Р Е
Ш Е Н И Е № 260022
19.04.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публично заседание, проведено на шестнадесети
февруари, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
При
участието на секретаря:Вергиния Бараклийска, след като разгледа
т.д.№44/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С искова молба и допълнителна искова молба
„Гаранционен фонд” БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4 представляван заедно от изпълнителните
директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков със съд.адрес ***, офис 114 адв.И.
е сезирал съда за произнасяне по иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ) вр.с
ал.8 КЗ(отм ) предявен срещу А.Х.К., ЕГН
********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата ***лева,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №210205/07.07.2015г. и
присъдено по влезли в сила съдебни решения по гр.№11318/2015г. по описа на СГС
респ. в.гр.д.№21296/2017г. на САС обезщетение и
разноски и такси по изпълнението.Сумата се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане.В исковата молба и допълнителна искова молба се
твърди, че тази сума е заплатени от ищеца на лицето Д.А., която на 16.09.2013г.
пострадала пътувайки като придружител на болен роднина, превозван от линейка за
платен превоз, управлявана от ответника А.К., поради движение с несъобразена с
релефа на местността и разговор по мобилен телефон докато шофира, при което
водачът загубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което
последният се преобърнал, а на пътничката са нанесени травматични
увреждания.Посочено е, че за управлявания от ответника автомобил в нарушение на
чл.249 вр. с чл.259 от КЗ(отм) респ.чл.461 вр. с чл.483 от КЗ не е имало
сключена задължителна застраховка“гражданска отговорност“ към датата на
процесното ПТП.След като А. се обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение, било и определено обезщетение в размер на ***лева , при отчитане
на 50% съпричиняване от пострадалата, която пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан.Така определеното обезщетение било изплатено на
пострадалата на 12.08.2015г., но поради това, че тя била останала недоволна от
обезщетението предявила иск срещу Гаранционен фонд, като е образувано
гр.д.№11318/205г. по описа на СГС, в гр.д.№2129/2017г. на САС, в която
ответникът е участвал, като трето лице помагач на страна на Гаранционен
фонд.Въз основа на постановените решения
пострадалата се снабдила с изпълнителни листи, въз основа на които били
образувани и.д.№20178380409***, 20188380400544, 20188380400548,
№20188380401022, а след получени покани за доброволно изпълнение и били
изплатени от Гаранционен фонд суми, както следва: на 30.01.2018г.- 1230.96 лв.
държавна такса и ***лв. държавна такса по сметка на САС; на 15.02.2018г. – сума
в размер на ***лева по сметка на ЧСИ Бъзински по и.д.№20188380400544,
представляваща съдебни разноски, на 20.02.2018г. сума в размер на
47 187,32 лева по сметка на ЧСИ по и.д.№20188380400548, от които
33 774 лв. главница, 8596.98 лева законна лихва, 4 816.34 лева
съдебни разноски а на 22.03.2018г. ***лева и *** лева по сметка на Милен
Бъзински представляващи съдебни разноски.Отговорността на ответника се основава
на факта, че именно той е виновен за катастрофата.В допълнителната искова молба
ищецът е изтъкнал по повод възраженията на
ответника, че отговорността на ответника е лична и несключването на
договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ от неговия
работодател не води до отпадане на тази отговорност.Ищецът се позовава на
факта, че неговата отговорност е обусловена от несключената застраховка“
гражданска отговорност“, която покрива отговорността на водача на на
съответното МПС.Изрично се е позовал на
задължителната сила на мотивите на влязлото в сила съдебно решение на СГС, І
г.о ,8-ми състав по гр.д.№11318/2015г. постановено при участието на ответника А.Х.К.,
като трето лице помагач на страна на ГФ, изключващо при бъдещ процес третото
лице да оспорва фактическите констатации и правните изводи, намерили място в
мотивите на това решение, постановено в производство,в което двете страни са участвали като помагач
и подпомагане.Поддържа, че не е налице хипотеза на задължителна
застраховка“злополука“ на пътници в обществен транспорт, в който случай пасивно
легитимиран би бил превозвачът.
В отговор на исковата молба подаден от
ответника А.Х.К. чрез пълномощник адв.К.Я.
се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск.Становището е обосновава с факта, че задължение за застраховане на
управлявания от него, служебен специален автомобил, тип линейка, с ДК№ ***,
собственост на МБАЛ“Д-р Никола Василев“ АД за него не е съществувало.Не му е
възлагано от собственика, като шофьор на линейка, сключването на договор за
застраховка гражданска отговорност, още повече, че договорите за застраховка се
сключват от принципала на болничното заведение,има обявена обществена поръчка и
сключен договор за обществена поръчка за периода в който е станало ПТП, с
предмет именно сключване на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, със срок на изпълнение на обществената поръчка от 28.12.2012г. до
27.12.2013г., като не му е известно защо към 16.09.2013г. автомобилът е бил с
прекъснато покритие на застраховката.Регресната покана според него е следвало
да бъде отправена до управителите на болничните заведения, а те на
ръководителите на транспорта или други свои служители.Счита, че след изплащане
на обезщетение по чл.557, ал.4 КЗ гаранционният фонд има право на иск срещу
превозвача до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му, доколкото линейката е изпълнявала платен курс от
частно лице , в който случай превозвач по смисъла на закона е собственика на
МПС - МБАЛ „Д-р Никола Василев“АД.Прави искане за конституиране на МБАЛ“Д-р
Никола Василев“АД, като трето лице – помагач в процеса, и заявява, че предявява
насрещен иск срещу третото лице за пълния размер на цената на иска насочен
срещу него от ищеца.В допълнителен отговор ответникът заявява, че няма
възражения за разглеждане на спора по реда на глава ХХХІІ от ГПК, отправя искане на основание чл.212 ГПК
да бъде постановено решение с което да бъде признато за установено съществуващо
правоотношение превозвач и пътник между третата страна помагач МБАЛ „Д- р
Никола Василев“АД и пострадалата Д.А..Отправя искане за разглеждане на делото в
отсъствие на ответника при условията на чл.238, ал.1 ГПК, а при предпоставките
по чл.238, ал.2 ГПК за прекратяване на производството.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
С влязло в сила на 03.02.2015г.
решение на Кюстендилския районен съд по нохд№842/2014г. А.Х.К. е признат за
виновен в това, че на 16.09.2013г., на първокласен път 1-6, километър 34, в
посока гр.Кюстендил към гр.София, при управление на МПС( автомобил със
специален режим на движение- линейка), марка“***“, с ДК№***, собственост на
МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – гр.Кюстендил, с пътници в автомобила Д.А.Д.от гр.П.
и пациент, транспортиран в линейката – К.А.Й.от .С., обл.К., говорейки по
мобилен телефон, навлизайки в остър завой със скорост, несъобразена с пътните
условия( мокра настилка) и предприемайки изпреварване на други автомобили, при
наличие на непрекъсната пътна линия „М-1“, с което е нарушил правилата за
движение, при което не е могъл да овладее превозното средство, вследствие на
което допуска настъпване на ПТП и автомобилът се преобръща в крайпътен банкет,
при което по непредпазливост А.Х.К. е причинил на пътуващата в автомобила Д.А. Д.
от гр.П., средна телесна повреда – шийна травма, изразяваща се в счупване на
листеза( скъсване на връзките) на ниво шести – седми шиен прешлен, което
увреждане е наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалата трайно
затрудняване движението на врата й, за срок от 9 – месеца – престъпление по
чл.343, ал.1 б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което на основание
чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. По искане на страните
с определение от с.з. проведено на 01.12.2020г. този факт е признат за
безспорен и ненуждаещ се от доказване.
С определение от същото с.з.
съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване и следните
обстоятелства:че към момента на ПТП – 16.09.2013г. ответникът е управлявал
същото МПС без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, че
„Гаранционен фонд“ е разгледал
претенция за обезщетение на увреденото лице, определил е изплатил обезщетение в
размер на ***лева, включващо обезщетение за телесни увреждания, обезщетение за
разходи за лечение при условие на отчетено съпричиняване от страна на
увреденото лице в размер на ½, като сумата е платена с платежно
нареждане от 12.08.2015г., че Гаранционне фонд е изплатил при условията на
чл.288, ал.1 б.“а“ КЗ(отм), допълнително съдебно присъдени от СГС по
гр.д.№11318/2015г. обезщетение, лихви,разноски в полза на Д. Д. и държавни
такси по двете съдебни дела.
За плащането на първата сума свидетелства и
преводно нареждане от 12.08.2015г. №963В10015224А6YВ на ****за сума в размер на ***лева платима
на адв.В.Й.Н.в и пълномощно от Д. А. в полза на адв.В.Й.Н. за получаване на
обезщетението.На л.59- л.73 от делото се намират призовки за доброволно
изпълнение и платежни нареждания, както следва:от 08.04.2018г. операция №963В100180081СКІ
за платена от ищеца по сметка на ЧСИ –Милен Бъзински сума в размер на ***лева,
преводно нареждане от 30.01.2018г. операция №234FTB01803019ZM, за платена
от ищеца по сметка на ЧСИ Милен Бъзински сума в размер на ***лева, №963В10018030ТMOZ за заплатена на 30.01.2018г. д.т. по
гр.д.№11318/2015г. на СГС по сметка на СГС, №963В1О01804629С2 за платена в
срока за доброволно изпълнение по сметка на ЧСИ Милен Бъзински на 15.02.2018г.
сума в размер на ***лева, №963В1о0180514EFQ за платена на 20.02.2018г. по
и.д.№20188380400548 сума възлизаща на 47 187.32 лева, преводни нареждания
№ №963В1О018081KUEL за платена по
и.д.№20188380401022 сума в размер на ***лева и преводно нареждане № №963В1О01808ОNOZ за платена на 29.03.2018г. сума – ***.Плащане
в общ размер е удостоверено в справка за изплатени на Д.А. Д. суми изготвена на
30.03.2018г.(л.73 от д.). |
С решение от 13.12.2016г. по
гр.д.№11318/2015г. на Софийски градски съд –Гаранционен фонд на основание
чл.288,ал.1,т.2 КЗ(отм) е осъден да заплати на Д.А. Д. сумата 30 000 лева,
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на
водача на автомобил със специално предназначение линейка“***“ с рег.№***, за
причинените неимуществени вреди при ПТП от 16.09.2013г., заедно със законната
лихва върху същата сума, считано от 13.08.2015г. – до деня на окончателното
изплащане, като отхвърля иска, в частта за горницата над присъдената сума до
пълния претендиран размер на обезщетението от 93 000 лева, както и
претенция за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди в периода 16.09.2013г. до 13.08.2015г., сумата 3 774 лева за
причинени имуществени вреди, деловодни разноски в размер на 1453.22 лева и по
сметка на СГС д.т. в размер на 1230.96 лева.След обжалване на това решение е
постановено решение №2251/02.11.2017г. на Софийския апелативен съд, с което на Д.
са присъдени допълнително още 8 000 лева, след отмяна на решението на СГС
в отхвърлителната част по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015г. до
окончателното й изплащане, присъдени са разноски на Д. в размер на ***лева и ***лева
и по сметка на съда държавна такса в размер на ***лева.Делата са с участието на
ответника, като трето лице помагач.Решението на САС е влязло в сила на
20.12.2017г.
По делото са представени медицински документи
относно уврежданията на Д. в това число ЕР на ТЕЛК, както фактури и фискални
бонове за заплатени медицински изделия, удостоверяващи като платец Д., протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум в ксерокопия заверени по реда на
чл.183 ГПК, които съдът не намира за нужно да обсъжда, тъй като ответникът не е
обосновал с оспорване на удостоверените с посочените документи факти,
правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
С определение от 01.10.2020г. съдът е оставил
без уважение искането за конституиране на работодателя на ответника, като трето
лице помагач в процеса, за приемане на обратен иск срещу третото лице за
възстановяване на сумите, които ответникът евентуално ще бъде осъден да аплати
на ищеца и за приемане за разглеждане на инцидентен установителен иск, за
признаване за установено, че между третото лице
- работодател на ответника и и пострадалата Д.А. е съществувало
правоотношение, произтичащо от договор за превоз.С определение от 14.02.2021г.
по ч.гр.д.№4100/2020г. на САС неподлежащо на обжалване посоченото определение
на КНоС е потвърдено.
С оглед на изложените обстоятелства и
разпоредбата на чл.288 ал.12 вр. с ал.8 КЗ(отм) съдът намира предявеният иск за
основателен.Съображения:
Съгласно цитирания чл.288, ал.1
т.2 б.”А” тогава когато е причинено ПТП на територията на страната и е причинено от МПС, което обичайно се намира
на територията на страната и виновния водач няма сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите ГФ изплаща обезщетения вкл. и за неимуществени вреди следствие
на телесни увреждания и смърт.Съгласно ал.12 след изплащане на обезщетението по
ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по ал. 8 – разходи по определяне и изплащане на обезщетението.
Уважаването на предявения иск
следва от доказване на следните обуславящи уважаване на иска
предпоставки:деяние, противоправност, настъпила вреда от вида на тези за които
е предвидено плащане на обезщетение, причинно – следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието,липсата на сключен застрахователен договор
„гражданска отговорност” на автомобилистите, плащане на обезщетение на
увреденото лице.
В случая по делото с оглед на
влязлата в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, доказано се явява по делото виновно противоправно поведение на
ответника, намиращо се в причинно – следствена връзка с претърпени от третото
лице Д. А. вреди – средна телесна повреда, шийна травма, изразяваща се в счупване
и листеза( разкъсване на връзките) на ниво шести – седми шиен прешлен, което е
наложило оперативно лечение и причинило трайно затрудняване движението на врата
за срок от 9 месеца.Извод в посочения смисъл следва и от приложените решения на СГС и САС.
С цитираните решения на СГС и
САС ищецът е осъден да заплати на третото пострадало лице, обезщетение на
основание чл.288, ал.1 т.2 б.“А“ КЗ(отм), в производство в което ответникът е
участвал, като трето лице помагач.Съгласно чл.223 ,ал.2 ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице, в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако
последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.С оглед на приетото
от съда в тези решения, като основание за ангажиране отговорността на ищеца, че
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ не е била
налична към момента на настъпване на ПТП наличието респ. отсъствието на такава
в настоящото производство не може да бъде обсъждано.Отговорността на ответника
спрямо ищеца произтича от факта, че именно той е виновният водач причинил
увреждането – регресния иск се свързва виновното поведение на причинителя на
вредата, като за ангажиране отговорността на ответника е ирелевантно поради
какви причина автомобилът е бил управляван без сключена застраховка „гражданска
отговорност“- арг.чл.288, ал.1 т.12 от КЗ(отм) който е бил в сила, към момента
на настъпване на ПТП.Съгласно чл.100, ал.1 т.3 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен
да носи документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за моторното превозно средство, което управлява.Доколкото между пострадалата и
работодателят на ответника е съществувал договор за превоз, пораждащ задължение
за последния да сключи задължителна застраховка“ злополука“ на основание чл.276, ал.1 КЗ(отм) и такава е
била сключена или не е била сключена, съдът намира, че е налице нормативна
уредба, касаеща отговорността на различни правни субекти за причинени на
пострадалата по време на пътуване вреди, като договорът за задължителна
застраховка“злополука“ покрива отговорността на превозвача при смърт и трайна
загуба на работоспособност не изключва отговорността на ГФ при липсваща
застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите, както следва от влезлите в сила съдебни решения и съответно
отговорността на ответника, като виновен водач по предявения срещу него регресен иск. Като
работодател на ответника, който е управлявал автомобила, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, превозвачът отговаря на основание чл.49 ЗЗД за
причинените от същия на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като при
евентуално предявена претенция и изплащане на обезщетение той съгласно чл.54 ЗЗД би имал вземане срещу ответника, а не ответника срещу него.От разпоредбите
на чл.42-48 от Закона за автомобилните превози съдът не може да направи извод,
че отговорността на ответника по предявения в настоящото производство иск е изключена.
Ответникът не оспорва факта на
извършено плащане от ищеца в полза на пострадалото лице на претендираната от
него сума – в това число платената първоначално сума ***лева, както и
присъдените с осъдителните съдебни решения суми, в това число и разходи за
държавин такси и такси по изпълнението, дължими на основание чл.288, ал.12 от КЗ(отм)- разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на
виновния водач.
Предявеният иск е доказан както по основание
така и по размер и следва да бъде уважен.Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.Искането за заплащане на законната лихва
върху сумата от ***лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 21.05.2020г. с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД е основателно и следва
да бъде уважено.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
стойността на сторените от него разноски, за настоящото производство, които са
претендирани съгласно приложения списък и доказани – платена държавна такса в
размер на ***лева.
С оглед уважаването на иска разноски на
ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А.Х.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Гаранционен фонд” БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2,
ет.4 представляван заедно от изпълнителните директори Борислав Михайлов и
Стефан Стоилков със съд.адрес ***, офис 114 адв.И. сумата ***лева , представляваща изплатено от
Гаранционен фонд по щета №210205/07.07.2015г. и присъдено по влезли в сила
съдебни решения по гр.№11318/2015г. по описа на СГС респ. в.гр.д.№21296/2017г.
на САС обезщетение, разноски и такси по
изпълнението, на Д.А. Д. за претърпени от нея имуществени и
неимуществени вреди, следствие на телесни увреждания причинени и от К. при ПТП, настъпило на 16.09.2013г., за което той е
признат за виновен с присъда по нохд№842/2014г. по описа на КнРС, ведно със законната лихва върху посочената
сума ***лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
А.Х.К., ЕГН ********** *** да заплати на ищеца „Гаранционен фонд” със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4
представляван заедно от изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан
Стоилков със съд.адрес ***, офис 114 адв.И. деловодни разноски в размер на ***лева.
Сумите следва да бъде изплатена по посочената
в исковата молба банкова сметка:***, IBAN – ***, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) *** – UNCRBGSF.
Решението подлежи на обжалване от страните
пред САС в 2 – седмичен срок от връчването му на същите.
Окръжен
съдия: