№ 1182
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000503142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
С решение № 900941 от 30.07.2021г., постановено по гр. д. № 134/2019г.,
Окръжен съд-Благоевград е отхвърлил иска, предявен от Ю. П. Д. против М.
Д. В., в качеството й на ЧСИ с рег. № *** за заплащане на обезщетение за
реално причинените му вреди по изп. д. № 343/2015 по описа на ЧСИ М.В. в
размер на 25 001 лв., ведно със законната лихва върху нея от деня на подаване
на исковата молба. С решението ОС-Благоевград е осъдил Ю. П. Д. да заплати
на М. Д. В. сумата от 2000 лв. - разноски по делото. Решението е постановено
при участието на третите лица – помагачи – ЗАД „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД и „Далл Бог: Живот и здраве“ АД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – Ю. П. Д., чрез пълномощника му, с
релевирани доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се
поддържа оплакване, че първоинстанционният съд е кредитирал
представената по делото от страна на ответницата схема, издадена след
приключване на публичната продан и след възлагане на недвижимия имот,
вместо наличния по делото доказателствен материал, безспорно установяващ
квадратурата на имота съгласно данните от КККР в размер на 115 кв. м.,
вместо 150 кв.м. В този смисъл се сочи, че съдът неправилно е приел, че към
момента на самата продан площта на имота по данните в КККР е била 150 кв.
м., което е довело до неправилно заключение, че не е налице осъществено от
1
ЧСИ нарушение на чл. 483 и сл. от ГПК. Релевира се възражение, че съдът не
е взел предвид представените от ищеца и приети по делото писмени
доказателства. Излага се становище, че от целия доказателствен материал по
делото относно площта на имота преди и по време на извършване на
публичната продан е видно, че площта на имота по документи за собственост
и по данните в кадастралните регистри е в размер на 115 кв. м., а не 150 кв. м.,
както това е прието от съдебния изпълнител. Поддържа се твърдение, че не
може да бъде споделен аргументът на съда, че същото съставлява просто
„техническа грешка“ и размяна на квадратурите. Сочи се, че погрешното
описване на имота в несъществуващи граници винаги съставлява нарушение
на задълженията на ЧСИ, което при установяване и на останалите елементи
на деликт следва винаги да бъде основание за отговорността на ЧСИ по чл. 74
от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД. Прави се оплакване, че първостепенният съд не е
разгледал всички твърдения и доказателства от ищцовата страна, от които
следва извод, че по делото по безспорен начин е установено, че разликата в
площта - между 150 кв. м. и действително измерената площ от 93,70 кв. м.
/според заключението на СТЕ/ се дължи на неправомерното поведение на
ответницата, която в нарушение на задълженията си като ЧСИ съгласно чл.
483 и сл. от ГПК, а именно да установи и опише точно собствеността,
местонахождението и границите на посочения от взискателя имот,
неправомерно и без основание описва имота в несъществуващи граници - със
застроена площ от 150 кв. м. В жалбата се релевира възражение, че
окръжният съд не е коментирал съображенията на ищеца, че в кориците на
изпълнителното дело не се намира документ за собственост, съгласно който
застроената площ на имота е 150 кв. м., както и твърдението, че в целия
доказателствен материал по гр. д. № 134/2019 г. площта на процесния имот е
в размер на 115 кв. м. Поддържа се оплакване, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В. С., вместо да
приеме подробно изложената и аргументирана писмена оценка, изготвена от
нея, която е била използвана при провеждане на публичната продан и в която
имотът е оценен по метода на пазарния аналог при оценявана площ от 150 кв.
м. Прави се искане въззивният съд да отмени решението и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск, ведно със законната лихва върху
главницата и направените разноски.
Въззиваемата, чрез процесуалните си представители, в срока по чл. 263,
ал.1 ГПК е подала отговор, с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна, като се излагат подробни съображения. Прави се искане
въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Предявява се претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
По делото е постъпил отговор от третото лице – помагач - „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, което, чрез своя процесуален представител, изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
законосъобразно.
2
По делото е постъпил отговор и от третото лице-помагач – „Далл Бог:
Живот и здраве“ АД, което, чрез своя процесуален представител, поддържа,
че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че за процесния период ЧСИ
М.В. няма слючена със застрахователното дружество валидна застраховка
„Професионална отговорност на ЧСИ“.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК
и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
ОС-Благоевград е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 74,
ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата
25 001лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. За да
постанови своето решение, първостепенният съд е приел, че не са налице
предпоставките, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника
ЧСИ – М.В.. Посочил е, че не констатира нарушение на чл.483 и чл.484 ал.1
ГПК, тъй като ЧСИ е описал имота така, както е възприел документите, с
допусната техническа грешка. Допълнил е, че не е въведено задължение при
описа ЧСИ да извършва измерване. Не е констатирал нарушение и на
текстовете на чл. 487 и чл. 496 ГПК в смисъла, който ищецът влага. Посочил
е, че на купувачите е предоставена възможност за оглед на имота в един
продължителен период, при който оглед ищецът, при посочените в
обявлението две площи, е могъл да направи измерване и съответно да вземе
решение дали да участва в наддаването.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд намира, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца и като съобрази
твърденията на страните, и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, въззивният състав
намира следното:
От удостоверение изх. № 7237 от дата 06.11.2017 г., издадено от
ответницата, както и от приложеното в ксерокопие изпълнително дело, се
установява, че по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД за
удовлетворяване на вземане по изпълнителен лист от 23.10.2015 г., издаден по
ч.гр.д. № 1580/2015г. по описа на Районен съд- гр. Благоевград, ответницата,
в качеството си на ЧСИ, е образувала изпълнително дело № 343/2015 г. срещу
длъжниците.
Не се спори между страните, че по искане на взискателя,
принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот с
идентификатор 04279.604.225.1.2, представляващ: втори жилищен етаж. В
кориците на приложеното изпълнително дело се съдържа нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека с вх. № 1408 от 14.04.2008 г., Акт № 29, том
II, дело № 951/2008 г. по описа на Служба по вписванията, от съдържанието
на който се установява, че вземането на банката срещу длъжниците произтича
3
от договор за банков кредит № TR 71412369/03.04.2008 г. Не се спори, а и
това се установява от съдържанието на цитирания по-горе нотариален акт, че
за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, в полза на банката е
била учредена договорна ипотека върху следния собствен на длъжниците
недвижим имот: жилище /апартамент/, представляващо самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 04279.604.225.1.2, с предназначение жилище,
апартамент, който обект попада в сграда с идентификатор 04279.604.225.1,
построена върху поземлен имот с идентификатор 04279.604.225 с площ по
схема 115 кв. м. по кадастралната карта на гр. ***, община ***, област ***,
одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния Директор
на АК - Благоевград, с административен адрес: гр. Благоевград, улица
„Стефан Стамболов“ /Ст. Крекмански/ №45 /етаж 3/, който обект съгласно
документ за собственост представлява: Втори жилищен етаж със застроена
площ от 115 /сто и петнадесет/ кв. м., състоящ се от дневна, столова,
кухненски бокс и две спални ведно с мазе № 5 с площ от 21.55 кв. м. от
жилищна сграда построена в УПИ VI — 1220 в квартал 88 по плана на гр.
***, V микрорайон с граници: улица; Д. Б.; З. и И. Б. и наследници на Д. Х. К.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, от прохода
на стълбищната клетка и от правото на строеж върху мястото.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява, че в
протокола за оценка на процесния имот, видно от описание на задачата,
възложена от ЧСИ М.В., съдебният изпълнител възлага на експерта да
изготви оценка на недвижим имот: Втори жилищен етаж със застроена
площ от 150 кв.м. /сто и петдесет/ кв. м. Видно от изготвената оценка, /лист
112 и 113 от делото пред ОС-Благоевград/ оценителят В. С. е приела като
площ на апартамента именно 150 кв.м., като е посочила, че пазарната
стойност на оценявания обект, изчислена по Метода на пазарните аналози,
възлиза на 140 000лв. /150 кв.м. х 933 лв. на кв.м. – средна цена/.
От данните по делото се установява, че с обявление по изпълнително
дело № 343/2015 г. съдебен изпълнител В. е обявила, че в периода между
13.05.2016 г. и 13.06.2016 г. изнася имота, собственост на длъжниците, на
публична продан. В обявлението процесният недвижим имот е описан като:
Втори жилищен етаж със застроена площ от 150 кв.м. /сто и петдесет/ кв.
м. Обявена е и началната цена, от която започва проданта на имота - в размер
на 105 000 лева, изчислена за 150 кв. м. застроена площ - при цена 700 лв. на
кв. м.
Установява се, че поради липсата на наддавателни предложения,
съдебен изпълнител В. е обявила нова, втора по ред продан на същия имот в
периода 29.08.2016 г. до 29.09.2016 г., но вече при начална цена в размер на
80% от тази на първата продан, а именно 84 000 лева, изчислена за 150 кв. м.
застроена площ - при цена от 560 лв. на кв. м.
Видно от приложената вносна бележка, ищецът - Ю. П. Д. на дата
29.09.2016 г. е внесъл сумата от 8 400 лв. по сметка на ЧСИ В., като задатък за
4
участие в публичната продан, като е отправил наддавателно предложение в
размер на 84 001 лв. На 30.09.2016 г. ищецът е обявен за купувач и с преводно
нареждане от 05.10.2016 г. е извършил окончателното плащане по сметката на
ответницата за сумата от 75 601 лева /84 001-8400/.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.10.2016 г. по
изпълнително дело № 343/2015 г. ответницата, действаща в качеството си на
съдебен изпълнител, възлага на ищеца недвижимия имот, като отново сочи,
че същият е с площ 150 кв. м.
Със съобщение по изпълнителното дело с изх. № 6644/06.10.2016 г.
ответницата, в качеството й на съдебен изпълнител, уведомява ищеца, като
лице внесло задатък по изпълнителното дело, че на основание чл. 496 от ГПК
извършва възлагане на недвижимия имот „със застроена площ от 150 кв. м.“
върху купувача Ю. П. Д. за сумата от 84 001 лв.
Следователно, от данните по делото, както и от приложеното
изпълнително дело № 343/2015г., се установява, че във всички официални
документи, издадени от съдебен изпълнител М.В. във връзка с осъществяване
на процедурата по публичната продан, а именно: протокол за опис на имота,
заключение за оценка на имота, постановление за налагане на възбрана върху
имота, обявленията за разгласа на публичната продан и в постановлението за
възлагане на имота /05.10.2016г./ е посочено, че Втори жилищен етаж е със
застроена площ от 150 кв.м. /сто и петдесет/ кв. м.
В подкрепа на твърдението си, че към момента на изготвяне на всички
документи, свързани с публичната продан имотът с идентификатор
04279.604.225.1.2 е с площ от 115 кв. м., а не с площ от 150 кв. м. са
представените от ищцовата страна /с молба на лист 223 от делото пред ОС-
Благоевград/ доказателства: завереното копие от одобрените със Заповед №
РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални
регистри за землището на гр. Благоевград, касаещо процесния имот;
исторически справки-извадки от наличните в кадастралните регистри данни
за процесния имот към дати 29.10.2009 г. и 27.10.2017 г. (датата на вписване
на постановлението за възлагане на имота). Действително тези документи не
са били известни на съдебния изпълнител, но същите имат за цел единствено
да потвърдят твърдението на ищеца, че площта на имота към релевантния
момент е била 115 кв.м., а не 150 кв.м., както това е описано от съдебния
изпълнител.
В този смисъл основателно се явява възражението на жалбоподателя, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е основал своето
решение върху справка по кадастралната карта, издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър-гр. Благоевград, съгласно която площта на
имот с идентификатор 04279.604.225.1.2 е 150 кв. м. Видно от приложената на
лист 134 от делото пред ОС-Благоевград справка, същата е с дата: 14.11.2017
г. – т.е. тя е издадена след приключване на публичната продан и след
възлагане на недвижимия имот, като очевидно е издадена въз основа на
5
Постановлението за възлагане на процесния имот, където съдебният
изпълнител е отразил, че вторият жилищен етаж е със застроена площ от 150
кв.м. /сто и петдесет/ кв. м. С оглед на това, приложеният документ не следва
да се взема предвид, тъй като не отразява фактическото положение към
процесния период.
Основателно е възражението на жалбоподателя за необоснованост на
извода на първостепенния съд, че за застроената площ на имота няма „твърди
данни“. Напротив, от целия доказателствен материал по делото, който е с дата
към релевантния момент, отразената площ на имота е в размер на 115 кв. м., а
не на 150 кв. м. В този смисъл, посочването от страна на съдебния изпълнител
на квадратура в размер на 150 кв. м. застроена площ на имота, позовавайки се
на документ за собственост, не кореспондира на нито едно от доказателствата
по делото.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че при изписването на
квадратурата е допусната „техническа грешка“. Не е налице техническа
грешка, тъй като съдебният изпълнител е възложил задача на експерта да
изготви оценка на недвижимия имот: втори жилищен етаж с площ от 150
кв.м. Видно от представената и съдържаща се в кориците на изпълнителното
дело оценка, пазарната стойност на имота е определена по метода на пазарния
аналог, или именно на принципа на сравнението и осредняването на цени на
квадратен метър от продажби на сходни имоти. Определената по този начин
пазарна цена на имота е в размер на 140 000 лева, като в оценката изрично е
посочена и цената на квадратен метър, а именно 933.33 лева/кв.м. при площ
на имота от 150 кв. м. В тази връзка е основателно възражението на
жалбоподателя, че първостепенният съд неправилно е кредитирал
показанията на свидетелката В. С., че при определянето на цената е била
коригирала площта и е взела предвид площ от порядъка на 90-100 кв.м. като
площ на имота, за да коригира разликата до описаните 150 кв. м. Тези
показания са в явно противоречие с приетата в изпълнителното дело оценка,
изготвена от свидетелката, която е била използвана при провеждане на
публичната продан и в която имотът е оценен по метода на пазарния аналог
при оценявана площ от 150 кв. м.
Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност. Производството по цитираната разпоредба няма за предмет
обжалване действия на ЧСИ, а репариране на действителни вреди, настъпили
вследствие негови неправомерни действия, при условие, че се установи
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл. 154,
ал.1 от ГПК и с оглед елементите от фактическия състав на отговорността за
непозволено увреждане, ищецът е длъжен да установи при условията на
пълно и главно доказване следните предпоставки: че ответникът е
извършител на деяние /действие или бездействие/, което е противоправно,
както и че това деяние е довело до настъпването на претендираните вреди,
6
причинна връзка между вредоносния резултат и вина, която се презумира до
доказване на противното. Тези предпоставки следва да бъдат установени и
доказани в тяхната кумулативност, като липсата, на която и да е от тях води
до неоснователност на заявената претенция.
В настоящия случай, от обсъдените по-горе документи и предприети от
съдебния изпълнител действия, въззивният съд приема за установено, че
съдебният изпълнител е извършил противоправно действие, изразяващо се в
следното: При извършването на описа на имота, същият е описан със
застроена площ от 150 кв. м., като от обсъдените по-горе документи, налични
към момента на извършване на тези действия, имотът е бил посочен със
застроена площ от 115 кв.м. Действително правилно е възражението на
ответницата, че за съдебния изпълнител не съществува задължението да
прави самостоятелни измервания за площта на имота, срещу който е
предприето принудително изпълнение, а напротив - същият описва
недвижимото имущество, съгласно справка в данъчните регистри и
нотариалните книги, както и че съгласно чл. 483 ГПК неговата проверка се
състои в това да установи дали имотът е собственост на длъжника. В случая
никой не е изисквал от съдебния изпълнител извършване на измервания на
площ, защото в нотариалния акт, който е бил приложен в изпълнителното
производство, процесният недвижим имот ясно е бил посочен, че е с площ от
115 кв.м. Именно тези данни съдебният изпълнител е следвало да използва и
да назначи вещо лице за определяне стойността на имота. В този смисъл
въззивният състав следва да посочи, че цитираната от ответницата по жалбата
трайна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на
върховната съдебна инстанция, според която: „застроен недвижим имот се
описва чрез граници, местонахождение, вид на помещенията, отграничаващи
го от другите подобни самостоятелни обекти на вещни права“ не се оспорва
от съдебния състав, но в случая е ирелевантна, тъй като площта на процесния
имот е била от първостепенно значение, тъй като именно въз основа на тази
площ е била определена и първоначалната цена, от която да започне
наддаването. Налице е първата предпоставка от кумулативно изискуемите
предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността на ответницата, а именно:
неправомерно поведение, изразяващо се в нарушение на задълженията,
регламентирани в чл. 483 и сл. от ГПК - да установи и опише точно
собствеността, местонахождението и границите на посочения от взискателя
имот, като съдебният изпълнител неправомерно и без основание описва имота
в несъществуваща застроена площ от 150 кв. м., вместо посочената в
официалния документ – площ от 115 кв.м.
На следващо място, в резултат от неправомерните действия на съдебния
изпълнител ищецът участва в обявената публична продан на имот с площ от
150 кв. м. и заплаща цената на имот със застроена площ от 150 кв. м., която
всъщност по документ за собственост е 115 кв.м. Като е заплатил цена от 84
001 лева, за да придобие в собственост описания и изнесен от съдебния
изпълнител М.В. на публична продан имот с посочена застроена площ от 150
7
кв. м. (на цена от 560 лв. на кв. м.), а вместо това е придобил в собственост
имот със значително по-малка площ, ищецът е претърпял имуществена вреда
в размер на разликата между завишената и действителната площ. Ако имотът
бе описан и оценен по площта, посочена в официалните документи, то
цената, която ищецът-купувач следваше да заплати възлиза на сумата от
64 400лв. /115 кв.м. х 560 лв. на кв.м./. В този смисъл са необосновани
изчисленията на ответницата по жалбата, че дори и да се умножат 115 кв.м.
по приетата от в. л. С. средна стойност от 933 лв., получената крайна сума би
била 107 299, което е значително повече от заплатената от ищеца-купувач -
сума в размер на 84 001 лева. Видно от стр. 6 от заключението на вещото
лице, определената средна цена от 933 лв. се умножава по 150 кв.м., като
получената пазарна стойност от 140 000лв. е началната цена за публичната
продан, като именно от тази цена започва процедурата, вместо от 107 295лв.
/115 кв.м. х 933лв./. В кориците на изпълнителното дело лист 258 /гръб/
самата ответница признава, че съгласно разпоредбата на чл. 485 от ГПК,
който препраща към чл. 468 ГПК, имотът се изнася на публична продан на
цена 75% от пазарната цена, като сочи, че в конкретния случай това е 105 000
лв. /75% от 140 000/. След това добавя, че първата публична продан за
периода 13.05.2016г. - 13.06.2016г. е обявена за нестанала, поради липса на
наддавателни предложения, като с молба вх. № 3661/29.06.2016г. сочи, че
взискателят е поискал, на основание чл. 494, ал. 1 от ГПК, насрочване на
втора по ред публична продан при цена 80% от първата – т.е. 84 000 лв. Това
нейно извънсъдебно признание следва да бъде ценено, на основание чл. 175
ГПК.
Следва да се посочи, че е без значение каква е действителната пазарна
стойност на имота /според ответницата/ към датата на проведената публична
продан, тъй като за база за определяне на началната цена на проданта е
послужило именно заключението на оценителя – В. С. и дадената от същата
оценка на имота.
Ирелевантно е и възражението на ответницата, че ищецът-купувач е бил
наясно с посочената площ на недвижимия имот, тъй като в наддавателното си
предложение, подадено до ЧСИ М.В. във връзка с проведената публична
продан, я е посочил.
Следователно налице е вреда за ищеца, която се съизмерява с разликата
между заплатената от ищеца цена и тази, която е трябвало да заплати, ако
съдебният изпълнител правомерно бе описал и оценил площта на имота,
съобразно официалните документи. Размерът на вредата, изчислен към
релевантния момент, възлиза на сумата от 19 601лв. /(150 кв.м. – 115 кв.м.) х
560 лв. за кв.м./. Неоснователно е искането на жалбоподателя размерът на
вредата да бъде изчислен, съгласно заключението на техническата експертиза,
прието пред първата инстанция. Експертът е извършил измерване на площта
на имота на място, докато в исковата молба се дадени точно параметрите,
образуващи вредата – 150 кв.м. – приети от съдебния изпълнител, вместо 115
кв.м. – посочени в официалните документи.
8
Налице е и причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилата за ищеца вреда – последната е вследствие от ненадлежно
извършения опис; ненадлежно определената оценка; ненадлежното
разгласяване и провеждане на публична продан; и едностранното
властническо изявление на ответницата, обективирано в Постановление за
възлагане на недвижим имот от 05.10.2016 г. по изпълнително дело №
343/2015 г., с което в качеството си на съдебен изпълнител ответницата е
възложила на ищеца-купувач на публичната продан имот с неправомерно
завишена от нея застроена площ от 150 кв. м., за която той е заплатил цена от
84 001 лв., вместо реално съществуващата /по документи за собственост/
площ на имота от 115 кв.м., за която е следвало да заплати цена от 64 400 лв.
В заключение: Въззивният състав приема, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на
ответницата – съдебен изпълнител. Исковата претенция е основателна и
доказана до размера на сумата от 19 601 лв., като до пълния предявен размер
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до размера на сумата
от 19 601лв., ведно със законната лихва, както и в частта за разноските, като
въззивният съд постанови ново, с което да осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата от 19 601лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба в съда – 12.06.2019г. до окончателното плащане. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззивникът. За първата
инстанция ответницата дължи, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 352.78лв. На адв. Л. К. П.
ответницата следва да бъде осъдена, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от ЗАдв., да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие в размер на 1003.50лв. Ответницата следва да бъде
осъдена, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на ОС-
Благоевград държавна такса в размер на 784лв. Пред въззивната инстанция
ответницата дължи на жалбоподателя сумата от 382лв., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК и адвокатско възнаграждение на адв. Л. К. П., на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., в размер на 1003.50лв.
Мотивиран от горното, САС, I ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900941 от 30.07.2021г., постановено по гр.д. №
134/2019г. от Окръжен съд-Благоевград, в частта, в която е отхвърлил иска,
9
предявен от Ю. П. Д. против М. Д. В., в качеството й на ЧСИ с рег. № *** за
заплащане на обезщетение за реално причинените му вреди по изп. д. №
343/2015 по описа на ЧСИ М.В. до размер на сумата от 19 601 лв., ведно със
законната лихва върху нея от деня на подаване на исковата молба –
12.06.2019г. до окончателното плащане, както и в частта, в която Ю. П. Д. е
осъден, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на М. Д. В. сумата от 2000
лв. - разноски по делото, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. Д. В. да заплати на Ю. П. Д. сумата от 19 601лв.
/деветнадесет хиляди шестстотин и един лева/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди по изп. д. № 343/2015 по описа на ЧСИ
М.В., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г. до окончателното
плащане, както и да заплати, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
352.78лв. – разноски пред първата инстанция и сумата от 382лв. – разноски
пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Д. В. да заплати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата
от 784лв. – държавна такса по сметка на ОС-Благоевград.
ОСЪЖДА М. Д. В. да заплати, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2
ЗАдв.., на адвокат Л. К. П. сумата от общо 2007лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие пред
ОС-Благоевград и САС.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи –
ЗАД „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД и „Далл Бог: Живот и здраве“ АД на
страната на ответника - М. Д. В..
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10