Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.07.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 юни
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
МАРИЯН ИЛИЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5741,
по описа за 2018 година.
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединен с осъдителен иск с правно
осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и с осъдителен иск с правно осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Елена Д. е образувано ч.гр.д
№3494/2018г. по описа на PC Стара Загора.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер
на 361.52 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
С настоящата искова
молба, ищецът по реда на чл. 422 от ГПК, предявява иск за установяване същаствуване
на вземане по издадената по ч.гр.д № 3494/2018 г., по описа на PC-Стара Загора, заповед
за изпълнение до размера на 42.86 лв., която сума представлява цена на
потребени и незаплатени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
25.08.2015г. Останалата част, до пълния размер на присъдената в заповедното
производство сума, представлява начислена договорна неустойка в размер на
147.85 лв., и дължими лизингови вноски в размер на 170.81лв., като за тези суми
предявява осъдителни искове, обективно съединени, и в условие на евентуалност,с
настоящия установителен иск.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за мобилни услуги от дата 25.08.2015 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ответникът ........ е абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ....... и титуляр по
предпочетения мобилен номер ......., с избрана абонаментна програма Резерв с
отстъпка 8,79 лв., с уговорен срок на действие до 25.08.2017 г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът взел мобилно
устройство TELENOR модел SMART WHITE на изплащане, за 23
месечни лизингови вноски, в размер на 8.99 лв., всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения
договор ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер ......., било фактурирано под абонатен номер № ........
Съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.”
За потребените от
абоната-ответник услуги за мобилен номер .....за периода от 05.10.2015 г. до
04.02.2016 г. „Теленор” издал следните фактури с абонатен номер № .......:
- фактура № ......./05.11.2015
г. за отчетения период на потребление 05/10/2015- 04/11/2015 г., начислена за
периода сума за разговори и месечни абонамент в размер на 17,77 лв. /с ДДС/, от
които 7,32 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв с отстъпка
8,79 лв. и лизингова вноска 8.99 лв. Дължимата сума била платима в срок
20.11.2015 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер;
- фактура № ......./05.12.2015
г. за отчетения период на потребление 05/11/2015-04/12/2015 г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 9,38 лв. /с ДДС/, от които 27,32 лв. /без
ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв с отстъпка 8,79 лв. и лизингова
вноска 8,99 лв. Дължимата сума е в размер на 36,14 лв., платима в срок
20.12.2015 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
С Кредитно известие № ......./05.01.2016
г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на 2.27
лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонаментите такси, начислена била дължимата лизингова вноска, в размер на 8,99
лв. и отразен незаплатения баланс, в размер за 36,14 лв., за предходните два
отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на сума, в размер
на 42,86 лв.
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 42,86 лв., на основание чл. 75, вр. с чл.19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, „Теленор България” ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор на
........ за ползвания абонамент и издал по абонатен номер № ....... на дата
05.02.2016 г. крайна фактура № ......., с начислена обща сума за плащане в
размер на 361,52 лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от
абоната-ответник остатък, в размер на 42,86 лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен
номер ......., в размер на 147.85 лв., както и незаплатени лизингови вноски в
размер на 170,81лв.
Датата на деактивация на
процесния абонамент била 28.12.2015 г., като същата се генерирала автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Крайният срок за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер .....бил 25.08.2017 г., като за
периода на неизпълнението 28.12.2015 г.- 25.08.2017 г. били дължими 20,17
месечни абонаменти за програмата Резерв.
Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, сключен между абоната и Оператора. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Освен това, поради
прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите Договори дължимите месечните вноски за предоставено на абоната
устройство марка TELENOR, модел SMART WHITE били обявени за
предсрочно изискуеми.
Визира чл. 3 ал.2 от
Договора за лизинг. Посочва, че при сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими, съгласно тези
договори плащания”/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 02/2016 г., когато била издадена крайната фактура № ......./05.02.2016
г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство TELENOR, модел SMART WHITE, взето във връзка с
мобилен номер ......., дължимата цена е в размер на 170,81 лв. след месец
02/2016 г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, е от м.02/2016 г. до м.07/2017 г.
Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД ........ се съгласила и приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия. „Теленор” имал право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Сочи
също, че според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ........ „При неспазване
на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Теленор” има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него”.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно
чл. 23, б)месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходи за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
план/програма/пакет. По силата на неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни извънредни
разходи, свързани със събиране на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Цитирано е задължението по чл. 27 от Общите условия.
В конкретния случай
ответникът ........ подписала договори
за услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилен номер .....и не е изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не ги
е заплатила. Представените фактури, сами по себе си, не били основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение
на договора си.
В условията на
евентуалност ищецът моли, като се има предвид постигнато споразумение между
мобилния оператор „Теленор България” и Комисия за защита на потребителите,
дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при предсрочно прекратяване
на договорите да бъде в размер на три стандартни за съответната ползвана
програма месечна абонаментни такси и в случай, че Съдът прецени претенцията на
ищеца за неустойка като прекомерна, а неустоечната клауза в процесния договор
за услуги - противоречаща на добрите нрави и в този смисъл нищожна, то да
присъди за неизпълнението на абоната да заплати в срок дължими към Оператора
месечни плащания, неустойка в редуциран размер, приложим към настоящите
договори, сключвани с абонатите, а именно на стойността 3 месечни абонаментни
такси на ползваната абонаментна програма, както следва: 3 х 8,79 лв. /за
програма Резерв / = 26.37 лв.
Ищецът моли, след като
съдът се убеди в основателността на претенцията му, да постанови Решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника Е.И.Д., с ЕГН: **********,
адрес: ***8, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 42,86
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ....... за
периода от 05.10.2015 г. до 04.02.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на сумата.
Моли съда да осъди
ответницата Е.И.Д. да му заплати сума в
размер на 147.85 лв., представляваща начислена договорна неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за неизпълнение на задължението, дължима за периода 28.12.2015 г.- 25.08.2017
г.
Моли да бъде осъдена
ответницата Е.И.Д., да заплати и сума в
размер на 170,81 ла., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от
м.02/2016 г. до м.07/2017 г. по Договор за лизинг от 25.08.2015 г. за мобилен
номер ......., с абонатен номер № ........
Претендира и за
разноските по настоящото дело, както и тези в заповедното производство.
В законоопределения
срок назначеният на ответника особен представител е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който взема становище за допустимост на предявените
искове, но счита същите по своята същност частично неоснователни, като излага
съображения за това: Относно иска за претендираната сума от 42,86 лв. -
главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, счита същия за допустим и
основателен. По отношение на предявения иск за присъждане на неустойка, счита същият за неоснователен. Счита, че
липсват доказателства относно обстоятелството, че изявлението на ищеца за прекратяване на договора е достигнало до
ответника. Поради това, според ответника,
договорът не бил прекратен и не се дължи уговорената неустойка.
Освен изложеното, счита, че клаузата за
неустойка, уредена в представените договори е неравноправна и съответно нищожна
на основание чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т.5, т.9 и т.14 от
ЗЗП във връзка е чл.З § 1 от Директива 93/13/НИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни такси до края
на срока на договора, а именно 25.08.2017г. се създавала значителна
неравнопоставеност между страните по договора. С оглед начина па попълване на
договорите и обстоятелството, че договорите се съставят предварително и
полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва да се приеме,
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Отбелязва, че уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26 ал.1 пр.З ЗЗД, тъй като по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. Цитира практика на ВКС -
решение №110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 г. на ВКС, т.о., решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС. І т.о. и др.
Следвало да се
отбележи и наличието на образувано по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото
производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд за
прогласяване на неравноправността. респ. нищожността на раздел 11 от типов
договор за мобилни услуги, както и постигната по същото дело спогодба, че
размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Тази спогодба била одобрена от съда на 11.01.2018 г. и
предвиждала въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за
предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018 г. В случая, неустойката била
начислена от ищеца преди тази дата, което означавало, че договорите между
страните са прекратени преди включване на клаузата по споразумението между
ищеца и КЗП в договорите за предоставяне на мобилни услуги на „Теленор
България" ЕАД. Правно невъзможно било да бъде извършено изменение на
съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече несъществуващо
договорно правоотношение. При тези обстоятелства,счита,че размерът на дължимата
неустойка не може да бъде определен в размер на три месечни вноски съобразно
изменено съдържание на догорите след 12.01.2018 г., каквото е и алтернативното
искане на ищеца да се присъди неустойка в редуциран размер, а именно стойността
на три месечни абонаментни такси на ползваната абонаментна програма, а именно:
3 X 8,79 лв. /за
програма Резерв/ или общо сумата 26.37 лв. Ето защо и този иск следвало да бъде
отхвърлен.
По отношение на претендираните
лизингови вноски, счита иска за неоснователен, по изложените по-горе
съображения относно липсата на прекратен договор.
С оглед гореизложеното,
процесуалният представител на ответницата моли съда да отхвърли предявените
искове за неустойка и за дължими лизингови вноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа предявените
обективно, кумулативно съединени искове. Претендира за направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът се
представлява от назначения му особен представител, който моли искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание на 17.06.2019г., съдът, на осн. чл.
214 от ГПК, е допуснал изменение на предявения осъдителен иск за неустойка,
като е приел, че размерът на същия е 26.37 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 3494/2018г., по описа на СтРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България” ЕАД, гр. София, срещу Е.И.Д. заявление
за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено задължение по договор за
далекосъобщителни услуги от 25.08.2015г. и фактура № ......./05.02.2016г., съдът
е издал Заповед за изпълнение № 1917/10.07.2018г., съгласно която е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 361.52 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2018г. до окончателното плащане, сумата от 85.58лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 21.02.2016г. до 22.06.2018г., както и
сумата от 205 лв. - разноски по делото.Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия иск относно
вземането си.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни
услуги от 25.08.2015г., съгласно който
ищецът, в качеството му на оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги по посочения в договора мобилен номер по програма Резерв с
отстъпка 8.79 лв.На същата дата между страните е подписан и договор за лизинг
за предоставено мобилно устройство TELENOR модел SMART WHITE, срещу общата цена от 206.77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски,
в размер на 8.99 лв. всяка /съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор/.
За
предоставените по процесните договори услуги ищецът е издал следните фактури:
- фактура № ......./05.11.2015
г. за отчетения период на потребление 05.10.2015г. - 04.11.2015г. за сумата от 17,77
лв. /с ДДС/, от които 7,32 лв. /без ДДС/ - начислена сума по абонаментния план,
и 8.99 лв. - лизингова вноска. Краен срок за плащане е 20.11.2015 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
- фактура № ......./05.12.2015
г. за отчетения период на потребление 05.11.2015г. – 04.12.2015 г. за сумата от
36.14 лв., от която 9.38 лв. за такси по абонаментния план, 8.99 лв. –
лизингова вноска, 17.77 лв. – за дължима сума за предходен период. Краен срок
за плащане е 20.12.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
С Кредитно известие № ......./05.01.2016
г. е извършена корекция по дълга, като оставащото неплатено задължение от
ответника е в размер на 42,86 лв. За цялото неизпълнение на потребителя, ищецът
е издал крайна фактура с № ......./05.02.2016г. за сумата от 361.52 лв. , от
която сумата 147.85 лв. е за неустойка при предсрочно прекратяване на договора,
сумата 170.82 лв. е за неплатени лизингови вноски и сумата 42.86 лв. е
задължения от предходен период.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По
делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
мобилни услуги и по договора за лизинг, като е предоставил посочените услуги и
стока, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са
уредени от сключените между тях договори, от които са произтекли насрещните
права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът
не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги и договорените лизингови вноски, поради
което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е
неизправна страна по договора, тъй като не е престирал на кредитора получените
от последния мобилни услуги, нито пък е заплатил дължимата сума по закупената
стока на лизинг. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е
извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват
предоставените услуги и стоки и претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за заплащането на исковата
претенция от 42.86 лева за ползваните
от него мобилни услуги и за заплащането на оставащите лизингови вноски, в
размер на 170.81 лв. Ето защо, тези суми се явяват дължими.
С оглед на горното предявеният установителен
иск, касаещ вземане в размер на 42.86 лв., като основателен и доказан, следва
да бъде изцяло уважен. Към установената сума следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство
– 05.07.2018г., до окончателното й изплащане.
Като основателен и доказан
следва да бъде изцяло уважен и предявеният осъдителен иск, касаещ вземане за
неплатени лизингови вноски в размер на 170.81 лв.
Ищецът претендира осъждане на
ответника за неустойка в размер на 26.37 лв. поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
По делото се
установява, че ответникът не е бил изправна страна по договора и не е заплащал
дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б от Общите условия
„Теленор България“ ЕАД има право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни
услуги страните са се уговорили в
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице
неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и
съответно нищожна, на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.
143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Следва
да се отбележи и наличието на образувано по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото
производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд за
прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов
договор за мобилни услуги, предвиждащ, че „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както
и постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за
заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица. Тази
спогодба обаче е одобрена от съда на 11.01.2018 г. и предвижда въвеждане на
клауза в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги от
12.01.2018 г. В случая неустойката е начислена от ищеца преди тази дата, което
означава, че договорите между страните са прекратени преди включване на
клаузата по споразумението между ищеца и КЗП в договорите за предоставяне на
мобилни услуги на „Теленор България“ ЕАД. Правно невъзможно е да бъде извършено
изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече
несъществуващо договорно правоотношение. При тези обстоятелства съдът
намира, че размерът на дължимата неустойка не може да бъде определен в размер
на три месечни вноски съобразно изменено съдържание на договорите след
12.01.2018 г.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че претендираната от ищеца неустойка,в размер на 26.37 лв. се явява недължима, поради това, че клаузата, с
която е уговорена е нищожна. Предявеният осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените в заповедното производство, както и в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Дължимите по ч.гр.д. № 3494/2018г., по описа на СтРС, разноски са в размер на 19.65
лв., и в настоящото производство – в размер на 333.80 лв.- за внесена държавна
такса и за възнаграждение за особен представител на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.И.Д., ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша Филипович, със съдебен
адрес:***2, чрез адв. Г. – САК, сумата от 42.86 лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на цената на предоставени мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 25.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2018г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1917/10.07.2018г.
по ч.гр.дело № 3494/2018г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша Филипович, сумата в
размер на 170.81 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 25.08.2015г.за мобилно устройство TELENOR модел SMART WHITE.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Саша
Филипович, против Е.И.Д., ЕГН **********,***, иск за сумата от 26.37 лв.,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за
периода 28.12.2015г. – 25.08.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Саша Филипович, сумата 19.65 лв., представляваща
направени по ч.гр.д. № 3494/2018г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата
333.80 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по банкова сметка ***: IBAN: ***ежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: