РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Кюстендил, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101920 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Климагард“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Димитровград, ул. „Иван Богоров“ № 30, представлявано от
Ц. Д.Д. – управител, е предявило срещу „Термо Фрост“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** представлявано от З. И. Г. - управител,
искове да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 3171,00
лева, представляващи неплатена цена на извършени от ищеца „Климагард“
ЕООД строително-монтажни работи (СМР), както и законна лихва от
момента на забавата до подаване на исковата молба /30.09.2021г./ в размер на
580,00 лева, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е представил такъв,
като оспорва изцяло предявените искове поради неоснователност и
недоказаност, като моли съда да ги отхвърли. Твърди се в отговора, че е
налице извършване на прихващане с насрещно вземане за цената на описани
в отговора вещи на обща стойност 3680,40 лева с ДДС. Алтернативно се
прави възражение за прихващане на вземането на ответника по фактура № 728
1
от 30.07.2021г. и вземането на ищеца за заплащане на възнаграждение по
фактура № 168 от 07.07.2021г. до размера на по-малкото от двете.
Претендират се съдебни разноски и от двете страни по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори между страните и се установява от събраните
писмени доказателства, че между „Климагард“ ЕООД като изпълнител и
„Термо Фрост“ ООД като възложител е сключен договор от 22.10.2019 г. за
възлагане на строително-монтажни работи (л.5-7 от делото), по силата на
който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни
строителните работи по демонтаж на стара покривна конструкция,
изграждане на нова покривна конструкция, обшивка с еталбонд и остъкляване
за обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „Лазар Маджаров“ № 10, срещу
възнаграждение и при условията на договора.
В чл.2 от договора е уговорен срок за изпълнение на СМР от 25 дни,
считано от момента на сключването му. Общата уговорена цена за
изпълнението на СМР, която възложителят следва да заплати на изпълнителя
възлиза в размер на 7075,00 лева без ДДС, като същата е платима на два пъти
– 50% авансово при представяне от страна на изпълнителя на фактура, а
останалите 50 % от общата стойност на договора се заплащат в срок до 30
дни след подписване на акт (образец 19) от представители на страните (чл.3
от договора).
Акт (образец 19) за извършени СМР е подписан от управителите на двете
страни по договора на 12.12.2019г. (л.8 от делото).
На 13.08.2021г. е удостоверено връчването на ответника „Термо Фрост“
ООД и възложител по договора на нотариална покана, с която „Климагард“
ЕООД кани ответника да му заплати неизплатената сума по договора, равна
на 50 % от стойността му в размер на 3171 лева и законна лихва в размер на
530,26 лева. Връчването на поканата е удостоверено от нотариус с район на
действие Районен съд – Кюстендил (л.11 от делото). Към поканата е
приложена и разписка, видно от която З.Г. – управител на „Термо Фрост“
ООД е получила поканата на 12.08.2021г.
Към делото са приложени копие на фактура с № 168/07.07.2021г. (л.37 от
делото), с доставчик „Климагард“ ЕООД и получател „Тремо Фрост“ ООД, в
която е отразено задължение за заплащане по договора между страните за
извършване на СМР, като е приспаднато плащане по фактура 19/23.10.2019г.
и крайната сума за плащане е в размер на 3171 лева.
От страна на ответника е представено копие на фактура № 728 от
30.07.2021г. с доставчик „Термо Фрост“ ООД и получател „Климагард“
ЕООД (л.38 от делото) за доставка на един брой скеле „Лайер“ втора
2
употреба, 18 бр. пътеки 3 метра, 10 броя рамки, 4 броя диагонали и 6 броя
парапет на обща стойност 3680,40 лева с ДДС.
Ответникът е представил и споразумение за насрещно прихващане от
30.07.2021г. между същите страни (л.39 от делото), с което страните се
договарят, че „Климагард“ ЕООД има вземане от „Термо Фрост“ ООД в
размер на 3171,00 лева, възникнало от фактура № 168 от 07.07.2021г., а
„Термо Фрост“ ООД има вземане от „Климагард“ ЕООД в размер на 3680,40
лева, възникнало от фактура № 728 от 30.07.2021г., като по този начин
„Климагард“ ЕООД ще остане да дължи на „Термо Фрост“ ООД сума в
размер на 509,40 лева. Посоченото споразумение за насрещно прихващане е
следвало да влезе в сила за страните от деня на подписването му (чл.2.1 от
него), но е видно от представения препис, че същото е подписано само от
едната страна по него - „Термо Фрост“ ООД.
Ответникът е представил и уведомление за връчване, адресирано до
„Климагард“ ЕООД (л.43 от делото) за получаване на нотариална покана,
видно от което управителят на дружеството не е намерен на адреса и е
осъществено залепяне на уведомлението по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнена от вещото лице Р.Й.. Според вещото лице, дължимата лихва по
твърдяното неизплатено задължение на стойност от 3171,00 лева по договор
от 22.10.2019г. за периода от 12.12.2019г. до 30.09.2021г., е в размер на 580,47
лева. Фактура № 168 от 07.07.2021г. с издател „Климагард“ ЕООД и
получател „Термо Фрост“ ООД е осчетоводена от издателя й в дебитното
салдо за вземане в размер на 3171 лева, като същата фактура е осчетоводена и
от получателя „Термо Фрост“ ООД. Фактура № 728 от 30.07.2021г. е
осчетоводена от издателя й „Термо Фрост“ ООД, но липсва осчетоводяване от
страна на получателя „Климагард“ ЕООД.
Посочените фактури са отразени в дневниците по ДДС от „Термо Фрост“
ООД, докато „Климагард“ ЕООД е осчетоводил в дневника за продажби
фактура № 168 от 07.07.2021г., но липсва в осчетоводяването в дневника за
покупки фактура № 728 от 07.07.2021г. На база извлечение от сметка 411,
предоставена от „Климагард“ ЕООД по партида на „Термо Фрост“ ЕООД не е
извършено прихващане на вземания с основание фактура № 168 от
07.07.2021г. и фактура № 728 от 07.07.2021г. Вещото лице стига до извода, че
на база предоставените документи, фактура № 728 от 07.07.2021г. не е
осчетоводена и не е отразена в дневника за покупки на „Климагард“ ЕООД,
като не е извършено и прихващане, видно от предоставеното извлечение по
сметка 411.
По делото са разпитани двама свидетели на ответника – С. П. и М. Б.
Според свидетеля П., лично той е предал около 50 кв.м. скеле „Лайер“ на
„Климагард“ ЕООД. Самият той притежавал строителна фирма и имал лиценз
за сглобяване и приемане на скелета по време на саниране, като скелето е
било собственост на ответното дружество. На 28.07. свидетелят уточнява, че
3
заедно с другия свидетел по делото – М.Б. отишли с автомобил, собственост
на управителя на „Термо Фрост“ ООД до гр. Димитровград, за да вземат
скелето, но не го открили на място. Представители на дружеството спрели да
вдигат телефона и до настоящия момент не са го върнали, като според
свидетеля ново скеле от този вид струва около 10 000 лева.
Свидетелят Белбер споделя, че е бил в трудово правоотношение с
ответника. Заявява, че си спомня за случая, че заедно с другия свидетел
отишли да вземат скелето, но човекът, който ги посрещнал заявил
категорично, че поради неуредени отношения между страните по делото,
същия отказва да върне скелето и го задържал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. първо вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От представените и анализирани доказателства по делото и поради липса
на възражения в тази насока, съдът установява, че въз основа на сключения
между страните договор е възникнало валидно правоотношение по договор за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на
възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Изпълнението на
възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото
на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая ищецът се е задължил да изпълни възложените строително-
монтажни работи, които да бъдат приети от възложителя и последният да
заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение в договорения срок.
Настоящият състав намира, че с подписването на Протокол/Акт (образец 19)
за извършени СМР и съставянето на споразумението за насрещно прихващане
(подписано само от възложителя-ответник) се установява приемането от
страна на възложителя на извършените от изпълнителя „Климагард“ ЕООД
работи. След като процесните строително-монтажни работи са изпълнени, не
са обективирани възражения спрямо изпълнението им от възложителя и
предадени на последния, то за него възниква задължение да бъдат заплатени
на изпълнителя-ищец по делото. Правопораждащият фактически състав на чл.
266, ал. 1 от ЗЗД съдът счита за изпълнен, с оглед извършената работа и
нейното приемане от възложителя. С оглед на това за възложителя възниква
задължението да изплати уговорената стойност за извършените СМР (така в
Решение № 250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. по описа на ВКС, Т. К., II
Т. О.). Възнаграждението на изпълнителя се дължи съгласно чл. 268, ал. 1 от
ЗЗД в пълния уговорен размер, предвид доказаното приемане на работата и
липса на данни за неизпълнение на задължението на изпълнителя.
Относно размера на процесното вземане не се спори по делото, че
4
първото авансово плащане е направено на 23.10.2019г. и е в размер на 3537,50
лева. Не се спори, като се установява и от подписания между страните
договор за СМР, че останалата сума, която следва да се заплати от
възложителя, е в размер на остатъка от уговорената сума, или още 3171,00
лева, която е платима в 30-дневен срок от подписване на Протокол/Акт
(образец 19). Тъй като такъв протокол е подписан от двете страни на
12.12.2019г., съответно е издадена и фактура № 168 от 07.07.2021г. за
дължимата сума, която е осчетоводена и от двете дружества, крайният срок за
доброволно плащане от възложителя е изтекъл на 11.01.2020г. Тъй като
срокът е уговорен в полза на възложителя и е предварително определен в
договора, съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, длъжникът по заплащане на
възнаграждението е изпаднал в забава след изтичането на срока за
доброволно изпълнение, т.е. на 12.01.2020г.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа
плащането на претендираната от ищеца сума за изпълнените работи.
Представените от ответника писмени доказателства по делото касаят
погасяване на неговото задължение чрез твърдяно извънсъдебно прихващане
с насрещно задължение на изпълнителя за връщането на скеле, за което
ответникът е издал фактура №728 от 30.07.2021г. за продажбата му на ищеца
след изтичане на срока за доброволно изпълнение от страна на ищеца-
изпълнител, но не се ангажират доказателства за погасяване на
облигационната връзка чрез плащане.
Въпреки наличието на възражение от ответника за извършено
извънсъдебно прихващане на насрещни вземания между страните, съдът
счита същото за неоснователно поради следното:
На първо място, изявлението за прихващане (компенсация) по реда на чл.
103 – 104 от ЗЗД не е достигнало до знанието на ответната страна, т.е. до
изпълнителя, поради което не е породило своето действия. Не се спори, че
ответникът по делото е адресирал своето волеизявление до ищеца за
компенсация на насрещните им задължения, което се доказва от представено
споразумение за насрещно прихващане, подписано само от „Термо Фрост“
ООД, както и от фактура № 728 от 20.07.2021г. за доставка на скеле и
прилежащите му части на стойност от 3680,40 лева, която според вещото
лице не е осчетоводена и не е отразена в дневника за покупки на „Климагард“
ЕООД. Извънсъдебното прихващане по своя правен характер представлява
едностранна сделка, адресирана от едната страна и отправена до другата.
Прихващането е едностранна сделка, която се нуждае от узнаване от другата
страна (каквито например едностранни сделки са упълномощаването,
извънсъдебното разваляне на договора, за разлика от завещанието, където
узнаването на наследника не е част от фактическия му състав). По делото не
се установи от представените доказателства, че волеизявлението за
прихващане е доведено до знанието на ищеца „Климагард“ ЕООД, тъй като от
представеното уведомление (л.43 от делото) е видно, че не е намерен на
адреса представител на дружеството. Залепяне на уведомление на адреса се
5
приравнява на редовно връчване само в изрично посочени в закона хипотези.
Уведомяване за едностранно волеизявление от едната страна до другата не е
сред тях. Връчване не се установява и от представената обратна разписка на
л.40 от делото.
На второ място, прихващането в материалноправен аспект е способ за
погасяване на задължения, при който когато два правни субекта си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всеки един от тях, ако
вземането му е насрещно, изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера
на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице,
а не към датата на компенсационното волеизявление. Прихващането може да
се извърши само с ликвидни и изискуеми вземания. Ликвидно е вземането,
което е безспорно установено по основание и размер. То е с основание, ако
съществуването му е безспорно и е установено по размер, ако доказването му
не трябва тепърва да се установява. Докато вземането на изпълнителя от
възложителя е изискуемо и ликвидно, същото не може да се каже за
вземането за предоставеното строително скеле от възложителя на
изпълнителя. Ликвидните вземания са тези, които са установени със съдебно
решение или тези, които са удостоверени с документ. По предоставеното и
задържано от ищеца скеле не се установява безспорно нито основанието му за
предоставяне, нито стойността му. Tова вземане не е ликвидно и изискуемо,
поради което и материално-правният ефект на изявлението за прихващане не
може да бъде осъществен.
Предвид посоченото, възражението на ответника, че е извършено
извънсъдебно прихващане, се явява неоснователно.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата
от 3171,00 лева е основателен.
Ищецът претендира и сума в размер на 580 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 3171,00 лева за периода от 12.12.2019 г. до
30.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба (01.10.2021 г.) до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 3, предл. второ от договора за СМР, след приемане на
строителните работи и подписване на акт образец 19, същата се заплаща в
срок от 30 дни от подписването му, поради което възложителят е в забава за
плащането на процесната главница, считано от 12.01.2020 г. Между търговци
се дължи лихва за забава в размер на законната лихва, ако не е уговорено
друго, съгласно разпоредбата на чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. С оглед на горното и
предвид основателността на главния иск, основателна се явява претенцията по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихвата за забава върху главницата за процесния
период. На основание чл. 162 от ГПК, съдът изчисли с калкулатор законната
лихва за процесния период в размер на 553,16 лева. Доколкото се претендира
по-голяма от тази сума, съдът намира, че е основателна претенцията за
6
претендираната лихва до сумата от 553,16 лева. Основателна е и претенцията
за законната лихва от датата на подаване на исковата молба (01.10.2021 г.) до
окончателното й изплащане.
Предвид основателността на предявения иск за заплащане на главницата
и на част от исковата претенция по чл.86 от ЗЗД, следва да бъде разгледано
алтернативно заявеното от ответника възражение за прихващане за сумата от
3680,40 лева, представляващо дължима от ищеца и изпълнител по договора
„Климагард“ ЕООД сума за закупено скеле с прилежащи нему части от
ответника по делото и възложител по договора „Термо Фрост“ ООД.
Възражението за съдебно прихващане е направено с отговора на исковата
молба, поради което съдът приема същото за допустимо. Същото се основава
на твърдението, че ответникът е продал на ищеца скеле втора употреба, 18 бр.
пътеки от 3 метра, 10 броя рамки, 4 броя диагонали и 6 броя парапети на обща
стойност от 3680,40 лева с ДДС, която обаче не е платена от другата страна
по договора за продажба. От свидетелските показания се установи, че
въпросното скеле е предоставено от ответника на ищеца за изпълнение на
договора за изработка и не е върнато на ответника след приключване на
изпълнителните действия по договора, а е задържано от ищеца.
За да е основателно възражението за съдебно прихващане, ответникът,
съгласно правилата на доказателствената тежест, следва да докаже, че е
налице сключен договор за продажба на скеле и прилежащите му и описани
по-горе елементи, между същите страни, като той е изпълнил задължението
си по договора, а насрещната страна не е, като ищецът може да се защити, ако
докаже изпълнение по договора за продажба, ако такъв е налице. За
основателност на възражението е необходимо също така наличието на всички
други условия за уважаване на съдебното възражение за прихващане – две
действителни задължения; двете вземания да са насрещни като кредиторът по
едното вземане е длъжник по другото и обратно и двете задължения да имат
за предмет пари или други заместими вещи.
С договора за търговска продажба продавачът прехвърля на купувача
собствеността върху стока. Търговска продажба е само тази сделка, която
може да се определи като търговска по смисъла на Търговския закон, където е
изрично посочено, че не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за
лично потребление и купувачът е физическо лице, дори продавачът да е
търговец (чл. 318, ал. 2 ТЗ). Следователно търговската продажба е тази, която
е свързана с търговския оборот на стоки и обслужва търговците при
упражняване на тяхното занятие, а не продажбата на дребно в полза на
физически лица, където се прилагат общите правила на Закона за
задълженията и договорите. Поради своя двустранен и консенсуален
характер, продажбата предполага две насрещни волеизявления на страните по
нея, водещи до постигане на общо съгласие за учредяване, прехвърляне или
прекратяване на права спрямо предмета на договора. За обикновената
търговска продажба не е налице изискване за форма за действителност на
7
договора.
В настоящият случай, твърдяната продажба е за прехвърляне на
собствеността на скеле и прилежащите му елементи от собственика на
скелето „Термо Фрост“ ООД на другата страна по делото – „Климагард“
ЕООД.
Съдът счита, че ответникът не успя да докаже, че такъв договор е
сключван между страните. Нито свидетелските показания, нито
представените писмени доказателства (фактура № 728 от 30.07.2021г. и
споразумение за прихващане) доказват по безсъмнен начин наличието на
изрично волеизявление от страна на ищецът, че същият желае и е съгласен
собствеността върху предмета (скелето) да му бъде прехвърлена за
посочената в цитираната фактура сума. Доказа се единствено, че скелето и
към настоящият момент е в държане на ищеца, но поради липсата на
изпълнение по договора за изработка, същият може правомерно да упражнява
своето търговско право на задържане по чл.315, ал.1 от Търговския закон до
изпълнение на задължението на отсрещната страна по договора за изработка.
И тъй като липсва съгласие за сключването на договор за продажба на
скелето и прилежащите му елементи, не може да се прояви и транслативния
характер на договора и съответно ищецът не дължи продажна цена за скелето,
спрямо което упражнява право на задържане. В подкрепа на извода за липса
на договор за продажба е и заключението на вещото лице, според което
„Климагард“ ЕООД не е осчетоводил в дневника за покупки фактура № 728
от 07.07.2021г., като от извлечение от сметка 411, предоставена от
„Климагард“ ЕООД по партида на „Термо Фрост“ ЕООД не е установено
извършено прихващане на вземания с основание фактура № 168 от
07.07.2021г. и фактура № 728 от 07.07.2021г.
По изложените съображения съдът намира, че направеното от ответника
възражение за прихващане със сумата от 3680,40 лева, представляваща
продажната цена по договор за продажба на скеле – втора употреба, сключен
между страните по делото, е неоснователно.
С оглед липсата на условия за прихващане, съдът не следва да го
извърши, като исковете, приети от съда за доказани и основателни, следва да
бъдат уважени.
За пълнота на изложението следва да се посочи също, че съгласно
нормата на чл. 298, ал. 4 от ГПК силата на пресъдено нещо на съдебното
решение се разпростира и по отношение на разрешеното с него възражение за
прихващане, така както е заявено в процеса. След като възражението за
съдебно прихващане няма да бъде уважено, то сила на пресъдено нещо не се
формира за цялото предявено с възражението вземане на ответника.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца,
съобразно уважената част от исковете, като такива са претендирани с
8
исковата молба. От представените доказателства (договор за правна защита и
съдействие със заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева
(л.23 от делото), разписка за заплащане на държавна такса в размер на 179,59
лева (л.29 от делото) и разписка за внесен депозит за вещо лице в размер на
100,00 лева (л.62)) и с оглед уважената част от исковете, на ищецът следва да
се присъдят разноски по делото в размер на 525,80 лева.
С оглед на изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4,87 лева съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Термо Фрост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 82, вх.А, ет.2, ап.8,
представлявано от З. И. Г. – управител да заплати на „Климагард“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, ул.
„Иван Богоров“ № 30, представлявано от Ц. Д. Д. – управител сумата в
размер на 3171,00 (три хиляди сто седемдесет и един) лева, представляваща
неизплатена част от уговорено между страните възнаграждение по сключен
договор от 22.10.2019 г. за възлагане на строително-монтажни работи, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(01.10.2021г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Термо Фрост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 82, вх.А, ет.2, ап.8,
представлявано от З. И.Г. – управител да заплати на „Климагард“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, ул. „Иван
Богоров“ № 30, представлявано от Ц. Д. Д. – управител сумата в размер на
553,16 лв. (петстотин петдесет и три лева и шестнадесет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 12.12.2019 г. до 30.09.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над
553,16 лева до претендирания размер от 580 лева.
ОСЪЖДА „Термо Фрост“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 82, вх.А, ет.2, ап.8,
представлявано от З. И. Г. – управител да заплати на „Климагард“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, ул.
„Иван Богоров“ № 30, представлявано от Ц. Д. Д. – управител сумата в
9
размер на 525,80 лв. (петстотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща направените по делото съдебни разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Климагард“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Димитровград, ул. „Иван Богоров“ № 30, представлявано от
Ц. Д. Д.– управител да заплати на „Термо Фрост“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, кв. „Запад“ № 82, вх.А,
ет.2, ап.8, представлявано от З. И.Г. – управител сумата в размер на 4,87 лв.
(четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направените по
делото съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10