№ 1805
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100508143 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. П., с която обжалва като неправилно
решението, постановено по гр.д. № 37740/2023 г. на СРС, ГО, 80 състав, в съответните
части, в които са уважени исковите претенции по чл.150 СК – за увеличаване размера на
присъдени месечни издръжки, дължащи се от родител на ненавършилите му пълнолетие
деца за сумата над 300 лева до присъдените 500 лева за въззиваемата страна А. Г. П. и за
сумата над 350 лева до присъдените 650 лева месечно за въззиваемата страна Б. Г. П.. В
жалбата подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните му части, като вместо него
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковата претенция за увеличаване
размера на присъдените издръжки за сумата над 300 лева месечно за детето А. и за сумата
над 350 лева месечно за детето Б..
Не претендира разноски.
Въззиваемите А. Г. П., непълнолетен (навършил 14 годишна възраст в хода на
въззивното производство), действащ лично и със съгласието на неговата майка П. П. Д., и Б.
Г. П. – малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител П. П. Д., застъпват
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Развиват подробни
1
съображения за правилността на първоинстанционното решение в атакуваните му части.
Претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението, постановено по гр.д. № 37740/2023 г. СРС, ГО, 80 състав e увеличил
размера на издръжките от 180 лева за детето А. Г. П. и от 260 лева за детето Б. Г. П.,
присъдени по гр.д.№ 78907/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117
състав, като е осъдил Г. И. П. да заплаща на малолетното си дете А. Г. П., чрез неговата
майка и законен представител П. П. Д., месечна издръжка в размер на 500 лева, а на
малолетното си дете Б. Г. П., чрез неговата майка и законен представител П. П. Д., месечна
издръжка в размер на 650 лева, считано от датата на предявяване на исковете (06.07.2023г.),
присъждайки и законната лихва за забава. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковите
претенции в останалата им част до пълните им предявени размери, съответно от 600 лева за
детето А. и от 800 лева за детето Б., осъдил е ответника да заплати на ищците разноски
съобразно уважената част на исковите им претенции (сумата от 333.33 лева на малолетния
А. Г. П. и сумата от 325 лева на малолетния Б. Г. П., чрез тяхната майка и законен
представител П. П. Д.), а по сметка на СРС държавна такса в общ размер от 1022.40 лева
върху увеличението на издръжките и е допуснал предварително изпълнение на решението в
частта за присъдените издръжки.
Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка, но е направил
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно размера на увеличената
месечна издръжка на децата А. и Б..
Съгласно чл.150 от СК, каквато е правната квалификация на предявените искове,
определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата, което
изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или
възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне
минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.
Към момента на определяне на месечните издръжки с определението по гр.д. №
78907/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила
на 25.02.2019 г., детето А. Г. П., роден на 06.01.2011 г. е бил на 8 години, а към момента е на
14 години, а детето Б. Г. П., роден на **** г., е бил на ненавършени 6 години, а към момента
е на почти 12 години. През изминалия период от шест години ищците - въззиваеми в
настоящото производство са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите им от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжките в досегашния им размер. Наред с това
2
пред първата инстанция са събрани доказателства, от които се установява, че на 23.10.2020 г.
с Експертно решение № 2302 172 на ТЕЛК за втори МБАЛ въззиваемият А. П. е
освидетелстван с 50% степен на увреждане с водеща диагноза хиперкинетично разстройство
на поведението. Установява се, че А. е със специални образователни потребности, нуждае се
от допълнителна психотерапия, нужда от педагогическа подкрепа и психолог, препоръчана е
терапия (етапна епикриза, приложена на л. 19 от делото на СРС). Въззиваемият Б. П. е
преосвидетелстван с 80% степен на увреждане с водеща детски аутизъм на 26.10.2020 г. с
Експертно решение № 2371 168 на ТЕЛК за втори МБАЛ, а на Б. П. е преосвидетелстван с
80% степен на увреждане с водеща детски аутизъм (първоначалното освидетелстване на
детето е от 31.08.2017 г.). На 20.12.2023 г. с Експертно решение № 92753 192 на
специализиран състав към НЕЛК Б. П. е преосвидетелстван със 100% степен на увреждане с
чужда помощ, водеща диагноза детски аутизъм. От експертните решения е видно, че Б. П. е
със специални образователни потребности, нуждае се от посещение на психолог, логопед,
ерготерапия. Установеното влошаване в здравословно състояние на двете деца и техните
специфични потребности обосновават извод, че след определянето на сегашната издръжка
са се увеличили и нуждите им от медицинско обслужване, психологична подкрепа и
терапии, за задоволяването на които са необходими допълнително средства. Настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжките е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието положение, както правилно е приел районния
съд.
Според константната съдебна практика, нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, здравословно състояние, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и
чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК не са нарушени от съда с обжалваното решение.
Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които се установява, че
въззинтикът Г. И. П. е едноличен собственик на капитала на „Телпроекта“ ЕООД, като е
декларирал доходи от полагане на личен труд в дружеството, като за периода м.10.2021 г. –
м.09.2023 г. месечния му осигурителния доход, респ. начисления облагаем такъв варира
съобразно законовия минимум между от 650 лева в началото на периода до 780 лева в края
на периода. За 2021 г. последният е получил доходи, различни от трудовите в размер на 2000
лева ( средно месечно около 166.67 лева), а за 2022 г. – в размер на 50 000 лева ( средно
месечно около 4166.67 лева). При социалното проучване, отразено и в социалния доклад на
ДСП-Казанлък, приобщен по делото.
За същия период (м.10.2021 г. – м.09.2023 г.) месечния осигурителен доход на майката
3
варира от 3000 лева в началото на периода до 3400 лева в края на периода, а
средномесечния брутен доход на последната за периода е около 4202.42 лева (л.117 от
делото на СРС). За 2021 г. последната е получила доходи различни от трудовите (от
Столична община) в размер на 5925.50 лева, а за 2022 г. – в размер на 5764.50 лева, че Д. въз
основа на граждански договор като социален асистент на детето Б. П. по програма
„Асистент за независим живот“ получава възнаграждение в размер на 3.50 лв. на час при
определени 137 часа месечно (видно от писмо с вх. № 137119/24.04.2024 г. на
ДСП-„Слатина“), както и месечна помощ по реда на чл.8д ЗСПД за дете с трайни
увреждания в размер на 1180 лева за детето Б. и в размер на 450 лева за детето А..
От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява,
че средно месечното брутното трудово възнаграждение на въззивинка П. за периода
м.11.2023 г. – м.10.2024 г. е в размер на около 886.30 лева (л.74), като за 2023 г. той е
получил доходи, различни от трудовите в размер на 10 000 лева (средно около 833.33
месечно). Последният през септември 2019 г. е придобил вилен имот (дворно място, ведно с
построената в него двуетажна жилищтна сграда) в с.Долно изворово, общ.Казанлък и и
поземлен имот, в гр.Казанлък, местност „Големите ливади“ общо са сумата от 12 000 лева
(л.27.л.28). Майката на въззиваемите П. Д. за периода м.12-2923 г. – м.10.2024 г. е получила
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 5331.60 лева (л.77), както
и по 479.50 лева месечно от Столична община по граждански договор като социален
асистент по програма „Асистент за независим живот“.
Така, от събраните поред инстанциите доказателства се установява, че в случая е
налице безспорно изменение на обстоятелствата, при които са определени издръжките, не
само предвид възрастта на децата, които значително са израснали за изминалите шест години
- А. е навлязъл във възрастта на непълнолетието и през учебната 2025/2026 г. му предстои
да започне гимназиалния етап на своето образование, а Б. вече е ученик в Специално
училище за ученици с увреден слух „Проф.д-р Дечо Денев“ и му предстои а завърши
началния етап на своето образование, респ. нараснали са и техните нужди и потребности.
Наред с това се установява, че здравословното състояние на децата се е влошило значително
през последните години, както и че с оглед специфичните им нужди, те се нуждаят от
допълнително средства, извън обичайните за децата на тяхната възраст за съществуване,
образование, спорт и социално-културно развитие.
В същото време установеното относно материалните възможности на дължащия
издръжката родител сочи, че за периода м.11.2023 г. – м.10.2024 г. средно месечния му
трудов доход е в размер на около 886.30 лева, наред с различен от трудовия доход за 2023 г.
в размер на 10 000 лева (средно месечно около 833.33 лева), или средно около 1719.63 лева
месечно (доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д.
№ 11/1973 г., ОСГК на ВС). В тази връзка въззивният съд намира за погрешен извода на
районния съд, че материалните възможности на въззивника му позволяват да заплаща
издръжка на въззиваемите в общ размер от 1150 (500 +650) лева месечно. Обратният извод
не може да бъде мотивиран от подобреното имуществено състояние на бащата, доколкото
4
липсват каквито и да е доказателства, а и твърдения Г. П. да реализира доходи от
придобитите през 2019 г. имоти – вилен и поземлен, а обстоятелството, че е налице
потенциална възможност той да отчужди същите, респ. да извлича граждански плодове от
тях, не може да обоснове определения от районния съд размер на месечните издръжки.
Противно на приетото от районния съд в случая не е признание на дължащия издръжките
родител, че изминава месечно по 20 000 км., пътувайки от Казанлък до София и обратно за
да види децата си, от които да се презюмира, че разполага с доходи „в значително по –висок
размер от осигурителния си такъв, а и от декларирания в социалното проучване“, щом е по
възможностите му ежемесечно да заплаща гориво за изминаване на 20 000 км., като и
разходи за поддръжка на автомобила. Липсва признание от страна на Г. П. на неизгодни за
него факти, което да дискредитира показанията на св.Е.В. и справката на НАП за
осигурителен доход вариращ съобразно законоустановения минимум. Твърденията на
ответника са, че изминава около 20 000 км. годишно, а не месечно, за да прекарва време с
децата си (виж стр.3, абз. 3-ти, изр. – последно от отговора на исковата молба), респ. не е
налице признание, че месечно изразходва средства равняващи се на стойността на горивото,
необходимо за изминаване на 20 000 км. В социалното проучване Г. П. е заявил, че е
управител на „Телпроекта“ ЕООД, че се самоусигурява, че месечните му доходи варират,
според обема на работата и през последните две-три години драстично е спаднал, като е
посочил, че нетния му месечен доход е около 1000 -1200 лева. При разпита в открито
съдебно заседание, проведено на 22.11.2023 г. същото е заявила и св.Е.В. (сестра на
въззивника), че въззивникът е споделил с нея, наред със заявеното от нея, че брат й
подпомага финансово родителите им с около 200 -300 лева месечно, а тя подпомага
родителите си с 50 -100 лева на месец във вид на продукти. Поради безусловното
задължение на родителите за издръжка към техните ненавършили пълнолетие деца, какъвто
е случая, се явява неотносимо единствено доказаното обстоятелства за това, че въззиваемия
подпомага финансово болните си родители с 200 -300 лева месечно. Въпреки това,
обективно бащата няма доходи над необходимите за собствената му издръжка и за месечна
издръжка на децата си А. и Б. в общ размер от 1150 лева. Възможността за плащане на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на
задълженото лице. В случая преценката за изменение размера на издръжките следва да бъде
направен единствено и само с оглед възрастта и специфичните нуждите на децата А. и Б. и
възможностите на дължащия издръжките техен баща, преценени с оглед неговите доходи,
имотно състояние и квалификация (т.5 от ППВС 5/70 г.), без да се приспадат месечните
разходи на последния за подпомагане на родителите му, но като бъдат съобразени сумите,
които децата получават от държавното обществено осигуряване (450 лв. и 1180 лв.).
Съгласно разпоредбата на чл.8д. от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно
увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно
от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с
трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее
постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето. Целта на закона, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД е семейните
5
помощи, като средства в пари и/или в натура, да подпомагат отглеждането на децата в
семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. При така посочената цел
следва да бъде прието, че помощта е целева и е предназначена за задоволяване
специфичните нужди на децата.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че предвид доказателствата по делото е
налице изменение на обстоятелствата, относими към размера на издръжките на двете деца –
изминалия продължителен период (шест години) от предходния момент на определяне на
издръжките и израстването на децата, както и нарасналите техни нужди и потребности с
оглед установените особени потребности на децата, извън обичайните за възрастта им, но
от друга страна не се събраха доказателства за промяна във възможностите на дължащия
издръжка, която да обоснове присъдените от районния съд размери на издръжката със
завишаването им на 500 лева за детето А. и 650 лева за детето Б..
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за
правата на детето, която е част от вътрешното ни право, и съгласно която родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на децата, с оглед на
установените специфични нужди на А. и Б. от издръжка, предвид здравословното им
състояние и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът
намира, че за детето Б., съобразявайки възрастта му и здравословното му състояние,
съобразявайки и факта на отпуснатата месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл. 8д
от ЗСПД, следва да бъде определена обща месечна дължима от родителите издръжка в
размер на 900 лева, а за детето А., съобразявайки същите обстоятелства, следва да бъде
определена обща дължима от родителите му издръжка в размер на 700 лева. Съгласно
нормата на чл.140, ал.3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите
съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата, полагани от страна на майката. В този смисъл,
съобразявайки доходите на бащата, съдът намира, че последният следва да участва в
издръжката за детето Б. със сумата от 550 лева, а за детето А. със сумата от 400 лева, които
размери настоящият съдебен състав намира за съобразени с възможностите му и нуждите на
децата, а останалата част да се поеме от майката, наред с полаганите от нея преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата.
Предвид всичко изложено до тук първоинстанциононто решение следва да бъде
отменено в съответните части досежно завишаването на месечните издръжки над 400 лева за
детето А. и над 550 лева за детето Б., респ. исковите претенции в частта над 400 лева до
определените от районния съд размери от 500 лева за детето А. и в частта над 550 лева от
650 лева за детето Б. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата над 734.40 лева до 1022.40 лева – държавна такса върху увеличението
на издръжките, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца А. Г. П.
сумата над 209.52 лева до 333.33 лева, а на ищеца Б. Г. П. сумата над 214.81 лева до 325 лева
6
– разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска (при определянето на дължимите
за първоинстанционото производство разноски, които са в доказан размер от 2000 (по 1000
лева на ищец) лева - заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано до 800 (по 400 лева
на ищец) лева въз основа на възражение по чл.78, ал.5 ГПК, настоящият въззивен състав
съобрази липсата на молба по чл.248 ГПК от ищците за изменение на решението в частта за
разноските, поради прекомерното им редуциране).
Въпреки изхода на спора, ищците – въззиваеми в настоящото производство не
дължат на ответника - въввивник в настоящото производство разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената от настоящата инстанция
част от исковете, поради липсата на заявена от последния претенция за присъждането на
такива.
Разноски за въззивното производство се претендират само от въззиваемите, които са
доказали действително сторените такива в размер на по 750 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат редуцирани, с оглед основателното възражение по
чл.78, ал.5 ГПК и съобразно типичната за този вид дела фактическа и правна сложност, до
минимално предвидения размер в чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в редакцията на ДВ,
бр.88 от 4 Ноември 2022г.), а имено на по 500 лева. Предвид частичната неоснователност на
въззивната жалба, въззивникът дължи на въззиваемия А. Г. П., действащ лично и със
съгласието на неговата майка П. П. Д. разноски за въззивното производство в размер на 250
лева, а на въззиваемия Б. Г. П., чрез неговата майка П. П. Д. разноски за въззивното
производство в размер на 333.33 лева
Въззивикът не претендира разноски за въззивното производство, поради което и
въпреки частичната основателност на въззивната жалба, такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9663 от 22.05.2024 г., постановено по гр.д. № 37740/2023 г.,
СРС, ГО, 80 състав, в частта, в която месечната издръжка на детето А. Г. П. е увеличена за
разликата над 400 лева до присъдените 500 лева месечно, считано от 06.07.2023 г., в частта,
в която месечната издръжка на детето Б. Г. П. е увеличена за разликата над 550 лева до
присъдените 650 лева месечно, в частта, в която Г. И. П. е осъден да заплати по сметка на
СРС сумата над 734.40 лева до 1022.40 лева – държавна такса върху увеличението на
издръжките, и в частта, в която Г. И. П. е осъден да заплати на ищеца А. Г. П. сумата над
209.52 лева до 333.33 лева, а на ищеца Б. Г. П. сумата над 214.81 лева до 325 лева – разноски
по делото, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка
и законен представител П. П. Д., ЕГН **********, срещу баща му Г. И. П., ЕГН **********,
7
иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване
на присъдената му месечна издръжка от 180 лева с определение № 49326/25.09.2019 г.,
постановено по гр.д. № 78907/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117
състав, за разликата над 400 (четиристотин) лева до 500 (петстотин) лева, считано от
06.07.2023 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка
и законен представител П. П. Д., ЕГН **********, срещу баща му Г. И. П., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за
увеличаване на присъдената му месечна издръжка от 260 лева с определение №
49326/25.09.2019 г., постановено по гр.д. № 78907/2018 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 117 състав, за разликата над 550 (петстотин и петдесет) лева до 650
(шестстотин и петдесет) лева, считано от 06.07.2023 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9663 от 22.05.2024 г., постановено по гр.д. №
37740/2023 г., СРС, ГО, 80 състав,, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН **********, да заплати на А. Г. П., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на неговата майка П. П. Д., ЕГН **********, сумата от 250
лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН **********, да заплати на Б. Г. П., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител П. П. Д., ЕГН **********, сумата от
33.33 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8