№ 866
гр. Русе, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520101242 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищцата Д. ВЛ. Д. твърди, че е наследница на баща си В.Т.Д., починал на
11.10.2021 г.
По молба на ответника ЛЮБ. АНГ. Г. против наследодателя й било образувано
ч.гр.дело № 42250/2018 г. по описа на Софийски районен съд за обезпечение на бъдещ
иск, която мярка била уважена чрез налагане на обезпечителна мярка „запор" върху
банкови сметки на длъжника до размер 15000 лв., като за обезпечението била внесена
парична гаранция в размер на 1 500 лв. Запорът бил изпълнен на 04.07.2018 г.
По иск на Л.Г. по чл.79, вр. чл.93, ал.2 от ЗЗД и чл.12 от предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015 г. против В.Т.Д. било
образувано гр.дело № 3325/2019 г. по описа на РС-Плевен. С с влязло в сила решение
№ 370/11.06.2020 г., постановено по в.гр.дело № 41/2020 г. по описа на ОС-Плевен,
предявеният иск бил отхвърлен като неоснователен. С определение №
20192446/30.09.2021 г. по ч.гр.дело № 42250/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, допуснатото обезпечение било отменено и запорът бил вдигнат на 30.11.2021 г. На
11.10.2021 г. наследодателят на ищцата починал и тя, като негова единствена
наследница счита, че неправомерно била засегната имуществената сфера на баща й от
датата на налагане на запора - 04.07.2018 г. до смъртта му, както и на самата нея от
датата на откриване на наследството - 11.10.2021 г. до датата на вдигане на запора -
30.11.2021 г. Вредите, изразяващи се в намаляване имуществото на наследодателя и на
неговата наследница, били в пряка причинна връзка с наложеното обезпечение. При
1
наложения запор паричната сума била извадена от разпоредителната власт на ищцата и
нейния наследодател и поради това те били в невъзможност да я ползват по
предназначение. Поради материално неоправданото обезпечение била настъпила
имуществена вреда под формата на пропусната полза, чиито минимален размер бил
съизмерим със законната лихва върху запорираната сума за периода на задържането й.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата 5 191.67 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва
върху сумата от 15 000 лв. за периода 04.07.2018 г. – 30.11.2021 г., ведно със законната
лихва от 02.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Излага твърдения, че на 03.09.2015 г. между него, в качеството му
на купувач, и В.Т.Д., в качеството му на продавач, бил сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот. В изпълнение на договора Л.Г. заплатил по
банков път на В.Д. капаро/задатък в размер на 10 000 лв., като останалата част от
цената на имота, в размер на 55 000 лв., щяла да бъде изплатена след сключване на
окончателния договор за покупко-продажба. Страните по предварителния договор
уговорили дата за сключване на окончателен договор - 15.02.2016 г., на която В.Д. не
се явил в кантората на нотаруис Пламен Димитров. В последвалата комуникация
между двамата у Л.Г. се зародило убеждение, че Д не е собственик на въпросния имот.
След многократни неформални покани да му бъде върнато платеното капаро от 10 000
лева, ответникът завел иск срещу В.Д. за разваляне на предварителния договор и
връщане на платеното капаро, заедно със сумата от 5 000 лв., дължима съгласно чл.12
от процесния предварителен договор. По молба на Л.Г., с Определение №
440028/28.06.2018 г. по гр.д.№ 42250/2018 г. на Софийски районен съд, било допуснато
обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор върху банковата сметка на
В.Т.Д. в „Уникредит Булбанк“ АД до сумата 15 000 лв. За допускане на
обезпечителната мярка молителят внесъл гаранция в размер на 1 500 лв. по сметка на
съда.
Ответникът оспорва твърденията на Д.Д. за претърпени вреди под формата на
пропуснати ползи вследствие допуснатото обезпечение на иск както за нея самата, така
и за нейния наследодател. Заявява, че намаляването на имуществото няма характер на
пропусната полза. В случая дори имуществото на ищцата, респ. на нейния
наследодател, се увеличило с 10 000 лв., представляващи задържания задатък по
предварителен договор, както и още 1 500 лв. – внесена от Л.Г. гаранция за допускане
обезпечението на бъдещ иск.
Твърди, че претендираните от ищцата вреди са недоказани и като такива–
2
недължими. Предвиденото в чл. 86, ал. 1 ЗЗД задължение за заплащане на законна
лихва възниквало за всеки длъжник по парично задължение, който изпадне в забава,
като процесният случай не попадал в нито един от фактическите състави, за които се
дължи законна лихва.
При допускането на обезпечение на бъдещи искове, в съответствие с чл. 391, ал.
2 ГПК, Софийски районен съд определил гаранция в размер на 1 500 лв., която следва
да отговаря на преките и непосредствени вреди, които обезпечението може да
причини, ако се окаже неоснователно. Следователно, причинените от обезпечение на
иск вреди, ако са преки и непосредствени, следвало да се удовлетворят от
предоставената гаранция.
В.Д. подал молба до СРС и се удовлетворил от гаранцията по чл. 391, ал. 2 ГПК.
С получаването на сумата от 1 500 лв., съставляваща парична гаранция с единствено
предназначение да обезщети вреди, настъпили в резултат от допуснато обезпечение на
иск, то за него, респективно неговите наследници, не било налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
Оспорва наличието на правен интерес за Д. ВЛ. Д. да предяви настоящия иск.
Легитимираният ищец по чл. 403, ал. 1 ГПК трябва да е бил ответник по обезпечението
и да докаже реално настъпили вреди и сигурно неосъществено увеличаване на
имуществото си.
Ищцата не сочела доказателства, върху които да почиват твърденията й за
претърпени вреди под формата на пропуснати ползи - такова неосъществяване на
материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и
определяемо със способи за вероятност, каквато се явявала законната лихва.
Ответникът оспорва изцяло и иска за присъждане на законна лихва като
неоснователен. Моли претенциите да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата е единствен наследник по закон на своя баща В.Т.Д., починал на
11.10.2021 г.
С определение № 440028/28.06.2018 г., постановено по гр.дело № 42250/2018 г.
по описа на РС-София, е допуснато обезпечение на бъдещи искове на ЛЮБ. АНГ. Г.
против наследодателя на ищцата В.Д. за заплащане на сумите: 10 000 лв. внесено
капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.09.2015 г. и 5 000 лв., дължима по чл.12 от същия предварителен договор, чрез
налагане на обезпечителна мярка "Запор“ върху банковата сметка на бъдещия
3
ответник в „Уникредит Булбанк“ АД до размера 15 000 лв., след внасяне на гаранция от
1 500 лева. По образуваното изп.дело № 530/2018 г. по описа на ЧСИ Александър
Бизов с район на действие-Софийски градски съд, запорът на цялата сума от 15 000 лв.
е наложен на 04.07.2018 г.
С влязло в сила на 13.07.2021 г. решение по в.гр.д.№ 41/2020 г. по описа на ОС-
Плевен предявеният иск на настоящия ответник срещу ищцата с правно основание
чл.79, вр.чл.93, ал.2 ЗЗД и чл.12 от предварителния договор от 03.09.2015 г. е
отхвърлен като неоснователен.
С определение от 30.09.2021 г. по гр.д.№ 42250/2018 г. на Софийски районен съд
допуснатото обезпечение „Запор върху банкова сметка на В.Д.“ до сумата 15000 лв. е
отменено.
Съгласно приложените по делото съобщение от ЧСИ до „УниКредит Булбанк“
АД и банково удостоверение на починал титуляр, запорът върху сметката на
наследодателя на ищцата е вдигнат на 30.11.2021 г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК са посочени три отделни самостоятелни
хипотези, при които допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно
засягане правната сфера на ответника по иска, а именно: когато искът е отхвърлен като
неоснователен, делото е прекратено или бъдещият иск не е предявен в дадения на
ищеца срок.
Настоящият казус се развива в първата от цитираните хипотези на правната
норма, доколкото с решение, постановено по в.гр.дело № 41/2030 г. на ОС-Плевен, е
отхвърлен предявеният иск на настоящия ответник срещу наследодателя на ищцата, за
обезпечение на който е наложен запор на банковата сметка на покойния В.Д..
Изложеното мотивира извода на съда, че за ищцата, като негов наследник по закон, е
налице правен интерес от избрания способ за съдебна защита.
Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е специфична безвиновна деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която
вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу
което е допуснато обезпечението. Предприелият по принцип правомерното действие да
иска обезпечение на иска си следва да носи и отговорността за последиците от
неоснователното засягане на чужда правна сфера. За да бъде основателна претенцията,
е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищцата да установи настъпила
вреда в претендирания от нея размер, включително и че тази вреда е непосредствена
последица от допуснатото в полза на ответника обезпечение.
Обемът на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК обхваща всички преки и
непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника по
4
него.
В настоящия казус ищцата релевира твърдения за причинени й имуществени
вреди вследствие наложеното по почин на ответника обезпечение чрез запор на сумата
15000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да я ползват по
предназначение, съизмерими със законната лихва за периода на наложения запор –
04.07.2018 г. – 30.11.2021 г.
Според възприетото в трайната съдебна практика, пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за
състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на
чл.403, ал.1, пр.1 ЗЗД претендирана вреда от неправомерно задържана парична сума е
съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като
обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото
това обезпечение.
Доколкото естеството на законосъобразно наложената обезпечителна мярка е такова,
че изважда от разпоредителната власт на ответника по обезпечените бъдещи искове
сума в размер на запорираната, това обстоятелство обективно обуславя
невъзможността му да я ползва по предназначение. Затова при материално
неоправдано обезпечение, каквото е процесното, е налице понесена имуществена вреда
от ищцата под формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим
със законната лихва върху дадената в залог сума за периода на задържането й.
Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е въведената с нормата на чл. 86, ал.1
ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия
произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на
която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително
претърпените вреди са в по-висок размер.
Съобразно изложеното претенцията на ищцата се явява изцяло основателна.
Съдът, на основание чл.162 ГПК, изчисли размера на пропуснатите ползи, изразяващи
се в законната лихва върху запорираната сума от 15 000 лв. за периода 04.07.2018 г. –
30.11.2021 г., на 5 191.68 лв., т.е., колкото се претендира и от ищцата. Сумата се дължи
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
са направените от ищцата деловодни разноски в размер на 852.99 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЛЮБ. АНГ. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Г.С.Р.“ 99, ет.13, офис 3, чрез адв.Т.П. от АК-София, да заплати на Д. ВЛ. Д., с
5
ЕГН **********, на основание чл.403, ал.1 ГПК, сумата 5 191.67 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в
размер на законната лихва върху сумата от 15 000 лв., запорирана за периода
04.07.2018 г. – 30.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и 852.99 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6