№
2020
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание
на 13.02.2020 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
ч.адм.д.
№ 454 / 2020 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60,ал.5 от АПК.
Образувано
е по жалба на „Моникс Сторидж”
ЕООД,представлявано от управителя В.И.В.,срещу разпореждането на началник отдел
„Оперативни дейности”-Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение на
издадената заповед № 64-ФК/10.02.2020 г.
за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект– бензиностанция,находяща се в гр.Д.. Изложени са в жалбата доводи за несъвместимост на обоснованите със заповедта
цели на ПАМ и регламентираните в чл.60,ал.1
от АПК законови предпоставки за допускане на предварително изпълнение ;
за липсата на визираното в заповедта
адм.нарушение ; за необоснованост на съображенията на адм.орган,поради
необсъждане на представените от жалбоподателя писмени доказателства ; за
недоказаност на предпоставките по чл.60,ал.1 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане,спиране
на предварителното изпълнение до решаване на жалбата от страна на съда и
присъждане на разноски в размер на 650
лв.
Обжалваното
разпореждане е част от съдържанието на заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 64-ФК/10.02.2020 г.,
поради което като се има предвид датата
на издаване на заповедта и обстоятелството,че
подадената до АС-Варна жалба е приета в ТД на НАП-Варна с рег.№ 7175/12.02.2020
г., то видно е спазването на 3-дневния срок по чл.60,ал.5 от АПК. Същата
разпоредба допуска обжалване на разпореждането за предварително изпълнение независимо от това дали административният акт
е бил оспорен,поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата
за основателна предвид следното :
Със
заповед № 64- ФК/10.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности” –
Варна е наложена на основание чл.186,ал.1,т.1,б.”г” и чл.187,ал.1
от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект – бензиностанция ,находящ се в гр.Д. и
забрана за достъпа до него за срок от 10 дни,във връзка с
констатирано с протокол за извършена
проверка № 0353410/3.12.2019 г. и протокол № 0355461/4.02.2020 г. нарушение по
чл.3,ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. ,изразяващо се в това,че дружеството не е
спазило реда и начина за предаване в НАП по установената дистанционна връзка на
данните даващи възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение,предвид констатираните разлики в информацията за
доставено количество бензин по документи и показанията на нивомерната система. Със същата заповед , на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е
разпоредено допускане на предварително
изпълнение на наложената принудителна административна мярка запечатване на
търговския обект. Според изложените мотиви ,предварителното изпълнение е
наложително за предотвратяване и преустановяване на адм.нарушения от същия
вид,като допускането му е съобразено с наличието на предпоставките,изчерпателно
изброени в чл.60,ал.1 от АПК,а именно : А.
При защита на особено важен държавен
интерес; Б. При съществуването на
опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено; В. При
хипотеза,в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни
или трудно поправими вреди за бюджета.
Защитата
на особено важен държавен интерес е описана в мотивите като интерес от
осигуряване чрез дистанционната връзка на ефективното определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в проверявания обект с цел контрол върху реално извършените
приходи на дружеството. Посочено е,че
ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност
за извършване на ново нарушение, при
което опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до
отклонение от данъчно облагане,била непосредствена. Изложени са още най-общи
съображения за необходимостта от спазване на правните регламенти,цитирана е
разпоредбата на чл.19,ал.2 от Конституцията,но не са посочени каквито и да било
конкретни факти относими към тази регламентирана в закона материално-правна
предпоставка за допускане на предварително изпълнение. Действително,необходимостта от посочената в обжалваното разпореждане защита
на установения фискален ред представлява защита на важен държавен интерес,но
допускането на предварително изпълнение е регламентирано в нормата на чл.60,ал.1
от АПК с изискването за наличието на необходимост от защита не на обикновени ,а
на особено важни държавни или обществени
интереси. Особеността обикновено бива
свързвана с изключителност на
конкретните обстоятелства. В това отношение, сред общо развитите от органа съображения видна е липсата на изложение на конкретни факти обосноваващи
изключителност на процесния случай,която
да го отличава от всички останали от
същият вид. В този смисъл,като взе предвид,че предпоставките за допускане на
предварително изпълнение се предполагат единствено в случаите на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение и подлежат на доказване от страна на
адм.орган в хипотеза като настоящата, то
съдът намира,че в случая не е доказано от страна на адм.орган наличието на необходимост от защита на държавен интерес с характера на особено важен такъв,т.е. отсъства
първата посочена от органа законова предпоставка за допускане на предварително
изпълнение на адм.акт. По тези съображения,в тази си част обжалваното
разпореждане е постановено в противоречие с материалния закон.
Посочената
в обжалваното разпореждане втора предпоставка за допускане на предварителното
изпълнение изразяваща се в наличието на
опасност,че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
адм.акт е мотивирана не с изложение на
конкретни факти,а с изложение на предположение определено от органа като
„обосновано” – посочва се ,че от изграденото поведение на търговеца към
действие в нарушение на закона е обосновано да се предположи,че е възможно да
възникне хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта,който следва
да се запечата или същият да бъде
предоставен за стопанисване на друг данъчен субект. Релевантната за тази
предпоставка опасност следва не само да
е обоснована с конкретни факти,а и доказана от страна на адм.орган. В случая не
е налице нито едното,нито другото,поради което неустановеното от органа
съществуване на посочената от него втора предпоставка за допускане на
предварително изпълнение налага извода за
липсата на опасност изпълнението
на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. По причина на последното
отсъства втората посочена от органа
предпоставка за допускане на предварително изпълнение, което прави обжалваното
разпореждане материално незаконосъобразно и в тази му част.
По
отношение на третата посочена предпоставка,а именно наличието на възможност да
последват значителни или трудно поправими вреди от късното изпълнение на
адм.акт,обжалваното разпореждане без да
съдържа изложение на конкретни факти за евентуалните вреди определя същите като съществено отклонение от данъчно облагане по
отношение на конкретния субект. При така
съществуващият в обжалваното разпореждане дефицит в изложението на конкретни данни, които да дават възможност
да бъде преценен характера на евентуалните вреди като
значителни или трудно поправими ,съдът намира,че в тази си част то е постановено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,изразяващи се в
липсата на мотиви – резултата е ограничаване на правото на защита
на адресата на адм.акт.
Допуснатите
от адм.орган нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила налагат отмяна на обжалваното разпореждане без необходимост от спиране на изпълнението, предвид
незабавното произнасяне от страна на съда. Независимо
от този изход на делото,съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски
за недопустима и преждевременно заявена – съгласно чл.143,ал.1 от АПК,правото
на разноски възниква при отмяна на индивидуалния адм.акт,а не при отмяна на
разпореждането за допускане на предварителното му изпълнение. Отделно от
изложеното,свързаната с адвокатското възнаграждение претенция е недоказана –
липсва договор за правна помощ,при което не е безспорна относимостта към делото
на представените фактура и авизо за нареден кредитен превод.
Предвид
изложеното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ съдържащото се в
заповед № 64- ФК/10.02.2020 г. на
началник отдел „Оперативни дейности”-Варна разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находящ се в гр.Д, стопанисван от „Моникс Сторидж” ЕООД.
НЕ УВАЖАВА искането на „Моникс Сторидж” ЕООД за
присъждане на съдебни разноски в размер на 650 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :