№ 652
гр. Перник, 13.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Съдия:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500339 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Стомана индъстри“ АД срещу
Решение № 294/ 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1026/ 2024 г., по описа на Районен съд
– Перник, в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати
на З. Г. З. сумата 7500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес на
професионално заболяване, установено с ЕР на ТЕЛК № 90056 от 17/ 24.01.2024 г., издадено
от УБ-МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението, в частта по присъдените в полза на ищеца
съдебни разноски в размер на 1500 лева, както и в частта по присъдените по сметка на
Районен съд – Перник съдебни разноски, както следва: 671,76 лева – депозит за вещо лице,
300 лева – държавна такса и 5 лева – такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят е изложил съображения, че решението е неправилно. Твърди, че
присъденото обезщетение от 7500 лева е в прекомерно завишен размер, както и че при
определянето му първоинстанционният съд не приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД и
не е съобразил характера и степента на увреждането. Поддържа, че обезщетението обхваща
и обезщетява увреждане на здравето на ищеца, което няма пряка причинно-следствена
връзка с твърдяното заболяване и за което работодателят не носи отговорност по чл. 200 КТ.
Сочи, че в атакуваното решение липсва разграничение на обстоятелствата, свързани с
увреждането на здравето на З. Г. З. и други съпътстващи фактори – нормални възрастови
промени, други множество заболявания, общо здравословно състояние, от които последният
търпи също неудобства. Твърди, че не носи отговорност за общото здравословно състояние
на ищеца, както и че от експертното решение на ТЕЛК № 90056 от 17/ 24.01.2024 г. се
установява общо заболяване при него – „Комбиниран отоневрологичен синдром в стадий на
субкомпенсация“, свързано със симптоматика световъртеж, замайване, шум в ушите,
нарушено равновесие, гадене, повръщане, идентична с посочената от З. Г. З., на която се
основава предявеният иск, което не е съобразено от първоинстанционния съд. В жалбата се
поддържа, че влошаване на здравословното състояние (ексцес) е налице, когато е установена
качествена промяна на полученото увреждане при професионално заболяване, каквато при
ищеца липсва, тъй като процентът трайно намалена работоспособност с последното
експертно решение на ТЕЛК е определен само с 5% повече в сравнение с предходното ЕР №
826/ 17.12.2020 г. Твърди се освен това, че при преосвидетелстването ТЕЛК е определила
неправилно процента трайно намалена работоспособност за увредения слух на ищеца. С
последното експертно решение била определена слухова загуба за ляво ухо -75дБ, а за дясно
-78дБ, а с това от 2020 г. - слухова загуба на ляво ухо -74дБ и за дясно -72дБ. С оглед на това
1
„Стомана индъстри“ АД счита, че разликата в нормата на чуваемост, посочена в двете
експертни решения, е незначителна и не е налице качествена промяна в заболяването.
Оспорва обстоятелството, че влошаването е в причинна връзка с увреждането. Твърди, че
при него не съществуват вредни фактори на работната среда, които да обуславят твърдяното
заболяване на ищеца и ексцес от него. В жалбата са изложени доводи, че неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен, че неблагоприятните
психически и физически изживявания на З. Г. З. се дължат не само на професионално
заболяване, а и на възрастта му. Сочи се, че решението не съдържа в достатъчна степен
обосноваване относно интензивността, продължителността и негативните последици, които
търпи ищецът. Според жалбоподателя липсва надлежно установен и признат по
задължителния административен ред ексцес от професионално заболяване. Същият сочи
още, че З. Г. З. е работил при различни работодатели и при различни условия на труд,
работно място, естество на работа, поради което не може да бъде установено, че именно
условията на работа при него са причинили професионално заболяване на ищеца и
усложненията от него. „Стомана индъстри“ АД навежда възражение, че неправилно Районен
съд – Перник не е уважил искането му за приспадане от обезщетението на получени от З. Г.
З. плащания от държавното обществено осигуряване във връзка с твърдяното
професионално заболяване на основание чл. 200, ал. 3 ГПК. В тази връзка посочва, че
разпоредбата не дефинира отговорността на работодателя според вида вреди – имуществени
или неимуществени, като се позовава на практика на ВКС в този смисъл. Счита, че поради
неправилност на решението по предявения иск, същото се явява неправилно и в частта по
присъдените съдебни разноски. С оглед на тези съображения „Стомана индъстри“ АД моли
решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният
иск по чл. 200, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен, както и в негова полза да бъдат присъдени
съдебни разноски.
Въззиваемият З. Г. З. оспорва жалбата като неоснователна и излага становище, че
атакуваното решение на Районен съд – Перник е правилно. Твърди, че по делото безспорно е
установен ексцес от професионално заболяване, което е признато от компетентния
медицински орган по предвидения в закона ред, както и че решението на ТЕЛК не е
обжалвано от работодателя и съответно е влязло в сила. Излага, че поради това е
недопустимо разглеждането на възражението на „Стомана индъстри“ АД за неправилно
определен процент на работоспособност с последното експертно решение на ТЕЛК в
рамките на настоящото съдебно производство. В тази връзка се позовава на практика на
ВКС, според която работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението на ТЕЛК е
влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал, и сочи, че в случая не са
ангажирани такива. Ответникът по жалбата поддържа, че за да бъде реализирана
отговорността на работодателя от ексцес от трудова злополука или професионална болест,
следва да бъде установено: усложнено и влошено здравно състояние на работника или
служителя, пострадал от трудова злополука или професионална болест, което е налице,
както в случите на намалена работоспособност, така и при изостряне на болки и страдания,
без те да са довели до увеличаване на степента на трайна неработоспособност; причинна
връзка между трудовата злополука или професионалната болест и ексцеса. Поддържа, че в
случая са налице всички предпоставки за уважаването на предявения иск за неимуществени
вреди от ексцес от професионална болест, както и че първоинстанционният съд е спазил
критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото
обезщетение, като е взел предвид всички релевантни факти. В отговора на жалбата се сочи,
че при ответника са налични вредни условия на труд, за което са представи доказателства
пред първоинстанционния съд. Освен това се твърди, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не може да бъде установено условията на работа при кой работодател са
довели до професионалното заболяване на ищеца, тъй като „Стомана индъстри“ АД е
правоприемник на дружествата, където е работил. Изложено е, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че макар обективните показатели за настъпилия ексцес да не са със
значителен цифров размер в сравнение с предходното решение на ТЕЛК, то обективното
състояние на З. Г. З. е изключително близо до следващата степен от категоризацията –
2
„дълбока загуба на слуха“ – между 81 и 95 %. Твърди се, че правилно Районен съд – Перник
не е намалил дължимото обезщетение за неимуществени вреди с получените от З. Г. З.
плащания от общественото осигуряване. С оглед на тези съображения въззиваемият моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания по смисъла
на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и липсва позоваване на допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да налагат произнасяне от
въззивната инстанция по въпроси за допускане на доказателства или даване на указания на
страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и
обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за 11.09.2025 г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4