№ 218
гр. Плевен, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200635 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
С наказателно постановление №22 – 0938-002042/10.06.2022г.,
издадено от **** сектор в ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“
Плевен на В. К. Т. от гр. Плевен, ЕГН ********** са наложени
административни наказания: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в
размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят В. К. Т., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло
като незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон
и процесуалните правила.
Счита, че не е извършил нарушението по чл. чл.123, ал.1, т.3, буква
„в“ от ЗДвП, тъй като по никакъв начин не е възприел, а не е бил известен
затова от някого, че е участвал в ПТП с причинени имуществени вреди.
1
Излага съображения, че посочената за виновно разпоредба на чл.40, ал.1 от
ЗДвП не е описана с всички признаци от нейната обективна и субективна
страна, а от друга страна се е получило противоречие между текстовото и
цифровото описание на нарушението. Посочва, че актосъставителят и АНО
не са обсъдили възможността, съответно не му е вменено извършването на
нарушение на задълженията му по чл. 25 от ЗДвП, а е квалифицирано в
наказателното постановление като нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, които
разпоредби се намират в съотношение специална към обща, отнесени към
настоящия случай. Твърди, че след като е бил уведомен по телефона за
реализираното ПТП, незабавно се е върнал на мястото на настъпването му,
според дадените му указания и е съдействал на контролните органи, в
действията им, относно обстоятелствата, свързани с него като е дал съгласие
за съставяне на двустранен констативен протокол за ПТП. Посочва, че по
думи на другия участник в ПТП Л. А., същият не се е намирал до и около
мотоциклета си при твърдяното съприкосновение между управлявания от
него автомобил, чрез които да е бил направен дори опит да бъде известен за
това и на практика първия контакт по между им е бил в присъствието на
служителите на СПП при ОД МВР Плевен. Сочи се, че в този смисъл е
обективно невъзможно помежду им да е липсвало съгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП, при които условия той е напуснал района
на автопроизшествието, без да е уведомил съответната служба за контрол на
МВР. Навежда доводи, че не са били налице разногласия и противоречия с А.,
както към момента на процесната маневра, така и към момента на съставяне
на АУАН, поради което явно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от
ЗДвП е неотносима към случая. На следващо място счита, че
актосъставителят на АУАН не е спазил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП,
съобразно която АУАН следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,
присъствали при извършването или при констатирането на нарушението.
Алтернативно се прави искане да се отмени наказателното
постановление в частта му, с която му е наложено наказание по чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от
ЗДвП.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
2
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение серия GА №
681601 от 26.05.2022 година е съставен от В. К. Т. на длъжност *** при ОД
МВДР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен против В. К. Т. от гр.
Плевен, ЕГН ********** затова, че на 26.05.2022 година в 09:35 часа в гр.
Плевен, *** при движение на заден ход управлява лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“, с рег. № *** собственост на И. В. Т., като извършва
следното: Управлява горепосоченото МПС като при движение на заден ход,
за да излезе от реда на паркираните превозни средства не се е убедил, че пътя
зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници, като удря със задна дясна част правилно паркирания в предната
част мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000, с рег. № ***, като реализира ПТП с
материални щети по автомобила и мотоциклета. Като участник в ПТП с
материални щети и при наличие на разногласия относно обстоятелствата на
ПТП го напуска без да уведоми съответната служба за контрол на МВР
обслужващи района, с което жалбоподателят е нарушил чл.40, ал.1, пр.2 от
ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175, ал. 1 т. 5 от
ЗДвП и чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на В. К. Т. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП
и глоба в размер на 20, 00 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че не е разбрал, че
3
е станало автопроизшествие. Твърди, че синът му се обадил по телефона и
когато се върнал на място разбрал, че е паднал някакъв мотор, който е бил
паркиран зад него. Твърди, че предложил на другия участник в ПТП да
съставят двустранен протокол.
От показанията на актосъставителя Л. И. Ц. - *** в сектор „Пътна
полиция“ се установява, че с колегата си С. К. получили сигнал за настъпило
пътно транспортно произшествие. При пристигане на адреса установили
водач на мотоциклет, който заявил, че лек автомобил при маневра на заден
ход за потегляне е бутнал паркирания мотоциклет и е напуснал
произшествието. Извършил проверка на автомобила и провели телефонен
разговор с неговия собственик. Сочи, че имало след следи от контакта между
двете МПС.
Показанията на Л. И. Ц. се потвърждават и от показанията на
свидетеля С. Г. К., присъствал при установяване на нарушението и при
съставянето на АУАН.
От показанията на свидетеля Л. А. се установява, че е бил паркирал
мотоциклета си зад лек автомобил „Фолксваген Тигуан“. На излизане от тур
операторска фирма „Вист“ от непознат човек разбрал, че лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“ при маневра на заден ход му е ударил мотоциклета.
Възприел, че мотоциклета е паднал и че са спукани двата въздухопровода
на преден спойлер. Твърди, че съобщил за настъпилото произшествието на
„Пътна полиция“. След пристигането на контролните органи бил издирен и
водача на автомобила. Сочи, че задната броня на автомобила била леко
ожулена.
От показанията на св. И. Т. се установява, че на 26.05.2922г. по
телефона му се обадил полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ –
Плевен и го уведомил, за настъпило автопроизшествие с неговия автомобил.
Твърди, че отговорил, че към този момент автомобила се управлява от баща
му, с когото се свързал веднага по телефона. Твърди още, че казал на баща си
да отиде веднага на произшествието, да не създава пречки на служителите
на сектор „Пътна полиция“ и да постигне съгласие с другия участник в птп, с
когото да подпише двустранен протокол. Твърди още, че невъзприел никакви
видими щети по автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
4
на приетите по делото писмени доказателства: жалба с вх.№ 316000-
3318/19.09.2022г.; НП 22-0938-002042/10.06.2022г.; справка за
нарушител/водач 2 листа; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; АУАН GА №
6816014/26.05.2022г.; възражение вх.№31600-1957/31.05.2022г.; протокол за
птп №1820859/26.05.2022г., както и от гласните доказателства, съдържащи
се в показанията на св. Л. И. Ц., С. Г. К. и Л. Т. А., които съдът
кредитира с доверие, като обективни, безпристрастни и логически
последователни.
Обясненията на жалбоподателя, в частта им, в която твърди, че не е
разбрал за настъпилото автопроизшествие и че по автомобила не е имало
видими следи от удара с мотоциклета, съдът не кредитира, тъй като се
опровергават от показанията на свидетелите Л. И. Ц., С. Г. К. и Л. Т.
А..
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се
счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да
5
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
В хода на административно – наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
**** сектор в ОД МВР-Плевен, сектор пътна полиция, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – св. Л. И. Ц. – *** при сектор пътна полиция
при ОД на МВР Плевен. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2001 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са
описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което
нарушителят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са
посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното
ППС, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира
жалбоподателя.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40
ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
6
присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води до съществен порок на акта.
Относно нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
Същото е квалифицирано правно като нарушаващо предписанието в
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, по силата на която: "Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. " Както се установи от събраните по
делото доказателства, жалбоподателят действително е извършвал маневра
"движение на заден ход" без да се убеди, че пътят назад е свободен и е
блъснал паркирания мотоциклет. По този начин е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. Тази норма
предвижда глоба от 20,00 лв. за водач, който нарушава правилата за
движение назад. В случая е налице извършено нарушение, за което правилно
е наложена въпросната глоба и НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
Неоснователно е възражението, че на жалбоподателят не е вменено
извършването на нарушение по чл.25 от ЗДвП, а е квалифицирано в НП като
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата “
Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
7
скорост на движение.”
В казуса от показанията на разпитаните свидетели се установи по един
безспорен и категоричен начин това,че жалбоподателят при управление на
МПС и при обстоятелствата изложени по-горе и в надлежно съставеният
против него акт за установяване на административно нарушение е станал
участник в ПТП, от което са настъпили само имуществени вреди.
Възражението, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на
чл.25,ал.1 от ЗДвП е несъстоятелно, тъй като визираната норма е мислима при
движещи се две или повече МПС, а е установено това, че жалбоподателят
при извършване на маневра движение назад е ударил неподвижен участник в
движението-паркиран мотоциклет.
Очевидно е, че в случая не е налице хипотезата на чл.25, ал.1от ЗДвП,
тъй като се касае за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП.
Относно нарушението по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В акта за
установяване на административно нарушение актосъставителят е посочил
като нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т. 3, б.”в” от ЗДвП.
Съгласно цитираната правна норма, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те без да напускат местопроизшествието следва да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в
произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват
съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6. т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник
в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
8
цитираната разпоредба. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните
по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си
по чл. 123, ал. 1, т. 3. буква „в“ от ЗДвП, а е продължил движението на
автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се.
Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в
произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между
тях. В константната съдебна практика обаче е възприето разбирането, че
разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като
водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е
доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в
него. При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането
на жалбоподателя и за второто от описаните нарушения, а именно - за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП, тъй като същият
виновно е нарушил посочената разпоредба.
За така констатираното нарушение законосъобразно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 175, ал. 1. т. 5 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник
в ПТП, а именно: „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6
месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева. При определяне размера на наложеното
административно наказание глоба и срока на постановеното лишаване от
право да управлява МПС, административно-наказващият орган правилно е
наложил предвидените от законодателя санкции в техния минимум, а именно
глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 (един) месец.
След извършената проверка за законосъобразност и след като посочи
основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа на
жалбата, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22 – 0938-
002042/10.06.2022г., издадено от **** сектор в ОД на МВР Плевен, сектор
„Пътна полиция“ Плевен, с което на В. К. Т. от гр. Плевен, ЕГН
********** са наложени административни наказания: на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение по
чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в
размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10