№………./….05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.05.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 299 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С определение № 795/09.03.2020г
въззивният съд е докладвал постъпилата жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу решение №5562/9.12.2019г., постановено по гр.д. №3461/19г. по описа на
ВРС, 14 с-в, и като е разгледал предварителните
въпроси е констатирал допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,
обуславящо редовността на сезирането на съда..
С уточняваща молба вх.№
12635/27.05.20г. ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е пояснил твърденията си, като е потвърдил, че е предоставил
кредит по банкова сметка ***0лв и е приел плащания в общ размер на 2006.33лв(
съответно на 21 пълна и 1 частична вноски) за погасяване на общо задължение по
договора за кредит, съответно разграничени по отделните видове задължения,
както следва: 647.83лв главница, 882.86лв договорено възнаграждение на
кредитора за ползване на кредита и 475,64лв възнаграждение по споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги. При тези уточнения, оставащите неплатени
суми изцяло кореспондират на размерите на претенциите, предявени от кредитора
за установяване като дължими към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед. Макар че тези остатъчни размери не достигат сумите, посочените в
издадената по молбата на този кредитор заповед, установяването им в предявения
по исков ред е допустимо без да накърнява интереса на насрещната страна.
Съдът намира, че противоречията
в твърденията на ищеца са преодолени с обратна сила, на осн. чл. 129 ал. 5 ГПК
и сезирането по реда на чл. 422 ГПК е редовно, поради което и може да продължи
с подготовката на въззивното производство.
Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез пълномощника си се позовава на
необоснованост на изводите на съда, довели до неправилно отхвърляне на иска.
Сочи допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в едностранчив и непълен
анализ на доказателствата, неправилно установени факти, обусловили и
неприлагане на материалния закон и липса на логическа обосновка на изводите за
недължимост на претендираните от кредитора суми.
Насрещната страна, чрез особения
си представител оспорва жалбата като
основана на бланкетно оплакване. Сочи, че ищецът не е провел необходимото
доказване на надлежно оспорена претенция, основана на твърдения за задължения,
които представляват скрити такси и допълнителни разходи, недължими от
кредитополучателя, като не е установил и точен остатък от главница след
отчитане на получени от кредитора вноски. Отделно поддържа оспорването на
предсрочната изискуемост поради липса на каквото и да е уведомяване на
длъжника. С доводи за неоснователност на оплакванията моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Извън така изложените във въззивната жалба
оплаквания по начина на формиране на волята на съда, въззвиният съд, с оглед
подготовка на разглеждането на спора по същество, констатира и необходимост на
обяви на страните приложимост на установени в публичен интерес материалноправни
норма, които следва да приложи при своето произнасяне.
Правна квалификация
на претенцията на ищеца и възраженията на ответника изобщо липсва в доклада на
първоинстанционния съд, който се изчерпва с възпроизвеждане на твърдения, но не
съдържа указание за приложимия закон, въз основа на който тези твърдения биха
имали сочените от страните правни последици. При постановяване на обжалваното
решение съдът макар да е приел, че на ответницата е предоставен кредит за
текущо потребление, не е посочил като приложим Закона за потребителския кредит
и не е обсъдил съответствието на съдържанието на договора с императивните
изисквания, ограничаващи кредитора в такива правоотношения. Въззивният съд е
длъжен да прилага служебно правилата,
отричащи валидност на клаузи, накърняващи права на потребителя, независимо дали
са въведени със специален или общ закон и дали страните са се позовали на
съответните разпоредби (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). За разлика от другите
договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято
валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение,
основано на нов факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на
правата на потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на
уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и след преклудиране на
общата защита на длъжника. В този смисъл са и новите процесуални правила,
въведени в чл. 7 ал.3 с ЗИД на ГПК ДВ бр. 100/2019г, с които се кодифицира
наложилата се съдебна практика, възлагаща на съда да обяви на страните
значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила,
независимо, че нито една от спорещите страни не ги е въвела като факти в своя
защита (Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС,
Решение №124 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 6220/2015г. на ВКС, I г.о), като израз
на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител,
изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11
и С-473/00). Потребителската закрила(независимо дали общата по ЗЗП или
предвидена в специални закони) изисква от съда служебно да обяви на страните
готовността си за прилага правилата за изключване на валидността на неравноправни
по характер на клаузи, които не са били индивидуално договорени и дори
категорично индивидуално договорени съглашения, за които обаче съществува
нормативна забрана.
В конкретния случай
потребителския характер на кредитирането се признава от заявителя и съответствието
на претенциите с изискванията на специалния ЗПК и общия ЗЗП е съществено за
уважаване на искането му, още повече че в отговора си представителят на
ответника макар и лаконично е оспорил именно уговорки за допълнителни
възнаграждения, такси и разходи, каквито
ЗПК забранява.
Въззивният съд
съобразява, че решаването на спора между страните налага и изясняване на
съответствието на уговорките за закупуване на допълнителния пакет услуги с
изискването на уговаряне на допълнителните плащания било като част от разходите
по кредита (включени в ГПР), обявени при сключване на договора на осн. чл. 11
т. 10 вр. 19 ал.1 ЗПК или като допълнително възнаграждение (чл. 11 т. 14, пр.
последно, евентуално т.17 или 25 от ЗПК). Първоинстанционният съд е пропуснал
да направи това, поради което и с оглед осигуряването на прилагането на
потребителската закрила в цялост от въззивния съд, следва да бъде дадена
възможност на страните да заявят аргументите си и евентуално да допълнят
доказателствата по делото.
По отношение на императивната
норма на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, уреждаща възражението на ответника относно
предпоставките за упражняване на право на предсрочна изискуемост допълнителни
действия не се налагат, тъй като подробно становище по това правило ищецът вече
е изложил преди първо съдебно заседание,
а съдът е запознал ответника с него, макар и да не го е отразил в
доклада като реплика по възраженията на ответника.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение №5562/9.12.2019г., с което е
бил отхвърлен иска му за установяване на дължимостта на вземане за главница в
размер на 802.17лв, договорено възнаграждение на заемодателя в размер на
214.14лв и възнаграждение по допълнително закупен пакет услуги в размер на
302.68лв, удостоверени като изпълняем
дълг в нестабилизирана заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47 ГПК.
На осн. чл. 267
ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на
насрещните страни, че:
съдът прилага служебно
императивни норми към процесния договор, ограничаващи договорна свобода при
потребителско кредитиране: чл. 10а , 11, чл. 19 ЗПК по отношение на уговорките
за договаряне на допълнителен пакет услуги по повод на ползван потребителски
кредит.
тежестта на доказване
на уговарянето на допълнителните услуги в съответствие с изискванията на ЗПК се
носи от въззивника, а при възприемане на конкретното съдържание на волята на
страните за съдържание на спорни съглашения, съдът може да съобразява както
общите правила за възмездно кредитиране на потребители като при тълкуване на
воля на договарящи се страни съдът отчита отделните уговорки в сделката във
връзка една с друга и общата цел на договора, съобразно добросъвестно
упражняване на легитимен интерес на всяка от страните( чл. 20 ЗЗД), така и
поведението на страните в преговорния процес и при изпълнението на тълкуваната
сделка (Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г.
о., ГК).
На осн. чл. 101 ГПК
УКАЗВА на въззивника, че разходите по защита на въззиваема страна от особен
представител по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се авансират от насрещна страна като
ЗАДЪЛЖАВА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесени по
депозитна сметка на Варненски окръжен съд в Централна кооперативна банка /ЦКБ/
клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, разноски
в размер на 200лв за
възнаграждение на особен представител на въззиваемя за настояща инстанция, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение възнаграждението
ще бъдат изплатено от бюджета на съда, като авансирания разход ще бъде
принудително събран от това задълженото лице по реда на чл.77 ГПК(независимо от
резултата по спора) и съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително съобщение
за доброволно изпълнение, като възложи на тази страна допълнителна такса от 5лв
и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.
Дава възможност на
насрещните страни с писмена молба с препис за насрещна страна да посочат
допълнителни доказателства по допълнително указаната доказателствена тежест в
седмичен срок от връчване на настоящото определение, като ги предупреждава, че
ако предприемат такива действия по- късно и с това причинят отлагане на производството
съдът може да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 08.07.2020г от
14.00 часа. Да се призоват
страните, чрез пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр.
чл. 101 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
въззивника да се приложи копие от
отговора на въззивната жалба и да се изпратят на посочен в пълномощно на
юрисконсулт К електронен адрес (***). На въззиваемия съобщение да се изпрати на
адреса на особения представител, посочен в отговора по жалбата, ведно с препис
от уточнителната молба вх.№ вх.№
12635/27.05.20г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.