№ 260159 / 3.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 03.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 244 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Й.С.С. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 - 0996 – 004450 издадено на 21.01.2021г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, което на жалбоподателя са наложени наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лева и за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения, свързани с изследването на кръвната проба и установяване на концентрацията на отчетения алкохол в кръвта. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Й.С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция”, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:
На 05.12.2020г. около 23:00ч. служителите в ОДМВР сектор ,,Пътна Полиция” автоконтрольор Н. К. и В.Г. xxx на пътната отсечка от бул.,,Христо Ботев” към комплекс ,,Аугуста”. Свидетелят К. забелязал, че към тях се движи лек автомобил О. А. с рег. № XXXX . След като подал сигнал със стоп палка, водачът на МПС – то отказал да спре, което довело до последващо катастрофиране в мантинелата от дясно по посоката на движение. На място свидетелите К. и Г. се опитали да изпробват водача за наличие на употребен алкохол, но не успели да направят качествена проба. Това ги накарало да транспортират водача на катастрофиралото МПС, който се оказал жалбоподателя Й.С. xxx. Междувременно свидетелите С. С. /баща на жалбоподателя/ и Е. Й. посетили местопроизшествието. Двамата установили катастрофиралия лек автомобил, преместили го и отишли в полицейския участък на град Монтана. Там свидетелите К. и Г. направили пореден опит да изпробват жалбоподателя за употребен алкохол и наркотици с техническо средство. Пробата за наличие на наркотични вещества се оказала отрицателна. След като не успели да изпробват лицето за наличие и на алкохол, той поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване. Свидетелят В.Г. му издал такъв талон под № 090638, в който изрично било упоменато, че жалбоподателят ще даде кръвна проба. Талонът му бил връчен в 01:40ч. на 05.12.2020г. без да му бъде определено време, в което да посети медицинското заведение за даване на проба. Пред полицейското управление жалбоподателят бил изчакан от свидетелите С. С. и Е. Й.. Свидетелят С. закарал сина си да даде кръвна проба. В 02:50ч. лицето се явило в МБАЛ – Монтана и дало кръвна проба за наличие на алкохол, която се оказала положителна. Съгласно приложената експертна справка за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 191/08.12.2020г. в кръвта на Й.С. било установено наличието на етилов алкохол в количество 0,82 промила. На 05.12.2020г. свидетелят К. съставил АУАН № GA 320567/05.12.2020г., в който отразил, че жалбоподателят отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Актът бил подписан и от свидетеля В.Г. и връчен лично на лицето срещу подпис. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Видно от показанията на свидетелите Н. К. и В.Г. е, че двамата са били непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя преди, по време и след настъпилото ПТП. Същите са възприели обстоятелството, че водачът не се е подчинил на подадения сигнал със стоп палка и е катастрофирал с управлявания от него автомобил. Същевременно и двамата признават, че са направили опит да изпробват Й.С. за наличие на алкохол и наркотични вещества, който се оказал неуспешен. Опитите продължили и в полицейския участък, където успели да установят единствено и само отрицателната проба за отсъствие на наркотични вещества. Впоследствие жалбоподателят получил поискания талон за медицинско изследване и дал кръвна проба в МБАЛ - Монтана. Съдът кредитира показанията на свидетелите като правдиви относно изложените от тях фактически твърдения, но не споделя съображенията, които са довели до съставянето на АУАН. От показанията им не се установява жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Напълно нелогично е същият да е дал проба за наличие на наркотични вещества, но не и за алкохол. Изразеното от двамата съмнение, че лицето нарочно отказва да вкара достатъчно въздух в техническото средство, с категоричност не могат да бъдат възприети като правдоподобни. След като лицето е видяло, че не може да даде проба по тази начин, по признание на самия свидетел В.Г., самият той е поискал да даде алкохолна проба посредством кръвно изследване, което е сторил.
По отношение показанията на свидетелите С. С. и Е. Й. съдът намира, че същите не съдържат твърдения, свързани със самото административно обвинение. Техните показания следва да бъдат ценени, тъй като касаят непосредствените им възприятия относно катастрофиралия автомобил и продължителния престой на жалбоподателя в РУ – гр.Монтана. Същите обаче не са били непосредствени очевидци на неколкократните опити на свидетелите К. и Г. да изпробват жалбоподателя за наличие на алкохол.
Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се потвърждават и от приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено при допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление е, в него са смесени два фактически състава на административно нарушение – отказ на лицето да бъде изпробвано за наличие на алкохол с техническо средство и управление на МПС след концентрация на алкохол до 1,2 на хиляда. В него е отразена правната квалификация на противо - правното деяние по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, която подвежда под отговорност водач на пътно превозно средство, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Именно за такова нарушение деецът е бил и санкциониран по чл.174, ал.1 т.1 от ЗДвП. В самото наказателно постановление е изрично отразено, че същото се издава въз основа на АУАН № GA 320567/05.12.2020г., чието съдържание описва съвсем различно нарушение, а именно по чл.174, ал.3 от ЗДвП, т.е. отказ на водачът да проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта.
В конкретния случай е налице нарушение и на разпоредбата на чл.6, ал.6 т.2 от Наредба № х1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, където изрично се предвижда задължение на контролният орган при връчване на талона за изследване да определи срока за неговото явяване. Когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване, срокът за явяване на лицето е до 45 минути. По признания на издалия талона свидетел В.Г., след връчване на талона в 01,40ч. жалбоподателят е бил освободен от РУ – Монтана. Последният е посетил МБАЛ – Монтана след изискуемия от наредбата срок, който обаче не му бил указан в талона. Ето защо следва да бъде поставен под съмнение резултата от кръвната проба относно нейното съдържание. Независимо от положителния й резултат, същата е била иззета извън указаните в наредбата срокове и може само да се предполага какъв би бил нейния резултат, ако беше дадена в срок.
Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и от материално правна страна. Деянието е несъставомерно, тъй като лицето е подведено под административна отговорност за отказ да бъде проверено с техническо средство за употреба на алкохол. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда няколко алтернативни подхода за изследване на водач на МПС за наличие на алкохол и/или наркотични вещества, единият от които е химико – токсикологично лабораторно изследване. Обстоятелството, че лицето е отказало извършването на проверка на техническо средство, а се е съгласило да даде кръвна проба, не може да бъде тълкуван като извършено административно нарушение. Жалбоподателят сам е има възможността да поиска по кой ред да бъде извършена неговата проба и по признания на самия свидетел В.Г. самият той го е накарал да му даде талон за медицинско изследване. Като е изпълнил един от алтернативно предвидените в закона методи за изследване наличието на алкохол, водачът на катастрофиралото МПС не е извършил административно нарушение.
Предвид гореизложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Й.С. сумата в размер на 600.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Тъй като е налице договорено възнаграждение, което е и заплатено, в случая не следва да намират приложение разпоредбите за минималните адвокатски възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 – 0996 – 004450 издадено на 21.01.2021г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР –гр.Монтана, с което на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, на Й.С.С. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана, ул.,,Александър Стамболийски” № 2 да заплати на Й.С.С. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 600.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: