Р Е Ш Е Н И Е
№1249
гр. Русе, 05.07.2013
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд , ХI - ти граждански състав в публично
заседание на първи юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №41 по
описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:
К.И.И. и Г.Г.И. заявяват, че с
договор, обективиран в нотариален акт №80, том ХVІІ, дело №4551/30.06.1993г. по
опис на нотариус при РРС, дарили на дъщеря си В.Г.С. ½ идеална част от
дворно място, цялото с площ 312 кв.м., находящо се в гр.Р., ул.”Б.М.” №.. при
съседи: ул.”Братя Миладинови”, ул.”Екзарх Йосиф”, Станчо Станев и Люси
Харабедян, съставляващо по плана на града имот планоснимачен №11 в квартал 22 и
½ идеална част от подобренията и насажденията в него.
М.Т.К. – син на ответницата и внук
на ищците ползвал имота, в замяна на което, В.С. предоставила на родителите си
една стая от къщата си в гр.Р., ул.”С.С.”№.....
Предвид заболяванията на ищците, същите били
инвалидизирани – ТЕЛК определила на Г.И. 100% намалена работоспособност с чужда
помощ (експертно решение №0849/02.03.2007г.), а на К.И. – 91% намалена
работоспособност с чужда помощ (експертно решение №5346/08.11.2001г.). С оглед
тежкото здравословно състояние се налагало молителите ежедневно да приемат
предписаните им медикаменти. Твърдят, че са пенсионери и доходите им са крайно
недостатъчни за покриване ежемесечните им разходи. К.И. получавала пенсия в
размер на 262,40 лева, а Г.И. – 305,90 лева. Поради затрудненото си положение,
помолили дъщеря си В.С. да им окаже финансова подкрепа, осигурявайки им месечна
издръжка.
Поясняват, че ответницата регистрирала фирма - ЕТ
„Шогун – К.И.”, чиито собственик по документи се явявала ищцата. Въз основа на
пълномощно, В.С. прехвърлила на сина си М.К. управлението на едноличния
търговец. Последният организирал дейността на фирмата и се разпореждал с
приходите от фурната. Ищцата, като ЕТ била лишена от възможността да
кандидатства за социални помощи и по този начин се оказала в безизходна ситуация,
тъй като не можела да разчита на подкрепа от страна на дъщеря си.
През 2007г. М. К. сключил договор за кредит, за
обезпечаването на който принудил ищците да му прехвърлят собствеността си върху
недвижим имот, състоящ се от дворно място, масивна двуетажна жилищна сграда,
маза и гараж (нотариален акт №189, том ІІ, рег.№2589, дело №342/2007г. по описа
на Албена Александрова – нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под №304). Внукът им не заплатил продажната цена, тъй като се договорили, че
след отпускане на кредита ще прехвърли обратно собствеността върху имуществото.
Твърдят, че през последните години В.С. се отнасяла
грубо към тях – многократно повтаряла в присъствието на служители на фурната,
клиенти и роднини, че няма родители и не иска да има нищо общо с ищците; гонила
ги от магазина и къщата си; повтаряла им, че са излишни; държала се лошо и
непочтително; нагрубявала ги и настройвала сина си против тях.
По изложените съображения ищците молят съда да
постанови решение, с което да отмени направеното от тях в полза на ответницата
дарение на ½ идеална част от процесния имот, обективирано в нотариален
акт №80, том ХVІІ, дело №4551/30.06.1993г. по опис на нотариус при РРС.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Г.С. оспорва
основателността на ищцовите претенции. Твърди, че родителите й никога не са
искали издръжка, а тя не е отказвала такава. Не се нуждаели от финансова помощ,
но въпреки това от доста време получавали такава под формата на заплащане
консумативните разходи за ползвания от тях имот, осигуряваната храна, вещи и
подобрения. Разполагали със собствени доходи и недвижимо имущество, достатъчно
да им осигури необходимите средства. Обитавали апартамент, находящ се на втория
етаж в сграда по ул. „С.С.” №.... и съжителствали с ответницата и нейния
съпруг, които им оказвали всяка необходима помощ. Всички консумативи,
включително сметките за мобилния им телефон, били за сметка на ЕТ „Шогун – К.И.”,
чието управление поел сина на В.С. – М.. Ищците ежедневно се снабдявали с
изделия от фурната, която семейството на ответницата обслужвало, без да плащат
стоките, освен което се възползвали от възможността да им се приготвя топла
храна.
Дълги години, страните по делото поддържали много
добри отношения и не съществували проблеми при съжителството им. Ищцата сама
регистрирала фирмата, която първоначално била експлоатирана от другата й дъщеря
– Г.Г. и семейството й. След като ЕТ бил доведен до фалит, К.И. помолила
ответницата да се върне със семейството си от гр.София и да поеме семейния
бизнес.
През м.август 2010г. се наложило ищецът да бъде
опериран и в продължение на две седмици, на три пъти М. го водил до гр.София,
като разходите свързани с прегледите, операцията, лечението и медикаментите
поела изцяло ответницата.
Последната оспорва твърдението, че единствено синът й
ползвал процесния имот. В последния била построена, но все още недовършена
голяма къща, по-голяма част от средствата за изграждането на която били
предоставени от семейството на ответницата. Сградата била в съсобственост между
Г.И., В.Г. и Г.Г., а М.К. ползвал само една стая, баня и тоалетна. Семейството на
Г.Г., също обитавало къщата.
Жилището, в което ищците живеели, се поддържало и
подобрявало изцяло за сметка на ответницата. С осигурени от семейството й
средства, била подменена дограмата и бил монтиран ламинат. Родителите й
разполагали със съвременни електроуреди и удовлетворявала всяко тяхно желание,
свързано с подмяна на покъщнина или набавяне на други вещи. За тяхно удобство
им осигурила отопление на ток.
В.С. твърди, че никога нито тя, нито синът й са се
отнасял зле с ищците и са ги нагрубявали. Заявява, че проблемът в отношенията
им се базира на негативното отношение на родителите й, които били под влияние
на другата си дъщеря – Г. Господина и децата й, които се домогвали до имота и
фирмата.
В тази връзка ответницата пояснява, че с договор
обективиран в нотариален акт №192, том ІІІ, рег.№11342, дело №485/01.08.2011г.
на нотариус с рег.№221 ищците продали на С. Д. (тяхна внучка, дъщеря на Г.Г.)
срещу символична цена – 1000 лева, обект за търговска дейност – магазин с
идентификатор 63427.2.3212.3.1 в гр.Р., ул.”С. С.”№...., с площ 42 кв.м., с
изба 42 кв.м. с използваемо подпокривно пространство, заедно с 31,50/710
идеални части от дворното място; с договор, визина в нотариален акт №51, том ІV,
рег.№12253, дело №535/17.08.2011г. на нотариус с рег.№221 продали на Д. Д.
(техен внук, син на Г.Г.) срещу символична цена – 1000 лева, обект за търговска
дейност – магазин с идентификатор 63427.2.3212.3.2 в гр.Р., ул. „С.С.” №.... с
площ 42, кв.м., с изба 42 кв.м. с използваемо подпокривно пространство, заедно
с 31,50/710 идеални части от дворното място. До момента на продажбата
семейството на ответницата поддържало имотите и влагало средства за
подобренията им. Ищците ги прехвърлили на внуците си на цена, значително
по-ниска от пазарната, като по този начин се лишили от имущество, което би
могло да им осигури средствата, от които според тях се нуждаели и би могло да
им осигурява претендираната издръжка. Наред с горното, ответницата твърди, че
ищците продали на С. Д. на символичната цена от 300 лева още един поземлен имот
с площ 1700 кв.м. В.С. счита, че по този начин родителите й сами са се лишили
от възможност да кандидатстват за социални помощи, тъй като липсата на
разпоредителни сделки било едно от условията за това. Освен това всеки от
родителите й разполагал с наследствено имущество – майка й придобила по
наследство имот с идентификатор №63427.153.2368 с площ 1345 кв.м. – лозе с
построена в него къща, а баща й разполагал със собствени имоти в с.Искрица,
общ.Гълъбово, обл.Стара Загора. По изложените съображения ответницата счита, че
ищците притежават достатъчно финансови средства за посрещане на нуждите си, тъй
като голяма част от разходите им се поемали от фирмата управлявана от сина й, а
и разполагали с недвижимо имущество, от което биха могли да допълнят бюджета
си.
Съобразявайки становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Г.Г.И. и К.И.И. сключили граждански брак на
29.05.1957г. (удостоверение за граждански брак издадено от ГНС – гр.Р., въз
основа на акт №691/29.05.1957г.).
Въз основа на договор, обективиран в нотариален акт
№81, том ХVІІ, дело №6515/08.11.1991г., ищците придобили собствеността върху
дворно място с площ 312 кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда върху
80,60 кв.м., находящо се в гр.Р. при съседи: ул.”Братя Миладинови”, ул.”Екзарх
Йосиф”, Станчо Станев и Рюси Харабедян, съставляващо имот планоснимачен № 3214
в квартал 32.
С договор, обективиран в нотариален акт №80, том
ХVІІ, дело №4551/30.06.1993г. по опис на нотариус при РРС, Г.Г.И. и К.И.И.
дарили на дъщеря си В.Г.С. ½ идеална част от дворно място, цялото с площ
312 кв.м., находящо се в гр.Р., ул.”Б.М.” №.. при съседи: ул.”Братя
Миладинови”, ул.”Екзарх Йосиф”, Станчо Станев и Люси Харабедян, съставляващо по
плана на града имот планоснимачен №11 в квартал 22 и ½ идеална част от
подобренията и насажденията в него.
На 13.04.2007г. ищците продали на М.Т.К. 171/699
идеални части от дворно място, находящо се в гр.Р., ул. „С.С.” №...., цялото с
площ 699 кв.м., съставляващо имот №3212 по кадастралния план на гр.Р., ЕКАТТЕ
63427, заедон с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗР 106
кв.м., таван с площ 106 кв.м. и маза с площ 31 кв.м., паянтова жилищна сграда,
гараж с РЗП 30 кв.м. и шапрон, при граници за имота: ул.”Братя Миладинови”,
ул.”Стефан Стамболов”, имот №3209, имот №5089 за сумата 38639 лева.
С договор обективиран в нотариален акт №192, том ІІІ,
рег.№11342, дело №485/01.08.2011г. на нотариус с рег.№221 ищците продали на С. Д.
за 1000 лева, обект за търговска дейност – магазин с идентификатор
63427.2.3212.3.1 в гр.Р., ул.”С. С.”№... с площ 42 кв.м., с изба 42 кв.м. с
използваемо подпокривно пространство, заедно с 31,50/710 идеални части от дворното
място.
С договор, визиран в нотариален акт №51, том ІV,
рег.№12253, дело №535/17.08.2011г. на нотариус с рег.№221 продали на Динко
Дечев за 1000 лева, обект за търговска дейност – магазин с идентификатор
63427.2.3212.3.2 в гр.Р., ул. „С.С.” №.... с площ 42, кв.м., с изба 42 кв.м. с
използваемо подпокривно пространство, заедно с 31,50/710 идеални части от
дворното място.
С договор, обективиран в нотариален акт №99, том І,
рег.№3824, дело №87/30.04.2009г. на нотариус с рег.№216 К.И.И. продала на С. И.
поземлен имот с идентификатор 63427.107.37 в гр.Р., местността „Гарван Бюлюк” с
площ 1700 кв.м., трайно предназначение -
земеделска, начин на трайно ползване – нива за сумата 300 лева.
С договор, обективиран в нотариален акт №146, том І,
рег.№3002, дело №123/16.03.2012г. на нотариус с рег.№221, К.И.И. продала на Д.
Д. Д. поземлен имот с идентификатор 63427.153.2368 в гр.Р., местността „Караач”
с площ 1345 кв.м., трайно предназначение
- лозе, заедно със сграда с площ 27 кв.м. за сумата 2000 лева.
С договор, обективиран в нотариален акт №124, том І,
рег.№2550, дело №102/07.03.2012г. на нотариус с рег.№221, К.И.И. и Г.Г.И.
дарили на С. Д.И. и Д. Д. Д. собствените си 156/312 идеални части от дворно
място в гр.Р., ул.”Б.М.” №.. с площ 312 кв.м., представляващо имот пл.№11, в
кв.22.
Съгласно удостоверение с рег.№628/08.10.2012г. лек
автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег.№Р ....... АН, собственост на ЕТ „Шогун – К.И.”
е прехвърлен на Д.Д.Д. на 10.04.2012г.
Не се спори, че Д.Д.Д. и С. Д.И. са внуци на ищците –
деца на дъщеря им Г.Д..
На 12.10.2006г. Г.Г.И. упълномощил Стефан Вълков
Шигунов да го представлява пред служба „Земеделие и гори”, нотариус, данъчни
служби, общинска и областна администрация, съдебни органи и да извършва всички
необходими действия свързани с продажбата на имоти, останали в наследство от Г.
И. Ж..
На 28.01.2003г. К.И.И. упълномощила Г.Г.Д. да
представлява ЕТ „К.И. – Шогун”.
През м.юли 2008г. К.И.И. упълномощила М.Т.К. да
представлява и управлява ЕТ „Шогун – К.И.”. Пълномощията са оттеглени на
09.03.2012г. (лист 135 от делото).
Г.Г.И. получавал ежемесечно пенсия за осигурителен
стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност
в размер на 305,90 лева. С експертно решение №849/02.03.2007г. на ищеца
е определена 100% намалена работоспособност с чужда помощ.
К.И.И. получава ежемесечно пенсия за инвалидност общо
заболяване и социална пенсия за инвалидност в размер на 262,40 лева. С
експертно решение №5346/08.11.2001г. на ищцата е определена 91% намалена
работоспособност с чужда помощ.
На 19.11.2008г. и 24.08.2011г. между ЕТ „Шогун – К.И.”
и „Мобилтел” ЕАД са сключени договори за предоставяне на услуги чрез мобилно наземна
мрежа на оператора.
Ответната страна е приложила платежни документи за В
и К услуги за имот в гр.Р., ул. „С.С.” №.....
Ищците са представили квитанции за заплатена
ел.енергия в периода м.април 2011г. -
м.ноември 2011г.
На 17.04.2012г. В.С. изпратила чрез пощенски запис
100 лева на ищеца Г.И.. От извършените отбелязвания на разписката е видно, че
сумата не е изплатена поради отказ. Срещу подписа на лицето отказало да получи
сумата е визирано пълномощно №11185/16.07.2008г. От удостоверение с
изх.№94-В024/23.11.2012г. и преписи от разписки (лист 297 – лист 302 от делото)
е видно, че в периода 12.06.2012г. – 08.12.2012г. В.Г.С. е изпратила 5 пощенски
записа до К.И.И., които са върнати като „непотърсени в срок”. Идентично
удостоверение е представено за периода 22.11.2012г. – 23.04.2013г.
Г.Г.И., починал на 24.05.2012г. е заместен в процеса
от съпругата си К.И.И. и дъщеря си Г.Г.Д.
По искане на ответника е възложена и приета,
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
цени като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е посочило пазарната
стойност на имотите, както следва:
1. На имота, описан в нотариален акт №51, том ІV,
рег.№12253, дело №535/17.08.2011г. на нотариус с рег.№221 – 43 916 лева
към 2011г. и 42 526 лева към 2012г.;
2. На имота, описан в нотариален акт №192, том ІІІ,
рег.№11342, дело №485/01.08.2011г. на нотариус с рег.№221 – 41 890 лева
към 2011г. и 39 656 лева към 2012г.;
3. На имота, описан в нотариален акт №99, том І,
рег.№3824, дело №87/30.04.2009г. на нотариус с рег.№216 – 15 758 лева към
2009г. и 6052 лева към 2012г.;
4. На имота, описан в нотариален акт №146, том І,
рег.№3002, дело №123/16.03.2012г. на нотариус с рег.№221 – 28 248 лева към
2012г.;
5. На имота, описан в нотариален акт №124, том І,
рег.№2550, дело №102/07.03.2012г. на нотариус с рег.№221 – 21 150 лева към
2012г.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза е видно, че жилищните и офис-помещенията в сградата на ул. „С.С.” №....
се захранват от електромери с абонатни номера ********** и ********** към
клиентски номер **********.
По искане на ищцовата страна са възложени и приети
неоспорени от страните съдебно – медицински експертизи, чиито заключения съдът
цени като компетентно и обективно дадени. Вещото лице сочи, че в периода 2004г.
– м.декември 2011г., К.И. е страдала от хипертонична болест на сърцето и
ревматоиден артрит, а Г.И. от: захарен диабет – втори тип; диабетна ретинопатия
на двете очи; диабетна полиневропатия; периферна диабетна ангиопатия; диабетна
нефропатия; диабетна гангрена на трети пръст на левия крак – състояние след
инцизия; състояние след ампутация на палеца на десния крак, поради гангрена;
диабетна гангрена на дясно ходило, гноен остеоартрит в областта на втора и
трета метатарзофалангеални стави, абсцедиращ флегмон на дясна подбедрица;
диабетна гангрена на левия крак – ампутация на четвърти и пети пръст на левия
крак; диабетна гангрена на палеца на левия крак; атеросклеротична гангрена на
ляво ходило – метатарзална ампутация на ляво ходило; остра тромбоза на
повърхностната бедрена артерия в ляво; стеноза на лява илиячна артерия;
артериална хипертония; дислипидемия; хронична исхемична болест на сърцето –
остър миокарден инфаркт; левкокамерна дисфункция; пристенна тромбоза; аневризма
на лявата камера; застойна сърдечна недостатъчност; предсърдно мъждене и
трептене; умерена митрална и трикуспидална регургитация; двустранна бронхопневмония.
Експертът е описал подробно изписаните на ищците медикаменти за домашно
лечение.
Въз основа на изготвените съдебно – медицински
експертизи; приложената към тях медицинска документация и проверка в РЗОК е
определена помесечно стойността на закупуваните от Г.И. и К.И. медикаменти в
периода 2010г. – 22.12.2011г. Установено е, че за процесния период общата
стойност на предписаните ЛП на Г.И. е в размер на 2681,78 лева. НЗОК е
заплатила за тях сумата 1477,35 лева, а разходите на ищеца за медикаменти
възлиза 1199,68 лева. Закупените от К.И. медикаменти за обсъждания период са на
обща стойност 338,56 лева.
За установяване твърденията изложени в исковата
молба, респективно в отговора на исковата молба, страните са ангажирали гласни
доказателства.
Д. Д. –
син на Г.Д. заявява, че отношенията между страните по делото са били влошени.
Не конкретизира откога и по какъв повод. Твърди, че Г. и К. Иванови ползвали
една стая и килер от къщата в гр.Р., ул.”С. С.”. Сочи, че обзавеждането на
стаята и електроуредите в имота са закупени от ищците. Поддържа, че ответницата
обитавала останалите 4 стаи от имота и не допускала до тях родителите си. Извършила
ремонт само на ползваните от нея помещения. Част от дограмата в стаята на
ищците била подменена със средства, предоставени от Г.Д.. Свидетелят твърди, че
от средата на 2011г., съпругът на сестра му поел разноските на К.И.. Изнася
данни за конфликт между К.И. и М.К. по повод настояване от страна на последния
да му бъдат прехвърлени недвижими имоти. Д. Д.заявява, че придобил магазина в гр.Р.,
ул. „С.С.” №.... в края на 2011г. До този момент бил наемател на обекта и
заплащал месечна наемна цена в размер на 100 лева.
Йордан Диков И. заявява, че през 2003г., по молба на Г.Д., откарал Г.И. до „Пирогов” -
гр.София, където ищецът бил приет за лечение. След около 10 – 12 дни го прибрал
в гр.Р.. През 2006г. закарал ищеца до гр.София за медицински преглед. За
превоза получил възнаграждение, заплатено от К.И.. Последната, заедно с Г. Д.
придружавали Г.И.. В гр.София, ищците посетили ответницата и останали в дома й.
Свидетелят сочи, че през 2011г. работил в ЕТ „Шогун – К.И.”. В този период
ищцата вземала хляб от фурната. Й. И. твърди, че семейство И. обитавали две
стаи от къщата, тези които се намирали вдясно по коридора на втория етаж.
Л. Р.М. -
счетоводител в ЕТ „Шогун – К.И. изнася данни за отношенията между ответницата и
нейните родители. Пояснява, че работното й място се намира в гр.Р., ул. „С.С.” №....,
на полуетаж в сградата, в която живеят страните по делото. Описва
разположението на помещенията в имота. Заявява, че семейство Иванови обитават
две от стаите в къщата, а В.С. и съпругът й – съседното помещение. Сочи, че
обособените две жилища са свързани с врата. Семействата ползвали общи санитарни
помещения. Тъй като офисът се намирал в непосредствена близост до жилищната
част, а през лятото не затваряли вратите, Милева ставала неволен свидетел на
разговорите им.
Поддържа, че ищците живеят в две от стаите на къщата.
Не са били ангажирани по никакъв начин с плащане на консумативите, подобренията
на имота, като отделно от това им е бил осигурен достъп до фурната, откъдето можели
да се снабдяват продукти без ограничения. В тази връзка пояснява, че като
счетоводител на ЕТ „Шогун”, ежемесечно заплащала сумите за жилищната част от
сградата на ул. „С.С.” №..... Разходите за ползваните от ищците мобилни услуги
се поемали изцяло от едноличния търговец. След като отношенията между страните
се влошили, свидетелката започнала да следи по фактурите разходите за ток на
ищците през зимния период. Сочи, че за 2011г. ползваната от тях електроенергия
е на стойност 991 лева. Големия разход обяснява с обстоятелството, че Г. и К.
Иванови се отоплявали с акумулираща печка, а семейството на В.С. ползвало печка
на дърва.
Твърди, че синът на ответницата, въз основа на
пълномощно, поел изцяло управлението на едноличния търговец. В този период, К.И.
споделила с Л. М., намерението си да „даде всичко” на семейството на В.С., тъй
като се грижели много добре за нея. Имала желание да прехвърли на внука си (М.К.)
лозето, но към този момент той нямал физическа възможност да набави
необходимите за сделката документи. Когато успял да подготви документацията и
„платил сумата”, ищцата заявила, че е променила намеренията си. Мартин не се
противопоставил на желанието й, продължил да поддържа с баба си добри отношения.
Л. М. заявява, че до средата на 2011г., ответницата и
семейството й поддържали много добри отношения с ищците. Твърди, че никога не е
чувала В.С., съпругът или синът й да обиждат възрастните хора. Под формата на
парични средства и труд, страните по делото участвали в строежа на къщите,
находящи се в близост до фурната. От години съществувала уговорка, че единия
имот ще бъде за В.С., а другия – за Г.Д.. След приключване на строителството между
семействата възникнали проблеми. В тази връзка пояснява, че когато Г.Д. се
разболяла, К.И. подобрила отношението си към нея, а развалила отношенията си с В.С..
През последните месеци (преди м.май 2012г.), К.И. често инициирала конфликти –
посещавала офиса, викала, обиждала. Променила отношението си и към Л. М., след
като разбрала, че е призована като свидетел по делото – започнала да се държи
грубо; опитвала се да я изгони от офиса;
заплашвала я, че ще пострада; „започнала да я кълне”.
Свидетелката твърди, че през последните години ищецът
претърпял няколко оперативни интервенции. На третия ден, след последната
операция К.И. поискала да го изпишат от болницата. Ищцата не само не потърсила
помощ от ответницата, но и не я информирала за здравословните проблеми на Г.И..
В.С. разбрала от близки, че баща й е постъпил в болница, след което започнала
да го посещава в болничното заведение. От разговор с ищеца, ответницата
разбрала, че последният не е уведомен за прехвърлителната сделка, свързана с
къщата на ул. „С.С.” №..... Твърдял, че не е подписвал никакви документи по
този повод. Изразил ясно желанието си, имотът да бъде разделен поравно между
дъщерите му. К.И. настанила съпруга си след изписването му от болницата при Г.Д..
В.С. всеки ден носела храна и памперси за баща си, но ищцата не я допускала при
него. Последният път, когато искала да го посети, свидетелят Д. Д. я изгонил.
Казал й да не стъпва повече там, тъй като къщата не била нейна.
Н. А. С. –
съпруг на В.С. твърди, че до м.април 2012г. живели съвместно с Г. и К. ***.
След това ищците се изнесли без да уведомят ответницата за причините, поради
които са взели това решение. Твърди, че съпругата му никога не е искала
родителите й да напускат имота. Въпреки, че семейство И. се установили при Г.Д.,
ищцата често се връщала в жилището. Когато си отивала, заключвала стаите си.
Твърди, че до средата на 2011г., по време на съвместното съжителство, между
страните по делото не е имало проблеми. Поддържали нормални отношения,
осигурили достъп на К.И. до всички помещения във фурната. В тази връзка
пояснява, че през зимния период ищците живеели в къщата. Двете семейство често
се събирали, вечеряли заедно. В.С. подпомагала родителите си, направила ремонт
на една от стаите, които обитават. След като сем.Иванови се установили при
другата си дъщеря, ответницата многократно правила опити да види баща си.
Носела хранителни продукти, памперси и други материали, но достъпът й до Г.И.
бил ограничен, а при последното посещение, била изгонена.
По повод здравословното състояние на ищеца,
свидетелят заявява, че първата операция била направена през 2003г. в гр.София.
По това време сем.С. живеели в столицата. Ежедневно, в продължение на около 20
дни, посещавали Г.И. в болницата, полагали грижи за него и му осигурявали
всичко необходимо. Недко Славов твърди, че лично поел разходите, свързани с
транспортирането на ищеца до гр.София. През 2010г. ищецът претърпял втора
операция, по повод което, в рамките на 10-12 дни М.К., за своя сметка, на 4
пъти транспортирал дядо си до гр.София.
Н. С.изнася данни за дейността, развивана от ЕТ
„Шогун – К.И.”. Когато със съпругата си се върнали в гр.Р., фурната била затворена
от ХЕИ. Към този момент, фирмата била управлявана от Г. К.. Поддържа, че съвместно
с ответницата и сина й, постепенно възобновили търговската дейност.
Свидетелят твърди, че Г. и К. Иванови никога не са
искали издръжка от него или съпругата му.
Н. М. Ч.
твърди, че до есента на 2011г. страните по делото поддържали много добри
отношения. Събирали се на вилата, която ищците обитавали през лятото; заедно се
хранили; забавлява ли се. Свидетелката заявява, че не е присъствала на скандали
между ответницата и родителите й. Твърди, че след като ищците се установили в
дома на Г.Д., ответницата неколкократно правила опити да посети баща си. Носела
му храна и памперси. Последния път си тръгнала разплакана. Сочи, че при
посещение в жилището на ищците установила, че същото е чисто и поддържано. К.И.
имала достъп до всички помещения в имота, находящ се в гр.Р., ул. „С.С.” №.....
Останалите доказателства, като неотносими към спора,
не подлежат на обсъждане.
Установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.227, ал.1,
б.”в” от ЗЗД.
Договорът за дарение е едностранен и със сключването
му, възникват правни задължения само за дарителя. Дареният има само морални
задължения, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. С
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, законодателят свързва определени
обстоятелства в правно – релевантни факти, при които моралното задължение на
дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото
на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. Обстоятелствата, които
формират и предмета на спора по иска с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД са: изпадане на дарителя в нужда, който предвид липсата на достатъчно
средства и имущество, от което да се издържа е отправил искане до надареното
лице и отказ на последното да даде исканата издръжка при наличие на възможност
да заплаща такава. Правната симетрия и равнопоставеност на субектите на
облигационната връзка, съпоставени с целта на договора за дарение – да се
облагодетелства едно лице с конкретно имущество не допуска, когато дарителят
изпадне в материално затруднение, което би посрещнал ако разполагаше с даденото
като дар имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на
подпомагане. Именно за това, ако е налице отказ, то възниква правото на
дарителя да иска отмяна на дарението, когато задълженото лице е дареният.
В конкретния случай, ищците са възрастни хора и
страдат от заболявания, налагащи допълнителни разходи за лечението им в размер на около 50 лева месечно за Г.И. (1199,68 лева за периода
01.01.2010г. – 22.12.2011г.) и около 15 лева месечно за К.И. (338,56 лева за
същия период). Доходите, които реализират са в размер на: 305,90 лева – пенсия
за осигурителен стаж и социална пенсия за инвалидност, изплащана ежемесечно на
ищеца и 262,40 лева – пенсия за инвалидност отпусната на ищцата.
Ангажираните в хода на производството доказателства
не обуславят извод, че дарителите са изпаднали в трайна нужда и обективна
необходимост от материална помощ, след прехвърляне на процесния имот. Нещо
повече, в периода 2009г. – 2012г. същите са се разпоредили с движимо и
недвижимо имущество (5 недвижими имота), което са продали на цена, многократно
по-ниска от пазарната, а след предявяване на иска един от имотите са дарили на С.
Д.И. и Д.Д.Д. – деца на Г.Д..
Липсват и доказателства, от които е видно, че Г. и К.И.
са отправили покана до В.С. за заплащане на издръжка, с което да се
трансформира моралния ангажимент на надарения в правно задължение, неизпълнението
на което да е основание за отмяна на дарението. Въпреки това ответницата и
семейството й са полагали грижи за издръжката на ищците. С показанията на Любка
Милева, (които съдът цени предвид факта, че свидетеля пресъздава личните си
наблюдения и е незаинтересован от изхода на спора) се установява, че дарителите
не са били ангажирани по никакъв начин с плащане на консумативите и
подобренията в имота. Отделно от това, ответницата им е осигурила достъп до
фурната, откъдето са се снабдявали с продукти без ограничения. След като Г.И.
бил изписан от болницата, В.С. многократно правили опити да го посети. Носела
храна и памперси, но достъпът до баща й бил ограничен, а при последното
посещение племенникът й – Динко Дечев я изгонил. В тази насока са и показанията
на Натали Чивиджиян. Динко Дечев изнася единствено данни свързани с влошените
след 2011г. отношения между страните. Излага твърдения, че от средата на 2011г.
съпругът на сестра му поел разноските на К.И..
По изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за отмяна на дарението е недоказан по основание, с оглед което
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че производството по делото по
отношение 1/12 идеална част от имота – придобита от ответницата по наследство следва
да бъде прекратено, поради сливане качеството на ищец и ответник.
Предвид изхода на спора, с оглед разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на ищците са направените от ответника разноски в
размер на 1449,50 лева – възнаграждение на редовно упълномощен адвокат и деловодни
разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от К.И.И., ЕГН **********
и Г.Г.И., ЕГН ********** (починал в хода на производството, заместен в процеса
на основание чл.227 ГПК от К.И.И., ЕГН ********** и Г.Г.Д., ЕГН ********** –
наследници по закон) против В.Г.С., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД иск за отмяна договор за дарението на ½
идеална част от дворно място, цялото с площ 312 кв.м., находящо се в гр.Р., ул.”Б.М.”
№.. при съседи: ул.”Братя Миладинови”, ул.”Екзарх Йосиф”, Станчо Станев и Люси
Харабедян, съставляващо по плана на града имот планоснимачен №11 в квартал 22 и
½ идеална част от подобренията и насажденията в него, сделка обективирана
в нотариален акт №80, том ХVІІ, дело №4551/30.06.1993г. по опис на нотариус при
РРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение 1/12 идеална част
от имота визиран в нотариален акт №80, том ХVІІ, дело №4551/30.06.1993г. по
опис на нотариус при РРС – припадащ се наследствен дял на В.Г.С..
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН ********** и Г.Г.И., ЕГН ********** да заплатят на В.Г.С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1449,50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Р. в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: