№ 3423
гр. С, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110160603 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, бул.“Б“ № 49, бл.53Е, вх.В, насочени срещу А. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“Д С“ № ..., за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 39269/2024 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 185.05 лв.,
представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №
..../28.04.2022 г., дължимо за периода от 25.05.2023 г. до 25.04.2024 г., възнаграждение за
закупена услуга „Ф“ в размер на 240.56 лв., възнаграждение за закупена услуга „Ф“ в размер
на 412.50 лв. и лихва за забава в размер на 89.27 лв., начислена за периода от 26.05.2022 г. до
25.04.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2022 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит П К С № ...., въз основа на който ищцовото дружество е
предоставило на Н. сумата от 1500.00 лв., със срок на погасяване от 24 месеца. Сочи се, че
към основния договор, ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ на
стойност съответно 525.00 лв. и 900.00 лв. Отбелязва се, че ищецът е изпълнил
задълженията си като е превел по предоставената от ответника банкова сметка сумата на
кредита от 1500.00 лв.
Признава се, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил 3069.99 лв., като с
тази сума са погасени 2789.52 лв. задължения по договора и 250.47 лв. зса отнесени за лихва
за забава.
В исковата молба подробно са развити съображения относно закупения от ответника
пакет допълнителни услуги.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът признава, че е сключил с
ищцовото дружество процесния договор /за кредит и за пакет от допълнителни усулги/, но
прави възражение за тяхната нищожност. Позовова се на решение на СЕС. Излагат се
доводи, че допълнителните услуги, за които е сключен договор с ищцовото дружество имат
задължителен характер и и са задължително условие за получаването на кредита. В тази
1
насока се развиват съображения за противоречие с добрите нрави и императивните
изисквания на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.1 и ал.4 от ЗПК.
Отбелязва, че е недействителна и клаузата за лихва, тъй като същата противоречи на
добрите нрави доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва по необезпечени
кредити. Отделно от това, според ответника посоченият в договора размер на лихвения
процент не отговаря на действително приложения.
По така изложените съображение се иска от съда приеме, че процения договоре
нищожен и с предявения от ответника насрещене иск се иска връщане на всичко, цаплатено
над предоставената в заем сума от 1500 лв., а именно сумата от 1569.99 лв., доколкото
самият кредитор признава в исковата молба, че е получил по процесния договор за кредит
плащания от Н. в размер на 3069.99 лв.
В срока за отговор по насщуния иск, от страна на „П К Б“ ЕООД е постъпил такъв, с
който се оспорва претенцията на А. Н. като недопустима, а по същество неоснователна
Ответникът оспорва процесният договор за страда от проци, които водят до неговата
нищожност и в частност, че противоречи на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК.
Ответникът поддържа становище, че не е необходимо да се посочват компонентите на
ГПР, както и че не следва да се прилага методика за определяне на ГПР, различна от
предвидената в закона. Според ответника по насрещния иск, процесният договор за кредит
енаписан разбираемо и съдържа цялата информация, предвидена в закона, вкл. и е посочена
и общата дължима сума по кредита.
С оглед обстоятелството, че размерът на ГПР и ГЛП са определени в договора, а не в
Общите условия ан кредитора, последният изразява становище, че те са индивидуално
договорени.
По отношение предоставените допълнителни услуги се обръща внимание, че
разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такса
по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В същото време, в отговора по насрещния иск ответникът
е разяснил подробно услугите, които предоставя на потребителя срещу уговорените
допълнителни такси.
По отношение на уговорената лихва се твърди, че от една страна нейния размер е
резултат от индивидуално договаряне, а от друга страна, че размера й не противоречи на
добрите нрави, тъй като се касае за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова
институция. Ответникът оспорва и цитираната в насрещната искова молба съдебна парктика
относно размера на ГЛП, като поддържа становище, че същата е преосмислена с оглед
измененията в ЗПК – чл.19, ал.4 от същия.
По така изложените съображения, от съда се иска да приеме, че процесния договор за
кредит не е нищожен и извършените от заемополучателя плащания по него не са без
основание, като с оглед на това да отхвърли предявения насрещен иск.
В съдебно заседание страните не явяват, не се представляват, депозират писмени
становища по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 39269/2024 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена срещу ответника заповед за изпълнение за следните суми: сумата 891.20 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ..../28.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 40.37 лв.,
2
представляваща законна лихва за период от 25.04.2024 г. до 26.06.2024 г., сумата 89.27 лв.,
представляваща лихва за забава за период от 26.05.2022 г. до 25.04.2024 г., сумата 185.05 лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.05.2023 г. до
25.04.2024 г., сумата 240.56 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Ф, дължимо до 25.04.2024 г., сумата 412.50 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф, дължимо до 25.04.2024 г. , сумата 500.00
лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени
на 24.08.2022 г.
С възражение от 29.08.2024 г. длъжникът е признил изрично задължението за
главница и е оспорил всички останали задължения без мотиви.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 28.04.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №
..../28.04.2022 г., по който на кредитополучателя е предоставен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна
преддоговорна информация към него. С договора е предоставена от ищеца на ответника в
заем сумата от 1500.00 лв., при годишен лихвен процент от 41.00% и годишен процент на
разходите от 48.83%. Ответникът е закупил и допълнителни услуги – Ф /за приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита/ и Ф /за право на промяна на погасителния план по
кредита/.
От страна на ответника е представено преводно нареждане за заплащане на
претендираната главница от 891.20 лв. след образуване на заповедното производство – на
29.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат
за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410
ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
"П К Б” ЕООД са се намирали в облигационно отношение по договор за потребителски
кредит № ..../28.04.2022 г. Видно от съдържанието на представения договор и погасителния
план към него, изплащането на предоставената в заем сума, е следвало да стане на 24
месечни погасителни вноски, последната от които на 25.04.2024 г.
В същото време, в договора, в раздел „параметри”, е предвиден годишен лихвен
процент по кредита в размер на 41.00 %, като е заложен годишен процент на разходите от
48.83%. Страните са уговорили и неустойка при забавено плащане на вноските в размерите,
отразени в чл.12.1 от ОУ, а именно в размер на основния лихвен процент + 10% годишно.
Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът
за потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп. ДВ с бр.104 от 08.12.2020 г. С
оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, и след преценка на посочените факти и
обстоятелства, настоящият състав приема, че сключеният договор за кредит от 28.04.2022 г.,
е действителен и не страда от пороците, визирани в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Същият е
съставен в предвидената в закона писмена форма, с изискуемия размер на шрифта, клаузите
му са ясни и разбираеми, обхващащи всички елементи на правоотношението. Спазени са
изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК, като на ответницата е предоставен стандартен
3
европейски формуляр с информация за искания от нея кредит. Налице са и всички
изискуеми реквизити на договора, предвидени в чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен
на кредитополучателя погасителен план с отразени месечни вноски като е обявена на
кредитополучателя и възможността да погаси предсрочно договора. Предвидените в
договора пък лихвен процент и годишен процент на разходите са в рамките на нормативно
установените пределни норми – чл.19, ал.4 от ЗПК вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
По отношение проверката за наличие на неравноправни клаузи и с оглед
наведените в отговора на исковата молба възражения, следва да се отбележи, че съгласно чл.
143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; а
по аргумент от чл. 143, т.19 ЗЗП изброяването не е изчерпателно, а примерно /т.нар."черни"
и "сиви" списъци на примерни неравноправни клаузи по Директива 93/13 ЕС/.
В чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, също е въведено
ограничение за събираните от кредитора такси и комисионни, като според цитираните
разпоредби кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, които не са
предвидени в договора за кредит, както и които са свързани с действия по усвояване и
управление на кредита.
Съобразявайки тези дефиниции, съдът намира, че посочените в общите условия
към договора допълнителни услуги /чл.15 от ОУ/ представляват именно неравноправни
клаузи. Те от една страна са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.
Такива безспорно са услугите приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, както и възможността за смяна на дата на падеж. В същото време първата от тях е
лишена от основание, доколкото очевидно искането на ответника за отпускане на кредит
вече е било разгледано към момента на подписване на споразумението, условията, по което
са включени в договора за кредит, а не го предхождат.
От друга страна, по отношение възможността за отлагане на определен брой
погасителни вноски, следва да се отбележи, че това не представлява допълнителна услуга. В
свое решение № 1559/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 8969/2016 г., СГС приема, че
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж, като се дава
пример с издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение
на клиента. В този смисъл съдебната практика приема, че не е допълнителна услуга
удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от
ответника "такса" и в този случай категорично става въпрос за забранената от чл.10а, ал.2
ЗПК такса за действия, свързани с управлението на кредита, респ. за скрита наказателна
клауза. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата
на "такса" да се начисляват и други дължими суми на потребителя. С оглед на това и на
предвиденото в разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ към процесния договор за кредит,
кредитополучателят при забава дължи лихва върху просрочена месечна вноска, която е
определена като основния лихвен процент + 10% годишно.
Сходно е положението и по отношение услугата „намаляване на определен брой
погасителни вноски“, която тъй като тя не е прецизно дефинирана в чл.15.2.3 от ОУ, а с
оглед ефекта, който предизвиква, съдът приема, че касае хипотеза на пълно или частично
предсрочно погасяване на задължението, за което в договора е предвидена друга санкция, а
именно обезщетение в посочения в чл.7.2.2 от ОУ размер.
В същото време, в случаите на предсрочна изискуемост и на предсрочно
4
погасяване на кредита, изрично са предвидени освен посочените санкции, и заплащане
стойността на пакета допълнителни услуги /чл.12, ал.3 и чл.7.2.1 от ОУ/, което съдът намира,
че противоречи на изискването за добросъвестност и в частност на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Ето защо, настоящият състав намира, че уговорката между страните за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение, е недействителна и не поражда
правно действие за страните.
Т.нар. договорно възнаграждение, което се претендира в настоящето производство
пък по своята правна същност представлява предвидената договорна лихва върху
предоставената в заем сума /арг. от чл.4 от ОУ/. Както се посочи вече, договорените между
страните лихва и ГПР, не противоречат на добрите нрави и са в рамките на чл.19, ал.4 от
ЗПК. С оглед на това ответникът дължи на ищцовото дружество връщане на предоставената
в заем сума, както и начислената възнаградителна лихва върху падежиралите вноски, а при
забавата им и обезщетение.
В случая от тези задължения се претендира единствено обезщетение за забава за
периода от 26.05.2022 г. до 25.04.2024 г. в размер на 89.27 лв.
Видно то заключението по съдебно-счетоводната експертиза, последното плащане по
договора е от 29.09.2023 г., като след това, след връчване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 39269/2024 г., ответникът
е погасил още 891.20 лв. Предвид посоченото в ССчЕ относно датите, на които са
извършвани от ответника вноски, които не съвпадат с погасителния план, а именно след
първото плащане от 30.11.2022 г., следващото е едва на 31.05.2023 г., то следва да се приеме,
че за кредитора е възникнало правото му да начисли обезщетение за забава, което е
определено от експерта на общо 339.74 лв., от която сума е установено, че са погасени
250.47 лв. и респ. са останали дължими 89.27 лв. Т.е. предявеният в тази насока иск следва
да бъде уважен изцяло. Останалите претенции на ищеца следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани като основани на неравноправни клаузи, които не пораждат
права и задължения за страните по правоотношението.
От страна на ответника е предявен насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за връщане на неоснователно заплатена сума от 1569.99 лв., а в условията на
евентуалност – на 771.94 лв., с която са погасени задълженията по пакети Ф и Ф.
При направения по-горе анализ на събрания доказателствен материал, настоящият
състав намира, че процесният договор за кредит, макар и да съдържа неравноправни клаузи,
не е нищожен, тъй като той би бил сключен и без тези уговорки. Извод в тази насока се
следва от обстоятелството, че с обсъдените клаузи се създават единствено права за
потребителя, не и такива за кредитора. Ето защо за последния е ирелевантно за сключването
на договора за кредит дали ще постигне съгласие по тях с потребителя.
По така изложените съображения съдът приема, че всички суми, платени от А. Н. в
полза на „П К Б“ ЕООД, отнесени за погасяване на задължения по посочените вече
нищожни клаузи – за договорно възнаграждение и за пакетите Ф и Ф, са недължимо платени
и подлежат на връщане. Видно от отразеното в таблицата на л.5 от заключението по ССчЕ,
за допълнителни услуги са отнесени 771.94 лв., които следва да бъдат върнати на
кредитополучателя. Върху посочената сума като законна последица следва да се присъди
законна лихва от подаване на исковата молба – 21.11.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, за което е
направила искане. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето производство да се произнесе по разноските, направени страните
и в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно
изхода по делото. От страна на ищеца е заплатена държавна такса в общ размер на 228.63
лв. по двете дела и депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв. Претендира
се и юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. в исковото и 180.00 лв. в заповедното
производство, срещу което е направено възражение за прекомерност от страна на ответника
Съдът намира, че съобразно материалния интерес по делото, броя предявени искове,
фактическата и правна сложност по делото, обема събран доказателствен материал, броя
проведени съдебни заседания, следва да определи общ размер на юрисконсултското
5
възнаграждение на ищеца по двете дела от 400.00 лв. При определяне на тежестта за
разноски по делото следва да се вземе предвид и че ответникът е заплатил претендираната
от ищеца главница едва след образуване на заповедното дело. С оглед на това, от
направените от ищеца разходи от общо 1028.63 лв., в тежест на ответника следва да се
постави сумата от 300.00 лв.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. А. Н. е представляван от пълномощника - адв.Д. Ф.
единствено в исковото дело, в което при съобразяване на посочените вече обстоятелства,
определящи фактическата и правна сложност на спора, следва да се определи
възнаграждение на адвоката в размер на 400.00 лв. Тук следва да се отбележи само, че
съдебната практика приема, че отговорността за разноски се преценява с оглед
основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или
по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск,
ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от
изхода по евентуалния иск – в тази насока определение № 70 от 05.02.2018 г., постановено
по ч.т.д.№ 257/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК, определение № 477 от 04.11.2016 г.,
постановено по ч.т.д.№ 1218/2016 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК и др.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Д С“ № ..., че дължи на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.”Б” № 49 бл...., следната сума, за която на 21.07.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 58835/2022 г.
по описа на СРС, а именно: сумата от 89.27 лв., представляваща лихва за забавено плащане
по договор за потребителски кредит № ..../28.04.2022 г., начислена за периода от 26.05.2022 г.
до 25.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.”Б” № 49 бл...., за признаване за установено, че А. К. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“Д С“ № ..., му дължи следната сума, за която на 21.07.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
58835/2022 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 185.05 лв., представляващо договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит № ..../28.04.2022 г., дължимо за периода
от 25.05.2023 г. до 25.04.2024 г., възнаграждение за закупена услуга „Ф“ в размер на 240.56
лв., и възнаграждение за закупена услуга „Ф“ в размер на 412.50 лв.
ОСЪЖДА “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б”
№ 49 бл...., да заплати на А. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Д С“ № ..., сумата от
771.94 лв., представляваща неоснователно получено от ответника плащане по нищожни
клаузи по договор за потребителски кредит № ..../28.04.2022 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба - 21.11.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1569.99
лв.
ОСЪЖДА А. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Д С“ № ..., да заплати на “П К
Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” № 49 бл...., сумата от
300.00 лв., представляваща направени от последното разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 39269/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
6
ОСЪЖДА на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”Б” № 49 бл...., да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата
на адвокат Д. Л. Ф., вписана в САК с личен номер **********, с адрес гр.С, ул.“Петър
Парчевич“ № 1, ет.5, ап.14, сумата от 400.00 лв., представляваща възнаграждение за
процесуално представителство и защита на ответника А. К. Н., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 60603/2024 г. по описа на СРС, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
39269/2024 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7