ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503169 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „Банка ДСК”АД,ЕИК-*********, чрез
пълномощника юрск.С.Д. против определение № 828/20.10.21г., постановено по ч.гр.д.№
1330/21г.по описа на Районен съд-Карлово,2-ри гр.с.,с което е оставено без уважение
заявлението на „Банка ДСК” АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Оборище,ул.„Московска“№19 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
отношение на А. М. И.,ЕГН-********** от *** и е прекратено производството по делото.
За да постанови обжалваното разпореждане РС-Карлово е приел, че не са били
изпълнени дадените с разпореждане от 07.09.21г.указания на заявителя от съда в
определения му тридневен срок от получаване на съобщението да посочи електронен адрес
за връчване по чл.38,ал.2 от ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното
определение.Иска се отмяната му и постановяване на съдебен акт,с който да бъде уважено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с допускане на
незабавното и изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника А. М.
И..Твърди се,че към настоящия момент в ЕПЕП не е предвидена възможност за
регистриране на профил на юридически лица.Частният жалбоподател счита,че връчване чрез
квалифицирана услуга за електронна поща е възможност за банката даползва таззи услуга,но
не и задължение.Електронното връчване било само една от възможностите, предвидена в
закона, като въвеждането й не променяла основните принципи на ГПК, както и
разпоредбите за връчване на съобщения и призовки на търговци и ЮЛ по тяхното седалище
и адрес.Тъй като било технически невъзможно да се реализира специалната хипотеза на
чл.50,ал.5 от ГПК,като законосъобразен вариант оставало предвиденото в ГПК връчване на
хартия, при съблюдаване на процесуалните правила за връчване на търговци и юридически
лица.Според жалбоподателя за него не съществувало задължение да се регистрира в ДАЕУ и
нейното използване,както и че липсвала яснота, дали тази система функционално отговаря
на нуждите на ГПК.Указанията на ВСС,на които се позовава районният съд в атакуваното
определение имали характер на препоръка,нямали обвързващ характер и не следвало на
1
тяхна база да се отказва издаване на ЗИ и ИЛ.
След преценка на събраните по делото доказателства,във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна,имаща правен интерес от
обжалването,при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред РС-Карлово е образувано по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК,подадено от „Банка ДСК” АД срещу длъжника А. М. И..В т.2
от заявлението е посочен адрес по седалището на банката,а в т.4 – адрес за кореспонденция в
гр.Пловдив чрез пълномощник.С разпореждане №1177/07.09.2021г. съдът е приел, че
съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК във връзка с чл.127,ал.1 от ГПК в заявлението следва да се
посочи електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и чл.38а от ГПК и заявление
дали желае връчване на посочения електронен адрес.Доколкото ел.адрес не е посочен,а
съгласно чл.50,ал.5 от ГПК,връчването на съдебни книжа на заявителя се извършва само по
реда на чл.38,ал.2 от ГПК,съобразно и указанията на ВСС,според които за времето до
надграждането на ЕПЕП и системата за електронно призоваване,се препоръчва на
посочените в разпоредбата на чл.50,ал.5 от ГПК правни субекти, с цел прилагане на
измененията в ГПК (обн. ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) да посочат на
съдилищата свой електронен адрес, регистриран в ЕПЕП по чл. 38,ал.2 от ГПК, чрез които
да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до тях
съобщения и съдебни книжа или да се регистрират и ползват услугите на системата за
сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ),съдът
е дал възможност на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да посочи
електронен адрес за връчване по чл.38,ал.2 от ГПК.Изрично е указано на заявителя,че при
неизпълнение на указанията в срок ще настъпят последиците,уредени в чл. 411, ал. 2, т. 1 от
ГПК и съдът ще откаже да издаде заповед за изпълнение.
На заявителт е редовно връчено съобщение с посоченото разпореждане на
21.09.21г.В дадения му срок,изтекъл на 24.09.2021г.,банката не е посочила електронен адрес
за призоваване,поради което районният съд с обжалваното определение е оставил без
уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Пловдивският окръжен съд в настоящия си състав,след като се запозна с материалите
по приложеното заповедно производство,съобрази доводите на жалбоподателя и прецени
правилността на обжалваното определение,намира частната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съдът дължи указания на заявителя в хипотезата на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, когато
искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК,който препраща към чл.127,ал.1 и 3
от ГПК,указваща съдържание и подписване на исковата молба,респективно заявлението и
чл.128,т.1 и 2 от ГПК,указваща необходимите приложения–пълномощно и доказателства за
платени такси,които не са относими в конкретната хипотеза.Съгласно чл.127,ал.1,т.2 от
ГПК,(изм.ДВ,бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021г.),задължителното съдържание включва
името и адреса на ищеца,респ.заявителя и електронен адрес за връчване при условията на
чл.38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес
(заявлението е относимо за лица,извън посочените в чл.50,ал.5 от ГПК). В новата разпоредба
на чл.50,ал.5 от ГПК (ДВ,бр.110 от 2020г.,в сила от 30.06.2021г.)е посочено,че връчването на
кредитни и финансови институции,включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители,на застрахователни и презастрахователни дружества и на
търговци,които извършват доставка на енергия,газ или предоставяне на
пощенски,електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги,на
нотариуси и частни съдебни изпълнители,се извършва само по реда на чл.38,ал.2 от ГПК,на
посочен от тях електронен адрес.От изложеното е видно,че за лицата,попадащи в
2
хипотезата на чл.50,ал.5 от ГПК,законът е изключил избора на начин на призоваване,като ги
е задължил да посочат по делото избран от страната електронен адрес за връчване чрез
единния портал за електронно правосъдие или квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл.3,§ 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014г.),наричан по-нататък „Регламент
(ЕС) № 910/2014“,посочени в чл.38,ал.2 от ГПК.Специалната разпоредба на чл.50,ал.5 от
ГПК ограничава избора на конкретни правни субекти,между които и банките,на начин на
призоваване, какъвто по принцип имат останалите търговци и юридически лица,само до
посочения в чл.38,ал.2 от ГПК.Разпоредбите са императивни, действащи и следва да бъдат
спазвани от страните.
Поради това настоящият състав не споделя възраженията на частния жалбоподател,че
доколкото действат общите разпоредби за призоваване на търговци и юридически
лица,каквито са и банките,то законосъобразен вариант остава и връчването на
хартия.Именно специалния характер на нормата на чл. 50,ал.5 от ГПК дерогира общите
правила на закона за връчване на призовки и съобщения на търговци и юридически
лица,като създава задължението за тези субекти,между които и банките,да посочат
електронен адрес за връчване на съобщения съобразно посочените в чл.38,ал. 2 от ГПК
начини.
За да се обезпечи спазването на действащото законодателство,независимо от
техническите пречки,свързани с надграждането на ЕПЕП,ВСС и съдилищата са посочили
начини,по които може да се спази закона,като на страниците,както на сайта на РС-
Карлово,така и на ПдОС,са посочени начините,по които визираните в специалната норма на
закона правни субекти могат да изпълнят задълженията си по чл.38,ал.2 от ГПК.
(Препоръчано е на лицата по чл.50,ал.5 от ГПК,да посочат на съда в оптимално кратък срок
свой електронен адрес по чл.38,ал.2 от ГПК,чрез който трябва да се извършва предписаното
от закона задължително връчване на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа или да
се регистрират и ползват услугите на системата за сигурно електронно връчване на
Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ).В този смисъл са и дадените указания
от РС- Карлово до заявителя на осн.задължението му по чл.411,ал.2,т.1 от ГПК.
Безспорно е,че заявителят не е изпълнил това задължение.Действително за банката не
съществува задължение да се регистрира в ДАЕУ и нейното използване,но такава
възможност е указана,за да бъде спазено задължението й по закон,съгласно цитираните по-
горе разпоредби.Преценката дали тази система функционално отговаря на нуждите на ГПК
е направена от правораздавателните органи и ВСС,при даване на препоръки,указващи
начин,по който да бъде спазено действащото законодателство,задължително както за
страните,така и за съда. Указанията на ВСС действително нямат задължителен за страните
по делата характер,но такъв има закона,за изпълнение на който и за улеснение на страните
за спазването му, са дадени тези препоръки.
Предвид гореизложеното определение № 828/20.10.21г.,постановено по ч.гр.д.№
1330/21г.по описа на Районен съд-Карлово,2-ри гр.с.,е правилно и следва да се потвърди,а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 828/20.10.21г.,постановено по ч.гр.д.№ 1330/21г.по описа на
3
Районен съд-Карлово,2-ри гр.с., с което е оставено без уважение заявлението на „Банка
ДСК” АД,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Оборище,ул.
„Московска“№19 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по отношение на
А. М. И.,ЕГН-********** от *** и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4