Р
Е Ш Е
Н И Е
№930
гр. Хасково, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
прокурор Цвета Пазаитова от Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
исково адм.д. № 522 по описа на Административен
съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от С.К.Т. ***, чрез адв.Е.М. ***, срещу Областна
Дирекция на МВР – Хасково, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт.
В депозираната искова
молба ищцата твърди, че й било издадено Наказателно
постановление № 18-0351-000285/18.05.2018г. от Началник група към РУ –
Свиленград, ОД на МВР - Хасково, с което й било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. Това наказателно постановление било обжалвано от
ищцата пред РС – Свиленград, който с
Решение № 38/12.03.2019г., постановено по АНД №
755/2018г. го отменил изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Съдебният акт
влязъл в законна сила на 28.03.2019г. По това дело ищцата била представлявана
от адвокат, чието адвокатско възнаграждение било в размер на 100 лева. В тази
връзка ищцата твърди, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди. Необходимостта от ангажиране на адвокат била породена от организиране на защитата срещу издаденото
наказателно постановление, тоест била налице пряка и непосредствена връзка с
претърпените от ищцата имуществени вреди.
Наред с това ищцата
претендира заплащането на претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се
в причинено безпокойство и страх, които ищцата изпитала, след като й било
връчено наказателното постановление и разбрала за наложената глоба и лишаването
от право да управлява МПС. Всичко това било съпроводено с изнервящи вътрешни
преживявания, които допълнително усилили стреса и дискомфорта й. От издаването
на акта за установяване на административно нарушение до отменянето на
наказателното постановление, през всичките 12 месеца ищцата чувствала преди
всичко несигурност, неудобства, стрес и притеснения. Това се отразило на
поведението й и на контактите й с близките й. Твърди, че е налице причинна
връзка между отмененото наказателно постановление и настъпилия в правната
ѝ сфера вредоносен резултат. Обезщетението за така претърпените болки и
страдания ищцата оценя на 500 лева.
С оглед на така
изложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата от 600 лв., от които 500 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и 100 лева – имуществени
вреди – разноски за адвокат по АНД № 755/2018г. по описа на РС – Свиленград,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019г. – денят,
следващ датата на влизане в сила на решението по АНД № 755/2018г., до
окончателното изплащане. Моли да ѝ бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР -
ХАСКОВО, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че предявените
искове са допустими, а разгледани по същество – частично основателни и
доказани. По отношение на предявения иск за имуществени вреди в размер на 100
лева се сочи, че е основателен и доказан както по основание, така и по размер.
По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 500 лева се посочва, че
е неоснователен и недоказан. Алтернативно се твърди, че е в значително завишен
размер. Заявява се, че законна лихва се дължи не от претендираната дата, а от
датата на депозиране на исковата молба. Моли се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, изразява становище, че исковата претенция
за обезщетение на имуществени вреди е основателна и доказана по размер. По
отношение на предявения иск за неимуществени вреди, преценката се предоставя на
съда.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 38 от 12.03.2019г.,
постановено по АНД № 755/2018г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в
законна сила на 28.03.2019г., е отменено Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР -
Хасково, РУ – Свиленград, с което на С.К.Т. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца.
Видно от АНД № 755/2018г. по описа
на РС - Свиленград, приложено като доказателство по делото, в съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление ищцата е била
представлявана от адвокат Е.М., упълномощена с пълномощно – л.14 от АНД №
755/2018г. по описа на РС - Свиленград. За процесуалното представителство по
делото ищцата е платила договорен хонорар в размер на 100 лева, която сума е
получена от адвоката в брой на 22.11.2018г., видно от отразеното в Договора за
правна защита и съдействие.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна по искане на ищцата бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свид.Георги Живков Апостолов. В показанията си пред съда същият заяви,
че познава ищцата от началото на 80-те години. Работили заедно, били много
близки, свидетелят бил и кръстник на внучето й. Свидетелят забелязал огромна
промяна в ищцата от м.март 2018г. Тогава ѝ отнели шофьорската книжка и
ѝ наложили санкция. Станала много нервна, особена, не обръщала внимание
на нищо, започнала да реагира, че няма никаква вина, избухвала, вдигала кръвно,
стигало се до лекари. Имали кавги в семейството, спряла всичко, не купувала
никакви продукти.
Свидетелят посочва, че откакто я
познава, ищцата била шофьор и не му бил известен друг случай, в който да са
ѝ отнемали книжката. Тя имала ежедневна нужда от автомобил, тъй като
имала възрастни родители и трябвало да им купува продукти, освен това всеки
месец по един-два пъти ги карала на доктори. В този период тези задължения били
поети от свидетеля. Тя изобщо не можела да прави нищо, не отивала навън да купи
един хляб, била много подтисната. Свидетелят ходил при родителите ѝ,
хранил ги, карал ги на доктори, взимал им лекарствата. Грижел се за тях и дори
все още се грижел.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна и
безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. В този смисъл във
фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото бе
установено наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е
незаконосъобразен акт – наказателно постановление, който е отменен с влязло в законна
сила Решение № 38/12.03.2019г., постановено по АНД №
755/2018г. по описа на Районен съд - Свиленград. Съдебният акт е в
законна сила от 28.03.2019г., тоест преди датата на подаване на настоящия иск.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната страна -
Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице съгласно чл. 37,
ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е
издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
ВАС. В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, съдът приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г., издадено от началник група към РУ – Свиленград, ОД
на МВР - Хасково, е процесуално допустима.
По отношение на претендираното обезщетение за
имуществени вреди и доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1
ал. 1 от ЗОДОВ, съдът приема, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна
дейност на административен орган, претърпени от ищцата имуществени вреди и
наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна
дейност и настъпилия вредоносен резултат, тоест имуществената щета.
Влязлото в сила решение на Районен съд - Свиленград, с което се отменя наказателното
постановление, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение,
съставляващо заплатената от ищцата сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по АНД № 755/2018г. по описа на Районен съд –
Свиленград в полза на адв.Е.М., съдът намира, че от събраните доказателства
действително бе установено заплащането на тази сума от страна на ищцата. Фактът
на плащането не се оспорва и от страна на ответника, който признава този иск по
основание и размер.
В приложения по делото договор за правна
защита и съдействие изрично е вписано, че същият се сключва за изготвяне и
подписване на жалба срещу Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г. и процесуално представителство пред съд, като
договорът е неразривно свързан с Пълномощното от 22.11.2018г.(съставено на
гърба на бланката на същото), представено в оригинал по делото. Това дело е
образувано по повод на подадена жалба против Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР -
Хасково, РУ – Свиленград, от името на С.К.Т., поради което следва да се приеме,
че договарянето и заплащането на сумата от 100 лева касае точно това дело. От
данните по АНД № 755/2018г. се удостоверява също така, че от страна на адв.М.
действително има ефективно реализирана дейност в насока осъществяване на
процесуално представителство в полза на ищцата по настоящото дело.
Тоест в случая е налице отмяна по съдебен ред
на наказателно постановление, претърпени от ищцата имуществени вреди в размер
на 100 лева, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по образуваното АНД № 755/2018г. по описа на РС - Свиленград,
като безспорно тази вреда е пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с
което се постановява, че при предявяване пред административните съдилища на
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Ето защо, съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт и настъпилия вредоносен резултат.
В този смисъл и доколкото бе установено
кумулативното наличие на предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява изцяло основателна и
доказана и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 100 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР -
Хасково, РУ – Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.03.2019г. – така, както се претендира, от датата, следваща тази на влизане в
сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че в случая не бе доказано
наличието на втората и третата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно действително настъпила вреда, както и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. По делото няма спор
относно установеността на първия елемент от фактическия състав на отговорността
по чл. 1 ЗОДОВ – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
Следва обаче да бъде преценено установяват ли се от доказателствената
съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор
на този въпрос – намират ли се тези неимуществени вреди в пряка причинна
обусловеност от отменения санкционен акт. В съдебната практика и теория се
приема, че в понятието "неимуществени вреди" се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания, даващи
не само негативно отражение в психиката, но и създаващи социален дискомфорт в
определен период от време. При това следва да се има предвид, че
неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на пълно и главно
доказване. Същите следва да бъдат установени с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини, доколкото за всеки отделен човек те са
индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. Освен
това не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по–висока степен на интензивност.
В случая обаче такива вреди не бяха установени
по делото. В тази връзка ищцата ангажира гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел, на чиито показания обаче съдът не дава пълна вяра. Ако изхождаме
от тези показания, би следвало да
приемем, че от момента на издаване на наказателното постановление до настоящия
момент(въпреки че съдебното решение за отмяна на постановлението е влязло в
законна сила още през м.март 2019г.) животът на ищцата коренно се е променил.
Същата е престанала да се грижи за своите родители и е прехвърлила изцяло този
си ангажимент на свидетеля, „спряла всичко“ в семейството си, като не излизала
да купи дори един хляб. Тоест свидетелят описва една изключително висока степен
на интензивност на отрицателно въздействие и липса на отшумяването му въпреки
благоприятния за ищцата изход от оспорването на наказателното постановление.
Действително психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни
емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен
интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките
на личността. При преценка на показанията на
разпитания по делото свидетел обаче, и като взе предвид неговата евентуална
предубеденост (същият сам заяви, че е изключително
близък със семейството), съдът прецени тези показания като
силно преувеличени и житейски необосновани. Истинността на тези показания силно
се разколебава не само от нелогичността им, но и от твърденията на свидетеля,
свързани със заявлението му, че ищцата е била лишена от право да управлява МПС, което
наложило неговата пряка намеса, без по делото да са налице каквито и да било
данни, че действително в този период (преди датата на евентуалното влизане в
сила на наказателното постановление) ищцата е била с отнето право да управлява
МПС. Още повече, че свидетелят заявява, че и до момента той се грижи за
родителите на ищцата, макар и наказателното постановление да е отменено с
влязло в сила съдебно решение преди повече от половин година. Същият твърди още, че издаденото наказателно
постановление пряко се е отразило на здравословното състояние на ищцата, но по
делото не са ангажирани каквито и да било други обективни доказателства, в това
число медицински документи, относно здравословното състояние на С.К.Т. през
процесния период, от които да се направи извод за действителното наличие на
сочените емоционални и психически сътресения. В този смисъл съдът приема, че от събраните по делото данни не се налага
обоснован извод за наличието на причинени неимуществени вреди вследствие на
отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. От ангажираните
доказателства не се установява безспорно, че твърдените
неимуществени вреди действително са настъпили. В тази връзка и предвид
разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящата инстанция счита, че не са налице
кумулативните предпоставки на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно исковата
претенция в частта й за претендираните неимуществени вреди, поради което
исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за
причинени неимуществени вреди от издадено Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР -
Хасково, РУ – Свиленград като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Последица
от отхвърлянето на така предявения иск ще бъде и отхвърлянето на претенцията за
лихви, като акцесорна по своя характер.
С оглед
изхода на производството на ищцата следва да се присъдят направените разноски
по делото, в общ размер от 43.33 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса,
и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 33.33 лв.,
определено по реда на чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, съразмерно с уважената част на
исковите претенции.
Що
касае искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то
следва да бъде отбелязано, че липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не
се дължи, от което следва, че претенцията на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно § 5 т. 2 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) се създава нова ал. 4 на чл. 10, според която
„Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“. Но
според § 6 от ПЗР „Този закон се прилага за
предявените искови молби, подадени след влизането му в сила“. В този смисъл и
към момента не са налице основания за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО гр.Хасково бул.“България“ № 85, да
заплати на С.К.Т. с ЕГН : ********** ***, сумата в размер на 100 лева(сто лева) - представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР -
Хасково, РУ – Свиленград, отменено с влязло в сила
Решение № 38/12.03.2019г., постановено по АНД № 755/2018г. по описа на Районен
съд - Свиленград, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.03.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.К.Т. с ЕГН : **********
***, срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ХАСКОВО гр.Хасково бул.“България“ № 85, иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени
вследствие на незаконосъобразно Наказателно постановление №
18-0351-000285/18.05.2018г. на началник група към ОД на МВР - Хасково, РУ –
Свиленград, отменено с влязло в сила Решение №
38/12.03.2019г., постановено по АНД № 755/2018г. по описа на Районен съд –
Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.03.2019г. до окончателното ѝ изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО гр.Хасково бул.“България“ № 85, да
заплати на С.К.Т. с ЕГН : ********** ***, деловодни разноски в
размер на 43.33 лева(четиридесет и три лева и 33 ст.), от
които държавна такса – 10 лв. и адвокатско възнаграждение, определено съобразно
уважената част на исковите претенции – 33.33 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
СЪДИЯ: