че:
"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим,
тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Възможен е само колективен
отказ от доставка на топлинна енергия , а дали ищецът е можел да прекрати
топлоподаването на цялата сграда е без значение – това е негово право , а не задължение .
Ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца , но дори както в случая да не
сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи за отопление , а също и
за експлоатацията на общите части и на общата сградната инсталация . Ответникът е
съсобственик на цялата вътрешна топлофикационна сградна инсталация , а СТЕ
3
установява , че в сградата и в имота е ползвано отопление и топла вода .
По основание и размер исковете са доказани с представените писмени доказателства , СТЕ и
ССЕ . Констатациите на експертите са изготвени въз основа на съставени от ищеца писмени
доказателства , защото такава е нормативната уредба по ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването . Отдадената топлинна енергия вече не е налице в
обективната реалност и за нея може да се съди само по наличните данни за измерването й в
минал момент . В СТЕ е посочено какви са били ежемесечните отчети на общия топломер ,
като вещото лице е извършило изчисления въз основа на данните от индивидуалните
разпределители на действително доставената топлинна енергия . Установено е , че
начислената /процесна/ сума за топлинна енергия съответства на нормативната уредба и
одобрените цени .
ССЕ е извършила проверка на счетоводните данни у ищеца и е установила , че липсват
данни за плащания от ответника . Посочено е как са отразени прогнозните и изравнителните
сметки .
СРС е допуснал процесуално нарушение като не е уважил искането на ответника по чл.183
ГПК за представяне в оригинали на писмени доказателства . По тази причина настоящият
съд уважи искането . По настоящото дело беше изискано и представено нотариално
заверено копие от нотариалния акт на ответника за процесния имот , а останалите
документи не са представени и са изключени като доказателства . При тези данни е
безспорно доказана материално-правната легитимация на ответника като собственик на
процесния имот .
Що се касае за наличието на договорни отношения с третото лице-помагач – такива са
налице , защото възникват с цялата етажна собственост , а СТЕ и ССЕ установява , че за
процесния период е извършвано дялово разпределение от третото лице .
Не е налице задължение на ищеца да издава ежемесечни фактури на ответника . Последният
е битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице - чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
. В случая няма данни съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС въззивникът изрично да е поискал от
ищеца издаване на фактури . Отделно , процесните задължения се доказват с писмени
доказателства и СТЕ , а не с издаване или не на фактури .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . Тъй
като в диспозитива на решението на СРС не е посочена правна квалификация на исковете ,
то настоящият съд трябва да посочи такава , а именно по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна пред
СГС в размер на 787,82 лева /възнаграждение за особен представител и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение / .
Въззивникът дължи и държавна такса в полза на СРС , тъй като жалбата е подадена от
особен представител и таксата не е събрана предварително .
По изложените съображения , СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20007935 от 11.01.2021 г постановено по гр.д.№66885/18 г на
СРС , 26 състав , поправено с решение №20121638 от 21.05.2021 г по същото дело ; в частта ,
с която е признато за установено , че Г. Й. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи на “Т.С.”
ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 5154,56 лева – пазарна стойност на потребена топлинна
енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за
магазин №11 в гр.София ул.**** , ведно със законната лихва от 09.06.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 894,05 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 01.07.2014 г – 22.05.2017 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.07.2017 г по ч.гр.д.
№37895/17 г на СРС , 26 състав , поправена с решение №20121638 от 21.05.2021 г по гр.д.
№66885/18 г на СРС , 26 състав ; като исковете да се считат с правна квалификация чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ****
гр.София сумата от 787,82 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Г. Й. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от
128,09 лева държавна такса .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5