Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 19.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Ваня Кирилова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 997
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-1762-000122 от 13.10.2020 г. на Началник РУ
Ловеч при ОД на МВР Ловеч е наложено на Р.Н.Я. ***, административно наказание
на основание чл.638, ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Я., който го е обжалвал
и моли да бъде намален размера на наложената глоба от 400 лева. Сочи, че е
безработен и не може да си намери работа поради заболяванията които има. Изтъква,
че автомобилът е бил на брат му К.Я. и че веднага след като го спрели полицаите
и разбрал, че няма валидна застраховка ГО се обадил на брат си и я е платил.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Я. се явява лично. Сочи,
че автомобилът, който управлявал в деня на проверката е бил на брат му и че
същия ден ходил да си търси работа, като не е знаел, че застраховката е била
изтекла. Изтъква, че полицаите му казали, че застраховката изтекла на
29.09.2020 г., а е бил спрян малко след това, на 07.10.2020 година. Подробно
обяснява как след като е платил застраховката не е могъл да си открие отнетата
шофьорска книжка. Твърди, че постоянно си търси работа, но не намира, тъй като
е на възраст и че му е непосилно да плати такава висока глоба. Пледира ако може
размерът ѝ да бъде намален. Твърди, че от застрахователното дружество му
казали, че е следвало да изминат 14 дни от изтичане на застраховката и едва
тогава е можело да го глобят, а когато са го спрели на 07.10.2020 г. тези 14
дни не са били изтекли.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
Бланкетно са направили и възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на
претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите
М.Б.Й. и К.М.К., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите М.Й. и К.К. били служители в РУ на МВР Ловеч. На 07.10.2020 г.,
в това си качество свидетелите участвали в специализирана полицейска акция на
територията на гр.Летница, област Ловеч. На ул.„Толбухин“ в града, пред дом №
11 имало изградено КПП. Около 10:40 часа свидетелите спрели за проверка лек
автомобил марка М.с рег.№ ** **** **, който в момента се движел в посока с.К..
Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Р.Я.. При извършената проверка се
установило, че автомобилът е собственост на К.Н.Я. ***, а водачът Р.Я. не
представил действаща и валидна застраховка „гражданска отговорност“. При направената
справка в Гаранционния фонд свидетелите констатирали, че към датата на
проверката – 07.10.2020 г., за автомобила нямало валидно сключен и действащ
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Поради така констатираните обстоятелства свидетелят М.Й. съставил на
жалбоподателя Р.Я. АУАН бланков № 763833 /л.17/, в който посочил, че Я. е
управлявал лекия автомобил М.с рег.№ ** **** **, собственост К.Н.Я., за който по
време на проверката не представил действаща и валидна задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”. Актосъставителят квалифицирал това като
нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.
По така съставеният му акт жалбоподателят е вписал като възражение има
такива, тъй като „няма 14 дневен срок“. Подписал акта и получил препис от него.
Липсват данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Р.Я. да е
представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като освен описаната в акта фактическа обстановка, наказващият
орган посочил, че Р.Я. не е собственик и управлявал МПС, във връзка с чието
притежаване и използване нямало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Квалифицирал
нарушението като такова по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание същия текст от
закона наложил на Я. глоба в размер на 400 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадена е също така от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.24-25/
и удостоверение № УРИ 295р – 18082/03.12.2020 г. на директора на ОД на МВР
Ловеч /л.30/, както и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
съгласно заповед № 295з – 734/05.04.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч
/л.26-28/ и удостоверение № УРИ 295р – 18081/03.12.2020 г. на директора на ОД
на МВР Ловеч /л.29/.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно установен
факта, че за управлявания от жалбоподателя Р.Я. лек автомобил, към момента на
проверката – 07.10.2020 г., в 10:40 часа, е нямало действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Освен от свидетелските
показания, този факт се установява и от представената справка от Гаранционния
фонд /л.31, от която става ясно, че към дата 07.10.2020 г. за управлявания от Я.
автомобил е нямало активна застраховка ГО.
Не е спорно обстоятелството, че управлявания от жалбоподателя Я. автомобил
не е бил негова собственост.
В обжалваното НП са налице достатъчно пълни и ясни описания на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, вкл. датата, времето и мястото
на нарушението, модела и регистрационния номер на превозното средство. Не се
констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В
обжалваното НП е налице единство между словесното описание на административното
нарушение и законовия състав, под който правилно нарушението е било
квалифицирано.
Застраховката „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които
българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ. Същевременно,
нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово
задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, а именно :
на първо място, всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р България и не е било спряно от движение (т.1 на чл.483, ал.1
от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията
на РБ, когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл.483,
ал.1, т.2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл.638, ал.1, т.1 и
т.2 и ал.3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни
наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на
собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл,
доколкото жалбоподателят Я. е съзнавал задължението си, че управлява МПС, за
което не е имало сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
като е целял да управлява лекия автомобил и се е отнасял с безразличие към
факта, че управлява МПС, за което няма сключена такава застраховка. Твърденията
му, че не е знаел, че автомобилът не е имал сключена валидна застраховка ГО не
могат да бъдат кредитирани, тъй като едно от задълженията му като водач на МПС
е било да се убеди, че автомобила който предстои да управлява има действаща
задължителна застраховка ГО. Твърдението му, че не е знаел се опровергава и от
наличните по делото данни. Самият той сочи, че застрахователите му казали, че в
рамките на 14-дневен срок от изтичане на срока на валидност на застраховката ГО
не е следвало да му съставят АУАН. Същото твърдение е посочил като възражение и
в момента, когато му е бил съставен АУАН, т.е. за да посочи още тогава, че
следва да се изчака т.нар.14-дневен срок, то той още преди да бъде спрян за
проверка от служителите на полицията е знаел, че за автомобилът, който
управлява е нямало сключена застраховка ГО.
Отделен е въпросът, че законодателят не предвижда 14-дневен или какъвто и
да било друг „гратисен“ период, през който съответното МПС може да бъде
управлявано дори и без да има валидна застраховка ГО. Жалбоподателят явно
визира 14-дненият срок по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, но същият
касае регистрацията на съответното МПС, тъй като ако собственикът му не
представи в 14-дневен срок от съобщението доказателства, че е сключил валидна
застраховка ГО, то съгласно ал.11 от същия текст, от Гаранционният фонд
уведомяват компетентните държавни органи за прекратяване на регистрацията на
превозното средство. Никъде обаче, този 14-дневен срок не е обвързан със
забрана да бъдат съставяни АУАН на собственици или водачи, които управляват
МПС, за което няма сключен договор за застраховка ГО.
Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно издадено. Няма възможност размерът на наложената глоба да
бъде изменен, като се намали, дори и при безспорно установени данни за имотното
и здравословно състояние на жалбоподателя (а такива и не бяха ангажирани), тъй
като е точно определен в закона, без долна и горна граница. В тази връзка,
категорично не може да се обсъжда и въпросът дали случаят е маловажен и
съответно приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се различава
по белезите си от други такива от същият вид.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-1762-000122 от 13.10.2020 г. на Началник РУ Ловеч при ОД на
МВР Ловеч, с което е наложено на Р.Н.Я. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :