№ 31
гр. Шумен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200704 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 561690-F308981/17.02.2021 г. на
Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т и Ю. и
Г“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „М.“ № 89,
представлявано от Г.Б.Н., ЕГН ********** на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Дружеството - жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството –
жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен
представител.
За ТД на НАП - Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител. Процесуалният представител на ТД на НАП –
Варна, офис Шумен - административно-наказващ орган депозира писмена молба, с която
оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „Т и Ю. и Г“ ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „М.“ № 89 и се представлява от управителя Г.Б.Н., ЕГН
**********.
На 07.06.2017 г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по
повод получена справка от база данни в съответната информационна система за лица, които
не са изпълнили задължението си по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/, длъжностното лице Д. И. В. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП –
Варна, офис Шумен, констатирала, че дружеството – жалбоподател „Т и Ю. и Г“ ЕООД,
ЕИК ********* не е изпълнило задължението си да подаде в Териториалната дирекция на
НАП – Варна, офис Шумен такава Годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за
финансовата 2016 г. в законоустановения срок - до 31.03.2017 г. В тази връзка до
дружеството била изпратена покана изх. № 2065/07.06.2017 г., с която са ги поканили да се
явят в седемдневен срок в ТД на НАП – Варна, офис Шумен за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Същата е била изпратена с обратна разписка
до дружеството - нарушител, на която било отразено, че поканата е била получена на
15.06.2017 г., която обаче не е приложена по делото. В посочения им срок представител на
дружеството не се е явил за съставяне на акт. На дружеството - жалбоподател на 23.06.2017
г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F308981, в
който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на
управител или друг представител на дружеството – жалбоподател при условията на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. С протокол № **********/10.10.2017 г. административно-наказателното
производство е било спряно на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
Впоследствие актът за установяване на административно нарушение е бил връчен на
дружеството - жалбоподател на 09.02.2021 г., като представляващият дружеството е отказал
да го подпише. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно № 561690-F308981/17.02.2021 г. на Директора на Офис за
обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т и Ю. и Г“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „М.“ № 89, представлявано
от Г.Б.Н., ЕГН ********** на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят
Д. И. В., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посоченият свидетел следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани
2
доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 561690-F308981/17.02.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр.
Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се
облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за
изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма,
а именно - до 31 март на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните
юридически лица и следователно като юридическо лице със седалище в гр. Шумен, „Т и Ю.
и Г“ ЕООД, ЕИК *********, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със
задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва
от страна на дружеството - жалбоподател, че годишната данъчната декларация по чл. 92, ал.
1 от ЗКПО за финансовата 2016 г. не е била подадена в установения за това срок – до
31.03.2017 г.
Следователно от изложеното се налага извода, че дружеството, като не е изпълнило
задължението си в посочения по-горе срок на 01.04.2017 г. е осъществило от обективна
страна състава на нарушението по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за
това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, предвиждаща
„имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до 3000 лв. за данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни
или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на образуваното административно-
наказателно производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е
накърнило правото на защита на дружеството. В случая е налице съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а именно
нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В настоящия случай по делото липсват
доказателства да е бил спазен реда, установен в цитираната разпоредба. За това
3
обстоятелство е разпитана актосъставителкатаД. И. В., като от нейните показания се
установява, че акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
отсъствие на представител на дружеството - нарушител, след което е бил предявен за подпис
на представител на дружеството. В своите показания свидетелкатаВ. сочи: “....Актът беше
съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като същият след изпратена до него покана за
съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение не се е явил.
Актът е съставен в негово отсъствие, след което е извършено издирване на лицето,
изпращане на покани, посещения на известните ни адреси на фирмата. Това е
документирано с протоколи за извършване на посещение на адрес.“. Същевременно обаче от
материалите по делото става ясно, че цитираната в процесния акт за установяване на
административно нарушение поканата за съставяне му с Изх. № 2065 с дата 07.06.2017 г.,
както и обратната разписка, удостоверяваща връчването , не са приложени към
материалите по делото, въпреки изричното указание на настоящият съдебен състав към
административно-наказващият орган да окомплектова процесната преписка в цялост. В тази
насока са и показанията на свидетелката В.: „… Известно ми е, че липсват някои документи
по процесната административно-наказателна преписка, но не знам точно от тази преписка
какво точно липсва. …. Нямам представа къде се намира поканата до дружеството –
жалбоподател „Т и Ю. и Г“ ЕООД за съставяне на процесния акт за установяване на
административно нарушение, както и обратната разписка за връчването .“. Според
настоящия съдебен състав е недопустимо акта за установяване на административно
нарушение да се съставя в отсъствието на нарушителя, без същият да бъде поканен за
съставянето му, което е в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Последващото
предявяване и връчване на вече съставения акт за установяване на административно
нарушение не санира допуснатото по – рано нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от
ЗАНН и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатото от
административно-наказващия орган нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй
като накърнява правото на защита на нарушителя и е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. В този смисъл е и практиката на
административните съдилища в страната, в това число и на ШАС, по-конкретно - Решение
№ 130/27.05.2011г. по к. а. н. д. № 118/2011г.; Решение № 81/21.03.2011г. по к. а. н. д. №
70/2011г.; Решение № 65/14.04.2010г. по к. а. н. д. № 62/2010г.; Решение № 64/14.04.2010г.
по к. а. н. д. № 40/2010г. – всички на Административен съд –Шумен и др.
От друга страна, разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН урежда процедурата по
връчване на акт за установяване на административно нарушение, съставен в отсъствие на
нарушителя, какъвто е настоящия случай, а разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН урежда
действията, които следва да бъдат извършени в случай, че нарушителят след щателно
издирване не е бил намерен. Настоящият съдебен състав намира, че посочените в тези две
разпоредби правила не са били спазени в процесния случай. Видно от съдържанието на акт
за установяване на административно нарушение, поканата до дружеството за съставянето на
акта е била връчена на 15.06.2017 г., което обстоятелство обаче не е удостоверено по
надлежния ред - чрез приложени по делото писмени доказателства за това /копие от
4
цитираната в акта за установяване на административно нарушение покана и обратна
разписка за връчване /. Освен това от приложените по делото материали става ясно, че след
съставяне на акта за установяване на административно нарушение същият е бил изпратен за
връчване чрез куриерска фирма, като видно от върнатия отрязък пратката е върната като
„непотърсена“. Впоследствие актът е бил изпратен за връчване чрез служител на НАП на
посочения от дружеството адрес, като видно от протокол № **********/04.10.2017 г. „при
посещение на посочения адрес не е било открито лицето, негов законен представител или
представител или упълномощено лице“. След посоченото действие с протокол №
**********/10.10.2017 г. административно-наказателното производство е било спряно на
основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че по делото
липсват категорични доказателства преди постановяване на спирането на административно-
наказателното производство спрямо дружеството да е било проведено щателно издирване по
смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, което е задължителна предпоставка за спиране на
производството. Доколкото актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен в отсъствие на представител на дружеството, то връчването е следвало да бъде
осъществено по предвидения в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН ред, чрез съответната
служба, а ако няма такава – чрез общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя. В настоящия случай по делото липсват доказателства да е бил спазен този ред
за връчване, респективно да е установено, че въпреки изпълнение на процедурата на
седалището на дружеството не може да бъде извършено връчване. Видно от представения
по делото протокол служител на НАП - Варна е извършил посещение на адреса по чл. 8 от
ДОПК. В същото време обаче това посещение не е било извършено по предвидения в
ЗАНН ред, доколкото не е посочена дата, час и други обстоятелства, при които е бил
посетен адреса по седалище на дружеството, за да се направи извод, че не е бил открит
представител на същото. Представените доказателства не обосновават законосъобразност на
допуснатото спиране по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН именно поради факта, че посочената
разпоредба предвижда такава възможност само, ако нарушителят не може да бъде намерен
след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо когато са извършени
всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че
въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая
единствените доказателства, въз основа на които е спряно производството, е извършено чрез
изпращане на съобщение чрез куриерска фирма. По делото не са представени доказателства,
че са правени усилия да бъде установено дали има данни за промяна на адреса на
дружеството, да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани каквито и да е
други усилия за неговото издирване. С оглед на изложеното се налага извода, че в
настоящия случай не са били налице предпоставките за спиране на производството на
основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, поради което обжалваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗАНН, т. е. след
изтичане на шестмесечен срок от датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и същото не може да бъде санирано в хода на настоящото наказателно
5
производство. Разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ЗАНН е императивна и спазването на
установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно постановление
след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на
процесуалните правила. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им е налице
процесуално основание за прекратяване на административно-наказателното производство.
В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение
№ 281 от 30.10.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 251/2017 г., Решение № 69 от
02.03.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 21/2017 г., Решение № 65 от 24.02.2017 г. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 6/2017 г. и др.
Ето защо съдът намира, че издаването на наказателното постановление при
наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на дружеството - жалбоподателя „Т и
Ю. и Г“ ЕООД, което обаче не е направило изрично искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 561690-F308981/17.02.2021 г. на
Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на „Т и Ю. и
Г“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „М.“ № 89,
представлявано от Г.Б.Н., ЕГН ********** на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7