Решение по дело №1305/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261237
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 27 юли 2023 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20191100101305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София, 16.11.2020 г.

 

         В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1305/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

ИЩЕЦЪТ- Н.Х.К., ЕГН **********, чрез адвокат Г.С. твърди, че на 21.11.2018 година, около 21.00 часа, се движел по  бул.'"Патриарх Евтимий", по десния тротоар в посока на църквата "Свети Г.", придружен от негов приятел. Малко преди кръстовището с улица "Цар Асен" пропаднал в открита, неосветена и необезопасена ревизионна шахта на подземни комуникации с дълбочина от около един метър, в която били нахвърляни черни, пластмасови чували с някакви отпадъци. Излага, че в тази част на булеварда липсва улично осветление, тротоарът е отделен от уличното платно с висока около два метра метална ограда, която загражда строителен обект от близо две години насам. Всички магазини в отсечката са затворени, в резултат на което няма никаква светлина и хората се движат като в тъмен тунел. Излага, че при падането си е изпитал силна болка в главата от удара в тротоарните плочки, като усетил болка и в десния крак. Изгубил съзнание за известно време, а след като се свестил разбрал, че някой от минувачите е повикал линейка.  Последната се забавила повече от половин част, поради което неговият придружител извикал такси и го закарал направо вкъщи.  Продължавал да изпитва силна болка в десния крак, имал силно главоболие, клепачът и скулата под лявото му око посинели и се подули, така че почти не виждал с това око. Виело му се свят и повърнал няколко пъти. Една седмица не можел да става без чужда помощ от леглото. На 27.11.2018 г. успял с придружител да отиде на преглед при личния лекар, който след преглед веднага го изпратил на очен лекар, невролог и ортопед. Прегледите направил на 28.11.2018 година в ДКС XVIII София. По настояване на лекаря ортопед направил рентгенови снимки на лицеви кости и дясна подбедрица. Предписано му било медикаментозно лечение.  Ha 30.11.2018 година с цялата медицинска документация посетил доц. д-р Н. С., който след обстоен преглед и запознаване с амбулаторните листове и рентгеновите снимки му издал съдебномедицинско удостоверение № С-387/2018 година. Заключението на съдебния лекар е, че вследствие на пропадането му в шахтата на бул."Патриарх Евтимий" е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата скулова кост на лицевия череп; счупване на дясната малкопищялна кост в горния край; мозъчно сътресение; счупване на първи горен десен зъб; контузия на първи горен ляв зъб. Излага, че към момента на подаване на исковата молба са изминали повече от два месеца, а той все още не се е възстановил напълно от получените травматични увреждания. Изпитва болка в челюстта при говорене и хранене и в десния крак при ходене. Освен това вследствие на мозъчното сътресение има и силно главоболие, което се променя по интензивност и губи равновесие от време на време. При настъпването на травмите вече е имал хронично заболяване- бронхиална астма, което се влошило вследствие удара в гърдите, който получил. Било силно затруднено дишането му и за периода от 22 до 27 декември 2018 година се наложило три пъти да вика Спешна помощ. По предписание на личния лекар на 02.01.2019 година постъпил на лечение в V МБАЛ София ЕАД, където лежал пет дни. Направени били пълни изследвания и бил изписан на 07.01.2019 г. с диагноза атопична бронхиална астма-средно тежък пристъп. Навежда, че във връзка с лечението си е реализирал и имуществени разходи в размер на 260 лв. Ищецът твърди, че от настъпването на посочения инцидент за него е налице едно продължително страдание, като към момента не се знае колко време ще отнеме да се възстанови напълно. Предвид това намира, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, като претендира обезщетение в размер на 50 100 лв. за причинените му неимуществени вреди и 260 лв. за причинените му имуществени вреди, двете, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.  Не претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – С.О., чрез пълномощника К.И.Г. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на травмите. Твърди, че няма задължение да поддържа шахтите на ЧЕЗ, ТЕЦ и Софийска вода. Оспорва наличието на причинно -следствена връзка между поведението на служители на С.О. и настъпилите травматични увреждания. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение като намира, че същият не е съобразен с принципа на чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235  от ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищеца и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Според заключението  на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че за периода от 21.11.2018 г. до 28.11.2018 г. няма медицинска документация за здраво словното състояние на ищеца. Извършените на 28.11. 2018 г. три прегледа от специалист установяват следните травматични увреди : травматолог - старо счупване на десния малък пищял; очен лекар - контузия на клепача и околоочната област. Няма описани травматични увреждания в амбулаторния лист; невролог - мозъчно сътресение. счупване на други лицеви кости на черепа. контузия на клепача и слепоочната област. повърхностни травми на други части от главата. Вещото лице сочи, че описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени при инцидента с ищеца на 21.11. 2018 г. Счупването на лявата ябълчна кост се определя като счупване на кост от лицевия череп, затрудняваща дъвкателната и говорната функция. От резултат на рентгеново изследване на 28.11.2018 г. е видно, че счупването на дясната малкопищялна кост е зарастнало, което показва, че не би могло да бъде получено 7 дни по-рано, т.е по време на процесния инцидент. Контузията на клепача и слепоочната област причиняват болки и страдания. Счупването на ябълчната кост причинява интензивни болки за около 10 дни, след което намаляват до края на първия месец. Контузията и охлузванията на клепача и слепоочната област причиняват умерени болки за около 7-10 дни. Мозъчното сътресение причи нява главоболие за около 2 седмици. Счупването на ябълчната кост причинява затруднения в говора и храненето за около 15-20 дни. Повърхностните травми на главата и мозъчното сътресение причиняват временно разстройство на здравето неопасно за живота за около 30 дни. С оглед данните от направеното рентгеново изследване на 28. 11. 2018 г. - консолидирана фрактура на проксималната диафиза на дясната малкопищялна кост с периостален калус - дава основание да се приеме, че това счупване е с давност около 30-40 дни. Травмите на лицето и черепа могат да бъдат получени по описания при инцидента механизъм.

В изисканите от съда договор №302 от 28.09.2016 г., подписан междуМетрополитен" ЕАД и ДЗЗД „Обединение Метро Билд Център", допълнително споразумение №320 от 02.10.2019 г. и писмо №0065/07.01.2016 г.  се установява, че в клаузите на договора, сключен между Метрополитен" ЕАД( възложител)  и ДЗЗД „Обединение Метро Билд Център"(изпълнител), в  т4.8 Мерки за безопасност, е предвидено като задължение на изпълнителя  да осигури ограда, осветление, охрана, наблюдение и цялостна поддръжка на Обекта до издаване на разрешение за ползване на Обекта. В т.4.12 е посочено, че изпълнителят е изцяло отговорен за проучване на физическите условия на Площадката.  В т.4.18 е отразено, че изпълнителят е длъжен да осъществи за своя сметка дейностите по събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на строителните и другите отпадъци, възникнали в резултат на изпълнението на Обекта, в съответствие с изискването на българското законодателство.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят на ищеца И.Д.К.твърди, че с ищеца са приятели. Както си вървели той паднал в един изкоп на бул. „Патриарх Евтимий" към църквата „Свети Г.". Имало шахти, но те били затворени, това било в дясната страна, там имало някакъв изкоп и били нахвърляни торби. Вървели от дясната страна, не знае защо не са вървели по левия тротоар. Там нямало никакви знаци, светлини. От едната страна имало високи ламарини. Не може да каже дали до ламарините имало обозначена пътека, за да минават пешеходците. По-напряко им било, затова вървели от страната на този тротоар, където били ламарините. Мисли, че това се случило някъде след 20 часа, дори 21 часа, края на месец ноември. Изкопът бил до бордюра. Там имало тротоар. Имало обозначена пътека за тротоар. Те се движели по тротоара и до тротоара бил този изкоп. Вътре в изкопа били нахвърляни чували с пръст, обаче не бил напълнен догоре изкопът. Сочи, че той е вървял по-настрани от ищеца, който паднал в изкопа с лице напред и се смазал тотално. Изкопът не бил обозначен с ленти, не бил и ограден. Ако имало ленти или светлини, те щели да ги видят. Ищецът паднал с лице напред по очи. Опитал се да го вдигне, обаче,  тъй като е тежък мъж, не успял. Тогава минало едно момче, другият свидетел, който е пред залата, който му помогнал да изкарат ищеца от изкопа. Издърпали го, повикали линейка, но линейка не дошла, затова го качили в такси и го закарал до тях. Не го закарал в болница. Ищецът казал само, че много го боли главата. Както го качили в таксито и той припаднал. Не се е сетил да го закара в болница, защото му било по-удобно да си го закара у тях. Не изчакали бърза помощ, защото видял, че му станало зле, не можел и да говори. На другия ден отишъл до дома на ищеца. Заварил го, че лежи, имал лекарства до него - болкоуспокояващи. Преди това твърди, че двамата не били пили, не си спомня точно от къде идвали, просто се разхождали. После извикали линейка на другия ден сутринта рано, не същата вечер. Слагал му компреси, ходил до аптеката. Ищецът нямал никакви роднини. Твърди, че  не е оставил ищеца в квартирата сам. Когато го закарал вкъщи, той останал при него през нощта. Не са от една квартира, близко живее до ищеца. На другия ден извикал линейка и към обяд  се прибрал вкъщи, да се обади къде е. Твърди, че на този тротоар нямало осветление. Там имало магазини, а магазините   на др.тротоар не работели. Улично осветление нямало, било тъмно. Ламарината ограждала целия строителен обект. Твърди, че  ищецът не е конфликтен човек, това, което му се е случило, не било в следствие на побой.  Сочи, че в  момента ищецът е добре, малко е изнервен. Ходи на работа, не може да кажи къде работи. Когато паднал, бил на работа на Илиянци и разтоварвал тирове, като хамалин работел. Това не е постоянна работа, ходел само когато го извикат.Сочи, че ищецът имал в главатанай-силни болки и в десния крак.

Свидетелят Б.Т.Я.  сочи, че около 7:30-8:00 часа, вечерта, случайно минавал покрай мястото, където пострадал ищеца. Твърди,че се движел в същата посока, като вървял пред ищеца. Сочи, че видял шахтата, тя не била оградена със знаци. Не паднал в нея, защото ищецът бил вече паднал. Ако е бил минал преди ищеца и той щял да падне вътре. Било тъмно и времето е било дъждовно. Шахтата не била обозначена с нищо. Сочи, че  е вървял срещу ищеца и го намерил паднал в дупката. Около него нямало хора, бил само приятелят му, който не можел да го изкара. Двамата не били пили алкохол. Твърди, че не ги познавал преди това. Неговият приятел го помолил да го изкарат и да го качат в такси. Викнали бърза помощ, но тя не дошла. Сочи, че ищецът бил в безсъзнание, според него бил в шок, бил неадекватен. Бил се ударил по лицето и по десния крак. Цялото лице било в кръв. Сочи, че предишният свидетел му казал за делото, за да е свидетел. Сочи, че с другото момче(свидетелят К.) живеят в една махала, в Модерното сме. Твърди, че минавал от там(мястото на инцидента), тъй като работи във фирма „Титан" и се прибирал от работа, от нощна смяна, случайно видял приятеля си, който го помолил да му помогне да изкарат човека от шахтата, която представлявала една огромна дупка, вътре имало чували. Шахтата била на тротоара. Не си спомня името на улицата, но знае къде е точно мястото. Там имало магазини, в центъра на София е мястото. Не може да си спомни дали е близко до НДК, както и дали има болница и църква наблизо. Твърди, че като работещ в чистата познава улиците. Мисли, че била централна улица на София. Наблизо имало кръстовище. Знае улица Витошка. Тя била близко, нещо такова.

Други относими доказателства по делото не бяха ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД са неоснователни.

Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява наличието на вина.

По правилото на чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически основания на претенцията му.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявената искова претенция се явява недоказана и подлежи на отхвърляне, тъй като в хода на производството не бе проведено пълно и главно доказване, че вредите са настъпили по причина на работа, за чието изпълнение ответната община отговаря. В хипотезата, когато доказателствената тежест за установяване на определени предпоставки е възложена на някоя от страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за настъпването на съответните обстоятелства. По делото липсват доказателства за твърденията на ищеца относно механизма, при който е получил уврежданията.

Съдът не кредитира свидетелските показания като противоречиви, неясни- свидетелят И.Д.К.в противоречие с твърденията на ищеца(пропаднал в открита, неосветена и необезопасена ревизионна шахта на подземни комуникации) сочи, че ищецът паднал в един изкоп на бул. „Патриарх Евтимий" към църквата „Свети Г.". Имало шахти, но те били затворени, това било в дясната страна, там имало някакъв изкоп и били нахвърляни торби. Противоречиво твърди, че на другия ден отишъл до дома на ищеца, като го заварил да лежи. По –нататък в  разпита сочи, че  не е оставил ищеца в квартирата сам, когато го закарал вкъщи, той останал при него през нощта.

Противоречиви и неясни  са и показанията на другия свидетел на ищеца-св. Б.Т.Я., който за разлика от св. К.( който сочи, че това се случило някъде след 20 часа, дори 21 часа)  твърди, че процесният инцидент станал около 7:30-8:00 часа, вечерта. Твърди,че се движел в същата посока, като вървял пред ищеца, като по-нататък в противоречие с казаното заявява,  че не паднал в шахтата, защото ищецът бил вече паднал в нея. Ако е бил минал преди ищеца и той щял да падне вътре. Твърди, че не познавал преди това ищеца и неговия приятел.  Но по-нататък сочи, че с другото момче(свидетелят К.) живеят в една махала, в Модерното преградие. Твърди, че работи във фирма „Титан" и като работещ в чистата познава улиците на София, но не си спомня името на улицата, не може да си спомни дали е близко до НДК, както и дали има болница и църква наблизо.

Противоречие съществува и с твърденията на ищеца в обстоятелствената част от исковата молба, че  инцидентът се случил на 21 ноември, но отишъл на преглед едва на 28 ноември, докато свид. К. твърди, че на другия ден след инцидента извикал линейка за ищеца, за да отиде да го прегледат, тъй като бил зле. Още повече, че и в заключението на СМЕ, вещото лице е посочело, че от резултат на рентгеново изследване на 28.11.2018 г. е видно, че счупването на дясната малкопищялна кост е зарастнало, което показва, че не би могло да бъде получено 7 дни по-рано, т.е по време на процесния инцидент. С оглед данните от направеното рентгеново изследване на 28. 11. 2018 г. - консолидирана фрактура на проксималната диафиза на дясната малкопищялна кост с периостален калус - дава основание да се приеме, че това счупване е с давност около 30-40 дни.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на правото по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и не са налице основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответника- СО.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати  направените от ответника СО разноски по делото в размер на 450лв. за  юриск. възнаграждение.

По изложените съображения съдът

 

 

              Р      Е      Ш       И :

 

        ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от Н.Х.К., ЕГН **********,***, чрез адвокат Г.С.,***, представлявана от кмета Й. Ф.,  за сумата50100 лв. за причинените му неимуществени вреди и 260 лв., обезщетение за претърпени имуществени, ведно със зак. лихва, като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА Н.Х.К., ЕГН **********,***, чрез адвокат Г.С.,***, представлявана от кмета Й. Ф., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 450лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен  срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: