О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
01.10.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
695 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Е.М.М., в качеството си на постоянен
синдик на „Р.С.“ ООД срещу „М.“ ЕООД и „Р.С.“ ООД с искане да се постанови
решение, с което на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД съдът да обяви за нищожна
сделката между „М.“ ЕООД и „Р.С.“ ООД, обективирана в договор за продажба на
акции от 05.01.2016 г., като привидна сделка, прикриваща действителната
едностранна и безвъзмездна сделка и при условията на евентуалност на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД като заобикаляща закона или като сключена в противоречие с
добрите нрави.
В срока по чл.
367 ГПК с отговора на исковата молба ответникът „Р.С.“ ООД прави възражение за
неподведомственост на спора, поради наличие на валидно уговорена и обвързваща
арбитражна клауза по чл. 5.13 от договора за продажба на акции от 05.01.2016 г.
Счита, че спорът относно действителността на договора за продажба на акции
следва да бъде отнесен за решаване пред определения с договора едноличен
арбитър. Поддържа също така, че синдикът не е процесуално легитимиран да води
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
В срока по чл.
367 ГПК с отговора на исковата молба ответникът „М.“ ЕООД счита, че е налице
уговорена арбитражна клауза, която е валидна и обвързваща страните. Поддържа,
че синдикът не е процесуално легитимиран да води исковете.
С допълнителната
искова молба ищецът не оспорва, че в чл. 5.13 от договора за продажба на акции
от 05.01.2016 г. страните са уговорили арбитражна клауза. Счита обаче, че
възраженията за недопустимост на предявените искове, поради наличие на
уговорената арбитражна клауза са несъстоятелни и неоснователни, тъй като
исковете са предявени не от страната по договора – „Р.С.“ ООД, а от постоянния
синдик на дружеството, който не е страна по договора и арбитражната клауза не
го обвързва. По възражението, че не е процесуално легитимиран, намира, че
предявеният установителен иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
сключения от „Р.С.“ ООД договор за продажба на акции от 05.01.2016 г. няма
пречка да бъде предявен от синдика, в качеството му на представляващ и
управляващ правата на длъжника, да участва в производството по делата на
обявеното в несъстоятелност дружество, да завежда от негово име дела и други.
С допълнителен
отговор на допълнителната искова молба ответникът „Р.С.“ ООД поддържа
направените с отговора възражения, че предявените искове са недопустими.
Съдът като
съобрази изложеното в исковата молба и в допълнителната искова молба относно
предмета на предявените искове, намира, че синдикът не е процесуално легитимиран
да предяви исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Видно е от
заявените твърдения в исковата молба, както и от поддържаното в допълнителната
искова молба, предмет на разглеждане са предявени искове за прогласяване
нищожността на договор за продажба на акции от 05.01.2016 г. сключена между „Р.С.“
ООД /в несъстоятелност/ и „М.“ ЕООД. Нито в исковата молба, нито в
допълнителната такава се излагат доводи, че исковете са такива по чл. 646 ТЗ.
Това е и обективно невъзможно, тъй като атакуваната сделка е сключена на
05.01.2016 г., решението за откриване производство по несъстоятелност на „Р.С.“
ООД е от 12.04.2017 г., а датата на неплатежоспособността на дружеството е
31.12.2016 г.
Следователно,
както е посочил и синдикът, процесните искове са с правно основание чл. 26, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД. Активно процесуално легитимиран да предяви тези искове обаче е
несъстоятелното дружество като страна по атакуваната сделка, а не неговия
синдик като орган на несъстоятелността.
Синдикът би бил
легитимиран по иск с правно основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, а пасивно
легитимирани по тези искове са длъжникът по несъстоятелността и третото лице, с
което длъжникът е договарял. Процесните искове обаче не са такива по чл. 646 ТЗ.
В разглеждания
случай синдикът е навел различни основания за нищожност на процесната сделка с
правна квалификация по чл. 26 ЗЗД и е предявил исковете от свое име в
качеството му на синдик срещу дружеството, което представлява в това си
качество. Няма пречка да бъдат предявени установителни искове по чл. 26, ал. 1
и 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на извършени от длъжника сделки, но тези
искове синдикът не предявява от свое име, а като процесуален субституент. В
случая изрично е посочено, че исковете са предявени от постоянния синдик срещу
несъстоятелното дружество, на което той е синдик.
Съдът, като
съобрази изложеното и доколкото синдикът няма право да води предявените искове
по чл. 26 ЗЗД от свое име, а само като представляващ дружеството в
несъстоятелност, счита, че същите са недопустими и производството по тях следва
да се прекрати.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 50361/11.04.2018 г., подадена от Е.М.М., в качеството си
на постоянен синдик на „Р.С.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, с правно основание чл. 26 ЗЗД, поради недопустимост на исковете
и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.
№ 695/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1
състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: