Определение по дело №1482/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                  /                      .07.2018 год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 10.07.2018 година в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА

                                                                                              Наталия НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №1482 по описа за 2018 година,

произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№33317/18.05.2018г. на Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-Котова с ЕГН ********** лично и като законни представители на Д.Щ.К. с ЕГН ********** срещу решение №1700/20.04.2018 г. по гр.д. № 13052/2017 г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, XXVI с-в, в частта, с която предявените от тях срещу „Електроразпределение Север“ АД (с предходно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД), ЕИК ********* искове за заплащане на обезщетение, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Според жалбоподателите, решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че ТР №4/2012г. на ВКС, на което се е позовал ВРС е неприложимо в настоящия случай. Твърдят, че със спирането на ел. захранването, между тях от една страна, и ответното дружество –от друга, е възникнала деликтна облигационна връзка. На следващо място изразяват несъгласието си с извода на първоинстанционния съд, че дете на 7-9 години не може да изпитва изложените в исковата молба чувства. Твърдят, че поради емоционалната близост между родителите и детето всички негативни емоции са се отразили и върху последното. Оспорват и извода на ВРС, че причинителят на уврежданията, претърпени от Щ.К. е останал неустановен.  Излагат, че е житейски оправдано при липса на ел. захранване да се търсят алтернативни източници посредством закупването и експлоатацията на посочените електрогенератори. В заключение молят решението да бъде отменено в обжалваните части, като на негово място бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло за претендираните суми, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответната страна чрез представения писмен отговор изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно, като при постановяването му първоинстанционният съд обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Излага, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са  изведени правилни фактически  и правни изводи за неоснователност на предявените искове. В заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано – в обжалваните части. Претендира и присъждане на направените разноски.

            От своя страна "Електроразпределение   Север"   АД   (с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД), е депозирало въззивна жаба вх. №31734/14.05.2018г. срещу  Решение № 1700/20.04.2018 г. по гр.д. № 13052/2017 г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, XXVI с-в, в частта, с която дружеството е осъдено да възстанови захранването с електрическа енергия в обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в с. Долище, община Аксаково, област Варна, собственост на Д.Щ.К.; както и в частта, с която е осъдено да заплати на Д.Щ.К. сумата в размер на 8000лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат от неизпълнение на договорно задължение. Счита, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че от събраните по делото доказателства съдът установява, че захранването с електрическа енергия в процесния обект на потребление е прекъснато от трето лице, което е оградило съоръжението, към което процесният обект е присъединен. Излага, че към настоящия момент единствената възможност захранването в обекта на потребление да бъде възстановено е служителите на „Електроразпределение Север" АД да бъдат допуснати до МТП № 5, с. Долище, но това  не се случва поради поведението на третото лице, собственик на съоръжението. Твърди, че след приключване на настоящото дело пред първа инстанция „Електроразпределение Север" АД е сезирало с жалба и Комисията за енергийно и водно регулиране, съдържаща искане за образуване на  административно-наказателно производство за налагане на имуществена санкция на лицето, което се представя за собственик на трафопоста. Излага, че именно собственикът на посоченото съоръжение е този, който системно прекъсва захранването в обекта на потребление, като и до настоящия момент отказва да допусне екипите на дружеството до трафопоста. Предвид изложените обстоятелства, твърди, че в случая липсва виновно неизпълнение на задължение от страна на „Електроразпределение Север" АД. Дружеството никога не е предприемало действия по преустановяване на захранването в процесния обект на потребление. Напротив-неговите служители правят неуспешни опити за възстановяване на захранването, които обаче са осуетени от собственика на трафопоста. Обжалва решението и в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 8000лв., като твърди, че на обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за страните към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение.  Счита, че неправилно съдът приема, че елементите на сложния фактически състав на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД са реализирани, поради което моли решението да бъде отменено в тази му част. На основани чл. 260, т. 6 от ГПК, представя и моли да бъде прието като доказателство по делото копие от жалбата до КЕВР, като твърди, че фактът на подаването и се явява новонастъпило обстоятелство, което моли да бъде  взето предвид при решаване на настоящия спор.

            Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от Щ.Д.К. с ЕГН ********** и Е.Ц.И.-Котова с ЕГН ********** лично и като законни представители на Д.Щ.К. с ЕГН **********, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че именно служителите на Електроразпеределение Север АД носят отговорност и вина за прекъсване на електрозахранването, тъй като не полагат дължимата грижа за опазване собствеността на дружеството.  Твърди се, че от повече от 5 години  се знае за споровете с МТП №5, но независимо от това, служителите са дали положително становище за свързване и са сключили договор за това с ищците. По изложените съображения молят жалбата да бъде оставена без уважение.

            Съдът, като взе предвид, че постъпилите въззивни жалби са допустими с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Приложеното към въззивната жалба на „Електроразпределение Север” АД писмено доказателство, а именно копие от жалба до КЕВР изх. №К-EDN-2603/04.05.2018г. е ново по см. на чл. 266, ал. 2 ГПК, и доколкото е относимо към предмета на спора, същото следва да бъде приобщено към доказателствата по делото.

 Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №33317/18.05.2018г. на Щ.Д.К., ЕГН ********** и Е.Ц.И.-Котова, ЕГН ********** лично и като законни представители на Д.Щ.К., ЕГН ********** срещу решение №1700/20.04.2018 г. по гр.д. № 13052/2017 г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, XXVI с-в, в частта, с която предявените от тях срещу „Електроразпределение Север“ АД (с предходно наименование „Енерго-Про Мрежи” АД), ЕИК ********* искове за заплащане а обезщетение, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и на основание чл. чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №31734/14.05.2018г. на "Електроразпределение   Север"   АД   (с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД), срещу  Решение № 1700/20.04.2018 г. по гр.д. № 13052/2017 г. по описа на ВРС, Гражданско отделение, XXVI с-в, в частта, с която дружеството е осъдено да възстанови захранването с електрическа енергия в обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в с. Долище, община Аксаково, област Варна, собственост на Д.Щ.К.; както и в частта, с която е осъдено да заплати на Д.Щ.К. сумата в размер на 8000лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат от неизпълнение на договорно задължение.

            На осн. чл. 266, ал.2 ГПК ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото копие на жалба на "Електроразпределение   Север"   АД   до КЕВР изх. №К-EDN-2603/04.05.2018г.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 19.09.2018г. от 09.30  часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.