№ 1616
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110204264 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Т. К., с адрес гр. ***, срещу наказателно
постановление № ****/19.02.2025 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
Отдел "Пътна полиция" при СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите
на чл. 6, т. 1 ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 100 /сто/ лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗдвП.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че е преминал на жълт сигнал на
светофарната уредба, а червеният такъв светва при напускането на
кръстовището. Същият твърди, че причината за навлизане при жълт сигнал е
липсата на светлинни информационни табели за оставаща продължителност
на светофарните сигнали на кръстовището на бул. Тодор Александров с бул.
Мария Луиза. Като следващ мотив за обжалване на така издаденото НП,
заявява, че при движението си към светофара забелязал смяната на зеления
сигнал с жълт на 2-3 м. От стълба със съответните тела. С оглед избягване на
внезапно спиране и предизвикване на ПТП с движещ се след него автомобил,
продължил движението си напред, изтегляйки се от кръстовището без да
създава опасност за останалите участници в движението. Поддържа жалбата и
моли да се отмени обжалваното НП като неоснователно, неправилно и
незаконосъобразно и да се присъдят сторените деловодни разноски.
За проведеното на 23.04.2025 г. открито съдебно заседание страните са
редовно призовани. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява. В дадения
ход на делото по същество пледира за отмяна на наказателното постановление,
тъй като видно от видео записа навлиза при жълт сигнал на светофарната
1
уредба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Представено е писмено становище от юрк. С.М., в което моли съдът да
потвърди атакуваното наказателно постановление, като излага подробни
съображения за това. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата
на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 13.03.2024 г. около 12:10 часа в гр. София жалбоподателят Д. Т. К.
управлявал товарен автомобил, марка “***”, модел “***”, с регистрационен
номер ***. На кръстовището на бул. Тодор Александров с бул. Княгиня Мария
Луиза, регулирано с трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален
режим, водачът с автомобил, собственост на “А.Д.С.П.” ООД, ЕИК ***,
преминава на червен сигнал, забраняващ преминаването. Нарушението е
установено с “Camera-1”, собственост на СДВР, преписка с № В-221/2024
година. Това обстоятелство било възприето от свидетеля Й. К. К., младши
контрольор при ООП-СДВР. Въз основа на постъпил видео материал от
Столична община установил преминаването на червен светофар. След
направена справка в масивите на МВР призовал собственика на автомобила,
който заявил, че в процесните дата и час е управлявал автомобила, и съставил
АУАН № ***/24.01.2024 г. срещу Д. Т. К. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на
жалбоподателя.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на Д. Т. К. била наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Й.
К. К., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 8121з1632/02.12.2021
г., както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство
от страна на жалбоподателя Д. Т. К. се установяват безпротиворечиво
посредством показанията на разпитания свидетел. Последният е възприел от
2
видеозаписа непосредствено преминаването на управлявания от
жалбоподателя автомобил на светещ забранен /червен/ сигнал на работещата в
нормален режим светофарна уредба, което декларира в показанията си.
Съдебният състав кредитира изцяло показанията на разпитания
свидетел, който демонстрира съхранен спомен относно процесните събития,
намирайки показанията му за обективни и достоверни.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на
нарушения и съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган
по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно
правомощията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания
относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН - съдържат всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с
необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по твърдените да са
извършени нарушения, обусловили санкционирането на нарушителя по
административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да
са осъществени. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Предвид това съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт. Наведените възражения на защитника в тази насока са
напълно неоснователни, тъй като съвсем ясно в наказателното постановление
са описани нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е било извършено, както и са отразени цифрово и
словом в какво се състои нарушението.
Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие, че
жалбоподателят Д. Т. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като
на посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището,
образувано между бул. "Тодор Александров" и "Княгиня Мария Луиза", при
забранен /червен/ сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба,
е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по
пътищата да съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с
червения сигнал, означаващ "преминаването е забранено", и вменяващ му
задължение да спре. Нарушението е от категорията на формалните, поради
което настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването
му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като
възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като
правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата,
жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки което не го е
3
направил.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на
наложената глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1
ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 100 /сто/ лв. Предвид това
атакуваното наказателно постановление по този пункт е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна в писмените бележки съдът следва
да присъди в полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на
извършената от процесуалния представител дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-
02477/19.02.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна
полиция" при СДВР срещу Д. Т. К., ЕГН: **********, за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП „Глоба“ в
размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя
Д. Т. К., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4