Р Е Ш Е Н И Е
№260083/10.02.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15089 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
от искова молба от К.Р.К.,
ЕГН **********, със адрес: *** *,
представлявана *
и *, представлявана *, с която е предявен положителен установителен
иск за собственост за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е
собственик по силата на упражнявано давностно владение на ½ ид.ч. от
дворно място с площ от 2 200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 352
с площ 3 240 кв.м./, находящо се в гр. *“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, който имот е част от поземлен имот
целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ и част от поземлен
имот целият с площ от 44 295 кв.м., с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.,
на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
В
срока за отговор на исковата молба е предявен
от *,
с адрес: гр. *,
представлявана от *, срещу К.Р.К., ЕГН **********, със
адрес: ***, насрещен ревандикационен
иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик по
силата на закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от дворно място с
площ от 2 200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 352 с площ 2 473
кв.м./, находящо се в гр. *, дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, който имот е част от поземлен имот
целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008
г. на ИД на АГКК, както и ЗА ОСЪЖДАНЕ на К.Р.К., ЕГН **********, със адрес: ***, да ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху имота на *, с адрес: гр. *,
представлявана от *, на основание чл. 108 ЗС.
В
исковата молба ищецът К.Р.К. твърди,
че заедно с неговата майка *
и сестра му *
са придобили по давност собствеността върху дворно място от 2200 кв.м.,
находящо се в гр. *“, представляващо дворище пл. № 40-* по плана на ж.к. „*”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, съгласно Нотариален акт № 7, том V, дело
1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС *. Сочи, че * и * са починали и техните права са
преминали върху наследниците им, като имотът е бил вписан на тяхно име в * и същите са заплащали данъци и такси
за него. Имотът е ограден с ограда и се владее от ищеца и другите наследници.
Излага, че независимо от горните факти * е съставила Акт за частна общинска
собственост № 7066 от 13.08.2012 г., в който попада гореописания имот. На
19.10.2017 г. ищецът е подал заявление до СГКК-Варна, но на 21.05.2018 г. е
получил уведомление за отказ за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, чрез нанасяне на два нови поземлени имота
с идентификатори *
и * с цел коректно
отразяване на границите на поземлен имот № *по плана на жк. „*” в границите на поземлен имот с
идентификатор *.
Причина за отказът бил получено възражение от *, че за имота е издаден процесният
АЧОС от 2012 г. Твърди, че за съставянето на този акт е послужила Скица №
19460/27.07.2012 г., в която като основание за собствеността на * е посочен Договор за доброволна делба
№ 61, т. VIII, рег. № 11558 от 02.12.1998 г. на нотариус при ВРС, който договор
не бил свързан към имота и се отнасял за други лица. Счита, че СГКК е допуснала
грешка при отразяването на *
като собственик на имота и поради това ответникът неправомерно си е издал АЧОС.
Сочи, че с Решение № 1395 от 08.07.2019 г. по адм.д. № 2033/2018 г. на
Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата му срещу отказа на началника
на СГКК-Варна да измени кадастралната карта и регистри, доколкото е прието, че
се касае за спор за материално право. Моли за установяване на собствеността му
и отмяна на акта за частна общинска собственост. С уточняваща молба от
17.10.2019 г. /л. 27-29/ ищецът твърди, че след смъртта на * и * техни наследници са ищецът, * и *, като последните двама са деца на *. В тази връзка уточнява, че
процесният имот се притежава в съсобственост от К.Р.К. с дял ½ ид.ч., * с дял
¼ ид.ч. и * с дял ¼ ид.ч., като ищецът
желае установяване на собствеността само по отношение на неговата ½
ид.ч. Сочи, че понастоящем имотът се владее от всички съсобственици. С
уточняваща молба от 06.11.2019 г. /л. 35-41/ ищецът твърди, че имотът в
съсобственост е самостоятелен и не е част от друг имот. Към момента обаче
имотът влиза в границите на имот с идентификатор 10135.3511.490. Ищецът е
внесъл изготвен от лицензиран геодезист проект в СГКК-Варна за изменение на кадастралната
карта, но му е отказана тази услуга. С уточняваща молба от 04.03.2020 г. /л.
131-133/ ищецът твърди, че посочените в Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от
13.04.1990 г. на нотариус при ВРС * лица, а именно - К.Р.К., * и *, са осъществявали добросъвестно,
необезпокоявано владение над процесния имот, като са присъединили владението си
от * Р.Н. и * К. *. Ищецът твърди, че владее имота и е
собственик на ½ ид.ч от него по силата на упражнявано от наследодателя
му Райко К. Синев в периода 1967 г. - 1978 г., от неговия наследодател Вълчо Р.Н.
в периода 1941 г. - 1967 г. и лично от ищеца след 1978 г. до настоящия момент
давностно владение. Ищецът е осъществявал владението заедно с другите
наследници на *,
а именно *
и *, за което е
издаден и процесният Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по давност от 13.04.1990 г. Впоследствие * и * са починали и ищецът е продължил да
осъществява владение заедно с техните наследници, а именно * и *. Ищецът счита, че е присъединил
владението на наследодателя си *,
който е присъединил владението на неговия наследодател * Н.. Сочи, че имотът не е бил
одържавяван, за което прилага служебна бележка от 22.07.1991 г. Твърди, че в
имота се е намирала едноетажна тухлена сграда, която е разграбена до 1996 г. и
в момента съществува само скелета и́. С уточняваща молба от 24.07.2020 г.
ищецът индивидуализира по скицата на л. 219 границите на процесния недвижим
имот. С уточняваща молба от 22.01.2021 г. /л. 277/ ищецът е насочил иска си и
спрямо *.
Моли за установяване на собствеността му и присъждане на разноски.
Ответникът * подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим с
твърдения за липса на правен интерес от търсената с иск по чл. 108 ЗС и иск по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР защита. Сочи още, че ищецът не е индивидуализирал в
достатъчно степен имота на който твърди, че е собственик. По същество сочи, че
съгласно предвижданията в
кадастрално-регулационния и застроителен план на ж.к. „* микрорайон, процесният имот изцяло
попада в парцел в кв. *, който е отреден за училище. Твърди, че Общината е придобила
правото на собственост по силата на закона, а именно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС
/обн. ДВ бр. 96/99 г./, който предвижда,
че застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към дата на
влизане в сила на този закон подробно градоустройствени планове, преминават в
собственост на общината. Излага, че видно от съставения АЧОС № 7066/13.08.2012
г. поземления имот с площ 18 264 кв.м. е актуван като частна общинска
собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Сочи, че следва да се зачете
в пълна степен предвиждането на процесния ПУП, кадастрално-регулационния и
застроителен план на ж.к. „*“,
доколкото към момента на влизане на горецитираната законова разпоредба това е
било предназначението на територията, в която попада процесният имот. С оглед
правото на собственост на Общината върху процесния имот предявява насрещен
ревандикационен иск срещу първоначалния ищец, както и иск за осъждане на
първоначалния ищец да заплати обезщетение за ползването на имота. Твърди, че не
са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която
ищецът се позовава и той не е станал собственик на оригинерно основание. В тази
връзка сочи, че имотът е изоставен и неправомерно ограден, като факта че ищецът
заплаща данъци не означава, че същият манифестира владение. Счита, че издаденият
в полза на ищеца КНА е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Твърди още, че по
отношение на имотите частна държавна или общинска собственост давността е
спряла да тече, съгласно императивната разпоредба на § 1 от ЗД на ЗС, доколкото
е наложен мораториум. Моли за отхвърляне на иска. С уточняваща молба /л. 125/
ответникът конкретизира, че насрещния ревандикационен иск се предявява спрямо
ищеца и останалите наследници само по отношение на процесния имот с площ 2200
кв.м. С уточняваща молба /л. 157/ ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е
придобил имота по наследство и по давност, както и че владението е било
добросъвестно.
С
отговора на исковата молба /л. 66-73/ ответникът * е подал насрещен ревандикационен иск
за установяване на собствеността и за предаване на владението върху процесния
недвижим имот, като впоследствие е уточнено, че искът е предявен само по
отношение на посочената от първоначалния ищец част от имота на скицата на л.
219 от делото, която не се намира в записаната в регистрите горска територия
държавна собственост. Твърденията за придобиване на собствеността са изложени в
отговора на исковата молба.
Ответникът
по насрещния иск К.Р.К. е подал отговор на насрещната искова
молба /л. 321-323/, с който оспорва предявения иск. Излага същите съображения,
които е изложел в исковата молба по предявения от него иск.
След
отстраняване на нередовностите на исковата молба е подаден отново отговор /л.
264-266/, с който *
поддържа твърденията си. Допълнително уточнява, че насрещният иск се предявява
само по отношение на очертаните от първоначалния ищец граници на имота, които
попадат в територия записана като частна общинска собственост.
Ответникът
*,
представлявана от *
подава писмен отговор в срок, с който посочва, че ПИ с идентификатор * с площ от 18264 кв.м. вече съществува
с различен идентификатор ПИ *
с площ 16 549 кв.м. – общинска частна собственост и за който имот * няма компетенциите да участва в
съдебното производство, доколкото не се касае за горска територия – държавна собственост.
Посочва, че от очертания от ищеца имот върху скицата се вижда, че се засяга
имот с идентификатор *
с площ 44298 кв.м., който е държавна частна собственост, вид територия –
горска. Излага, че в този случай в тази част искът е неоснователен. Твърди, че
този поземлен имот фигурира в лесоустройствен проект от 1985 г. до 1997 г. и в
горскостопански план от 2007 г. и 2017 г. на ТП „Държавно горско стопанство –
Варна“, като горска територия – частна държавна собственост и за него няма
данни да е била провеждана процедура за промяна на предназначението по реда на
ЗГ.
В
съдебно заседание К.Р.К.
поддържа иска.
В
съдебно заседание *
поддържа отговора и насрещния иск.
В
съдебно заседание *
не изразява становище.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От Нотариален акт за покупко-продажба № 44, т. V,
рег. 3492, дело № 924 от 1941 г. и записка за за вписване на същия /л. 134-137/ се установява, че * е продала на * Р.Н. лозе,
хавра, находящо се във Варненските лозя в местността „*“.
От Удостоверение № 7058 от 1968 г. на Варненски градски
народен съвет от 1968 г. /л .138/ се установява, че * Р.Н. е починал на 18.09.1967 г.
и е оставил като наследници * Х.Р., С.К.
*, * К. *, * * *, * * *, * * *, и др. /нечетлив е документа в тази част/
От Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на
нотариус при ВРС * /л. 7 / се
установява, че същият е съставен въз основа на обстоятелствена проверка, с
която са признати *, К.Р.К. и *, като наследници
на * К. *, за собственици
по давностно владение и наследство върху недвижим имот: Дворно място от 2 200
кв.м., находящо се в гр. *“, представляващо
дворище пл.№ * по плана на жк. „*, микро район,
заедно с жилищна сграда в това дворно място при граници на мястото: път, бл. На
ДЗС, дере и *
От
Скица № 546/22.07.1991 г. на Общинки народен съвет – Варна /л. 8/ се установяват
граници на имот пл.№ *, № ** по плана на *, който е записан
на *, К. Р. К. и * по силата на НА
№ 7, т. V от 1980 г. Записана е забележка, че имотът има площ по нот.акт 2 200
кв.м., а по скица 3 180 кв.м.
От
служебна бележка № 562-В/22.07.1991 г. от Общински народен съвет /л. 139/ се
установява, че Служба „Държавни имоти“ при ОНС-Варна дава натоящата на *, К.Р.К. и * в уверение за това,
че за имот № * по скица №
546/22.07.1991 г. за кв. *, находящ се в
ж.к. „*“ няма записано одържавяване в регистрите на службата.
От
Протокол № 3 във връзка с проведено на 28-29.01.1997 г. заседание на Градската
архитектурно-градоустройствена комисия при Община-Варна /л. 140-143/ се
установява, че в т. 17 е разгледано искане за допускане изработване изменение на
ЗРП на част от жк. „* по молба вх.№ 94
Р/46/11.11.1996 г. от *, К.Р.К. и *, като комисията
е решила, че на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ допуска изработване изменение
на ЗРП след попълване на кадастралната основа за имоти с пл. № 40 и 41 /парцел IV/
и съгласуване с управление „Образование, младежки дейности и спорт“. Във връзка
с решението на 27.11.1998 г. е подадена молба от * /л. 144/ до
Началника на управление „Архитектура и благоустройство“ р-н Младост към Община
Варна за съдействие за провеждане на процедурата, която молба е изпратена по
компетентност до Община Варна управление“ ОМДС“
От Акт
№ 7066/13.08.2012 г. за частна общинска собственост, вписан под вх.рег. №
17112/16.08.2012 г., Акт № 89, т. XLIV, дело 9309 на СВп - Варна, издаден от
Община Варна /л. 9/, се установява, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС е
актуван поземлен имот с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г.
на ИД на АГКК, с площ 18 264 кв.м., находящ се в гр. *, с описани в акта
граници, при липса на съсобственици. Записано е, че имотът се управлява
от Кмета на Община Варна на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС.
От
Скица на поземлен имот № 19460/27.07.2012 г. на СГКК – Варна /л. 11/ относно ПИ
с идентификатор * се установява,
че същият е с площ 18 264 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс. За собственик е
вписан Община Варна въз основа на Договор за делба № 61, т. VIII, рег. 11558 от
02.12.1998 г., издаден от ВРС. Цитираният договор е представен по делото /л.
10/, като от него е видно, че касае други лица и не е свързан със собствеността
върху имота, поради което най-вероятно се касае за техническа грешка, като
документът няма да се обсъжда, защото е неотносим за спора.
От Уведомление
изх.№ 24-24517-05.12.2017 г. от АГКК /л. 12/ изпратено до Община Варна и К.Р.К.
се установява, че се уведомяват тези лица, че по подадена молба вх.№ 01-327216-19.10.2017
г. на основание чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е издадена
заповед за отказ № 18-9288-05.12.2017 г. засягащ имот с идентификатор *, за който в
кадастралния регистър на недвижимите имоти са вписани като собственици или
носители на друго вещно право. От самата Заповед на Началника на СГКК- Варна /л.
13/ се установява, че е постъпило заявление от К.К. с което е поискано
изменение на КК и КК, състоящо се в промяна на границите на ПИ с идентификатор
10135.3511.490 и нанасяне на два нови поземлени имота с идентификатори * и * с цел коректно
отразяване границите на ПИ * по плана на ж.к.
„* м.р. на гр.
Варна. Срещу молбата е постъпило възражение от Община Варна, която се легитимира
с Акт № 7066/13.08.2012 г. за частна общинска собственост, поради което е
отказано изменение в КК. Заповедта е обжалвана от К.Р.К., като с Решение № 1395
от 08.07.2019 г. по адм.д. № 2033/2018 г. /л. 17-18/ Варненският административен
съд е отхвърлил жалбата.
От Удостоверение
за наследници изх. № АУ095346МЛ от 16.10.2017 г., издадена от Община Варна, /л.
19-20/ се установява, че * е починала на
03.05.2014 г. и е оставила като наследници К.Р.К. /син/, * /дъщеря/ и * /син/, както и
че дъщеря й * е починала преди
нея на 04.01.2010 г.
От Костативен протокол от 04.11.2019 г. /л. 75/ от
служители на отдел „Общинска собственост“ към Община Варна се установява, че
част от недвижим имот с идентификатор * с площ 18 264
кв.м., общинска собственост с акт № 7066/13.08.2012 г. е неправомерно ограден в
горната част с телена ограда, видимо нова. В имота няма налични сгради.
Приложени са снимки, които не са приети към доказателствения материал по
делото.
От представени от ответника документи /л. 92-114
гръб/ се установява, че е подадена молба до СВп- Варна за вписване на Акт № 7066/13.08.2012
г. за частна общинска собственост и до СГКК-Варна за издадване на скица, както
и документ във връзка с подаденото искане от ищеца за изменение на КККР. Приложени
са Заповед № 270 от 27.07.2017 г. и Заповед № 210 от 21.05.2018 г. на Главния
архитект на общ. Варна, от които се установява, че е разрешено изработването на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ „За училище“ (ПИ № *), кв. * – вариант № 1 и
изработване на ПУР за част от кв. * по плана на ж.к. „* гр. *, като са посочени границите, които проектът следва да
обхване като територия. С втората заповед е посочено в проекта да се включат и
допълнителни имоти, в които попада и имот с идентификатор *. Представени са
още извадка от ЗРП на ж.к. „* м.р., одобрен със
Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС, изменен с ИЗРП, одобрен
със Заповед № 24/03.04.1989 г. на Председателя на комисията по ТСУС; Заповед №
106 от 18.12.1986 г.; Заповед № 25 от 03.04.1988 г. във връзка с регулационния
план на ж.к. * м.р. Представен е Разписен лист към проекта за дворищните регулации и
кварталите, от който се установява, че за имот № * /двор/ са записани като собственици *, К.Р.К. и * по силата на НА 7,
т. V от 1990 г. В разписния лист към КП „*“ от 1983 г. за имот № 1289 нива като собственици са
записани * К. и * Н.. Представени и
са множество копия от кадастрални планове и скици.
От извадка от интернет страницата на АГКК от
14.12.2020 г. /л. 267/ се установява, че * в район *, м. *, е записан като частна държавна собственост, вид територия – горска, с
площ 44295 кв.м. В тази връзка Държавата е
представила документи /л. 289 – 293/, от които е видно, че ПИ с номер * в землището на гр. Варна с площ 44,298 дка в м-ст *, съгласно скица № 15-307218/23.03.2021 г. е държавна частна собственост.
Поземленият имот попада в горски територии – държавна собсвеност, в защитените
територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии. За
имота няма влезли в сила ешения за възстановяване на правото на собственост по
реда на ЗВСГЗГФ и няма реституционни претенции. Правата за управление на имота
са предоставени на Министерство на земеделието, храните и горите – ДП Североизтично
Шумен, териториално поделение Държавно горско стопанство. Представена е скица,
от която е видно, че имотът е с трайно предназначение на територията – горска,
начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, вид на гората –
тополови /склопена култура. От приложението към скицата е видно, че в гората има
дървесен вид – акация.
Представена е актуална скица от която е видно, че след
изменение в КККР имот с идентификатор * вече е с идентификатор * с площ 16 549 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс. Като собственик е
вписан * по силата на акт за общинска
собственост № 89, т. 44, рег. 17112, дело 9309 от 16.08.2012 г., издаден от СВп
– Варна.
От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза /л. 340-355/ се установява, че за ПИ с идентификатор 10135.3511.490
/нов идентификатор * който е променен във връзка с
изменение на югозападната му граница, като част от територията му се придава
към * по КККР на гр. Варна, административен район „*“, кв. „ *“ са приемани следните
кадастрални, регулационни и устройствени схеми: КП от 1983 г. на „Северно от
Възраждане“, според който от комбинирания цифров модел между процесния имот
по КК, КП от 1983 г., КП и РП от 1986 г., на който са отразени процесните
поземлени имоти с пл. Номера *, описани в НА № 7/13.04.1990
г. се установява, че ПИ * не е нанесен в КП от 1983 г.,
като територията в която попада е с условен знак за широколистна гора. На процесния
ПИ * по КП от 1986 г. съответства ПИ * по КП от 1983 г. с начин на ползване – овощна градина и с вписан
собственик в разписния лист * Н..
Границите на поземления имот са определени от ограждащите го откоси и е отразен
с условен знак за откос. Целият поземлен имот е в изкоп на две тераси. ПИ * не граничи със съседни поземлени имоти – той изцяло попада в територия с
незатворен контур и без планоснимачен номер. ПИ * граничи на изток с дере. Границите на ПИ * не се припокриват с границите на ПИ *. Площта на ПИ *, получена от оцифрения план е
2 090 кв.м. Площта, с която се припокриват ПИ * и ПИ * е 1 370 кв.м. Площта, с
която ПИ * попада в ПИ * е 1 670 кв.м.; КП и РП от 1986 г. на ж.к. „*, одобрен със Заповед № 106/18.12.1986 г. и изменен с ИЗРП, одобрен със
Заповед № 24/03.04.1989 г. процесните поземлени имоти с
пл.номера * са нанесени на КП от 1986 г. В
разписния лист за ПИ *, при приемане на плана през 1986
г. е записан с начин на ползване – двор без вписан собственик. В разписния лист
на ПИ * е записан също с начин на
ползване – двор, със записан собственик В.Р. Н.. С издаване на НА №
7/13.04.1990 г. в разписния лист на ПИ * са вписани *, К.Р.К. и *. Границите и съседите на описания поземлен имот представляващ дворище с пл.№
* са: на север с ПИ * със собственици * и *, които впоследствие са заличени и е вписан нов собственик – * на основание НА № 162/06.06.2000 г.; на изток граничат с дере; на юг ПИ * граничи с ПИ * с начин на ползване – двор без
вписване на собственост в разписния лист, а съседния от юг на ПИ * е с начин на ползване – нива със собственик АПК и на запад граничи с
път. По КП границите на поземлените имоти са отразени с откоси. Двата поземлени
имота са в изкоп и са разположени терасовидно един спрямо друг, като ПИ 40 е на
по-високо ниво от ПИ *. Източните граници на двата
поземлени имота по плана са с незатворен участък с дерето. Вещото лице счита,
че контурите на поземлените имоти в тази си част са незатворени, защото
границите на имотите са отразени с условни знаци откоси, а там където не са
отразени и няма такива откоси не е нанесена граница с условен знак. Независимо,
че не е затворена част от контура откъм дерето са дадени планоснимачни номера
на поземлените имоти, начина им на ползване и има вписване на собственици в
разписните листи към плана. Площите получени от оцифреният графичен план са: на
ПИ * – 1 240 кв.м.,
а на ПИ * – 2 000
кв.м. ПИ * попада в
ПИ * с площ 473 кв.м. и ПИ * попада с цялата си площ от 2 000 кв.м. Територията, в която попадат
ПИ * и ПИ * е
отредена „за училище“ съгласно действащия ЗРП от 1986 г. Вещото лице
изразява становище, че е налице частична идентичност на имотите описани в АЧОС №
7066/13.08.2012 г. и имота по КНА № 7, том V, дело 1745/1990 г. ПИ * попада в
територията на ПИ * с площ 473 кв.м.,
а ПИ * попада с цялата си
площ от 2 000 кв.м. Западните граници на ПИ * и ПИ * съвпадат със
съответната част от западната граница (път) на ПИ * по КК. Първият действащ регулационен план за процесната
територия е ЗРП на ж.к. „*, одобрен със
Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председател на ОбНС и изменен със Заповед №
24/03.04.1989 г. на Председател 
на
комисията по ТСУС. От комбинираната скица е видно, че ПИ * по КП попада с
цялата си площ от 2 000 кв.м. в територията отредена „за училище” по
действащия РП. Територията с площ 473 кв.м. на ПИ * също попада в територията отредена „за училище“. Остатаналата
част от ПИ * е извън
строителните граници на ж.к. „*”. За процесната
територия има изработени следните устройствени схеми и планове: Общ
градоустройствен план (ОГП) на гр.Варна, одобрен с Решение № ТСУ-7 на КТСУ на
МС от 1982 г. Процесните поземлени имоти по ОГП от 1982 г. попадат в гранична
територия, за която има отреждане за курортни терени, лесопаркове и курортни
гори и за терен за етап 1980-2000 г.; Устройствени зони и специфични правила и
нормативи за застрояване на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-02.14-1734/21.09.1999 г. на Министър на МРРБ. Процесните поземлени имоти
попадат по План на устройствено зониране от 1999 г. в зона — ОПЗ. Зона ОПЗ е с
отреждане за паркови зони за обществено обслужване; Общ устройствен план на
гр.Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на МРРБ и Заповед №
РД-02-И-2197/03.09.2012 г. Процесните поземлени имоти по ОУП на гр. Варна
попадат в територия за застрояване – ЖК. В зоната за застрояване с ЖК се
предвижда жилищно строителство с преобладаващо комплексно застрояване. Действащият
регулационен план за момента е ЗРП на ж.к. „*, одобрен със Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председател
на ОбНС и изменен със Заповед № 24/03.04.1989 г. на Председател на комисията по
ТСУС. Регулационният план за територията, в която са процесните имоти не е
приложен. Няма съвпадение на регулационни с кадастрални граници. От извършените
справки в Областна администрация Варна и в архива на Община Варна вещото лице
не е установило данни за отчуждителни процедури и отчуждаване на части или
изцяло на процесните поземлени имоти. За изработване на кадастралните карти се
използват всички налични графични и семантични данни за дадената територия.
Видно е, че КП от 1986 г. за ж.к. „* не е актуален, което налага за изработването на КК освен
дититализиране на графичния план и попълване от преки геодезически измервания.
Източната регулационната граница на ж.к. „* е граница на кадастрален район *. Процесните поземлени имоти не са засегнати от улична
регулация, защото в тази част по още действащия регулационен план не са
предвидени проектни улици. Към момента на
огледа процесните поземлени имоти са оградени. Оградите са: от запад
поземлените имоти са оградени с паянтова ограда изградена от метални колове с
метални пана на ПИ * и метални колове
с оградна мрежа на ПИ *; от север ПИ * е ограден с
масивната ограда на ПИ * от изток поземлените
имоти са оградени с паянтова ограда от плет и бодлива тел. Между двата
поземлени имота няма ограда - разделя ги откос; от юг ПИ * е ограден с
паянтова ограда изградена от бетови колове и оградна мрежа. Комбинираната скица
е между ПИ * и процесните
поземлени имоти, защото идентификаторът на процесният ПИ * е променен във
връзка с изменение на югозападната му граница, като част от териториага му се
придава към ПИ * (след измението имота
е с нов идентификатор — *). Тази промяна
не оказва влияние на границите на процесните поземлени имоти.
В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни обяснения, че процесният
имот по КК е частично идентичен с ПИ № * А и ПИ № *. Това е видно и от комбинираната
скица в Приложение № 1. В плана от 1986 г. в жълт цвят, който е приложен по
делото, е повдигнат имот № * и имот № *, където границата не е затворена. Имот № * изцяло попада в територията, отредена за училище по РП от 1986 г., който
е към момента действащия. От имот № * има само
473 кв.м., които попадат в тази територия, отредена за училище. Останалата част
попада в имот № * в кадастрален район № *, който е към СО *. По ИЗРП в приложение № 2 с червена
линия се очертават регулационните граници на обществените обекти и е видно, че
имот № * попада изцяло в територията,
отредена за училище, а от имот № * само 473
кв.м. попада в тази територия. Останалата част е в поземлен имот, който по
действащото ИЗРП представлява гора и е имот с незатворен контур и няма
планоснимачен номер. По действащата КК има пл* в КР № 3525 – СО *. Площта от 473 кв.м. са от
площта на ПИ № * по плана от 1986 г. и те
представляват реална част, защото има граници, като източната страна е регулационната
граница на парцела, отреден за училище.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е от ищеца положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот, придобит след упражняване на давностно
владение, с правна квалификация
чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
В тежест на ищеца е било да докаже, че е собственик на
½ ид.ч. от така индивидуализирания от него недвижим имот на
твърдяното от него оригинерно придобивно основание – упражнявано от
наследодателите му и от него повече от 10 години давностно владение в периода
1967 г. – 2019 г.
Предявен
е от ответника насрещен осъдителен иск за собственост и за предаване на
владението върху недвижим имот с правна квалификация чл. 108 ЗС.
В тежест на ищеца по насрещния иск е било да докаже,
че е собственик на така индивидуализирания от него ½ ид.ч. от недвижим
имот по силата на закона § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС, както и че ответникът по насрещния иск владее имота без правно основание.
Упражняването на фактическата власт върху имота от К.К. и останалите
съсобственици не се оспорва.
Ищецът
твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от дворно място от 2 200 кв.м.,
находящо се в гр. * м.р., представляващо дворище пл.№ 40-41, заедно с жилищна
сграда в това дворно място при граници на мястото: път, бл. на ДЗС, дере и *, доколкото с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност № 7, том V, дело 1746 от
13.04.1990 г., на нотариус при ВРС *, въз основа на обстоятелствена проверка съгласно чл. 483 ГПК /отм./ е признато правото на собственост върху имота на наследниците на * – *, К.Р.К. и *. От представеното удостоверение за
наследници е видно, че *
е починала през 2010 г., като е оставила като наследници * и *. През 2014 г. е починала и *, която е оставила като наследници К.Р.К.,
* и *, поради което правата на ищеца върху
имота са в размер на ½ ид.ч., а останалите двама наследници получават по
¼ ид.ч.
Процесният
нотариален акт има силата на констативен нотариален акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /идентичен с
отменения чл. 483 ГПК/. В ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че същият не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В
случая в тежест на ответника *
е да обори констатациите на нотариуса, но при наличието на конкуриращи права
следва да всяка страна, която твърди, че притежава право на собственост да
докаже своето право. В настоящото производство ищецът не ангажира никакви
доказателства за това, че наследодателите му, той лично или някой от съсобствениците
е упражнявал фактическа власт върху вещта с намерение за своене и в какъв обем,
нито след издаване на констативния нотариален акт, нито преди това. Доколкото имотите
* не са отразени в
актуалната кадастрална карта ищецът следваше да установи къде се намират същите
и да ги индивидуализира надлежно. Същият, след указанията на съда, посочи граници
на имотите, които се установи по делото, че не съответстват на границите, които
вещото лице е установило по изслушаната СТЕ, като различията са съществени. Не
е налице идентичност между претендираното право на собственост и установеното в
процеса. Доколкото не се касае за установяване право на собственост върху имот,
който е надлежно отразен в КК и КР с ясни граници, площ и местоположение, е
необходимо ищецът да релевира претенцията като ясно посочи реалните граници и
площ на твърдяното от него право на собственост, за да може в случай, че бъде установено
правото му на собственост, имотът да бъде индивидуализиран съобразно действащия
регистър. В случая това не е сторено, като на първо място посочената в
нотариалния акт площ от 2 200 кв.м. за имоти с пл. №№ * не отговаря на установената от вещото
лице обща площ от 3 240 кв.м. Касае се за съществено разминаване от повече
от 1 000 кв.м., което не е без значение за установява действителното право
на собственост, дори и площта да не винаги определяща. На второ място от
заключението на вещото лице се установява, че имот пл.№ * изобщо не е
нанесен в КП от 1983 г. Относно имот с пл.№ * вещото лице установява, че на него
съответства частично ПИ *,
който не граничи със съседни имоти, като в разписния лист като собственик на същия
е записан *
Н.. Едва в кадастралния
план от 1986 г. са нанесени имотите с пл.№ 40-41, като начина на ползване на
имот *
е записан като двор без вписан собственик. Като собственик на имот * е записан В.Р.Н.. По отношение на
плана от 1986 г. вещото лице посочва, че територията в която попадат процесните
имоти *
е отредена за училище. Имот *
попада с цялата си площ в тази територия, а имот * попада частично, като в останалата си
част е извън строителните граници на ж.к. Възраждане, като в случая по
актуалната кадастрална карта това е имот с идентификатор *, който
представлява широколистна гора и е частна държавна собственост. В този смисъл и
съдът счита, че ищецът не е индивидуализирал надлежно недвижимите имоти, за
които претендира право на собственост на оригинерно основание и не е доказал
настъпването на придобивното си основание, с което твърди, че е придобил
собствеността. Само тези факти са достатъчни за отхвърляне на исковата
претенция.
Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по
чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът
на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на
свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. /ТР №
11/2012 г., ОСГК на ВКС/
Ако
се приеме, че констативния нотариален акт е достатъчен за установяване на горните
факти (осъществяването на фактическата власт в твърдяния обем и период) и
имотите са достатъчно индивидуализирани, за да могат да бъдат отразени в актуалната
кадастрална карта, то са налице други пречки за придобиване на собствеността,
които водят до извода за неоснователността на иска.
За
да е основателно твърдението, че записаните в нотариалния акт собственици са
придобили собствеността по давност то упражняваното недобросъвестно владение в
продължение на десет години следва да е било поне в периода 1980 – 1990 г. По отношение
на частта от имот 40, която попада в имот с идентификатор по актуалната КК * с площ 767
кв.м. следва да се приеме, че ищецът или неговите праводатели не са имали
възможност да я придобият по давност, доколкото към момента на твърдяното
упражняване на фактическа власт, както и към настоящия момент, тази територия е
горска и е държавна собственост. От издаденото от Министерство на земеделието,
храните и горите ОД „Земеделие“ Варна удостоверение /л. 289/ е видно, че тази горска
територия има характеристиките посочени в чл. 27, ал. 3, т. 3 ЗГ, които са на
публична държавна собственост горска територия - държавна собственост в
защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените
територии. Върху тази територия няма данни на ищеца или неговите наследодатели
да има влезли в сила решения за възстановяване правото на собственост по реда
на ЗВСГЗГФ, както и реституционни претенции, като в случая доколкото се касае
до защитена територия, за да бъде предоставена същата на частно лице следва да
са изпълнени редица законови изисквания в специалните закони, за които няма
данни по делото да са или да са били налице. Към момента на твърдяното придобиване
е действал Закона за горите /отм. 1997 г./, като в разпоредбата на чл. 1 от
него е записано, че всички гори и земи на държавния горски фонд са общонародна
собственост. Действащата към датата на КНА на ищеца редакция на чл. 86 ЗС /от 08.03.1985
г./ е гласяла, че не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост. В случая горската територия безспорно е била
такава и твърдяното самонастаняване в нея и евентуалното й ограждане не може да
има за последица придобиването й по давност. Предвид тези законови забрани е
изключено ищецът или неговите праводатели да са придобили собствеността върху
тази реална част от имот с идентификатор * по давност.
Що се касае за останалата част ½ ид.ч. от
имот * с площ от
473 кв.м. и имот * с площ 2 000
кв.м., които попадат в част
от поземлен имот целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ следва да се проследи дали е било налице право на собственост у Държавата,
което да е преминало към Община Варна в периода преди издаването на КНА и след
това.
Първо следва да се спомене, че процесния имот попада
в Общия Градоустройствен план на гр. Варна, одобрен с Решение № ТСУ-7 на КТСУ
на МС от 1982 г. От приложения към ОИМ кадастрално-регулационен и застроителен
план на ж.к. „* м.р. на гр.
Варна, изготвен съобразно Заповед № 106/18.12.1986 г. на Председателя на ИК на
ОбНС и Запоед № 24/03.04.1989 г. на председателя на комисията по ТСУС /л. 102/,
е видно, че същият е одобрен, както и изменението му, като от предвижданията му
за процесния имот с пл. № * /съобразно и
заключението на вещото лице и самият план/ е че същият попада изцяло в кв. *, който
парцел е отреден за училище.
Съобразно редакциите на разпоредбите на действащия
към този момент ЗТСУ /отм./ застроителният и регулационен план като единна
градоустройствена форма обхваща: 1. застроителен и регулационен план за
обществените мероприятия (мероприятия на държавата, кооперациите и обществените
организации); 2. застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните
парцели (дворищнорегулационен план). б) Застроителни и регулационни планове за
обществени мероприятия /чл. 21/ Със застроителен и регулационен план се
предвиждат: 1. мероприятия на държавата по архитектурно-градоустройственото
изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него
зона на влияние - изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни
системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено
обслужване, системи и инженерно-технически мрежи за благоустрояването, системи
за отдих и спорт, производствени и складови зони и др.; 2. мероприятия на
кооперациите и обществените организации, като строителство на сгради и съоръжения
и създаване на терени за стопанските и обществените им нужди; 3. терени за
обществено жилищно строителство. /чл. 22/ Със застроителен и регулационен план
могат да се групират за индивидуално комплексно жилищно строителство
урегулирани и неурегулирани имоти. /чл. 23/ Със застроителен и регулационен
план могат да се създават квартали или самостоятелни части от квартали за
строеж от народния съвет на гаражи и паркинги за леки моторни коли за продажба
или за отдаване под наем на граждани от съответните жилищни комплекси и квартали
при спазване на установените санитарно-хигиенни изисквания. /чл. 24/ Със
застроителен и регулационен план съобразно теренните условия и други природни
фактори могат да се групират предимно незастроени имоти във вилни зони за комплексно,
обществено и индивидуално или смесено вилно строителство. /чл. 25/ Със
застроителен и регулационен план съобразно правилата и нормативите за
необходимата урегулирана площ, както и във връзка с технически и
санитарно-хигиенни условия и стопански изисквания незастроени терени могат да
бъдат изключвани от строителните граници на населеното място. Терени, в които
попадат и застроени имоти, се изключват от строителните граници на населеното
място само със съгласие на председателя на Комитета по архитектура и
благоустройство. Недвижимите имоти, които се изключват от строителните граници
на населеното място, се включват в държавния поземлен фонд, а когато
собствениците са кооператори - във фонд на трудово-кооперативното земеделско
стопанство, след като: 1. на собственика безвъзмездно е отстъпено право на
строеж върху държавен парцел, съответно собствеността на парцел на
трудово-кооперативното земеделско стопанство, ако няма в населеното място, в
местожителството си или другаде имоти за задоволяване на жилищните и здравните
нужди на семейството и на роднините му по права линия до втора степен; 2.
правоимащият е обезщетен за имота и подобренията в него (сгради, постройки,
съоръжения и трайни насаждения). Обезщетението се определя при условията и по
реда, посочени в правилника за приложение на този закон; 3. на правоимащия е
осигурено подходящо жилище, когато изключеният имот е служил за задоволяване на
жилищни нужди. Заповедта за включване на имота в държавния поземлен фонд,
съответно във фонда на трудово-кооперативно земеделско стопанство, се съобщава
на заинтересуваните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Те могат да
обжалват заповедта съгласно с чл. 138, т. 7 относно нейната законосъобразност и
спазване на условията за обезщетяване. /чл. 26/
Видно от тези разпоредби е следвало ако ищецът или
неговите праводатели са притежавали недвижим имот или е съществувал такъв
недвижим имот, който е завладян от тях, същият да бъде изключен от строителните
граници и да е включен в държавния поземлен фонд и същите да бъдат обезщетени
за това. Съответно се издава заповед, която подлежи на обжалване. В случая няма
данни по делото за такава проведена процедура към 1986 г. – 1989 г., за
деклариране от страна на ищеца или неговите праводатели за наличието на такъв
имот или за придобиването му по давност, за да може да започне такава процедура.
След като имот с твърдените от ищеца граници и с посочените собственици не е
съществувал към този момент, то и следва да се приеме, че Държавата е станала
собственик на тази реална част, доколкото е част от имота, отреден за обществено
мероприятие. Имот * не е бил
нанесен изобщо към 1983 г., а имот * е бил
записан като имот * и то на
друг собственик * Н., за който
няма данни по делото дали не е проведена процедура по отчуждаване и дали е
обезщетен. Към 1986 г. имот * е вписан
без собственик, поради което и собствеността върху него е преминала върху *, съобразно актуалната редакция на чл. 6 ЗС от 1985
г., според която държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно
законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Вписването на ищеца
и праводателите му като собственици на този имот в разписния лист е станало
едва след издаването на КНА през 1990 г., като вписването в разписния лист няма
за последица придобиването на собствеността. Правата на ищците са заявени едва
с издаването на нотариалния акт и последващото искане за издаване на скица през
1991 г., и искане за издаване на служебна бележка, че спрямо този имот 41 няма записано
одържавяване, макар и от представената скица да е видно, че имотът е отреден за
училище. Как ищецът и праводателите му са завладели процесния имот и са осъществявали
владение спрямо предишния собственик Вълчо Н. няма данни по делото. Видно е от
протокола от заседанието на Градската
архитектурно-градоустройствена комисия при Община-Варна от 1997 г. /л. 140-143/,
че съсобствениците са поискали да бъде попълнена кадастралната основа за имоти * и * и е взето решение за това, но няма
данни същото да е изпълнено. Следва да
се съобрази също, че съгласно цитираната по горе разпоредба на чл. 21 ЗТСУ
/отм./ застроителният и регулационен план обхваща дворищнорегулационния план.
Съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./ реално определени части от дворищнорегулационни парцели
не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Това изключва
придобиването на реална част от имот с актуален идентификатор * по
давност.
Предвид горното и придобиването на собствеността от
Държавата на имотите с пл. № *,
като реални части от общия голям имот отреден за обществено ползване, то и
същите са станали собственост на Общината по силата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС
/1999 г./, според която разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти
- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. С оглед на
тази разпоредба и по силата на закона Община Варна е издала през 2012 г.
процесния акт за частна общинска собственост върху целия имот с идентификатор *, който следва да се счита, че я
легитимира като собственик.
Дори от издаването на КНА през 1990
г. да е започнала да тече нова десетгодишна давност за ищеца и останалите
съсобственици, доколкото с този документ
за собственост са очертани някакви граници, върху които да бъде упражнявано
владение, то същата не е изтекла към настоящия момент. Целият имот идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ е бил със статут на държавна собственост, а след това на общинска
собственост, поради което процесните имоти * /които попадат изцяло или частично в него/ не биха могли да бъдат придобивани
по давност след 01.06.1996 г., с оглед разпоредбата на §1 от Закон за
допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., според
която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до
31.12.2022 г. Ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот
на соченото от него оригинерно правно основание, тъй като давност в негова
полза не е могла да тече през сочения период – от 1996 г. до 2019 г.
По
отношение на твърдяната собственост на изградена в имота сграда се установява,
че към момента на огледа на вещото лице такава не съществува в имота.
Предвид
всичко изложено първоначалния положителен установителен иск срещу * и * за установяване собствеността върху
имоти с пл.№ *
с площ 2 200 кв.м следва да се
отхвърли като неоснователен.
Насрещния
ревандикационен иск от *
следва да се уважи изцяло, доколкото се установява собствеността й върху частта от имотите, които попадат в поземлен
имот целият с площ от 18 264 кв.м., с идентификатор * /нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ К.Р.К. следва да
бъде осъден да предаде владението върху имота.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният
акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на
акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост.
С
оглед изхода на спора в полза на * следва да се присъдят направените от нея разходи във връзка
с производството, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Същата представя списък с
разноски в общ размер от 1 213,10 лв., от които 463,10 лв. държавна такса по
насрещния иск, 450 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Разноските следва да се възложат в тежест на загубилата делото
страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.К., ЕГН **********,
със адрес: *** *,
представлявана от *
и *, представлявана
от *, положителен установителен
иск за собственост за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик
по силата на упражнявано давностно владение на ½ ид.ч. от дворно място с
площ от 2 200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 352 с площ 3 240
кв.м./, находящо се в гр. Варна, ж.к. „*“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, заедно с жилищна сграда в това
дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и *, за който имот е издаден Нотариален
акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС * за признаване правото на собственост
по давност, който имот е част от поземлен имот целият с площ от 18 264 кв.м., с
идентификатор *
/нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ и част от поземлен
имот целият с площ от 44 295 кв.м., с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.,
на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 7, том V, дело 1746
от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС *, на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между *,
с адрес: гр. *,
представлявана от *
и К.Р.К., ЕГН **********, със адрес: ***, по предявения ревандикационен иск, че
ищецът *
е собственик по силата на закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от
дворно място с площ от 2 200 кв.м. /по комбинирана скица на вещото лице на л. 352
с площ 2 473 кв.м./, находящо се в гр. *“, дворище пл. № * по плана на ж.к. „*”, при граници на мястото: път, бл. на
ДСЗ, дере и *,
за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г.
на нотариус при ВРС *
за признаване правото на
собственост по давност, който имот е част от поземлен имот целият с площ от 18
264 кв.м., с идентификатор *
/нов идентификатор * с площ 16 549
кв.м./ по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК и ОСЪЖДА К.Р.К.,
ЕГН **********, със адрес: ***, да
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху ½ ид.ч. от така описания недвижими имот на *, с адрес: гр. * представлявана
от *, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН **********, със адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на *,
с адрес: гр. *,
представлявана от *,
сумата от 1 213,10 лв. /хиляда двеста и тринадесет лева и десет
стотинки/, представляваща сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра
по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Скицата
на вещото лице инж. С.К. на л. 352 от делото да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: