Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 01.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 2661
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от
„Т.Ц.М.“ ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***чрез процесуалния си представител адв.Е.П. против „Д.И.“ ***, със седалище и адрес на управление
***. Ищецът твърди, че през 2016г. сключил с ответника договор за наем,
по силата на който му
отдал 10 кв.м. търговска площ обособена като зона за релакс
с масажни кресла, който обект се
намира в сградата на търговски комплекс
„Т.ц.М.“ с административен адрес ***. Твърди, че с договора страните
се уговорили наемателя да заплаща
на наемодателя подоходна наемна цена в размер на
40% от нетните приходи, калкулирани като дължими и калкулирани на база календарен
месец. За изчисляване на сумата страните съставяли приемо-предавателен протокол. Твърди, че за изминалия
период ответното дружество заплащало дължимите суми, като в някои случаи
със закъснения. Твърди, че за
някои месеци, въпреки, че има
съставени приемо-предавателни
протоколи, подписани от двете страни
и съответно издадени фактури, плащания не са извършвани.
Твърди, че по фактура 6100/01.03.2018г. била фактурирана сума 318 лева с ДДС, представляваща наемна цена за месец
февруари 2018г. съгласно съставен приемо-предавателен протокол. Твърди, че по данъчна
фактура 6908/07.03.2019г. е фактурирана
сумата от 840,80 лева, месечна наемна
цена за 2019г. съгласно приемо-предавателен протокол. С фактура №5907/01.12.2017г.
била фактурирана сумата от 209,20 лева, представляваща наемна цена за
месец ноември 2017г. Общият размер по
трите фактури възлиза на 1368,00 лева, която сума
ответникът не е заплатил и дължи на ищеца. Твърди,
че за периода
от изискуемостта до датата на
подаване на исковата молба, ответникът му дължи
мораторна лихва в размер общо на
240 лева, съответно – в размер на 75 лева
за периода 01.03.2018г. до 29.06.2020г, в размер на 54 лева за
периода 01.12.2017г. до
29.06.2020г и в размер на
111 лева за периода 07.03.2019г. – 29.06.2020г.
В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати задължения
по фактури в общ размер на
1368 лева и лихва в размер на 240 лева
общо, по всяка фактура от
датата на издаване на фактурата
до датата на предявяване на исковата молба.
Прави искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза.
В едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор и не е изразил становище по предявените искове.
Видно от приложения по делото отрязък от съобщение на лист 23, на посочения
в търговски регистър адрес, където е регистрирано търговското дружество
ответник, е изпратен препис от исковата молба с доказателствата, заедно с
разпореждане. В разпореждането е указано, че в случай, че ответникът не
представи в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановява не неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска си. По делото е направена справка в ТР за адрес и
седалище на управление на ответното дружество и е установено, че дружеството е
регистрирано на адреса, посочен в исковата молба, на който са изпратени и
книжата. Съобщенията са върнати в цялост с отбелязване, че на адреса не е
открито търсеното лице и фирмата е напуснала адреса преди четири години. На
същия адрес е залепено уведомление. В отрязъка също е отбелязано, че лицето не
е открито на адреса при извършените посещения. С оглед разпоредбата на чл.50
ал.2 ГПК, съдът е приел, че съобщенията следва да се приложат по делото и да се
считат редовно връчени. За съдебно заседание на адреса е изпратено определение
с проект за доклад и призовка, които също са върнати в цялост с отбелязване, че
лицето не е открито. Тъй като на юридическо лице не се лепи повторно
уведомление, съдът е приел, че ответното дружество е редовно уведомено за
съдебно заседание.
В проведеното на 28.01.2021г. ответникът не се е явил и
не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. С призовката, ответникът
е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
ищецът има право да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищецът чрез
процесуалния си представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира, че са налице предпоставките на
чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил
в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно
основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е
с исковата молба три броя фактури с приложени към тях приемо-предавателни
протоколи. Приемо-предавателните протоколи са
подписани от страните. Представените писмени доказателства не са оспорени. По
делото е прието заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че в
ищцовото дружество издадените фактури са осчетоводени
редовно и фактурите са включени в дневника за продажби, а начисленият ДДС е
внесен по сметка на бюджета. От заключението се установява, че плащания по
фактурите не са правени. От счетоводните записвания се установява, че задължението по трите
фактури е в общ размер на 1368,00 лева. Ответникът не е ползвал данъчен кредит,
тъй като дружеството е дерегистрирано по ЗДДС през
2007г.
В заключението вещото лице
е изчислило лихвата за забава върху всяка една от фактурите до датата на
предявяване на исковата молба и е установило, че лихвата е в общ размер на
242,18 лева.
С оглед изложеното,
съдът счита, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени, като на основание чл.232, ал.2
от ЗЗД „Д.И.“
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***следва да бъде осъдено да заплати на „Т.Ц.М.“
***със седалище и адрес на управление ***представлявано от ***сумата общо в размер на 1608 лева с ДДС, представляваща стойността на наемната
цена по данъчни фактури № ********** / 01.03.2018г., № ********** / 01.12.2017г.
и № **********/07.03.2019г., както и на основание чл.86 ЗЗД сумата общо в
размер на 240 лева върху неизплатените в срок главници, от изискуемостта на
всяко едно отделно плащане до датата на подаване на исковата молба.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето
производство в размер на 704,72 лева от които 104,62 лева държавна такса, 400
лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.232 ал.2 от ЗЗД „Д.И.“ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Ц.М.“ ***, със седалище и адрес на
управление гр***2, представлявано ***, сумата общо в размер на 1608 лева с ДДС, ведно със законната лихва от
29.06.2020г. до изплащане на вземането, представляваща стойността на наемна
цена по данъчни фактури № ********** / 01.03.2018г., № ********** / 01.12.2017г.
и № ********** / 07.03.2019г., както и на основание чл.86 ЗЗД сумата общо в
размер на 240 лева върху неизплатените в срок главници, от изискуемостта на
всяко едно отделно плащане до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Д.И.“ ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Ц.М.“ ***, със седалище и адрес на
управление гр***2, представлявано ***, в размер на
704,72 лева от които 104,62 лева държавна такса, 400 лева адвокатско
възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: