Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова
ЧЛЕНОВЕ:
Любомира Кръстева
Мирослав Вълков
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 152 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи.
С
Решение
№ 141/03.07.2020 г. постановено по НАХД № 128/2020 г. по описа на Районен
съд Ловеч е отхвърлена като неоснователна предявена жалба от К.К.П. с ЕГН**********,***,
против Заповед за задържане на лице № 1762зз-9/29.01.2020 г. издадена от Г.И.Г.,
ВПА при РУ Ловеч при ОДМВР Ловеч, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
е заповядано за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателят в помещение за
временно задържане на РУ - Ловеч.
Решението
е обжалвано в срок с касационна жалба от К.П., представляван от адв. В.К..
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Касаторът
твърди, че първо-инстанционният съд е постановил решение, което противоречи на
закона. Иска да бъде отменено решението и да бъде уважена жалбата, като бъде
отменена заповедта.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът се представялява от адв. К., поддържа
касационната жалба.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично. Оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Ловешки
административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни
основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
По
делото са събрани писмени доказателства, от анализа на които се установява по
безспорен начин, че на 28.01.2020 г. в 19.42.34 ч. от мобилен телефон е
постъпило и регистрирано повикване към ЕЕНСП 112, като подаващата сигнала се
представила като Т.И., за това, че в с.Дренов лицето К.П., водач на л.а.
Фолксваген пасат, ударил камерата на екип на „Нова телевизия“, при което
причинил материални щети.
Инцидентът
е предаден на ОДЧ при РУ Ловеч веднага /лист 64 от първо-инстанционното дело/ и
е вписан в Дневника на ОДЧ при РУ Ловеч в 20.49 ч. /лист 63 от първо-инстанционното
дело/.
На
29.01.2020 г. около 8 часа сутринта дежурният на РУ Ловеч се свързал с И.,
която е отказала да подаде лично заявителски материал по случая, като заявила,
че ще излъчат репортаж по „Нова телевизия“, въз основа на който прокуратурата
да се самосезира.
По
делото е представена справка от Централизирана Автоматизирана информационна
система за документооборот /лист 44 от първо-инстанционното дело/, от която е
видно, че по случая в ОДЧ Ловеч на 29.01.2020 г. в 09.23.41 ч. е бил заведен Заявителски
материал /ЗМ/ №17623М-72/29.01.2020 г.
за проверка по сигнал, подаден на тел. 112, за това, че на 28.01.2020 г. в с.
Дренов неизвестно лице е нанесло удар с ръка, при който е повредило осветление
на професионална камера за видео заснемане марка „Сони”, собственост на „Нова
телевизия”.
Нормата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление. Описаното в сигнала към ЕЕНСП 112 деяние съдържа обстоятелства,
съответстващи на състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
След
постъпване на сигнала служители от автопатрул /АП/ на РУ Ловеч установили
самоличността на извършителя и снели от него обяснения за случая /лист 58 и
59/.
На
29.01.2020 г. в 09,20 ч. е издадена процесната Заповед за задържане на лице. С нея
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на 29.01.2020 г. в 09.20 часа касаторът е
бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР
- Ловеч, като извършител на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Посочени са
часовете на задържането и на освобождаването. Административният акт е подписан
от полицейския орган и от задържаното лице, което е било освободено в 08.50
часа на 30.01.2020 г.
От
представеното удостоверение с №УРИ 295р-2843/20.02.2020 г., издадено от
директора на ОД на МВР Ловеч, е видно, че издателят на заповедта Г.Г. е назначен на
длъжност старши полицай /водач на патрулен автомобил ВПА/ в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ Ловеч при ОД на МВР
Ловеч със заповед №295р-614/21.03.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч,
считано от 21.03.2019 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента
на изготвяне на удостоверението.
По делото са представени заверени копия от
Декларация, Приложение №1 към чл. 14, ал. 2 от 29.01.2020 г. 09.40 ч.,
Постановление за образуване на ДП от 29.01.2020 г., медицинска справка за
освидетелстване на задържано лице от 29.01.2020 г., според която
освидетелстваният е в добро общо състояние и може да престои в РУ Ловеч,
Протокол за обиск на лице от 29.01.2020 г., подписан от полицейския орган,
обискираното лице и от свидетел, Докладна записка и разписка за върнати вещи и
пари от задържано лице, както и Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 14.02.2020 г. по ДП №235/2020 г. по описа
на РУ Ловеч.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1
от ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 от ЗМВР се извършва
с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са
определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Оспорената заповед има съдържанието посочено
в чл.74, ал.2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на
лицето по чл.72 от ЗМВР. Изрично е посочено, че лицето веднага след задържането
е запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и чл. 73 от ЗМВР. На лицето е дадена
възможност да ангажира адвокатска защита, от което свое право той не се е
възползвал, т. е. оспорената заповед е в съответствие с практиката на
Европейския съд за защита на правата на човека.
Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е „наличие на данни за извършено престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК“ и е направено изрично препращане към постъпилия заявителски
материал. Спазени са условията и срокът по чл. 73 от ЗМВР.
Изискването
за излагане на фактическите основания в заповедта е изпълнено, като не е
необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието,
съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да
е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното
деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по
повод на какво е формирано подозрението срещу него.
По
правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 във
вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането
е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че
лицето, срещу което се прилага мярката, е извършило престъпно деяние. В
заповедта са посочени фактически обстоятелства: има данни за извършено от
жалбоподателят престъпление по чл.216, ал.1 от НК във вр. със ЗМ №72/29.01.2020
г.
Налице
са доказателства и, че за деянието, за което е бил задържан касаторът, е налице
образувано ДП №72/2020 г. по описа на РУ Ловеч, по което същия е бил привлечен
като обвиняем.
Възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването
и/или предотвратяването на престъпление, а не с наличието на вече безспорно,
доказано такова. За прилагането на мярката е достатъчно наличието на данни,
обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него.
Задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК.
С посочената разпоредба на чл.216, ал.1 от НК,
законодателят е криминализирал деянието „противозаконно унищожаване или
повреждане на чужда движима или недвижима вещ“.
От събраните писмени доказателства е видно, че на органите на РУ Ловеч е
било известно, че се касае за повреждане на чужда движима вещ, което
представлява престъпление по чл.216, ал.1 от НК и че предполагаемият извършител
на деянието е задържаният П..
Към
момента на издаване на оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за
извършено престъпление от страна на П., което е основание за прилагането на ПАМ
по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са
пълни или извършването на престъпление да е безспорно доказано.
Районният съд е обсъдил всички направени
възражения от касатора още в първоначалната жалба и пред съда, като е изложил
подробни мотиви защо ги приема за неоснователни. Касационният съдебен състав
споделя напълно изложените мотиви от ЛРС в процесното решение, поради което на
основание чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да ги повтаря.
Направеният
извод от ЛРС за законосъобразност на издадената заповед е правилен и
съответства на събраните по делото доказателства.
Постановеното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 141/03.07.2020 г.
постановено по НАХД № 128/2020 г. по описа на Районен съд Ловеч, като
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: