Р Е Ш Е Н И Е
№248
гр. Велико Търново, 25.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10215 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът „Хайлендър“ ЕООД – село Ресен, обл.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Д. от ВТАК, е обжалвал решение
№386 от 8.7.2021 година, постановено по АНД №194 по описа на ВТРС за 2021
година като неправилно. Неправилно АНО е издал процесното
постановление само на база на свидетелски показания на свидетели, разпитани в
хода на наказателно производство, без да са налице каквито и да било други
доказателства за наличие на трудово правни отношения между лицето Н.К.и
дружеството касатор. На практика оплакването в
касационната жалба е за неправилна преценка на доказателствата от страна на
районният съд, довела и до постановено в нарушение на закона решение. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът по касация, Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново,
в представения по делото писмен отговор отрича основателността на касационната
жалба и претендира сторените разноски, прокурорът дава заключение за правилност
на обжалваното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №04-001284/18.01.2021 година на
директора на ДИТ – Велико Търново, с което за нарушаване на чл.62, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция от 1500 лв.
За да постанови този правен резултат съдът е приел след съвкупна оценка
на приобщените доказателства, че дружеството в качеството му на работодател е
допуснало работника Н.К.да изпълнява трудови функции без да е налице сключен
трудов договор в писмена форма, като това противоречи на императива на чл.62,
ал.1 от КТ. Съдът е аргументирал, че са
неоснователни доводите на жалбоподателя, според които става въпрос за скалъпено
от измислени факти и обстоятелства наказателно постановление, с оглед на
преценката на непосредствено изслушаните в хода на съдебното дирене показания.
В това отношение съдът е кредитирал показанията на свидетеля Б., както и
показанията на свидетелите И.П., Р.Т. И К.И., в които се съдържат факти,
обосноваващи извода, че Н.К.в едни сравнително продължителен период от време е
изпълнявал трудовите функции на готвач в заведението, стопанисвано от „Хайлендър“ ЕООД. Съпоставяйки дадените непосредствено пред
съда показания на посочените свидетели с материалите по ДП №ЗМ-653/2020 г. по
описа на РУ – Велико Търново и приложени към административно-наказателната
преписка, съдът е отбелязал, че Н.К.е работил за предприятието, бил е йерархично
подчинен и е полагал труд в съответния обект, като предоставянето на работната
сила е ставало в рамките на определено време и на конкретно работно място –
кухненското помещение на обекта къща за гости „Ресен“, с прилежащото към нея
заведение за бързо обслужване „Ресен“ в село Ресен. Съдът е конкретизирал и
конкретните трудови операции, които са извършвани от К., като е приел, че те
попадат в НКПД на РБ с код 5120-2001. При това положение, прието е от съда, че
отношенията по предоставяне на работна сила следва да се уреждат като трудови,
като следва да се сключи трудов договор, чиято форма е писмена.
Съдът е обсъдил и приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като е посочил изрично,
че разпоредбата на чл.415в от КТ се явява специална и дерогира
приложимостта на института, разписан в ЗАНН, като аргументи за това се съдържат според съда и в нормата на
чл.415в, ал.2 от КТ, в която е отречена маловажността при нарушаването на
разпоредбата на чл.62 от КТ.
Решението е правилно постановено, като не са налице касационни основания
за отмяната му.
Както се установява от обстоятелствените части на АУАН и на НП, по
повод на настъпил смъртен изход е извършена проверка по документи на дружеството
касатор за периода 4.9.2020 година – 30.10.2020 г.,
тъй като същото има качеството на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ. Контролът
обхващал дейността на работодателя в обект къща за гости „Ресен“ в село Ресен и
прилежащото към нея заведение за бързо обслужване, като е констатирано, че
лицето Н.К.е изпълнявал трудови функции на лице, наето на работа в този обект
по гражданско, а не по трудово правоотношение. Това лице е изпълнявал набор от
трудови функции за длъжността „готвач“,: подготвяне на храни; проверяване и
почистване на помещения, прибори, за да се спазват санитарни изисквания; работа
с кухненско оборудване и прочие., като тези задължения са изпълнявани и от
други лица.
Посочено е, че на 20.08.2020 година в кухненското помещение на посочения
обект това лице е претърпяло злополука, станала причина за смъртта му. С оглед
на доказателствата, вкл. и приобщените писмени материали от досъдебното производство
е налице престирането на трудови функции, присъщи за
длъжността „готвач“ от страна на това лице, което е било йерархично подчинено
на дружеството и е полагало труд със знанието и без противопоставянето на представител
на това дружество. Престирането е ставало в отрязъка
от 8 до 23 часа, а работното място е описания обект. Всъщност според
обстоятелствената част К. е изпълнявал в пределите на гражданко правоотношение
трудови функции за длъжността „готвач“, като чрез тези функции работодателят е
упражнявал предмета си над дейност. Тези отношения обаче не са уредени като
трудови правоотношения чрез сключване на трудов договор. При това с постановление от 11.11.2020 година е обявено като налично трудовото правоотношение
именно от 20.08.2020 година. Неизпълнението от страна на дружеството на задължението
да уреди възникналото трудово правоотношение чрез писмен трудов договор е
квалифицирано като нарушаване на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ „Не са маловажни нарушенията
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“. Според незагубило значението
си Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по
тълк. д. № 7/2010 г., ОСК Разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява
привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията,
изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия
кодекс.
Според разпоредбата на приложения от АНО чл.414, ал.3 от КТ „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“.
Съставът изисква като субект на отговорността да се ангажира работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, който /независимо от правноорганизационната
си структура/ не спазва императивните изисквания на изрично и изчерпателно
посочените разпоредби на същия кодекс.
В конкретният случай е претендирано, че касаторът нарушава задължението по чл.62, ал.1 от КТ. Тази
разпоредба гласи следното:
„Трудовият договор се сключва в писмена форма.“. Посочената
норма следва да се разглежда във връзка с разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ,
която предвижда следното: „Отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения.“.
В този контекст на установяване от страна на административно-наказващия
орган подлежи налично трудово правоотношение, за възникването на което не е
сключен трудов договор в изискуемата се от закона форма.
Настоящата инстанция намира, че обосновано АНО и съдът са приели, че
правоотношенията между лицето Н.К.и касатора по
правната си природа са били трудови. Характерното за трудовото правоотношение
е, че не се дължи резултат, а реализирано чрез предоставяне на работна сила
поведение на физическо лице на определено работно място в рамките на определено
или определимо време и в интерес на работодател,
който има надмощно икономическо положение спрямо
предоставящия работната сила.
В това отношение настоящата инстанция напълно споделя анализа на доказателствата,
направен от страна на районният съд, който е подробен и пълен. Не е необходимо
свидетелските показания да установяват всички елементи на трудовото правоотношение,
както счита касаторът. Достатъчно е да се установи,
че е престирана работна сила на определено място и в
интерес на работодател, който е упражнявал по отношение на предоставящия тази
сила работодателската си власт чрез определянето на съответните дължими трудови
операции и на възнаграждението за престирането им, за
да се констатира наличие на трудово правоотношение.
Свидетелските показания на свидетеля по наказателното производство Й.Ц.,
съдържащи се в протокола за разпит от 17.09.2020 година, свидетелските
показания на свидетелката по същото производство К.И., съдържащи се в протокола
за разпит от 17.09.2020 година, свидетелските показания на свидетеля по това
производство И.П., съдържащи се в протокола за разпит от 16.09.2020 година
/които протоколи са надлежно приобщени/, съпоставени с дадените непосредствено
пред съда показания на П. и на свидетеля по делото Р.Т. недвусмислено обосновават
констатираното от актосъставителя и АНО трудово
правоотношение. Съвсем обосновано съдът не е преценил като относими
показанията на свидетелката Б. и като недостоверни показанията на свидетелката Л.У.,
тъй като показанията на първата свидетелка не съдържат преки и непосредствени
впечатления от поведението на К., а от поведението на управителя на касатора К., а втората свидетелка е в интимни отношения с
този управител и достоверността на изнесеното от нея е много ниска.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
При това положение за ответника по касация се следват разноски, които
на основание разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да се
определят на 80 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №386 от 8.7.2021
година, постановено по АНД №194/2021 по
описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „Хайлендър“
ЕООД, ЕИК *********, село Ресен, ул.“Добруджа“ №2, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по делото в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.