РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 14.05.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, IV - ти състав, в публично заседание
на 04 март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА административно дело № 71 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Нимекс 07“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, представлявано от М. А. С. – Р., депозирана чрез
адвокат-пълномощник Б.Д. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 9 – ФК от 07.01.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговеца е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. ******,
стопанисван от „Нимекс 07“ ЕООД, със седалище: гр. Русе и забрана за достъп до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от същия закон. В жалбата се релевират основания за материална незаконосъобразност на
заповедта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед.
Претендира и да му се присъдят сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът
на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че при проверка на 02.01.2020 г. в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, е
констатирано, че като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски обект, не е издало фискална касова бележка, при заплащане в брой, от наличните в обекта и въведени в експлоатация 2 броя фискални
устройства (ФУ), за извършена в 13:17 часа контролна покупка на 1 бр. рамка за картина на стойност 5.40 лева, заплатена в брой на място, в
обекта, от орган по приходите.
Резултатите
от проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) №
0387462 от 02.01.2020 г. Към протокола е приложено копие на изведен КЛЕН и на
изведен дневен финансов отчет за дата 02.01.2020 г., съгласно които продажбата
не е регистрирана. В протокола е посочено, че при извършената проверка на
касовата наличност е установена разлика между разчетената касова наличност от едното
ФУ и фактическата такава в размер на 40.85 лева. (л. л. 6 – 20 от преписката).
Във връзка с
констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил нарушение на
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. На това основание с процесната ЗНПАМ № 9 – ФК от 07.01.2020 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР - 16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП (л. 23 от преписката), на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин нехранителни стоки,
находящ се в гр. ********, стопанисван от „Нимекс 07“ ЕООД, със седалище: гр.
Русе и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни (л. л.
1 – 5 от преписката).
За
административното нарушение впоследствие е съставен и АУАН № F533954 от 13.01.2020
г. (л. л. 21 и 22 от преписката). По административната преписка не са налични и
в хода на съдебното производство не се събраха доказателства за издадено към
момента наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
Заповедта е
получена лично от представляващия търговеца на 13.01.2020г., видно от
собственоръчно попълнена и подписана от него разписка (л. 25 от преписката).
Жалба до
съда срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 24.01.2020 г.
(л. 5 от делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал.
4 от ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на
основание чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 23 от
преписката).
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато от страна на
търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова
бележка от налични и работещи в обекта 2 бр. ФУ при извършена покупка, при
която е била заплатена съответната стойност в брой. Описаната в ЗНПАМ
фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от горецитирания ПИП
от 02.01.2020 г., по
отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните правила за
издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и
установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка № 0387462
от 02.01.2020 г. В протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Въз основа на събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че и
двете въведени в експлоатация и работещи в обекта ФУ са били проверени от
контролния орган, като не е била регистрирана извършената контролна покупка. От
текста на заповедта е видно, че провереният обект е посочен като търговски
обект – магазин нехранителни стоки с конкретен адрес – гр. *******. От
представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства също така се
установява, че става въпрос за един недвижим имот, в който има обособени две помещения,
обозначени като магазин за нехранителни стоки с предмет на дейност – продажба
на нехранителни стоки и магазин за нехранителни стоки с предмет на дейност
продажба на цветя, сувенири, парфюмерия, стопанисвани от един и същ търговец, с
едно и също работно време. Освен това при проверката в обекта е имало едно
лице, на длъжност „продавач-консултант“ в магазина. Преписката съдържа
проверените фискални бонове, дневни финансови отчети, според които
индивидуализиращите данни, идентифициращи обекта са следните: „Нимекс 07“ ЕООД,
магазин нехранителни стоки, гр. ********.
Обжалваната заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл.
25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
Цитираните
разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
За нарушения на посочените разпоредби
санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ – „Запечатване на обект за срок до
30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така
дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в
издадения впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 2006г.
Съдът намира констатираното нарушение на цитираните
разпоредби – неиздаване на фискална касова бележка за
безспорно установено от доказателствата по делото.
Всичко изложено до тук сочи, че е налице хипотезата на чл. 186, ал.
3, във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на
обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в
съответствие с материалния закон.
Съдът приема обаче, че определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, определен към
средата на законово определения, не отговаря на тежестта на нарушението и не е
съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което
е незаконосъобразен.
Административният орган, макар и да е изложил
съображения за определената продължителност, при определянето на срока за
правно действие на мярката, не е отчел характера на извършеното правонарушение
и цялостното поведение на търговеца.
По делото не са налице данни за извършени други
правонарушения от търговеца от вида на процесното. Това обстоятелство не е
отчетено, било е наложително то да се интерпретира наред с факта, че стойността
на покупката, за която не е издадена касова бележка и по повод, на която се
налага процесната ПАМ, е незначителна – 5.40 лева. От друга страна следва да се
съобрази и обстоятелството, че при извършената проверка на касовата наличност е
установена разлика между разчетената касова наличност от едното ФУ и фактическата
такава в размер на 40.85 лева.
Продължителността на административната
мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на търговеца и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане.
Използваното правно средство, според съда,
би постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване
на административни нарушения и при продължителност от 5 дни, който срок
съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата на „Нимекс
07“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, е частично основателна, досежно срока на
наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 5 дни.
Във връзка със своевременно заявените претенции и на
двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете искания следва
да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата, т. е. за жалбоподателя –
195 лева (65% от общ размер 300 лв., от които 50 лв. – държавна такса на л. л.
20 и 21 от делото и 250 лв. – възнаграждение за адвокат, съгласно договор за
правна помощ и съдействие на л. 9 от делото) и 35 лв. (35% от 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната
помощ) за ответника. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя 160 лева разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
по жалба на „Нимекс 07“ ЕООД, със седалище: гр.
Русе, представлявано от М.А.С. – Р. Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 9 – ФК от 07.01.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговеца е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. ********,
стопанисван от „Нимекс 07“ ЕООД, със седалище: гр. Русе и забрана за достъп до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от същия закон, като намалява срока на мярката от
14 (четиринадесет) дни на 5 (пет) дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище: гр. София да
заплати на „Нимекс 07“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. “Студен
кладенец“ № 37, вх. 3, ет. 7, представлявано от М.А. С. – Р., сумата от 160.00
лева (сто и шестдесет) лева - разноски по делото по компенсация.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: