Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./10.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6691 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление,***,
офис сграда *****, ет. 2, офис 4, срещу И.Т.Я. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1, чл. 258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за постановяване на решение, с
което да признаете за установено по отношение на И.Т.Я. с ЕГН: **********, като
заемател по договор за паричен заем № 3040536, че дължи сумата в общ размер на
3 135.03 лв, от която -главница в размер на 1641.61
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 05.03.2019г.; 194.07лв. представляваща
договорна лихва от 29.11.2017г. До 27.06.2018г.; 27
лв. такса разходи; 1119.32 лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.11.2017г. до
27.06.2018г.; 153.03лв. представляваща обезщетение за забава за периода
29.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда - 05.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1917/07.03. 2019 г.,
по частно гражданско дело № 3517/2019 г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че
на 20.09.2017 г. между „*****" АД /Заемодател/ и И.Т.Я. /Заемател/ е
сключен Договор за паричен заем с № 3040536, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя, като с подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
2000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 2294,60 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 294,60 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
27.06.2018 г. на 20 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 114,73
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 4.10.2017 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 27.06.2018 г. Твърди, че с подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Твърди, че съгласно сключения Договор за паричен заем, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30
дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв., като на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „*****" АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е съе статус не по-лош от
401„Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора,
която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора за заем. Твърди, че предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1402,40 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 20 равни вноски,
всяка в размер на 70,12 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 184,85 лева.
Твърди, че на основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 29.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 153,03 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена е в размер на
760,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 283,08
лв., такса разходи: 18,00 лв., договорна лихва: 100,53 лв., главница: 358,39
лв. Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 27.06.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че на 1.08.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „*****" АД и „А.з.с.н.в." ООД,
по силата на което вземането на „*****" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 3040536/20.09.2017 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК ***** е правоприемник н. „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК ***** Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна
на „*****" АД, изпратено с известие за доставяне. В тази връзка се отправя
молба, длъжникът да се счита уведомен с исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния
си представител е депозирала отговор на исковата
молба, с който приема исковете за допустими, но неоснователни. Приема, че
ищецът не поддържа част от исковете и счита, че
производството по отношение на същите следва да бъде прекратено. Оспорва
наличиета на облигационно правоотношение между цедента и ответницата, както и
предаване на сумата от 2000лв. Приема, че са налице
неравноправни клаузи в процесния договор. Твърди, че не са налице
доказателства, че „*****" АД е прехвърлил вземането си към ответницата с
Договор за цесия от 01.08.2018г. Оспорва представените счетоводни справки от
цедента.
В проведено открито съдеблно заседание на 21.01.2020г.
ищецът прави отказ от иска за заплащане на неустойка в размер 1119.32 лв. за
периода от 29.11.2017 г. до 27.06.2018 г. и за такса разходи 27 лв., поради
което съдът прекрати производството по гр.д.№ 6691/2019 г., по описа на ВРС, ХLІХ състав, по отношение на исковата
претенция за сумата от 27 лв. представляваща такса разходи и
за сумата от 1119.32 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.11.2017 г. до 27.06.2018 г.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при
съобразяване на приложимата за случая нормативна
регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени
следните писмени доказателства: Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, слючен между *****" АД и „А.з.с.н.в." ООД на 16.11.2010 г. и
Приложение №1 към него; Договор за паричен заем № 3040536/20.09.2017г;
Уведомително писмо за извършената цесия от *****" АД с изх. номер УПЦ-П-ИАМ/3040536 и обратна
разписка към него; копие на пълномощно, с което „*****" АД упълномощава „А.з.с.н.в.“
да уведоми длъжника за извършената цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД, материалите по
ч.гр.д. № 3517/2019 г. по описа на ВРС, 43 състав.
Предпоставките на предявените
искове се свързват с доказване от ищеца на: твърдяната договорна връзка с
ответника; предоставянето на кредитната главница в полза на кредитополучателя;
изпадането в забава на длъжника; настъпването на изискуемостта на неплатените
анюитетни задължения; размера на исковете; сключването на валиден договор за
цесия за исковите вземания, за който договор длъжникът уведомен. В тежест на ответника е докаже фактите, на които
основава възраженията си.
Ищецът твърди неизпълнение от
страна на ответницата на договорното й задължение за погасяване на
предоставения й кредит до крайната падежна дата по договор и настъпване на тази
дата – 27.06.2018 г. Тази дата предхожда датата на заявлението по чл.410 ГПК (05.03.2019г.), поради
което няма и не може да възникне каквото и да било съмнение в настъпилата пълна
изискуемост на всички анюитетни вземания по
договора.
Относно цесията и уведомяването: Съобразно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането забраняват това. Дали вземанията са ликвидни и
изискуеми е иррелевантно, тк предмет на прехвърляне могат да бъдат включително
бъдещи и неизискуеми все още вземания, погасени по давност такива, а по
аргумент от чл.226 ГПК – дори и спорни права. А спорът следва да се разреши
съобразно момента на предявяване на претенцията. Когато обаче е налице договор
за цесия със съответното към него приложение, на осн. чл.99 , ал.2 ЗЗД
първоначалният кредитор се „заменя” с нов такъв – ищеца, на когото ответникът
дължи да плаща, след като бъде уведомен за прехвърлянето.
По делото е представен неоспорен по автентичност договор
за цесия, както и приложение към него с конкретизиращ ефект. Видно от
приложението то съдържа идентични с процесните имена и ЕГН на ответника, номер
на договора за кредит, размер на кредитната главница и размер на начислените
лихви. Поради това следва да се приемат за цедирани вземанията именно по
процесния догвор, противно на възраженията на ответника.
По делото е налице и изпратено съобщение за цесията, с
отбелязване, че лицето се е преместило от адреса.
Следва да се отчете обстоятелството, че това изискване
за уведомяване няма конститутивно, а само за противопоставимост действие.
Изискването е предвидено с цел превенция на
потенциалното плащане два пъти, каквито доводи и данни също няма, респективно
ответникът не може да се ползва от възражението за неуведомяване (каквото
всъщност и няма).
От писмените
доказателства - Договор за паричен заем № 3040536/20.09.2017г., ч.гр.д. №3517/2019 г. по описа на ВРС, 43 състав се установява, че: на
20.09.2017г.
между „*****“ АД и
И.Т.Я. е сключен договор за паричен потребителски
заем за сумата от 2000.00 /две хиляди/
лева. Връщането на заетата сума следвало да се извърши на 20
двуседмични вноски, всяка от които по 114.73 лв., в които са включени главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно
годишния процент на разходите – 41,70% и годишния лихвен процент - 35.00%,
посочени в параметрите по договора.
Общата сума, която следвало да се върне от Я. е в размер
на 2294.60 лева чрез извършване на 20 равни седмични погасителни вноски в
размер на 114.73 лева. Крайният срок за връщане на заема бил 27.06.2018г.
Съдът приема, че ищцовата
страна не доказа твърденията си относно размерите на реално отпуснатия на
ответника кредит, както и относно размера на извършените от него погашения,
респективно на диференцирането на всяко от тези плащания и отнасянето му по погасяване
на различните твърдяни задължения, както и размера на евентуалните задължения
на ответника и не предприе никакви процесуални действия по безспорното им
установяване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК,
за вземане произтичащо от чл. 79 вр. чл. 99 ЗЗД. Видно
от приобщеното ч. гр. д. №3517/2019 г.
по описа на Районен съд, град Варна, е че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът
в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2
ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания
в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При
съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на
предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени
в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съдът
е указал, че в доказателствена тежест на ищеца за уважаване на предявените
искови претенции е да установи по реда на пълно и главно доказване, следните
обстоятелства: да докаже, че между него и „*****" АД е сключен договор за
покупко-продажба на вземания, предмет на който е и вземането срещу ответника по
процесния договор за кредит; съобщаването на цесията на ответника, усвояването
на сумата по кредита от страна на ответника, изправност на кредитора по
договора за допълнителни услуги, настъпване изискуемостта на задълженията,
факта на валидно уговорени клаузи за дължимост на договорна лихва, настъпването
на предпоставките за тяхната дължимост, както и размера на вземанията по
отделните пера.
Предвид
горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със
заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено
от ищеца облигационно заемно правоотношение с ответника по валиден
формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е
изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, респ. ответинкът следва да установи обстоятелството, че е върнал
заетата сума по договора за кредит на ищеца или,
че задължението за връщането й е погасено по друг правнорелевантен способ.
По делото не бе безспорно доказано от ищцовата
страна на първо място факта на реалното изплащане в полза на ответника на
договорената сума и усвояването й от негова страна. Не бе безспорна доказано изплащането, респ. неизплащането от страна на ответника на договорените вноски,
както и техния падеж.
Във връзка с гореизложеното съдът приема, че не са
налице елементите от фактическия състав на чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което
предявеният иск за признаване дължимост от страна на ответника на вземане в
полза на ищеца, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №3517/2019год.
на ВРС се явява неоснователен и недоказан, и постановява
решение, с което го отхвърля в цялост.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.
3 от ГПК сторените от ответника в исковото и предхождащото го заповедно производство
съдебно деловодни разноски, вкл. и разноските по оттеглените искове, по които производството е прекратено.
Предвид липсата на възражение за прекомерност, съдът приема, че на ответника се
следва пълния размер на претендираните и доказани разноски от 1750 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление,***,
офис сграда *****, ет. 2, офис 4, против И.Т.Я. с ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл. 258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, признаване за установено по
отношение на И.Т.Я. с ЕГН: **********, като заемател по договор за паричен заем
№ 3040536, че дължи сумата в общ размер на 1998.71
лв, от която -главница в размер на 1641.61 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 05.03.2019г.; 194.07лв. представляваща договорна лихва от
29.11.2017г. До 27.06.2018г.; 153.03лв. представляваща обезщетение за забава за периода 29.11.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 05.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1917/07.03. 2019 г., по частно гражданско дело № 3517/2019 г. на ВРС,
като недоказани.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление,***, офис сграда *****, ет. 2, офис 4, да заплати на И.Т.Я.
с ЕГН: **********, сумата 1750лв. – разноски в исковото и заповедното
производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: