РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9295/07.04.2022г. на Е. В. К., ЕГН **********,
К. В. К., ЕГН ********** и Л. Г. К., ЕГН ********** против решение №
260011/04.01.2022г., постановено по гр. д. № 13217 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, VI гр. с., с което се отхвърля предявения от Л. Г. К., ЕГН **********, Е. В. К.,
ЕГН ********** и К. В. К., ЕГН ********** /последните двама конституирани в качеството
им на законни наследници на починалия ищец В. К. К., ЕГН **********/ срещу
„************, иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане между страните на
съдебна делба на сграда с идентификатор № 56784.539.86.1 по КККР на гр. **********,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, засягащо сградата:
няма данни за изменение, с административен адрес: ********, разположена в поземлен имот
с идентификатор № 56784.539.86, която сграда е с площ от 177 кв. м., брой етажи: 1, при
брой самостоятелни обекти: няма данни, с предназначение: Промишлена сграда, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма.Осъжда Л. Г. К., ЕГН **********,
Е. В. К., ЕГН ********** и К. В. К., ЕГН ********** да заплатят общо по сметка на
Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 100 лева.
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.Неправилно било прието, че правото на собственост на съделителите по
делото не е установено.Жалбоподателите поддържат, че с придобиване на поземления имот
1
са станали собственици и на изградената към този момент сграда в него, при равни права на
собственост.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено
ново, с което да бъде допусната до делба процесната сграда при равни права между ищците
и ответника.
С писмения отговор на въззиваемото дружесто се изразява становище, че въззивната
жалба е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.Моли се същата
да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за цялото съдебно производство.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният
съд намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му
е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.
При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно в рамките на
оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни правила, които е длъжен да
коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.
Предмет на иска за делба е сграда с идентификатор 56784.539.86.1 по КККР на гр.
***********, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, с адрес: гр. ***********, със застроена площ от 177 кв.
м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда.Твърди се, че съсобствеността върху
процесния имот е възникнала по приращение и придобивна давност над 10 г., упражнявана
от страните, които придобили в общ дял поземления имот, в който се намирала сградата:
УПИ II-559.86 – производствени и обслужващи дейности, от кв. 4 по плана на ЮИПЗ, гр. П.,
съставляващ по Скица-проект № 15-2953/03.01.2020г. за изменение на КККР, ПИ с
идентификатор 56784.539.86, с площ от 1 401 кв. м.Имотът бил придобит от страните на
основание договор за доброволна делба, вписан с вх. № 13308/15.07.2004г., акт № ******г.
по описа на СВп П. при описаните квоти на съсобственост на поземления имот, в който
била построена сградата.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна въз основа на
2
приетите писмени доказателства – АДС № 104/07.02.1997г. и Приложение № 1 към него,
АДС № 372/14.02.1994г. и досието към него, в частност опис на сградите, включени в
дълготрайните активи на ДФ „*********“, както и въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице, че процесната сграда е
построена преди страните по делото да придобият собствеността върху земята.Решаващият
съд е приел също, че по делото не се установява някоя от страните да е владяла сградата в
продължение на поне 10 години, за да придобие същата по давност на основание чл. 79 от
ЗС.Сградата била в много лошо състояние, изоставена, безстопанствена и опасна, като не
можела да се ползва по предназначение без извършването на основен ремонт, за който се
изисквало разрешение от общината съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ.Въз основа на
събраните в първоинстанционното производство доказателства е направен и извод, че
процесната сграда не е принадлежност, а има самостоятелно предназначение, независимо от
състоянието й в момента и поради това правото на собственост върху сградата не следва
прехвърлянето на правата върху земята.Аргумент в тази насока е изведен и от приложения
по делото нот. акт № **********г. и договора за доброволна делба между „********“ ООД,
„**********“ ООД, „**********“ ЕООД и В. и Л. К., които са придобили от „***********“
АД единствено УПИ II-инж. Инфраструктура по плана на ЮИПЗ на гр. П., без построените
в него сгради, една от които била предмет на друга сделка, обективирана в същия
нотариален акт.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд не се оспорват с въззивната жалба и
съответстват на събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 272 от
ГПК настоящата инстанция препраща към тях.Оспорва се като неправилен единствено
правния извод, че процесната сграда не е придобита по приращение от страните.
Правилото, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави
приобритателя собственик и на всички постройки и насаждания, освен ако не е уговорено
нещо различно при сключване на договора, т. е. ако постройките не са изрично изключени
от предмета на разпореждане, намира приложение в хипотеза, при която поземленият имот е
застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат
самостоятелно предназначение, т. е. представляват принадлежност към сградата на
основното застрояване и съгласно чл. 98 от ЗС следват нейната собственост, но не и когато
тези постройки имат самостоятелно предназначение, какъвто е настоящия случай.
Съгласно чл. 92 от ЗС сградата и мястото, върху което тя е построена, представляват
едно цяло.Целта на разпоредбата е да посочи собственика на земята като собственик и на
постройките и насажденията върху нея при възникването им като вещи.Това е вещно-
правното действие на разпоредбата, която урежда приращението като самостоятелен
придобивен способ.Този придобивен способ се прилага при изграждането на сграда в груб
строеж върху собствена земя.Последващите приобритатели на земята могат да се позоват на
него само в случай, че изградят сграда след придобиването на земята.В този смисъл
правилно е прието от първоинстанционния съд, че в конкретния случай правото на
собственост на сградата не следва прехвърлянето на правата върху земята.
3
Предвид гореизложеното решението на районния съд, с което е отхвърлен предявения
иск за делба на съсобствена сграда, е правилно и следва да бъде потвърдено.Въззивната
жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 800 лева.Пред районния съд не е правено искане за
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, което е
предпоставка за разглеждане и изменение на решението в тази част и от въззивната
инстанция.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 04.01.2022г., постановено по гр. д. № 13217
по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с.
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН **********, К. В. К., ЕГН ********** и Л. Г. К., ЕГН
**********, тримата от гр. ************* да заплатят на „**************“ ЕООД, ЕИК
*************, представлявано от М. Л. Д., сумата от 800 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4