Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от
младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 14715 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет
на обжалване в настоящото производство е решение № 70720 от 20.03.2019
г. постановено от СРС, 50 състав, по гр. д. № 20764/2017 г., с което са отхвърлени предявените от А.А.В.
и С.П.В. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД са осъждане на С.М.С. да им
заплати сумата от 3658,75 лева – имуществени вреди.
Срещу
решението на първоинстанционния съд е подадена въззивната жалба от ищците, чрез
адв. Р. С.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като
при постановяването му първият съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, а освен това е постановил необоснован
съдебен акт. Оспорва се правилността на изводите на решаващия състав на
районния съд, че исковете не са били доказани по основание. От въззивния съд се иска след самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отмени
обжалвания съдебен акт и да уважи предявените искове.
Ответникът
по жалбата, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител,
я оспорва, като изразява становище за неоснователност на доводите на
въззивниците, съдържащи се в нея. Намира изводите на първия съд за
неоснователност на предявените претенции за правилни и съответстващи на
събраните в производството доказателства. По делото не е било доказано от
ищците състоянието на имота да е било влошено в периода, докато ответникът е
бил пазач на същия. В обобщение на заявените във въззивното производство доводи
е формулирано искане жалбата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи и възраженията на насрещната страна,
приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
между страните по делото е, че ищците са съпрузи, сключили граждански брак на
28.08.2010 г.
В
производството е установено, че на 01.09.2015 г. помощник частен съдебен
изпълнител при ЧСИ Н.М.е извършил опис по изпълнително дело № 20158410406751, образувано въз основа на изпълнителен
лист в полза на „Уникредит Булбанк“ АД срещу И.И.С. и Е.Й.С.на следния недвижим
имот, собственост на длъжниците по делото, а именно: апартамент № 45, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ 43,10 кв.м., заедно с избено помещение № 3 с
полезна площ 1,97 кв.м. , представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.148.23.13 по ККР на гр. София. Описът е извършен в присъствието на
вещо лице и на представител на длъжниците – С.С. /братовчед на длъжника И.С.,
живущ в имота/. Съгласно констатациите, извършени по време на огледа,
апартаментът се състои от Г-образен коридор, с под – плочи теракот, стени –
покрити с тапети, таван – на латекс; хол – с под, покрит с мокет, стени – с
тапети, таван – на латекс; кухня – подът е покрит с ламиниран паркет, стени – с
тапети, таван – на латекс. Помощник съдебният изпълнител е установил на място,
че реално кухнята е изнесена в коридора, а помещението кухня се ползва като
стая. Пред двете стаи /кухнята и хола/ има тераса, която е затворена с ПВЦ
дограма и е преградена на две. Подът е покрит с плочи теракот, стените са
измазани в едната част от терасата. Входната врата на апартамента е дървена. Вътрешната
дограма и и оригиналната външна дограма са дървени, а дограмата, с която е
затворена терасата е ПВЦ. Преди дървената има и метална входна врата. В
имота са изградени ВиК инсталация и електрическа инсталация. Към деня на описа
токът в апартамента е бил спрян. Топлинната енергия в имота също е била спряна,
като по данни на представителя на длъжника имотът е закупен през 2006 г. със
спряно парно. В протокола е посочено, че към датата на описа имотът се владее
от длъжника Е.С., но органът по изпълнението е установил, че реално в имота
живее г-н С.С., първи братовчед на длъжника И.С., обитаващ имота от 2006 г. В
протокола е вписано, че имотът е оставен за управление и пазене на С.М.С..
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2016 г., влязло в сила на
01.12.2016 г., вписано във водените от Служба по вписванията на 05.01.2017 г.
партидни книги, процесният недвижим имот, собственост на Е.Й.С., длъжник по
изпълнителното дело, е възложен на обявения за купувач на проведената публична
продан А.А.В. за сумата от 43 268 лева.
На
27.02.2017 г. същият помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Н.М., извършил
описа на имота, е осъществил принудителното отнемане на владението на
недвижимия имот и предаването на същия на купувача, легитимиращ се като
собственик по силата на постановлението за възлагане. Съгласно съставения за
извършените действия протокол, въводът е осъществен в присъствието на служител
на кантората на ЧСИ, на купувача А.В. и нейния съпруг С.В.. Длъжникът Е.С.не е
присъствала, както и назначеният за пазач на имота С.С.. При осъществяване на
въвода е установена липса на металната входна врата на
апартамента, а дървената врата зад нея се е намерила отключена. Установеното
състояние на имота е вписано в съставения протокол за въвод, като са
констатирани следните обстоятелства: освен липсата на металната входна врата,
липсвала е също и ПВЦ дограмата, с която е била затворена терасата и на нейно
място друга дограма не е поставена. Кухнята, монтирана в коридора, е липсвала
изцяло, като са били оставени изходите на тръбите. Един от прозорците към хола
с дървена дограма е бил изцяло без стъкло, като вместо стъкло е поставено
платнище. Радиаторът в хола е бил откачен от едната страна и е паднал на пода.
Всички ключове и контакти в апартамента или са били свалени, с изрязани кабели,
или са били счупени. Тапетите по стените са били частично скъсани. Имотът е
заварен в безпорядък и са били открити множество дрехи – стари и в лошо
състояние, нахвърляни на едната тераса и в кухнята, други чували с дрехи, стари
детски играчки, дървени плоскости, остатъци от мебели. В протокола е вписано,
че предвид цялостното състояние, в което е заварен имотът, видът и състоянието
на заварените вещи, съдебният изпълнител е обявил същите за изоставени и е
овластил купувача да се разпореди със същите, както намери за добре. Купувачът е бил въведен в имота, като му е
било разяснено, че следва да се погрижи за затварянето на имота, доколкото
входната дървена врата е в много лошо състояние и няма ключове от нея.
Установено е още, че липсва електромерът за ап. 45.
В
хода на първоинстанционното производство е прието заключението на
съдебно-техническата експертиза, съгласно което на 24.07.2017 г. е бил извършен
оглед на имота, който е установил, че входната врата е дървена с разбита брава,
а заключването е с верига и катинар. На място е останала само металната рамка
на входната врата. Липсва металната входна врата, която е била с двустранно
заключване видно от металните планки в стените. Стените в апартамента в
по-голямата си част са били на тапети, които са били скъсани умишлено. В
коридора липсват ключове и контакти. Електрическото табло на апартамента е
разбито и без бушони. Осветителното тяло в коридора е демонтирано и с отрязани
кабели. Тоалетната чиния е намерена счупена и негодна за ползване. Вратата на
хола е с разбита брава и липсващи дръжки. В стаята са счупени контактите и са
махнати ключовете за осветлението. Осветителното тяло е демонтирано и кабелите
са изрязани навътре в конзолата, което прави невъзможно монтирането на ново
осветително тяло. От хола се излиза на остъклена тераса, която представлява зид
от тухли Итонг. Липсва ПВЦ дограма с размер 1480/155 см. Вътрешната дограма на
стаята е стара, а на отваряемото крило липсва стъкло. В коридора е обособена
кухня, като е установено, че са демонтирани кухненските шкафове – горен и долен
ред и кухненската мивка. Първоначално отредената за кухня стая води към втората
тераса в апартамента, преградена и остъклена с тухли Итонг и също с липсваща
ПВЦ дограма с размери 145/155 см. Терасата от вътрешната страна е била налепена
с тапети, които са скъсани на много места. В стаята са демонтирани всички
контакти и ключове за осветление. Всички стени в стаята са надраскани с
всякакъв вид надписи в различни цветове. В жилището са разхвърляни стари дрехи
и непотребни вещи. Състоянието на апартамента е оценено като много лошо.
Съгласно заключението на СТЕ сумата, необходима за отстраняване на констатираните
щети е в размер на 3658,75 лева с включен ДДС.
При
така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но същото е
частично недопустимо.
Видно
е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са предявили искове за
обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в липси и
увреждания, както следва: външна метална входна врата, остъкляване и дограма на
двете тераси, кухненско обзавеждане, стъкло на прозорец на хола, контакти и
ключове за осветлението в имота, скъсани тапети, почистване на имота от
натрупани боклуци. Други щети, които се твърди, че са били нанесени в резултат
от поведението на ответника, не са описани в исковата молба, с оглед което и
заявеният петитум за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за
имуществени вреди се отнася до кумулиране стойността само на описаните в
исковата молба вреди.
След
изготвяне на заключението на съдебно-техническата експертиза с молби,
представени в проведеното на 08.10.2018
г. /второ/ съдебно заседание пред районния съд, ищците, чрез процесуалния им
представител са заявили, че правят „учочнение“ на исковата молба, както и че
увеличават размера на предявения иск на сумата от 3658,75 лева с оглед
заключението на вещото лице по СТЕ.
Съставът
на въззивния съд приема, че в случая ищците са включили в претенцията си по
недопустим начин имуществени вреди, които не са били заявени до този момент в
производството и по отношение на които липсват изложени фактически твърдения в
исковата молба, а именно разходите свързани с демонтаж и монтаж на тоалетна
чиния, както и на брава на вратата на хола на стойност 254 лева без ДДС. По
отношение на тази сума, като стойност на вреди, за които в производството
ищците не са предявили иск, доколкото липсват фактически твърдения и заявен с
първоначалната искова молба петитум по отношение на същите, не се касае до
увеличение на размера на предявения иск, с оглед което допускането му от СРС на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК в тази част / за сумата от 254 лева без ДДС/ е
недопустимо извършено, като с произнасянето си по така допуснатото изменение на
иска СРС е постановил и недопустимо решение в тази част.
Изменението
на иска е налице, когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник
по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск
основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или
нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал
при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили
в процеса факти (например извършено частично плащане, връщане на вещите, с
което вредата за ищеца е намалена). Ищецът въвежда ново основание, когато се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и
извежда от него претендираното право. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо
или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита.
Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание.
Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо.
Увеличаването
или намаляването на размера на иска не представлява същинско изменение на иска само
ако не представлява ново искане, различно или самостоятелно от първоначално
заявеното. Затова ако наред с първоначално заявените факти, се добавят различни
и незаявени до момента такива, последните представляват самостоятелно основание
за ангажиране отговорността на ответника, различно от първоначално заявеното. Тогава
е налице добавяне на ново основание за ангажиране на отговорността на
ответника, различно от първоначално заявеното. Формулирането въз основа на това
ново основание искане за осъждане на ответника по своето естество не
представлява увеличение на размера на първоначално заявения иск, а съставлява
нова претенция, базираща се на въведени в производството нови фактически
твърдения. В случая при предявяване на иска ищците не са изложили твърдения, че
ответникът с поведението си е станал причина за възникването на имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на тоалетната чиния в банята на апартамента,
както и на бравата на вратата на хола, поради което е налице едновременно
изменение на основанието на иска и на петитума му, което е недопустимо /в този
см. решение № 59/27.09.2015 г., постановено по гр. д. № 4647/2014 г. по описа
на ВКС, ГК, III г. о., както и определение № 13/10.01.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 3848/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о./.
Предвид
гореизложеното, решението на СРС в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията
на ищците за обезщетение за имуществени вреди за демонтаж и монтаж на тоалетна
чиния тип моноблок и монтаж и демонтаж на бравата на вратата на хола в
процесния апартамент на стойност 254 лева без ДДС или 304,80 лева с ДДС е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част -
прекратено.
В
останалата допустима част решението на първоинстанционния съд е неправилно и
следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
изплащане на обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди, причинени
им от неизпълнението на задълженията на ответника по чл. 471 ГПК като пазач на
недвижимия имот, изразяващи се в увреждането на апартамента и влошаване на
състоянието му по описания в исковата молба начин.
Съгласно
чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За уважаване на иска следва по делото да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: деяние на ответника, настъпила вреда за ищеца, причинна
връзка между деянието и вредите, противоправност на деянието, вина на
ответника.
Съгласно
чл. 471, ал. 1 ГПК пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, т.е.
последният дължи грижа за вещта като за своя и във всеки случай тази грижа
обхваща запазване на състоянието ѝ такова, каквото то е било към момента
на извършване на описа на тази вещ в изпълнителното производство. Намаляването
на стойността на вещта, нейното увреждане, похабяване /извън обичайното/
съставлява неполагане на дължимата грижа и е основание за ангажиране на
отговорността на пазача.
В
случая от събраните в производството доказателства безспорно е установено, че
органът по изпълнението е оставил процесния недвижим имот, изнесен на публична
продан по изпълнителното дело, за пазане, т.е. назначил е за пазач на имота при
извършване на описа ответника, упражняващ фактическата власт върху апартамента.
Ето защо и по силата на чл. 471, ал. 1 ГПК и предвид общата забрана да не се
вреди другиму за ответника е възникнало задължението да полага за имота грижата
на добрия стопанин и във всички случаи да направи необходимото, за да го запази
от увреждания.
Установено
е на следващо място, че след проведената публична продан ищцата е придобила
правото на собственост върху апартамента, а доколкото имотът е придобит по
време на брака ѝ с ищеца, то и вещта има статут на съпружеска имуществена
общност, с оглед което и за ищците е налице материална легитимация да
претендират обезщетение за причинени им имуществени вреди вследствие на
увреждането на вещта.
От
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене пред първия съд, е
установено, че ответникът не е изпълнил вменените му като пазач на имота
задължения и не е положил по отношение на вещта изискуемата грижа. В резултат
от последното за собствениците на имота са настъпили вреди, като ирелевантно за
спора е дали противоправните действия са били извършени от друго лице, а не от
пазача, доколкото неполагането на грижата на добрия стопанин е достатъчно
основание за ангажиране на отговорността на пазача за настъпилите вреди.
Не
могат да бъдат споделени изложените от първия съд съображения за отхвърляне на
исковите претенции на ищците. Съставените от органа по изпълнението протоколи
за опис на недвижимия имот и за въвод във владение са официални по своя
характер документи и се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. От
съдържанието им по несъмнен начин се установява, че при извършването на въвода
апартаментът е бил изоставен от ответника /оставен отключен/, който към
посочения момент не е бил освободен от функциите на пазач в изпълнителното
производство. Установени са следните липси и повреди: липса на металната входна
врата на апартамента, липса на ПВЦ дограмата, с която са били затворени терасите
на апартамента, липса на кухнята, монтирана в коридора, липса на стъкло на
прозорец към хола, липса на електромер, откачен радиатор в хола, свалени или
счупени са били всички ключове и контакти в апартамента, тапетите по стените са
били частично скъсани. Имотът е заварен изоставен в безпорядък с нахвърляни множество
стари дрехи, детски играчки, дървени плоскости, остатъци от мебели.
Въз
основа на събраните в производството доказателства съставът на въззивния съд
приема, че са налице вреди, подлежащи на обезвреда и същите са нанесени в
резултат от неизпълнението на задължението на ответника като пазач на имота да
полага за същия грижата на добър стопанин.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че размерът на
нанесените имуществени вреди, описани в протокола за въвод, по средни пазарни
цени с включен ДДС възлиза на сумата от 3353,95 лева, до който размер исковете
са основателни.
Предвид изложеното съдът приема, че фактическият
състав на чл. 45 ЗЗД е осъществен, тъй като противоправно е нарушен принципът
да не се вреди другиму.
Въззивната жалба е основателна в така
очертаната част. Решението на първия съд в неговата допустима част следва да
бъде отменено, а исковете -уважени до посочения размер, ведно със законната
лихва от деня на откриване на вредите /27.02.2017 г./ до окончателното плащане.
По
разноските:
За
производството пред първия съд ищците имат право на разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете. От общо сторените разноски
в размер на 1391,35 лева следва да им се присъди сумата от 1275,44 лева. Ответникът
би имал право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК за прекратената част
от производството, но такива не следва да бъдат присъждани с оглед
обстоятелството, че е представляван от особен представител, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК
За
въззивното производство на въззивниците се следват разноски за основателната
част от жалбата или сумата от 512,60 лева от сторените разноски в размер на
559,18 лева /за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
На
основание чл. 77 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени и за разноските, за
които са останали задължени в производството, а именно сумата от 300 лева
/възнаграждение на особения представител на въззиваемия в производството/ с
оглед неизпълнението на указанията на въззивния съд за внасяне на депозит.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение №
70720 от 20.03.2019 г., постановено от СРС, 50 състав, по гр. д. № 20764/2017
г., в частта, с която са отхвърлени предявените от А.А.В. и С.П.В. срещу С.М.С.
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 3353,95 лева до разгледания в производството размер от 3658,75 лева
– обезщетение за имуществени вреди и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТМЕНЯ
решение № 70720 от 20.03.2019 г.,
постановено от СРС, 50 състав, по гр. д. № 20764/2017 г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от А.А.В. и С.П.В. срещу С.М.С. искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 471, ал. 1 ГПК за сумата от 3353,95 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.М.С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
45 ЗЗД, вр. чл. 471, ал. 1 ГПК на А.А.В., ЕГН **********, и на С.П.В., ЕГН **********,
сумата от общо 3353,95 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на задълженията на ответника, назначен по изпълнително
дело № 20158410406751 по описа на ЧСИ Н.М.за пазач на недвижим имот с
идентификатор 68134.4361.148.23.13, представляващ апартамент № 45, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
С.М.С., ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.А.В., ЕГН **********, и на С.П.В., ЕГН **********,
сумата от 1275,44 лева – разноски за производството пред СРС и сумата от
512,60 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН **********, и С.П.В., ЕГН **********, да
заплатят на основание чл. 77 ГПК в полза
на СГС сумата от 300 лева – разноски, за които въззивниците са останали
задължени в производството.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.