НОХД № 22/2011г. по описа на РС-М.
М О Т И В И
Подсъдимия Б.П.А. xxx е обвинен в това, че на 17/18.07.2010г.
в гр. М., в кв. “К.”, ул. ”О.” № 1, при условията на повторност, използвайки
техническо средство-клещи и след предварителен сговор с непълнолетния Атана П.Д.
xxx, отнел от владението на Т. М. Б. от гр. М. движими вещи-60 линейни метра
меден ел. проводник СВТ 8 Х 1, на обща стойност 83.58 лв., без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да присвои, като случаят не е
маловажен -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с
чл. 194, ал. 1от НК.
Подсъдимия А.П.Д.
xxx е обвинен в това, че на 17/18.07.2010г. в гр. М., в кв “К.”, ул. ”О.” № 1, като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, използвайки техническо средство-клещи и след
предварителен сговор с Б.П.А. xxx, отнел от владението на Т. М. Б. от гр. М.
движими вещи-60 линейни метра меден ел. проводник СВТ 8 Х 1, на стойност 83.58
лв., като случаят не е маловажен, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. М. поддържа обвинението и
неговата правна квалификация. В пледоариите по същество намира, че същото е
доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства, а и от направените самопризнания на подсъдимите, поради което не
прави анализ на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинвителния акт.
Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
При определяне вида и размера на наказанията, предлага на съда, при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказание при условията на чл. 58а,
ал. 4 и чл. 55 от НК, а именно по отношение на подсъдимия Б.А., предвид
предишни осъждания, предлага на съда да му наложи наказание към минимума
определен от закона, а именно-от три месеца лишаване от свобода което, на
основание чл. 66 от НК, бъде отложено за изпитателен срок от три години. По
отношение на подсъдимия А.Д., извършил деянието като непълнолетен, но е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с
оглед и на обстоятелството, че е бил настаняван във възпитателно заведение, предлага
на съда, да го признае за виновен и при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, да му наложи наказание
обществено порицание. Счита, че с такива наказания ще бъдат постигнати целите
изразени в чл. 36 от НК.
Подсъдимия Б.П.А. разбира в какво е обвинен. Признава
вината си и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимия А.П.Д. разбира в какво е обвинен и
признава вината си. Твърди, че е осъзнал вината си. При условията на чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният защитник
на подсъдимите Б.А. и А.Д. xxx, изразява съгласие по смисъла на чл. 373, ал. 1
от НПК. Приема за безспорно установени и отразени факти в обвинителния акт, като
счита, че квалификацията на деянието в конкретния случай е правилна. С оглед на
обстоятелството, че подсъдимите са признали вината си, не смята за необходимо
да преповтаря фактическата обстановка. И тъй като производството се движи по чл.
370 и сл. от НПК, с оглед момента на извършване на деянието-17/18.07.2010г., предлага
на съда да определи наказанията при условията на чл. 55 от НК, тъй като тази
разпоредба се явява по-благоприятна за подсъдимите, като на подсъдимия Б.А. да
бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.
66 от НК изпълнението на наказанието да бъде отложено за изпитателен срок от
три години, а на подсъдимия А.Д.-да определи наказание обществено порицание, при
редуциране на наказанието, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Доказателствата
по делото са писмени.
С оглед на
процедурата по чл. 370 и сл. от НПК съдът прие, приобщи и прочете събраните на
досъдебното производство писмени доказателства, протоколите от разпита на
свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза, както и от заключението на
извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Свидетелят Т. М.
Б. от гр. М. притежава наследствена двуетажна къща, находяща се в кв. ”К.”, ул.
”О.” № 1, в гр. М., която посещава почти всеки ден. Дворното място около къщата
е оградено с телена мрежа. За двора се влиза през два метални портала. Единият
портал се заключва с обикновен ключ, а другиет-с два катинара. В двора на
къщата има бетонен стълб, по който минават ел. проводници, свързващи къщата на
свидетеля Б. с електроразпределителната мрежа. Извън двора, пред къщата има още
един електрически стълб, който също е част от електроразпределителната мрежа.
На 17.07.2010г.
свидетелят Б. посетил наследствената си къща в кв. ”К.” и когато си тръгнал от
там, заключил входните й врати. На следващия ден-18.07.2010г. отишъл отново в
къщата си и установил, че му е извършена кражба на медните проводници, свързващи
къщата с ел. енергия. Проводниците били два и с дължина, около 30 линейни метра
всеки един от тях., с външна гумена изолация. Тези проводници свързвали стълба
в двора на свидетеля до стълба извън двора, пред къщата. За осъществяване на
кражбата извършителите отрязали жиците от стълбовете в близост до самите чашки,
където са били закачени проводниците. Други липси, не били установени. Веднага,
след констатиране на кражбата, пострадалият сигнализирал органите на полицията.
В показанията
си на досъдебното производство, свидетелят Огнян Борисов Зарков от гр. М.
установява, че на 18.07.2010г. през деня, бил в центъра на кв. ”К.”в гр. М., когато
при него дошли подсъдимите Б.П. и А.Д. и го помолили да ги закара до “вторични
суровини”т. е. до някой пункт за изкупуване на метални отпадъци, в гр. М.. Двамата
обещали да заплатят на свидетеля сумата от 2 лв., колкото струвал курса и с
таксиметрова кола. Свидетелят Зарков се съгласил, качил двете момчета, които
носели със себе си някакъв багаж в един чувал. Шофъорът го сложил в багажника
на колата, която е марка”Ауди” с ДК № МЕ 59 37 АН. Свидетелят не видял какво
точно имало в чувала, нито пък попитал момчетата. В колата била и Богдана Борисова
от гр. М., която Зарков следвало да откара до болницата в гр. М..
Когато
наближили газостанцията при кв. ”К.”, автомобила бил спрян от полицейски патрул,
за рутинна проверка. Полицаите помолили шофъора да отвори багажника на колата. Проверили
какво има в чувала и констатирали, че вътре има обгорени ел. проводници. Свидетелят
обяснил на кого е чувала с проводниците, в резултат на което, проверяващите
помолили Зарков, заедно с автомобила и пътниците, да отидат в РУ”Полиция”-гр. М.,
за изясняване на случая.
От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия и събраните доказателства в хода на
досъдебното производство, безспорно се установило, че извършителите на деянието
са двамата подсъдими.
Видно от
назначената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, стойността
на причинената вреда, към момента на деянието, възлиза на сумата 83.58 лв. С
протокол от 18.07.2010г. подсъдимият А.Д. предал на органите на полицията 2 бр.
обгорени медни жици, вързани на връзка-около 15 кг., 1 бр. сив чувал, в който
са били проводниците и 1 бр. метални клещи с червени и черни гумирани дръжки. До
приключване на разследването, на пострадалия Б. с разписка от 14.12.2010г. обгорените
медни проводници са върнати в описания по-горе чувал.
При условията на чл. 373, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания на подсъдимите и надлежно събраните
на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, както и от
изпълнената съдебно-оценъчна и сдебно-медицинска експертизи.
Налице са
условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че деянието е доказано по
несъмнен и категоричен начин за тримата подсъдими.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено че, подсъдимия
Б.П.А. е осъществил от обективна
страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7, във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, а именно, на 17/18.07.2010г. гр. М. в кв “К.”, ул. ”О.” №
1, при условията на повторност, използвайки техническо средство-клещи и след
предварителен сговор с подсъдимия А. Петров Д. xxx, отнел от владението на Т. М.
Б. от гр. М. движими вещи-60 линейни метра меден ел. проводник СВТ 8 х 1, на
обща стойност 83.58 лв., като случаят не е маловажен, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да присвои.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира за безспорно установено, че
подсъдимия А.П.Д. xxx е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно, на на 17/18.07.2010г. в грл. М.,
кв. ”К.”, ул. ”О.” № 1, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, използвайки техническо
средство-клещи и след предварителен сговор с Б.П.А. xxx, отнел от владението на
Т. М. Б. от гр. М. движими вещи-60 линейни метра меден ел. проводник СВТ 8 х 1,
на обща стойност 83.58 лв., като случаят не е маловажен, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимите Б.А. и А.Д. с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали са общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването
на тези последици.
Горната фактическа обстановка е установена по несъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателства-писма, протокол за доброволно предаване, справки-характеристики, разписка,
бюлетини за съдимост, обяснения, протоколи от разпит на свидетели, дадени на
досъдебното производство, които са обективни, взаимно се допълват, последователни
са и съдът ги кредитира като дадени компетентно и безпристрастно, както и от
назначената и неоспорена от страните съдебно-оценъчна и комплексна съдебно-медицинска
експертиза.
Причини и условия за настъпване на престъплението
се свеждат до ниско правно и обществено съзнание на подсъдимите, незачитаме на правовия
ред в страната.
Авторството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, както и от приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетели от досъдебното производство. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за време, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимите
са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, както
и от квалифицираните-употреба на техническо средство, извършване на деянието
след предварителен сговор, а за подсъдимия А.-извършване на деянието при
условията на повторнос-по НОХД № 30528/2009г. по описа на МРС, в сила от 15.05.2010г.
му е наложено административно наказание”обществено порицание”, на основание чл.
78а, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.
58а, ал. 1 и чл. 55 от НК-за неговата индивидуализация.
При
индивидуализирането на наказанието и предвид разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, и с оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, в настоящата
редакция, която предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя накаазнието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалва така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата
на чл. 58а, ал. 4 от НК предвижда възможност, съдът да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК, ако са налице условията за това, като при
едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на чл. 58а от НК и на чл.
55 от НК, следва да се приложи тази на чл. 55 от НК. Съдът съобрази, че датата
на извършване на деянието е 17/18.07.2010г., т. е. след влизане в сила на
изменението на чл. 58а от НК, публ. в ДВ бр. 26/2010г., влязло в сила от 10.04.2010г.
С оглед
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, при обсъждане на размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съобразно разпоредбите на Общата част на НК
и съответното намаляване на така определеното наказание с 1/3, то съдът намира,
че така определеното наказание по размер ще бъде по-неблагоприятно за него, отколкото
приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК-наличие на предпоставки за приложението на
чл. 55 от НК, като предпоставките за това са налице и е по-благоприятно за
дееца. Това е така, защото в настоящия случай съдът констатира превес на многобройни
смегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия А.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха безукорно процесуално поведение
както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, съдействие
при разкреване на обективната истина, направено с пълни самопризнания, ниската
стойност на откраднатото, възстановяване на щетата, младата възраст, тежко
социално положение, липса на средства за препитание, почти липса на образование,
а като отегчаващи-предходна съдимост и тежестта на извършеното.
Ето защо, съдът
наложи на подсъдимия Б.А. наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, като отложи изпълнението на
наказанието, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ-наказанието е до три години
лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, а и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, ще се постигнат при едно такова наказание.
С оглед на
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намери подсъдимия А.П.Д. за
виновен по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на този подсъдим, съдът
взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл.
58а, ал. 1 и чл. 55 от НК-за неговата индивидуализация.
Предвид
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК, в редакцията й след изменението с ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26 от 6.04.2010г.,
влязла в сила на 10.04.2010г. Съдът съобрази и обстоятелството, че този
подсъдим е извършил деянието, като непълнолетен, като наказанието му след като
бъде определено, следва да бъде редуцирано, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК. Съдът прецени, че и за този подсъдим, наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ”б” от НК, която разпоредба е по-благоприятна за дееца. Видно от извършената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Д. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, макар и при извършване на деянието, а и в момента е непълнолетен.
След редукцията на определеното му наказание по горния ред, съдът прецени, че
за поправянето му и превъзпитанието му, целите на наказанието ще бъдат
постигнати, с налагане на наказание”обществено порицание”, което съдът
постанови да бъде изтърпяно, чрез прочитането на присъдата по местния
радиовъзел в гр. М..
Съдът наложи
това наказание при преобладаващи смегчаващи вината обстоятелства, с оглед на чистото
съдебно минало, признанието на вината както на досъдебното производство, така и
в съдебно заседание, ниската възраст, съдействие при разкриване на обективната
истина, ниската стойност на отнетото, възстановяване на щетата. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете налагането на възпитателни мерки по Закона за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и тежестта на
извършеното деяние.
Съдът намира, че така наложените наказания са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото подкрепени с надлежни
доказателства и личността на подсъдимите, както и с техните самопризнания, направени
в съдебно заседание. И ще изиграят своята възпитателна и предупредителна роля
както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.
На основание
чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК, съдът отне в полза на държавата 1 бр. клещи, принадлежали
на подсъдимите и послужили за извършване на престъплението.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите Б.А. и А.Д. бяха присъдени и същите
се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС направените по водене на делото
разноски в размер на 150 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този
разбор на доказателствата от правна и фактическа страна, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: