РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 30.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9175 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ.
Ищцата Ищецът
Р.Е.Е. твърди, че на 07.03.2015 г. при управление на автомобил „Форд
Транзит", поради утежнената пътна обстановка и снеговалеж е спрял аварийно
на път Е-79, в участъка между гр. Монтана и гр. Видин. Сочи, че докато се е
опитвал да обезопаси товарния автомобил и преди да успее да го обозначи като
препятствие на пътя, е блъснат от лек автомобил „Форд Фиеста" с peг. № ******,
управляван от П.Б.К.. Излага, че в резултат на удара е бил затиснат между двата
автомобила, вследствие на което е получил счупване на гребена на лявата
лопатка, съчетано с изкълчване на лява раменна става, разтягане на връзките на
ръката и кръвонасядане в областта на дясната подбедрица и на лявата китка.
Получените травми наложили закрито наместване на ставата и обездвижване на
ръката му, като му причинили силни физически болки и невъзможност да работи и
да се обслужвам сам за период повече от 90 дни. Твърди, че поради силните
болки, които изпитвал в ръката, на 21.06.2015 г. му е извършено изследване на
лявото рамо в „МДЛ - Русев” ЕООД - гр. Бургас, от което се установило трайно
увреждане на мускулите и връзките на ръката, възпрепятстващо пълноценното й
използване и за което се налагала оперативна намеса.
Излага, че
докато бил затиснат между двата автомобила по време на инцидента, освен силните
болки и уплаха, които изпитал, получих и стресово разстройство, довело до
полова дисфункция чрез намаления под минимума брой сперматозоиди, продължаваща
и към момента, което било изключително травмиращо за мъж на неговата възраст.
Сочи, че от трайно увредените нерви и връзките на ръката, не е в състояние да
изпълнява занятието си на професионален шофьор, както и какъвто и да е друг вид
физически труд. Твърди, че във връзка с получените травматични увреждания е
извършил и разходи за лекарства и изследвания в общ размер на 1431,65 лв.,
подробно индивидуализирани в допълнителна искова молба от 12.10.2016 г.
Сочи, че с
присъда на Районен съд - Белоградчик по НОХД № 246/2015 г. П.Б.К., управляващ
автомобила „Форд Фиеста”, е признат за виновен за извършване на престъпление от
общ характер по непредпазливост, причинявайки средна телесна повреда на
ищеца при описаното по-горе ПТП.
Поддържа,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „З.к.Л.И.“ АД.
Прави искане за заплащането на сумата от 50 000 лева за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от процесното ПТП, ведно с лихвата
върху тази сума от датата на деликта - 07.03.2015 г., както и сумата от 1431,65
лв., представляваща застрахователно обещетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лекарства и изследвания.
Ответникът З.к. „Л.И.“ АД
оспорва
исковете по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението, че същото е причинено изключително
по вина на П.Б.К.. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който не е обозначил своевременно с предупредителен светлоотразителен
триъгълник авариралото МПС, не е носил светлоотразителна жилетка, както и че е
нарушил пътен знак „В 18“, тъй като е управлявал товарна композиция, надвишаваща
допустимият тонаж от 3,5 тона, в участъка от пътя, където е реализирано ПТП.
Оспорва и твърдените в исковата молба травматични увреждания с изключение на
тези, посочените в присъдата на наказателния съд.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС (фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка, от което са произлезли вреди)
и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
Предвид
задължителната сила на влязлата в сила присъда №221 от 15.12.2015 г.,
постановена по НОХД № 246/2015 г. по описа на РС - Белоградчик, съдът приема за
установени следните обстоятелства: на 07.03.2015 г. на главен път I -1 /Е-79/, км. 62+2, в землището на с. Плешивец,
общ. Ружинци, обл. Видин, при управление на МПС - лек таксиметров автомобил
„Форд Фиеста”, с per. № ВН 8322 ВС, П.Б.К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като е блъснал и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на намиращия се на пълното платно Р.Е.Е.,
изразяваща се в изкълчване на лява раменна става, довела до трайно затруднение
на движението на левия горен крайник, което съставлява престъпление по чл. 343,
ал. 1.6. „б”. във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Не е
спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от
ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при
ответника.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие Р.Е.Е. е получил
следните травматични увреждания: луксация на лявата раменна става; фрактура на
гребена на лявата лопатка; кръвонасядане по задната страна на лявото рамо; оток
с кръвонасядане по гърба на лявата китка; кръвонасядане по предно – външната
част на дясната подбедрица. Като усложнение на раменната луксация ищецът е
развил теносиновиит (възпаление) на две сухожилия, намиращи се в непосредствена
близост с раменната става, а именно на дългата глава на бицепс брахии и на
субскапуларис.
Съгласно
заключението направените на ищеца изследвания, касаещи ендокринната функция на
тестисите, са в нормални референтни граници, без патология.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът
приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и е налице деликт,
осъществен от П.Б.К., в
резултат на което в полза на Р.Е.Е., е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените увреди, като
спорен по делото е размера на обезщетението.
Относно
размера претендираните от тях обезщетения, съдът приема следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид травматични увреждания на ищеца (луксация на
лявата раменна става; фрактура на гребена на лявата лопатка),
полученото усложнение, възрастта на ищеца, като съобрази и показанията на
свидетеля Георги Милчев Иванов касателно продължителния период на възстановяване
на лявата ръка, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
е в размер 30 000 лв. Този размер е съобразен и с икономическите условия в
страната. По аргумент от чл.
84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 07.03.2015 г. До пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
претенцията за имуществени вреди
Въз основа
на представените доказателства за сторени разходи във връзка с лечението на
увредите по повод на процесното пътнотранспортно произшествие (л. 21 – 47),
съдът намира претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
доказана и основателна, като следва да бъде уважена изцяло.
Касателно
възражението за съпричиняване, съдът приема, че от страна на ответника, не са
ангажирани доказателства, установяващи че с поведението си, ищецът е допринесъл
за вредоносния резултат. В тази насока е и заключението на автотехническата
експертиза, съгласно която процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило
в тъмната част на денонощието, в условията на движение на автомобилите на
фарове, на прав участък, без ограничение на видимостта, като водачът на лек
автомобил „Форд
Фиеста”, е имал възможност да забележи авариралият товарен автомобил от
разстояние от около 70 м. Пътното платно е покрито със снежна покривка с
дебелина 2 см., като пътното платно е с възходящ наклон, считано за посоката на
огледа. В тази връзка свидетелят не кредитира показанията на свидетеля П.Б.К.,
че видимостта е била възможна на 20-30 м., тъй като същите се опровергават от
заключението на вещото лице.
Относно
разноските
По делото,
от страна на ищеца, не са представени доказателства за договорено
възнаграждение за адвокат по чл. 38 от ЗА, поради което такова не следва да
бъде присъждано. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1200 лв., представляваща държавна
такса, и сумата от 120 лв., разноски за медицинска експертиза, съразмерно с
уважената част от исковете. Съразмерно отхвърлената част на иска за
неимуществени вреди, ищецът дължи деловодни разноски (за експертиза и депозит
за свидетел) в размер на 100 лв. и сумата от 100 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на Р.Е.Е., ЕГН **********,***, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), ведно
със законната лихва от датата на деликта - 07.03.2015 г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - травматични увреждания,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.03.2015
г. на главен път I -1 /Е-79/, км. 62+2, в землището на с. Плешивец, общ.
Ружинци, обл. Видин, по вина на водача П.Б.К., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление лек
автомобил „Форд Фиеста" с peг. № ******, към
посочената дата е застрахована при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000
лв.; както и да заплати сумата от 1431,65
лв. (хиляда четиристотин тридесет и един лева и 65 ст.), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди за горепосоченото ПТП,
изразяващи се в разходи за лекарства и изследвания.
ОСЪЖДА Р.Е.Е., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК ******, сумата
от 100 лв. за деловодни разноски и 100 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК ******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1200 лв., представляваща
държавна такса по делото и 120 лв.,
разноски за медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: