Р Е Ш Е Н И Е
№
1367
08.11.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НО, ХX състав
На
девети октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова НАХД № 3064 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод на постъпила жалба от В.Р.М. с ЕГН:********** срещу наказателно постановление
№ 19-0769-003099/27.06.2019 г., издадено от Началник Група към Сектор ПП към ОД
на МВР Бургас с което, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП,
е наложена на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.25,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка, изложена в атакуваното наказателно постановление, като посочва, че
ПТП не е станало по негова вина и излага своите твърдения за фактите. С оглед
на това моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства и също моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
представител на
административнонаказващия орган не се явява. В изпратеното
съпроводително писмо заедно с преписката, моли за потвърждаване на
наказателното постановление, с което е санкциониран М..
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на
страните, намира, че жалбата е
подадена в законен срок, от активно
легитимирано лице и има предвиденото от
закона съдържание.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.
Съображенията за това са следните:
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
На
03.06.2019 г. жалбоподателят М. бил на работа като шофьор и управлявал автобус „Соларис Урбино 18“с рег****, който бил
собственост на Община Бургас. Същият се движил по бул.“Стефан Стамболов“ в
посока хотел Мираж. Жалбоподателят спрял управляваният от него автобус на
намиращата се пред блок 55 в ж.к.“Славейков“ спирка, за да могат да се качат,
респ. слязат пътниците. Когато всички пътници слезли, респ. се качили и
настанили, М. подал светлинен пътепоказател, като пуснал ляв мигач и тръгнал да
се изнася от автобусната спирка в най-дясната пътна лента. Малко след като
потеглил, но преди още да е изнесъл дори предната чат на автобуса в съседната
лява пътна лена /най-дясна в посоката на движение/ последвал удар между
управлявания от него автобус и управлявания от св.Б. автобус, който се движил
по междуградската линия Айтос-Бургас. Непосредствено преди удара св.Б. се е
движел в най-дясна пътна лента, когато в последния момент е решил да спре, за
да слезе пътник, който се е возил в управлявания от него автобус, поради което
св.Б. се е опитал да паркира между автобус
„Соларис Урбино 18“с рег**** и паркиралия пред него друг автобус, за
което е направил рязка маневра надясно и е последвал удара между двете МПС. В
резултат на реализираното ПТП са настъпили материални щети само по двете МПС.
След като двете МПС се ударили, М. извикал органите на полицията.
С оглед
на това и на място пристигнал св.Х., заемащ длъжността младши автоконтрольор в
Сектор Пътна полиция. Впоследствие на 23.06.2019 г. съставил АУАН с бланков
№455301, в който посочил, че на 03.06.2019 г. жалбоподателят М. управлявал
автобус „Соларис Урбино 18“с рег****,
собственост на Община Бургас по бул.“Стефан Стамболов“ в посока хотел Мираж,
като предприел маневра потегляне без да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението и допуснал ПТП с попътно движещия се автобус
„Форд транзит“ с рег.№ ****и го блъснал странично, поради което нарушил
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на един
свидетел и на жалбоподателя, който го разписал. В мястото за възражения написал
собственоръчно: „ Не съм съгласен с АУАН, защото нямам вина. Аз си подадох
мигача и излизам леко и го видях и спрях.“
Сезиран с АУАН, АНО издал атакуваното
понастоящем наказателно постановление, с което, на основание чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, наложил на М. глоба в размер на 200 лв., за
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и писмените и гласни
доказателства, като следва да се направи уточнението, че показанията на св.Б.
се ценят частично.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице – Росица Паязова – Началник група към Сектор „Пътна
Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 03.06.2019 г. е била оправомощена
да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор в Сектор ПП, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, доколкото деянието е извършено на 03.06.2019г., АУАН е
съставен на 23.06.2019 г. – т.е. в рамките на една година от извършване на
нарушението и в рамките на три месеца от установяване на нарушителя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставяне на
АУАН.
По отношение на нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съдът следва да посочи следното:
Разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП съдържа в себе си
задължителни правила за водачите на ППС като участници в движението при
предприемане на каквато и да е маневра, преди да започне маневрата да се
убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се
движат след тях, преди тях или минават покрай тях, и да извършат маневрата,
като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение. В
настоящия случай твърдяното нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не се установява от
събраните доказателства по делото.
В процесния случай не е спорно, че е настъпило
ПТП. Спорът се отнася до обстоятелствата, при които е реализирано ПТП и вината
на жалбоподателя. Административнонаказателната отговорност на Минчев е
ангажирана за това, че е предприел маневра потегляне без да се убеди, че няма
да застраши останалите участници в движението, в резултат на което е допуснал
ПТП с попътно движещото се МПС. На основание чл. 189, ал.
2 от ЗДвП редовно съставеният акт има доказателствена сила до
доказване на противното. В съдебно заседание беше разпитан свидетеля Станимир Х.,
който непосредствено преди настъпилото ПТП е бил пътник в управлявания автобус
от св.Б.. От показанията на този свидетел се установява по несъмнен начин, че
св.Б. не е имал намерение да спира на спирката, където се е реализирало ПТП, а
в последния момент е предприел маневра отклонение надясно, тъй като в последния
момент возеща се в неговия автобус пътничка е станала с цел да слиза. Едва в
този момент, същият е тръгнал да навлиза в джоба на спирката, от който пък в
този момент вече е излизал жалбоподателя М. с управляваното от него МПС и двата
автобуса са се ударили. Видно от показанията на св.Ст. Х., управляваният от
жалбоподателят автобус е бил с включен ляв мигач, показващ намерение на водача
му да включи автобуса в движението и е бил тръгнал да излиза. Това се
потвърждава и от записа на камерата на самия автобус, разположена в предната му
част. От него се вижда как жалбоподателят изчаква внимателно пътниците да се
качат или слязат, едва след което поглежда в страничното огледало, и тръгва
бавно да минава в намиращата се в негово ляво пътна лента, която е крайна дясна
активна лента за движението. От камерата, намираща се на срещуположната спирка,
пък се вижда ясно как автобусът, управляван от жалбоподателя, поема плавно
маневра наляво с цел навлизане в най-дясна пътна лента от платното за движение
в посока хотел Мираж, при което предната част на автобуса вече е изнесена,
когато движещия се с бърза скорост микробус в най-дясната лента завива рязко
надясно и се опитва да паркира между автобус „Соларис Урбино 18“ и паркиралия
непосредствено след джоба на спирката друг автобус. Тези доказателствени източници
оборват казаното от св.Б., че паркиралият автобусът, който е бил паркиран
непосредствено пред управлявания от жалбоподателя автобус, е бил на разстояние
от 30 метра. Ясно се вижда как това разстояние е много по-малко. Освен това, не
отговаря на истината и че предницата на управлявания от него микробус, е
навлязла наполовина в джоба на автобусната спирка, където е станало ПТП.
Напротив, съприкосновението между двете МПС е настъпило в дясна пътна лента и
едва след удара микробусът, управляван от св.Б., е навлязъл частично с
предницата си в джоба на автобусната спирка.
С оглед на това, съдът намира, че
доказателствената сила на АУАН е оборена. Фактическата обстановка, изложена в
него, а впоследствие и в НП, е неправилна. Жалбоподателят М. е изпълнил
вменените му от законодателя задължения и при осъществяване на маневра
потегляне с навлизане изцяло в съседна пътна лента, същият се е убедил, че няма
да застраши участниците в движението и е предприел маневрата със включени
светлинни пътепоказатели, което се установява и от показанията на св.Станимир Х..
В същото време, св.Б. е управлявал микробуса със скорост, непоказваща, че има
намерение да спре на спирката, от която жалбоподателят е потеглял в това време,
поради което и последният не го е възприел като опасност. Предприемайки маневра
в последния момент, изразяваща се в отклонение надясно от посоката му на
движение с цел спиране в началото на автобусния джоб, точно когато
жалбоподателят е бил вече започнал да осъществява своята маневра с цел
включване в движението, свидетелят Б. не е изпълнил своето задължение да
пропусне водачът в дясно от него, което също му е вменено като задължение в
чл.25 от ЗДвП, поради което и неговото поведение е причина за настъпилото ПТП.
С оглед на това, съдът намира, че фактическата
обстановка е неправилно установена, поради което атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1 oт
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0769-003099/27.06.2019 г., издадено от Началник Група към Сектор ПП към ОД
на МВР Бургас с което, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложена на В.Р.М. с ЕГН:********** глоба в размер на 200 лв., за нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас,
в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: Г.Ст.