РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело №
20243100102322 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след обезсилване с Решение №
641/31.10.2024 г. по гр.д. № 282/2024 г. на ВКС, IV г.о., на въззивно решение № 176
от 17.10.2023 г. по в.гр.д. № 233/2023 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото
с него решение № 348/21.03.2023 г. по гр.д. № 1085/2022 г. на Окръжен съд –
Варна, в частта, с която отхвърлени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 130, ал. 4 СК и чл. 108 ЗС в частта за предаване на владението върху имота и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с
оглед необходимостта от участие в процеса на неконституиран задължителен
другар.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от К. К. Д.
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1) с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК (отм.), сега чл. 130,
ал. 4 СК срещу К. Д. Д., Д. П. А. и П.В. П., едноличен търговец с фирма ЕТ „К.Т. –
П. – П. П.“, за прогласяване за нищожна сделката, обективирана в точка втора от
НА №179/06.10.2000 г., том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г. на нотариус В. П.
при ВРС, с която в полза на ответниците е било учредено вещно право на ползване
върху закупения имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
****.***.** по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г.
на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Ц.О.“ № *, ет.*,
ап.*, представляващ апартамент, с площ 125.83 кв.м, при граници: самостоятелни
обекти с идентификатори №№ ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, ведно с
принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9
и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17.8 кв. м. ид.
части от ПИ с идентификатор №***.***.*** по КК и КР на Варна, одобрени със
Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр.
Варна, бул. „Ц.О.“, №3, целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ №№ ***.***.***;
***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, поради противоречие със закона, както и
1
2) с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. П. А. за осъждане на ответницата
да предаде владението на ищеца върху процесните имоти, собственост на ищеца.
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че по силата на
сключения с нот. акт № 179/2000 г. договор за покупко-продажба е станал
собственик на самостоятелен обект в сграда - жилище, с идентификатор
****.***.** по КК на гр. Варна, ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части на
сградата, и 17,8 кв.м. ид.ч. от УПИ, в който е построена сградата. Сочи, че към
датата на сключване на сделката е бил малолетен, поради което е бил
представляван от своите родители - ответниците К. Д. Д. и Д. П. А.. Съгласно т. 2
от договора в полза на родителите му е било учредено безвъзмездно безсрочно
право на ползване върху имота. Твърди, че тази клауза е нищожна поради
противоречието й със закона, тъй като разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК забранява
извършване на дарение с имущество на ненавършилите пълнолетие деца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Д. Д. е депозирал отговор, с който е
признал предявения иск за нищожност.
Оветницата Д. П. А., чрез особения си представител адв. С., в срока по чл.
131 ГПК е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила и двата иска като
неоснователни. Счита исковете за за недоказани, без конкретни твърдения или
доводи. Позовава се на изтекла придобивна давност.
Ответникът П. В. П., едноличен търговец с фирма ЕТ „К.Т. – П. – П. П.“, е
подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че няма възражения по исковете
и същите не го засягат, тъй като уговорката за учредяване на право на ползване не
е направена по негова воля, а по настояване на законните представители на
купувача. Твърди, че е отменил оспорената уговорка с нотариално заверена
декларация.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 09.05.2025 г.,
процесуалният представител на ищеца излага допълнително становище, като
заявява, че се касае за уговорка между представляващите във вреда на
представлявания, което според него е допълнително основание за нищожност на
процесната сделка. Във връзка с представената от ответника П. В. П., едноличен
търговец с фирма ЕТ „К.Т. – П. – П. П.“, декларация счита, че уговорката в полза на
третото лице е прекратена към момента, но има правен интерес да се установи
нейната нищожност.
Особеният представител на ответницата Д. П. А. в съдебно заседание
заявява, че сделката не е нищожна и не може едностранно да бъде отменена.
Твърди, че правото на ползване на имота е упражнявано 25 години, декларирано е
и са заплащани данъци. Не оспорва обстоятелството, че ответницата продължава и
понастоящем да ползва имота.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е налице спор, а това е установено и от ангажираните по
делото доказателства, че по силата на договор за покупко-продажба от 06.10.2000
г., обективиран Нотариален акт № 179, том І, дело № 149/2000 г., ищецът К. К. Д.
е придобил собствеността върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект
с идентификатор ****.***.** по КККР на Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул.
„Ц.О.“ № 3, ет. 2, ап. 2, представляващ апартамент, с площ 125,83 кв.м. Към датата
на сключване на договора ищецът е бил малолетен, поради което сделката е
2
сключена чрез неговите родители и законни представители – ответниците К. Д. Д.
и Д. П. А..
Според уговорката на т. 2 от договора за покупко-продажба от 06.10.2000 г.
продавачът ЕТ „К.Т. П. П. П.“ е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху продавания имот за Д. П. Д.а и К. Д. Д. – ответниците в
настоящото производство, а в т. 3 е обективирано изявлението на купувача за
съгласие за сключване на договора при условията, описани в т. 1 и т. 2 от същия.
Видно от представените удостоверения за данъчна оценка на имота
учреденото право на ползване е декларирано от ответниците. Ответникът К. Д. Д.
не оспорва, че до предявяване на иска се е считал за титуляр на това ограничено
вещно право, а предприетото оспорване от ответницата Д. П. А. и признанието на
процесуалния й представител, че и към настоящия момент ползва процесния имот,
сочат на извода за осъществявана фактическа власт върху имота от нейна страна
именно в качеството й на ползвател.
Тълкуването на постигнатите между страните по договора за
покупко-продажба уговорки, в тяхната взаимовръзка и съобразно разпоредбата на
чл. 20 ЗЗД, обуславя извод, че уговореното запазване на правото на ползване от
страна на продавача в полза на законните представители на купувача по своята
правна същност съставлява сключен договор по смисъла на чл. 22 ЗЗД – договор в
полза на трето лице, като обещател по него е продавача, а ищцът е уговарящ.
Бенифициерите/лицата, в полза на които е уговорено правото на ползване са
манифестирали изрична воля, че ще се ползват от тази уговорка – чрез участието
им в самото нотариално производство, както и последващите действия по
деклариране и ползване на имота.
Според трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 1145
от 30.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3279/2007 г., III г.о. , Решение № 158 от
19.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6479/2014 г., IV г.о., Решение № 190 от 7.02.2018 г.
на ВКС по гр.д. № 180/2017 г., IV г.о., Решение № 372 от 26.10.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 336/2012г., I г.о. и др., когато третото лице (бенифициера) е конкретно
посочено в нотариалния акт и същото е приело да се ползва от договора, то
нотариалната форма за учредяване ограниченото вещно право на ползване е
спазена.
Следователно, ищецът е придобил правото на собственост върху процесния
имот, обременено от учреденото в полза на ответниците право на ползване, а не е
извършвал действия по безвъзмездно учредяване право на ползване. С оглед на
това не е налице твърдяното противоречие с нормата на чл. 73, ал. 3 СК (отм.),
действаща към датата на сключване на договора, понастоящем чл. 130, ал. 4 СК,
което да обуслови нищожност на оспорената част от договора по Нотариален акт
№ 179/2000 г. като противоречаща на закона.
В този смисъл са и изводите в Решение № 176/17.10.2023 г. по в.гр.д. №
233/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, постановено при първото
разглеждане на делото, без участието на ответника ЕТ „К.Т. П. П. П.“, които мотиви
настоящият съдебен състав напълно споделя.
Съдът намира, че не следва да разглежда наведеното от ищеца едва при
повторното разглеждане на делото оплакване за недействителност на договора
поради нарушение на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД (споразумяване във вреда на
представлявания). Същото, като самостоятелно основание съставлява недопустимо
изменение на предявения иск за нищожност, а доводът, че съдът следва служебно
да констатира този порок е неоснователен.
3
Съгласно задължителните тъклувателни разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС при предявен иск
за нищожност съдът е обвързан от въведеното от ищеца основание за нищожност,
а само в хипотезите, при които предмет на исковата защита са правоотношения,
произтичащи от правна сделка, без значение дали ответникът е въвел
правоизключващо възражение за нищожност, съдът е длъжен да приложи закона
(императивните правни норми, каквито са и тези относно нищожността) при
условие, че порока произтича пряко от съдържанието и формата на сделката или от
събраните по делото доказателства.
За пълнота на изложението следва да се изясни, че представената от
ответника П.В. П., едноличен търговец с фирма ЕТ „К.Т. – П. – П. П.“, декларация
от 04.03.2025 г., с нотариална заверка на подписа с рег. № 735/04.03.2025 г. на
нотариус Я.Н., е без правна стойност, тъй като обещателят по договора в полза на
третите лица (продавача) не може едностранно да „отмени“ уговорката по т. 2 от
НА № 179/06.10.2000 г. Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на
правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС – правото на
ползване се погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице или с
прекратяването на ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е
уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не
се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на
ползвател и това на собственик. Правото на ползване може да се прекрати и по
искане на собственика на вещта (какъвто не е този ответник) по съдебен ред, ако
ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с
вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително
повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено
променя вещта – чл. 61 ЗС. В случая не е налице нито една от тези хипотези.
При така установените обстоятелства и изложените правни съображения
настоящия съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Разпоредбата на чл. 108 ЗС регламентира възможността на собственика да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това.
Решение № 348/21.03.2023 г. по гр.д. № 1085/2022 г. на Окръжен съд – Варна,
в частта, в която е уважен предявеният от К. К. Д. срещу К. Д. Д. и Д. П. А. иск с
правно основание чл. 108 ЗС в установителната му част досежно правото на
собственост на ищеца върху процесния имот като необжалвано е влязло в законна
сила.
Неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД обуславя неоснователност и
на предявения срещу ответницата Д. П. А. ревандикационен иск в неговата
осъдителна част, тъй като осъществяваната от нея фактическа власт върху имота е
на годно правно основание, противопоставимо на собственика.
В този смисъл следва да бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 108
ЗС в осъдителната му част за предаване от ответницата на владението върху
процесния имот.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени на настоящата съдебна
инстанция от касационната инстанция с Решение № 641/31.10.2024 г. по гр.д. №
282/2024 г. на ВКС, IV г.о., отговорността за всички разноски по делото следва да
4
бъде разпределена при новото му разглеждане в настоящото производство. При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски, но доколкото такива не се претендират и доказателства за реалното им
извършване не се представят, разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„П.Х.“ № **, срещу К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. „Ц.О.“ №*,
ет. *, ап. *, Д. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. ***, ап. *, и
П. В. П., ЕГН **********, едноличен търговец с фирма ЕТ „К.Т. – П. – П. П.“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „К. и М.“ № **,
иск за прогласяване за нищожна сделката, обективирана в точка втора от
Нотариален акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г. на
нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено
вещно право на ползване върху закупения имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ****.***.** по КККР на Варна, одобрени със Заповед
№РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна,
бул. „Ц.О.“ № *, ет.*, ап.*, представляващ апартамент, с площ 125.83 кв.м, при
граници: самостоятелни обекти с идентификатори №№ ***.***.***; ***.***.*** и
***.***.***, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници:
изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със
17.8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №***.***.*** по КККР на Варна,
одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна,
находящ се в гр. Варна, бул. „Ц.О.“, №*, целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ
№№ ***.***.***; ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, поради противоречие със
закона, основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК (отм.), сега чл. 130, ал. 4 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„П.Х.“ № 22, срещу Д. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл. ***,
ап. *, иск за предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор
****.***.** по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на
изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Ц.О.“, № *, ет.*,
представляващ апартамент № 2, с площ 125.83 кв.м, състоящ се от коридор, дневна
с кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси,
при граници: СОС с идентификатори №№ ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***,
ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7,
изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв.
м. ид. части от ПИ с идентификатор №***.***.*** по КККР на Варна, одобрени
със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в
гр. Варна, бул. „Ц.О.“, № *, целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№
***.***.***; ***.***.***; ***.***.*** и ***.***.***, въз основа на договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г., обективиран в Нотариален
акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000 г. на нотариус В. П.
при ВРС, на основание чл. 108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6