Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
07.05.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
14.04.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
22 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
С.И.С. от ***,
с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Н.М. от АК-***,
със съдебен адрес ***, против Решение №260015 от 11.01.2021 год.,
постановено по АНД №931/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали,
с което е потвърдено наказателно
постановление №20-1300-001119 от 07.07.2020
год., издадено от началник група в Сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от така
постановеното решение, поради което го обжалва в срок,
с молба да бъде отменено като
необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вместо което да
постановено
друго решение по същество, с което да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление №20-1300-001119 от 07.07.2020
год. на началник група в Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с всички законни последици
от това, както
ида бъдат присъдени
и направените пред двете инстанции разноски. Касаторът счита,
че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният
съд приел, че административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на защита
на жалбодателя и след като не
анализирал в съвкупност събраните по делото
доказателства,
съдът неправилно приложил материалния закон, приемайки,
че касаторът е осъществил от обективна и субективна
страна административното нарушение, за което му е съставен АУАН и е издадено
атакуваното НП. Твърди, че от събраните по делото доказателства не
се установило
от обективна и субективна страна С.С. да е осъществил
административното нарушение, за което, на основание
чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП са му наложени наказанията глоба, в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 24
месеца. Сочи, че се установило в хода на
производството пред Pайонен съд - Кърджали, че
действително,
на посочената дата,
касаторът е управлявал МПС и
е бил спрян за проверка от органите на МВР, отведен бил
в сградата на РУ - Кърджали, където е бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство, като резултът от този тест бил
отрицателен. Твърди, че поради смущение и уплаха,
С.С. първоначално
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, но впоследствие
се е явил пред сградата на РУ -Кърджали и изрично помолил да
бъде тестван, като соми, че в подкрепа на тези твърдения били
показанията на св.Г. К. Х. - служител в РУ - Кърджали,
който изрично посочвал
в показанията си, че е разбрал от колеги, че С.С. впоследствие е
пожелал да бъде изпробван за наличие/употреба на наркотици, като тези
негови показания се потвърждавали и от
показанията на св.И. И. -
баща на жалбодателя, който също посочил, че поради
притеснение,
първоналчно синът му отказал да бъде изпробван, но заедно с него посетили РУ -Кърджали
и изявили желание да бъде съпроводен С.С. до МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски”
АД *** от полицейски служители, за да даде кръвна проба. Сочи също, че свидетелят
Ю. Ф., който бил дежурен в РУ - Кърджали на
същата дата, изрично посочил, че
жалбодателят се е явил пред сградата на управлението и му казал лично на него,
че желае да бъде тестван, но това не е било извършено, но не по вина на С.С. При така установената фактическа
обстановка счита, че изводът на състава на Pайонен съд – Кърджали,
за осъществено от страна на касатора административно
нарушение, наказуемо по смисъла на чл.174, ал.3, предл.2 от
ЗДвП, е необоснован и неправилен, като в жалбата се
твърди, че на
процесната дата и преди приключване на административнонаказателната
преписка, независимо от първоначалния му отказ, касаторът изрично пожелал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, което му е било отказано от
полицейските служители и в този смисъл, необоснованно
съдът не кредитирал
събраните в хода на делото устни доказателства в тази насока, т.е.
установило се, че неправилно административнонаказващият орган
приложил спрямо касатора разпоредбата на чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП. По тези съображения, касаторът моли в жалбата настоящата
инстанция да
постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение №260015 от 11.01.2021
год. на Районен съд - Кърджали,
постановено по АНД №931/2020 год., с което е потвърдено НП №20-1300-001119 от 07.07.2020
год. на началник група в Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано,
вместо което да постанови друго решение по същество, с което да отмени
наказателно постановление №20-1300-001119 от 07.07.2020 год.
на началник
група в Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР -
Кърджали, в частта му относно наложените, на основание чл.174,
ал.3, предл.II/второ/ от ЗДвП, наказания
„глоба”, в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 24 месеца, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с всички законни последици
от това, както
и моли да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът С.И.С. от ***, не се явява и не се представлява.
От пълномощника на същия – адв.Н.М. от АК-*** преди съдебното заседасние е постъпила молба,
в която заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по
изложените в нея съображения, както и че няма да сочи доказателства. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
атакуваното решение на Районен съд -
Кърджали и вместо него да бъде постановено друго решениe, с което да бъде отменено
наказателното постановление №20-1300-001119/07.07.2020 год. на началник
група в Сектор „пътна полиция” към ОДМВР -
Кърджали, с което на основание чл.174, ал.3, предл.2 от
ЗДвП, на касатора е наложено наказание „глоба”, в размер на
2000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 24 месеца, заедно с всички законни последици от това, както и моли
да бъдат присъдени на касатора направените по делото разноски.
Ответникът по
касация – началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, а касационната жалба за неоснователна и недоказана. Счита, че
Районен съд – Кърджали правилно е потвърдил наказателно
постановление №20-1300-001119 от 07.07.2020 год.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция” - Кърджали
при ОДМВР – Кърджали, както и счита, че от доказателствата по делото, безспорно е
установено, че касаторът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества, както и е отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване. Сочи, че разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП
определя доста висок размер на глобата, но че тя
е
определена
в абсолютен размер, който не би могъл да бъде променян с оглед нарушителя.
Сочи също, че първоинстанционният съд в решението си е
изложил подробни доводи, защо следва да бъде потвърдено процесното наказателно постановление, които напълно споделя и моли
за решение в този смисъл.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора в жалбата касационно основание,
всъщност, е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
От съдържанието на касационната жалба и направеното в нея искане, а и от
допълнително подадената молба, може да изведе изводът, че Решение №260015 от 11.01.2021
год., постановено по АНД №931/2020 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, се обжалва само в частта му, с която е потвърдено
наказателното постановление по т.1 от същото, а именно - относно наложените на
касатора, на основание чл.174, ал.3, предл.II/второ/ от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, административни наказания „глоба”, в размер на 2000/две хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24/двадесет и четири/
месеца, за извършено виновно нарушение на на чл.174, ал.3 от ЗДвП и съответно
се иска отмяната на това решение само в тази му част, съответно и на процесното
наказателно постановление само в тази му част, а именно – по т.1 от същото.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№260015 от 11.01.2021 год., постановено по АНД
№931/2020
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №20-1300-001119 от 07.07.2020
год., издадено от началник група в Сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на С.И.С. от ***,
с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, предл.II/второ/ от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 24/двадесет и четири/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 27.12.2007
год., са му отнети 12 контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.І/първо/ и ІІ/второ/ от Закона
за движение по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 10/десет/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил С.И.С. от ***,
с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали
сумата от 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че свидетелят
Г. Х. – служител в РУ - Кърджали, бил на работа на 27.06.2020 год., за времето
от 19:00 часа до 07:00 часа. На датата 27.06.2020 год., по разпореждане на
негови колеги от криминална полиция, в 22:30 часа свидетелят Г. Х. спрял за
проверка, на кръстовището между *** и *** в ***, лек автомобил, марка „Хонда”,
с рег.№***, който бил управляван от касатора в настоящото производство С.С.
След проверка на документите, при която водачът не представил свидетелство за
управление на МПС и контролния талон към него, свидетелят Г. Х. отвел водача С.
в Районно управление – Кърджали, за извършване на тест за употреба на
наркотични вещества. Тогава бил извикан свидетеля С. С., работещ в сектор
„Пътна полиция” - Кърджали, за да окаже съдействие на колегите си от
автопатрула. Поради това, той отишъл в сградата на Районно управление -
Кърджали, където заварил колегите си и касатора С.С., като свидетелят С. С.
предложил на последния да го изпробва за употреба на наркотични вещества, но
тъй като той се колебаел, му дал няколко минути да помисли за решението си.
След дадената му възможност за размисъл, касаторът С.С. отказал да му се
извърши такава проверка за употреба на наркотични вещества с тест, както и
отказал да даде кръв за медицинско изследване. След това, на место, свидетелят С.
С. съставил срещу касатора С. Акт за установяване на административно нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който водачът подписал
без възражения. На место същата нощ бил издаден и Талон за изследване №***, в
който водачът С. вписал собственоръчно, че отказва да бъде изпробван на
наркотици, както и че отказва да даде кръв за анализ. Въз основа на този АУАН,
на 07.07.2020 год. било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Изложената и приета за безспорна фактология съдът е установил на база
събраните гласни доказателства от свидетелите С. С., Г. Х., Ю. Ф. и И. И., от
писмените доказателства - Талон за изследване №***, Справка за нарушител/водач,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1300-000295 от
29.06.2020 год. и Акт за установяване на административно наказание серия **
№*** от *** год., чиято доказателствена сила не била оборена. Съдът е посочил,
че всички тези доказателства са еднопосочни, безпротиворечиви и изграждат една
житейски логична обстановка, както и че всички гласни доказателства установяват
главния факт на доказването по делото за извършено административно нарушение, а
именно - че водачът С.С. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство на инкриминираната дата - 27.06.2020 год. и че
включително и свидетелят И. И. установява това обстоятелство. Съдът е приел, че
е без значение по делото поведението на жалбоподателя С.С. след случилото се на
27.06.2020 год., в 22:30 часа, поради което гласните доказателства в тази
посока не са били кредитирани.
При така приетата за установена фактическа обстановка и след преценка на
приетите доказателства, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановеният
7/седем/- дневен срок - на датата 23.07.2020 год., а наказателното
постановление е било връчено на 17.07.2020 год. и че както акта за установяване
на административно нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно
оформени и връчени според задължителните разпоредби на ЗАНН.
Така, по т.1 от наказателното постановление, съдът е посочил, че нарушеният
текст на чл.174 ал.3 от ЗДвП гласи, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години и глоба 2000 лева.”. Съдът е приел за безспорно установено по
делото, че жалбоподателят С.С. е извършил вмененото му административно
нарушение по втората алтернатива, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като му е наложено и единственото
предвидено в закона наказание, тъй като
е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство. Съдът е отбелязъл, че при определяне на наказанието,
наказващият орган е наложил такова в единствено възможния вид и размер, поради
което е извел и извода, че обжалваното наказателно постановление по т.1 следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като е посочил също, че правилно
са били отнети 12 контролни точки на жалбоподателя, на основание чл.6, ал.1,
т.3 от Наредба №Із-2539 от 27.12.2007 год./Наредба
№Із-2539 е от 17.12.2012 год., а не
от 27.12.2007 год. От 27.12.2007 год. е отменената от 04.02.2013 год. Наредба
№Із-1959/.
По т.2 от наказателното постановление, районният съд е посочил, че
нарушеният текст на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи
със себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява и контролния талон към него. Приел е за безспорно установено по
делото, че това нарушение е извършено от жалбоподателя С.С., поради което
правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183, ал.1, т.1,
предл.1 и 2 от ЗДвП и му е наложил наказание в единствено възможния размер -
глоба от 10 лева. Извел е и извода, че поради това, и в тази част наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Решаващият състав на районния съд е намерил за
незаконосъобразни/правилно е да се каже „за неоснователни, респ. за недоказани”/ съображенията
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление. Посочил е, че това
е така, защото при извършената служебна проверка не се констатирало
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода на административнонаказателното производство. Съдът е приел, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел също,
че от
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е посочил, освен това, че даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.63, ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН,
съдът е намерил
за основателно направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на наказващия орган. Приел е, че жалбоподателят следва да
бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.63,
ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.144
от АПК,
във вр. с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като производството не е с
фактическа и правна сложност, като по него не е налице явяване, а само изготвяне
на писмено становище, поради което и възнаграждението следва
да се присъди
към предвидения минимален размер. Съдът е отбелязъл,
че разноските
за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР - Кърджали, която
е
юридическото лице, както било поискано по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че не е налице посоченото
в касационната жалба основание за отмяната му.
За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички
необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на
съдопроизводствените правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното
решение фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се
подкрепя от събраните по делото доказателства – приложената
административнонаказателна преписка и подробните показания на разпитаните в
хода на производството по делото свидетели – актосъставителя С. К. С., свидетелите
Г. К. Х. и Ю. З. Ф., които са преки очевидци на извършеното нарушение, т.е. на
отказа на касатора С. да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества и
свидеителя Т. Е. М. Показанията на всички тези свидетели са абсолютно
непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, като установената от тях
фактическа обстановка, възприета от районния съд, не съответства на твърденията
в касационната жалба, по повод която е образувано настоящото производство, като
е пределно ясно, че с тези твърдения се цели изграждането на някаква защитна
теза от страна на касатора, която обаче, по никакъв начин не се подкрепя нито
от гласните, нито от писмените доказателства, събрани и приобщени по делото в
производството пред районния съд.
Поради това, описаната фактическа обстановка в пълна степен се споделя и
от касационната инстанция в настоящия състав, като при правилно установената и
възприета фактическа обстановка, счита, че районният съд правилно е приел, че жалбоподателят
– касатор в настоящото производство С.И.С., е извършил вменените му с т.1 и т.2
от процесното наказателно постановление нарушения и съответно, правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание чл.174,
ал.3,предл.ІІ от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.І и ІІ от ЗДвП.
Неоснователно е,
в тази връзка, основното оплакване в касационната жалба, че след като не анализирал в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът неправилно приложил материалния закон, приемайки, че
касаторът е осъществил от обективна и субективна страна административното
нарушение, за което му е съставен АУАН и е издадено атакуваното НП, както е
неосноватевно и твърдението, че от събраните по делото доказателства не се
установило от обективна и субективна страна С.С. да е осъществил
административното нарушение, за което, на основание чл.174, ал.3, предл.ІІ от ЗДвП са му наложени наказанията глоба, в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС, за срок от 24 месеца. По повод това оплакване, респ. твърдение,
следва да се посочи, че свидетелят С. С. – актосъставител, в дадените от него подробни
показания пред районния съд, в съдебно заседание, проведено на 09.09.2020 год.,
ясно и категорично е заявил, че е трябвало да изпробва С.И.С. за употреба на
наркотични вещества, че същият много се колебаел дали да направи теста, че му
било е оставено достатъчно време да помисли, дали да го направи или не и в
крайна сметка, С. отказал. В абсолютно същия смисъл са показанията и на
свидетеля по акта Г. К., който съпроводил касатора С. след проверката, до РУ –
Кърджали, за да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества с
„Дръг Тест 5000”. В показанията си свидетелят сочи, че е бил в стаята, заедно
със служител от пътна полиция, когато С. е бил поканен да бъде изпробван за
употруба на наркотични вещества, но същият отказал. От показанията на свидетелите
става ясно, а и от приложения по административнонаказателната преписка Талон за
изследване №***, издаден на касатора С. от свидетеля С. С., е видно, че С. е
отказал да даде и кръв за анализ за употреба на нарктотични вещества, като в
този талон саморъчно е вписано „Отказвам
кръв за анализ” и под този текст касаторът се е подписал. Тук следва да се
посочи, че след това, на място, в РУ – Кърджали, от свидетеля С. С. против
касатора е бил съставен АУАН серия ** №*** от *** год., като в същият изрично е
посочено, че деянето е осъществено на посочената дата – 27.06.2020 год., около
10:30 часа. Този АУАН е бил предявен на касатора С.С. и подписан от него, като
нарушител, на същата дата - 27.06.2020 год., без възражения, като на място, на
същия е връчен и екземпляр от него. По делото между страните не се спори, че
касаторът С. преди това е управлявал описания в акта и в наказателното
постановление лек автомобил, т.е. същият безспорно е имал качеството „водач” на
ППС по смисъла на §6, т.25, предл.1 от ДР на ЗДвП, че е бил спрян за проверка и
такава му е била извършена и при положение, че същият безспорно е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества, както и е отказал да даде, т.е. да му бъде взета, биологична
проба/кръв/ за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества, то същият безспорно е осъществил състава на
вмененото му нарушение по чл.174, ал.3, предл.ІІ от ЗДвП.
На следващо
място, ирелевантно е в случая обстоятелството, че няколко часа, след като
посоченият по-горе АУАН е бил съставен, предявен и подписан от касатора С. без
възражение и съответно му е бил връчен и екземпляр от него, същият отново се е
явил пред РУ – Кърджали, заедно с баща си, за да му бъде направен тест за
употребата на наркотични вещества. Както бе посочено и по-горе, деянието е било
извършено около 10:30 часа на 27.06.2020 год., непосредствено след което е бил
съставен, предявен и подписан АУАН, а според показанията на свидетеля Ю. Ф.,
който е бил дежурен на входа на РУ – Кърджали, касаторът С. е дошъл отново,
заедно с баща си, за да бъде тестван, около 04:30 часа, т.е. на датата
28.06.2020 год. и повече от пет часа след като деянието вече е било осъществено
и е било факт и след като е бил съставен, предявен и подписан акта за това
деяние. Предвид това е правилен изводът на районния съд, че е без значение по
делото поведението на жалбоподателя С.С. след случилото се на 27.06.2020 год.,
в 22:30 часа, поради което и не е кредитирал гласните доказателства в тази
посока. В допълнение следва само да се добави, че касаторът е санкциониран с
административно наказание не заради това, че се твърди да е управлявал
описаното МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, респ. че
му е вменено такова нарушение, а заради това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и е
отказал да даде, т.е. да му бъде взета, биологична проба/кръв/ за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества, поради което и последващото му явяване пред РУ – Кърджали,
няколко часа по-късно, заедно с баща му, по никакъв начин не може да обуслови
извод за несъставомерност на деянието, в каквато насока всъщност, са и доводите
в касационната жалба.
Предвид това,
напълно правилен и законосъобразен се явява изводът на районния съд, че
събраните по делото гласни и писмени доказателства сочат за безспорно
установено по делото, че касаторът С.С. е извършил вмененото му административно
нарушение по втората алтернатива на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като му е
наложено и единственото предвидено в закона
наказание, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества с техническо средство.
Следва, също
така, да бъде изрично упоменато, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон/т.е. по ЗДвП/, имат
доказателствена сила до доказване на противното или казано по друг начин, съставения
АУАН серия ** №*** от *** год. се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, освен ако последната на бъде оборена. В конкретния
случай, обаче, не е било реализирано доказване, оборващо съдържащите се в този редовно
съставен АУАН констатации, т.е. доказателствената сила на редовно съставения
акт не е оборена в хода на съдебното производство. Следва, също така, да се
поясни, че това нормативно установено положение има за последица разместването
на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по
пътя на пълно и главно доказване, следва да опровергае съдържащите се в АУАН
констатации, свързани с нарушението, но това в случая, по никакъв начин не е
сторено от касатора С.И.С.
Така, по изложените
по-горе съображения, настоящият касационен състав намира за неоснователни
оплакванията, инвокирани в касационната жалба, като освен горното, по отношение
оплакването за необоснованост на решението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
Съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН,
решенията на районните съдилища по административнонаказателни
дела подлежат
на касационно обжалване на основанията, предвидени в
чл.348 от НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се
съдържа основанието „необоснованост”
на съдебния акт, поради което това оплакване, всъщност и не следва да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността
на решението се изразява в опорочени фактически
констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради
допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в
насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките
на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на
каузалните връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав на касационната инстанция намира, че такива
грешки районният съд категорично не е допуснал при постановяване на атакуваното
решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на
които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При това
положение, след като Кърджалийският районен съд е установил и съобразил всички
описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно
правилно и законосъобразно решение, което освен
всичко друго, е и надлежно обосновано.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира касационната жалба на С.И.С. от ***, подадена
чрез пълномощник - адв.Н.М. от АК-***, за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че решението на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част, като
правилно, обосновано и законосъобразно - постановено при правилна преценка на
събраните писмени и гласни доказателства, при правилно приложение на
материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
Деловодни разноски не са претендирани от ответника по касация в
производстото пред настоящата инстанция, а такива не са и сторени от него,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3,
предл.4/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260015 от 11.01.2021 год., постановено по АНД №931/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали В ЧАСТТА МУ, с която
е потвърдено наказателно
постановление №20-1300-001119 от 07.07.2020
год., издадено от началник група в
Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в частта му по т.1, с
която на С.И.С.
от ***,
с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, предл.II /второ/ от Закона
за движение по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 24/двадесет и четири/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012
год., са му отнети 12 контролни точки, за извършено виновно нарушение на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.