№ 279
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503747 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от .Д. И. И., ЕГН
********** срещу решение №260556/6.10.2020г. постановено по гр. дело №14479 по
описа на Варненски районен съд за 2019г., с което се :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. И. И., ЕГН ********** от гр. Белослав, ул.
Трети март №93 срещу „Маринов Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление село Аврен, ул. Капитан Петко №1Д за осъждане на ответника да заплати сумата
от 4000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие изплатена в двоен
размер авансова вноска по предварителен договор за покупко – продажба на моторно
превозно средство от 28.01.2019г., с предмет лек автомобил марка „Субару, модел „Легаси“,
рег. № В2446ВР, който автомобил е бил предмет на обезпечителна марка „Запор” наложена
по искане на ответника по изпълнително производство № 1065/2018г. по описа на ЧСИ
Д.С.-С. с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 403, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** от гр. Белослав, ул. Трети март №93 да
заплати на „Маринов Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
село Аврен, ул. Капитан Петко №1Д сумата от 410 (четиристотин и десет)
лева съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
1
78, ал.3 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба,че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се
отхвърли предявения иск. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор ,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. И. И., ЕГН
********** за осъждане на ответника „Маринов Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
сумата от 4000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща
изплатена в двоен размер авансова вноска по предварителен договор за покупка – продажба
от 28.01.2019г. на лек автомобил марка „Субару, модел „Легаси“, рег. № В2446ВР в полза
на трето лице,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 09.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
403, ал.1 ГПК. Автомобилът е бил предмет на обезпечителна марка „Запор” наложена по
искане на ответника „Маринов Комерс“ ЕООД по изп. производство № 1065/2018г. по описа
на ЧСИ Д.С.-С. , ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 09.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
403, ал.1 ГПК.
Твърди се, че ищецът Д. И. И. е собственик на МПС марка „Субару, модел
„Легаси“, рег. № В2446ВР. На 28.01.2019г. е сключил предварителен договор с трето лице,
като е поел задължението да го продаде в срок до 04.03.2019г. По договора е заплатена
авансова вноска в размер на 2000 лева. год Ищецът към 04.03.2019 не е прехвърлил
собствеността върху автомобила, поради наложения запор върху л.а, от ответника, поради
което съгласно предварителния договор е заплатил на купувача в двоен размер авансово
заплатената вноска, с което е претърпял имуществени вреди в размер на 4000 лева.
Обезпечението е било допуснато по искане на ответника „Маринов Комерс“
2
ЕООД за обезпечаване на бъдещ иск за сумата от 15000 лева. На 19.11.2018г. ответникът е
предявил иск в съда,съобразно допуснатото му обезпечение, но производството по делото е
било прекратено от ВРС .Определението за прекратяване е потвърдено от въззивния съд.
Твърди, че за наложения запор на МПС е узнал на 13.02.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който предявеният
иск се оспорва по основание и размер. Излагат се възражения за нищожност поради
абсолютна симулация на предварителния договор за покупко – продажба на МПС, като
счита, че същия е създаден само по повод процеса, без намерение на страните по него да се
обвържат с разместване на престациите. Посочва, че на страните по предварителния договор
за продажба на МПС им е било известно още на 08.01.2019г., че върху вещта е бил наложен
запор от съдебния изпълнител. Оспорва, че към момента на подписване на предварителния
договор за покупко – продажба на МПС, купувачът е заплатил на ищеца сумата от 2000
лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно , приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.11.2018г., ищецът И. е придобил собствеността върху л.а. марка
„Субару“, модел „Легаси“ рег. № В2446ВР./свидетелство за регистрация Първа част
№********* /
С определение №13448/20.11.2018г., постановено по гр. дело № 17368/2018г. на
ВРС / поправено с определение № 14992/20.12.2018г. по същото дело / е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на „Маринов Комерс“ ЕООД срещу ищеца Д. И. И. , като са
наложени обезпечителни мерки, сред които „Запор“ на МПС марка „Субару“, модел
„Легаси“ рег. № В2446ВР. Обезпечителна заповед е издадена на 20.11.2018г. е .
Въз основа на молба от 14.12.2018г. на ответника „Маринов Комерс“ ЕООД е
образувано изпълнително дело № 1065/2018г. по описа на ЧСИ Д.С.-С., рег. №893 с район
на действие ВОС.
На 03.01.2019г. съдебният изпълнител е изпратил уведомление до ОДП Варна –
Пътна полиция за налагане на „запор“ по отношение на л.а. марка „Субару“, модел „Легаси“
рег. № В2446ВР.
От справка от ОДП – Варна – Пътна полиция от 07.01.2019г. се установява, че
съобщение за налагане на запор върху л.а. . марка „Субару“, модел „Легаси“ рег. № В2446ВР
е отбелязано в АИС – КАТ на 08.01.2019г.
Представено към приложеното по делото изп. дело № 1065/2018г. е
уведомление за допуснато обезпечение до ищеца, което е връчено на последния на
13.02.2019г., чрез процесуалния му представител адв. Ченева, същата с пълномощно по изп.
3
дело от 11.02.2019г.
С определение №14885/19.12.2018г., постановено по гр. дело № 17382/2018г. е
прекратено производството по предявеният иск от „Маринов Комерс“ ЕООД срещу ищеца,
като определението е потвърдено с определение № 1468/16.04.2019г., постановено по в.ч.гр.
дело № 547/2019г. на ВОС.
С определение № 2126/10.06.2019г. постановено по в.т.дело №807/2019г. на
ВРС е отменено определение №13448/20.11.2018г., постановено по гр. дело № 17368/2018г.
на ВРС, поправено с определение № 14992/20.12.2018г. по гр. дело № 17368/2018г. на ВРС, с
което е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
От предварителен договор от 28.01.2019г. за покупко – продажба на МПС, се
установява, че ищецът Д. И. и М. И.а в качеството им на продавачи се задължават да
прехвърлят правото на собственост върху л.а. марка „Субару“, модел „Легаци“ рег. №
В2446ВР на С.Н.П., при уговорена продажна цена от 27000 лева. В договора е посочено, че
при сключването му купувачът предава авансова вноска в размер на 2000 лева, за която
сума договора има характер на разписка. Съгласно чл.9 от договора , при невъзможност да
се прехвърли собствеността върху л.а. предмет на договора, обещателят се задължава да
възстанови авансовата вноска в двоен размер.
От разписка от 05.03.2019г. се установява, че ищецът Д. И. И. е заплатил на
С.Н.П. сумата от 4000 лева съгласно чл.9 от договор от 28.01.2019г.
Пред ВРС е разпитан свидетеля С.К.М.. Свидетеля посочва, че негов познат от
гр. Бургас – Светослав си търсил автомобил. Свидетелят свързал ищеца и лицето и бил
осъществен оглед на МПС в гр. Варна. Купувачът одобрил автомобила, като била
постигната уговорка да бъдат отстранени козметични забележки, при което предал на ищеца
авансова вноска в размер на 2000 лева. Свидетелят пряко възприел, че купувача предава
сумата от 2000 лева на ищеца, но не видял същите да подписват договор пред него. От
ищецът му било известно, че същия бил възстановил сумата в размер на 4000 лева на
купувача, доколкото върху л.а. бил наложен запор.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,настоящият
въззивен състав приема следните правни изводи:
Спорът намира правното си основание в чл. 403, ал.1 ГПК,
доколкото производството по делото, което е образувано съобразно дадените указания по
чл. 390, ал.3 ГПК в определение постановено по гр. дело № 17368/2018г. на ВРС, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск и е наложена обезпечителна мярка „Запор“ върху
собственото МПС на ищеца, е прекратено с определение от 19.12.2018г., постановено по гр.
дело №17382/2018г. на ВРС.
Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато
4
обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл.
45 ЗЗДД/. Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация
относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Страните не спорят около основните факти свързани с инициираното
обезпечително производство, крайния правен резултат- отмяна на допуснатото обезпечение .
Т.е. първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са налице.
За да бъде доказана като основателна претенцията е необходимо в условията на
пълно и главно доказване ищецът да установи претърпяната вреда в претендирания от него
размер, включително и че тази вреда е непосредствена последица от допуснатото в полза на
ответника обезпечение.
По повод на твърденията на ищеца за наличие на сключен договор между него
и трето лице ответникът е навел множество възражения. Най същественото е, че
облигационното правоотношение не е съществувало изобщо към датата, която фигурира в
документа, а същият е съставен по повод на процеса, т.е. твърди се недостоверна дата на
документа. Ето защо се счита, че липсва и клауза за заплащане на неустойка от страна на
ищеца към третото лице .
В този смисъл районният съд е приел, че поради липса на достоверна дата на
предварителния договор, същият не може да се противопостави на ответника , който има
качеството на трето лице по отношение на предварителния договор по смисъла на чл.
181 ГПК, тъй като не е участвал при съставянето му и би могъл да бъде увреден от
неговото антидатиране. Без достоверна дата е и приложената разписка от третото лице за
получената от него сума в размер от 4000 лв от ищеца по настоящето дело.
В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че поради липса
на достоверна дата на тези документи искът не е доказан се споделя от настоящата
инстанция.Представеният по делото предварителен договор , по своята същност
представлява частен документ и като такъв няма достоверна дата за трети лица, какъвто е
ответника по този иск, освен при наличието на някои от предпоставките на чл. 181,
ал.1 ГПК. Няма данни по делото въззивникът- ищец да е ангажирал доказателства в тази
посока , т.е. да са ангажирани доказателства ,които да установяват настъпване на някое от
обстоятелствата, посочени в чл.181, ал.1 ГПК, от които може да се направи извод ,че този
предварителен договор има достоверна дата - .- достоверна дата е налице в хипотезите на
нотариално заверяване на датата, подписа или съдържанието на частния документ, датата на
смъртта на автора на документа или изпадането му във фактическа невъзможност да
подпише същия, датата на която съдържанието на документа е било възпроизведено във
5
официален документ или датата на настъпване на друг факт, от който следва по безсъмнен
начин, че частния документ е съществувал.
Показанията на разпитания по делото свидетел не могат да бъдат използвани за
установяване датата, на която е възникналото облигационно правоотношение по
предварителния договор за покупко – продажба предвид ограничителната разпоредба на чл.
164, ал.1, т.5 ГПК.
Следователно, първоинстанционният съд напълно основателно не е приел, че
този предварителен договор е съставен на 28.01.2019 г. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел, че представеният предварителен договор , като
представен към ИМ от ищеца , по своя характер представлява частен документ, които
съдържат изгодни за въззивника твърдения. Липсата обаче на доказателства за
обстоятелствата посочени в чл. 181 ,ал.1 ГПК, т.е. за достоверна дата не обвързва ответника
по иска и както е посочено в отговора по ИМ, то този договор е съставен с оглед настоящия
процес, като между страните по предварителния договор не е имало заплащане на
твърдяната от въззивника неустойка.
В конкретният случай ищецът по делото не е установил, че претендираните от
него вреди са пряка и непосредствена последица от допуснатото в полза на ответника
обезпечение. Неоснователно е позоваването на представеният от него предварителен
договор с трето лице, по който се твърди, че е изплатил сумата от 4000 лв Възникналите
между ищеца и трети лица облигационни правоотношения свързани с разместване на
имуществени блага помежду им не установяват тяхното настъпване и не са достатъчно
основание да се приеме наличието на настъпила имуществена вреда по отношение на
ответника в настоящето производство .В този смисъл съдът счита, че предявеният иск
по чл.403, ал.1 ГПК е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС, относно
неоснователността на твърдяната от ответника симулация на предварителния
договор Доказателства относно привидния характер на процесната сделка от ответната
страна , която се домогва да докаже симулативния й характер ,не се представени по делото.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер
на 300 лв,съгласно представения списък и доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №260556/6.10.2020г. постановено
по гр. дело №14479 по описа на Варненски районен съд за 2019г
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** от гр. Белослав, ул. Трети март №93 да
заплати на „Маринов Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
село Аврен, ул. Капитан Петко №1Д сумата от 300 / триста лева/
лева съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на осн.чл.280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7