РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 22.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 06 декември през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1711 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са
обективно съединени искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537,
ал.2 от ГПК и чл.108 от
ЗС.
Ищците Г.П.С. и В.Б.С. твърдят, че
са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, в местността „К.“,
представляващ имот 775 по кадастрален план на гр. Русе, целият с площ от 478
кв.м., незастроен, при граници: имоти с №№ 503.9555, 503.575, 503.576, 503.577.
Твърдят, че придобили имота с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7, том II, д. № 187/2007г. на Нотариус с
рег. № 304 на НК и район на действие РС- Русе, вх.рег. № 3142, акт № 177, том
VIII, дело № 2044/14.03.2007 г. на АВп, ИР и нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том П, рег.№ 2057,
дело № 232/2007 г. на нотариус с рег. № 304 на НК и район на действие РС -Русе,
вх.рег. № 3872, акт № 193, том Х, дело № 2568/26.03.2007 г. на АВП, ИР.
Твърдят, че от
придобиването на имота до средата на месец април 2020г. са
упражнявали правата си на собственици, като
редовно са посещавали имота,
периодично са го почиствали от израсналите треви и
храсти, както и от боклуците, като последно били в имота през
месец януари 2020г.
Твърдят, че на 24.04.2020г., при поредното си посещение на имота, установили, че храстите и дърветата са изкоренени. След разговор със
съсед разбрали, че имотът е почистен от лица,
наети от „новия собственик“ на имота.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК да
признае по отношение на ответниците Л.Л.А. и Й.Б.Х., че ищците Г.С. и В.С. са
собственици на процесния имот, индивидуализиран в исковата молба, със
следващите се от това последици съобразно разпоредбата на чл.537, ал.(2),
изр.трето от ГПК, а именно: Отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 96, том V,
рег.№ 14363, нотариално дело № 669/2017 г. на Нотариус с per. № 618 на НК и
район на действие РС-Русе, вх.рег. № 18362/15.12.2017 г., акт № 141, том 41,
дело № 8378 на СлВп – Русе, както и да осъди ответниците Й.Б.Х.
да предадат на Г.С. и В.С. владението върху процесния
имот на основание чл.108 от ЗС.
Направени
доказателствени искания за допускане на гласни доказателства. Представени са
множество писмени доказателства, относими към предмета на доказване.
Претендират се разноски по делото.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез пълномощниците си са депозирал отговор
на исковата молба, с който развиват съображения за неоснователност на
предявените искове. С отговора са направени доказателствени искания за
допускане на гласни и писмени доказателства.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците
са придобили процесния имот с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 7, том II, д. № 187/2007г. на Нотариус с рег. № 304 на НК и
район на действие РС- Русе, вх.рег. № 3142, акт № 177, том VIII, дело №
2044/14.03.2007 г. на АВп, ИР и нотариален акт за поправка на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 70, том П, рег.№ 2057, дело № 232/2007 г.
на нотариус с рег. № 304 на НК и район на действие РС -Русе, вх.рег. № 3872,
акт № 193, том Х, дело № 2568/26.03.2007 г. на АВП, ИР.
От представените по делото доказателства се установява, че за процесния
имот ответникът Л.Л.А. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност № 96, том V, рег.№ 14363, н.д. №
669/2017 г. на Нотариус с рег. № 618 на НК и
район на действие РС-Русе, вх.рег. № 18362/15.12.2017 г., акт № 141,
том 41, дело № 8378 на СлВп – Русе.
От представените по делото доказателства се установява, че след сравнително
кратък период от време с нотариален акт № 59, том 1, рег.№ 1562,
дело № 49/2018г. на Нотариус с рег.
№ 218 на НК и район на действие РС-Русе, вх.рег.
№4592/20.04.2018 г., акт № 156, том 10, дело № 2024 на СлВп - Русе,
Л.Л.А. е продал недвижимият имот на втория
ответник -
Й.Б.Х..
От показанията на
св.А.Д.О.се установява, че процесния имот се намирал на старото Разградско шосе, по
бул. „Г.Д.“, срещу „МАН“ сервиз,
който се намирал на отсрещната страна на улицата. Свидетелят
твърди, че имотът
бил купен през 2007г. от ищците Г. и В. С.. Твърди, че няколко
пъти лично е ходил в имота да го почиства, като първия
път през 2008г. когато с него е била съпругата му със сестра й, майка й и баща
й (последните двама - ищците по делото).
Тогава установил, че в имота имало много диви
орехи и храсти, една череша и една круша, като крушата отрязали през 2009г. Свидетелят
Обрешков твърди, че през годините, лично той е ходил
много пъти в процесния имот, но не е почиствал. След това бил
ходил там и с жена си и децата, за да видят самото
място и заради чистия въздух на разходка. Установява, че при посещенията не е виждал в имота други лица, както и че не е виждал нито
техника, нито автомобили. От показанията на свидетеля се
установява, че процесния имот бил ограден и когато разбрал от ищците,
че имотът имал нов собственик проверил в Google world pro и направил
разпечатки на сателитните снимки на имота за годините назад. В тази програма
имало архив от снимки и от там ги разпечатал с цел да се види, че имота не е
бил стопанисван от ответника Л.А.. Установява, че обработил снимките с
програма, като оградил имота, за да се вижда точното му местоположение.
От показанията на
св.Н.П.В. се установява, че братът на
жената, с която той живеел на семейни начала, имал имот през две места от мястото
на ищците. Установява, че от 2010г. до 2017г. в
имотът на ищците имало повече драки, треволяци и едно,
две плодни дървета. Твърди, че имотът
бил разграден от едната страна, откъм пътя нямало ограда. Не е забелязал да е чистен и поддържан. Не
познава ответника Л.А..
Св.В. установява, че от неговия имот се виждал имотът на ищците С., като твърди, че не е виждал складирана строителна техника в
техния имот за толкова години. По другите улици в съседство имало строителна
техника и земеделска техника, но не и в имота им. Свидетелят твърди, че ищците постоянно ходели на мястото и знаел, че имат
нотариален акт за него. Спирали с колата си отсреща, срещу сервиз „МАН“ и
влизали вътре в мястото. Установява, че от оградата, където е
улица „ш.“, по самата улица нямало ограда отпред и
достъпът бил свободен. Твърди, че ищците идвали често в имота. Установява, че имотът им бил изчистен в началото на февруари 2020г. с
едно багерче. Чувал е за лице с име - Л. но не
го познава, знаел също, че той имал строителна техника но
не знае къде я държи.
От показанията на
св.Ц.М.Ц. се установява, че е виждал ответникът Л. на 01 февруари 2020г.,
когато бил дошъл с едно тракторче да оре и да чисти процесното място. Твърди, че именно тогава видял, че
мястото е изчистено. Твърди още, че няколко дни преди това
ответникът Л.А. дошъл, за да иска от него да
му продаде от мястото си или да му даде път, за да можел да слиза надолу защото
бил имал друго място там.
Св.Ц. твърди, че ответникът Л. му казал,
че е купил мястото на С.. Казал му, че е купил и мястото там, но на кого е
мястото свидетелят не знаел, но категорично било същото място, което
чистил с трактора. Установява, че ответникът му казал това през
2020г., казал му, че е собственик след като го
изчистил, в началото на февруари 2020г. и тогава
се били видели за
първи път. Св. Ц. установява, че познава лицето Ц.
П.
Ц. – продавачът на процесния имот. Твърди, че преди това бил с фамилия – Г., а после си сменил фамилното име и станал – Ц., като това било станало чрез общината, през 60-те години. Свидетелят установява, че на процесното място няма как да има
строителна техника от 2007г.-2019г., защото там било
гора и техника не е имало. Твърди, че автомобили
също не е виждал паркирани в местото. Установява, че през този
период не е виждал никой да идва да обработва мястото и че там били изхвърляни изполвани автомобилни гуми от неизвестни лица.
От показанията на
св.Й.Р.Д. се установява, че лично той притежава имот с № 577, в тази местност, а процесното място било
№ 775, като двете места били съседни. Установява, че на Разградското шосе, отсреща бил сервиза на
МАН, а улица „ш.“ била от другата страна. Тя била
около 2,50 метра. Кола можела да мине от там. С колите слизали до долу. Твърди, че лично той когато ходел там паркирал в самото
процесно място, като границата не била действително тази, която била начертана
на скицата. Чак до неговото място се влизало с автомобил. Установява, че от 1995г. бил изваден кадастралния план и била
направена една чупка, която не била действителна. Влизало се през врата, която била направена от дядото и баща му, защото тогава вкарвали
животни да пасат. Тази врата се заключвала с катинар, със синджир. Установява, че в процесния имот един път е рязано през 2005-2006г., а втория
път било през 2020г. Тогава имота бил изчистен и
изравнен. Твърди, че преди 2020г. освен пръст и
растителност имало и гуми от автомобили и камиони, като тези гуми
били отпадък. Установява, че през 2020г. свидетелят питал Л. за гумите, а той му
отговорил,
че ги бил събирал за да си прави
отводнителни работи. Установява, че ответникът освен гуми оставял
автомобили, които били за предстоящ ремонт. Те се ремонтирали в близкия сервиз.
Свидетелят установява, че ответникът Л.
изчистил една част от парцела и там паркирали автомобили. Отдавна паркирали
там. Твърди, че видял ищците за първи път миналата
година, пролетта. Дошла една жена и един мъж и го питали кой е изрязал
дърветата в имота им. Свидетелят им казал, че новите
собственици са изрязали дърветата. Установява, че в мястото
имало една череша, но не знае кой я е отрязал. Отрязана била през
2005-2006г. Твърди, че не знае кога е изчистено за пръв път мястото, знаел, че било чистено рез 2005г.-2006г. и през миналата година, когато ищците го питали кой е
изчистил мястото.
От показанията на
св.М.А. А. се
установява, че е съсед по място, през три места от
процесното място. Твърди, че там се изхвърляли боклуци, гуми и
мястото не се работело изобщо. Установява, че през
2005г.-2006г. ответникът Л. му казал,
че си търси места в района, а той му отговорил, че
има много свободни места, да обикаля и да си търси
собствениците.
Тогава ответникът Л. му казал, че са
се разбрали със собствениците на процесното място. Казал
му, че си е харесал това място и е говорил със собствениците и ще го разчиства.
С показанията си св.М.А. установява,
че процесния имот
бил ограден само от трите страни и това било така още към момента когато
ответникът Л. търсел места и говорил с него. Твърди, че към „ш.“
улица нямало ограда, нямало насаждения, а само бурени и диви орехи. Имало
само една череша в началото, но към 2005-2006г., ответникът я бил изкоренил. Установява, че към 2006г. никой не е обработвал
процесния имот, било голям буренак и не
се виждало изобщо нищо. Имало някаква заготовка в двора, нещо като изкоп, но и той
бил обрасъл. Установява, че постройка в имота не
е имало. Твърди, че ответникът Л. дошъл през 2006г.,
и разчистил място, за да си вкара машините. Имал строителна техника и го
ползвал за паркинг на техниката, която оставял при свидетеля за поправка в
сервиза.
Свидетелят А. установява, че през 2017г. станал свидетел на ответника в
нотариалното производство защото той си „търсеше“
място. Друго място бил намерил и при Ц., по-надолу. Две места си бил „намерил“. Твърди, че е виждал жената, с която живее Л. около пет, шест
пъти, казвала се Й.. Установява, че
тя
имала място до „ш.“ улица отдолу. И тя си
била „намерила“ едно място. Свидетелят А. твърди, че ответникът Л. му е казал, че
се е разбрал със собствениците на мястото да складира машините там, както и да спира колите си. Казал му е, че после ще си прибере
машините и толкова и само ще полва мястото. Твърди, че Л. го
помолил да отиде при нотариуса за свидетел за това от колко години се ползват
местата. Установява, че бил извикан пред нотариус да свидетелства
само за това, от колко време Л. ползвал мястото и затова, че той го разчиствал.
От показанията на
св.Ц.Н.Ц. се установява, че познава ответника от 1990г. Имотът се намирал на ул. „ш.“,
пресечка на бул. „Г.Д.“. Имотът бил с лека денивелация, ограден е с мрежа от
трите страни. Откъм улицата „ш.“ не е ограден. Л. му бил казал, че ползва имота
от 2005г. През 2006г. изчистил част от имота за да си спира колата. Твърди, че Л. изчистил долната част на имота, към мястото на Й..
Имотът представлявал дървета, храсти, саморасли - изоставен имот с една голяма
дупка по средата от започнато някакво строителство навремето и голям насип от
към южната му страна и вътре имало гуми, боклуци. Тези автомобилни гуми били
оттогава от 2005-2006г. и не знаел кой ги
е сложил там но категорично са били там преди да се
появи ответника Л.. Установява, че след това
Л. започнал да си събира още гуми, защото му трябвали за другото му място,
което било малко по-надолу по улицата.
Св.Ц. установява с показанията си,
че ответника започнал
да си спира автомобила там, защото до другото негово място нямало как да се
стигне (имал друго място и по-надолу). Имотът бил почистен в края на 2019г.,
началото на 2020 г., тогава Л. изчистил имота. Установява, че се съгласил да стане свидетел на Л. през декември 2017г.,
пред нотариус за това, че ползвал имота. Твърди, че бил станал
свидетел пред нотариус и за друг за парцел, за който Л. нямал документи.
Свидетелят Ц. твърди, че Л. ползвал само част от процесния имот,
долната част, за паркинг – от страната на съседа Й. и чистел
само тази част от мястото, където си паркирал колите.
От анализа на събраните по делото гласни доказателства се установяват
следните противоречия и несъответствия:
-
Относно наличните в имота стари автомобилни гуми
Според св.А.О. -
„… изхвърлени гуми …"
Според св.Н.В. -„от
сервиза отсреща имаше изхвърлени гуми"
Според св.Ц.Ц. -„ …Хвърляха
гуми там.."
Според св. Й.Д. -„ … Като
отпадък са сложени там …"
През
2020г. ответникт Л.А. казал
на св.Ц.Ц., че купил процесния парцел: „Каза, че е
купил мястото там, на кого е мястото не зная"; „Това ми го каза през 2020
г."; „Каза ми, че е собственик след като го изчисти в началото на февруари
2020 г., тогава се видяхме".
-
Относно паркирането
на колите в процесния имот
Според св.А.О. -,,...на
сателитната снимка с дата 05.04.2012г.
най-вероятно е автомобила на комшията, който е под този парцел."; „ … Портата на съседа, който
под имота на В. се намира някъде, където
е
колата…."
Според св.Н.В. -
„ …Понякога влизат и други коли …";
„Отстрани на мястото съм ги виждал, когато се разтоварват строителни
материали".
Според св.Ц.Ц. -
„…Й. си паркира колата в това място и други
там спират и оттам има порта и влиза в неговото място …".
Според св.Й.Д. - „ …аз паркирам
в самото процесно място .."; „…Л.
изчисти една част и там паркираме и нашите автомобили ..";
„...от 2007-2008г. аз паркирам там и Л. също паркира там…";
„Първо се изчисти през
2006-2007 г., след това имаше израствания и се изчисти
през 2009г., защото ние там си паркираме колите"; „След
това се изчисти само, където се спираха колите, до моето мето, до моята врата, вътре в мястото,
където спираме колите през 2009-2010г. и оттогава мястото
си е разчистено и си спираме колите
там …".
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че през 2020г. собственик на процесния имот е ответницата Й.Х., въпреки това ответникът Л.А. казал
на св.Ц.ц., че собственик е той.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
купуването на имота от ответницата Й.Х. е само формално, за да се прикрият следите на
едно вероятно организирано придобиване на множество парцели по реда на
придобивната давност, извършено от ответниците. Този извод на
съда се потвърждава от приетата, като писмено доказателство по делото - справка
от Агенция по вписвания, от която е видно, че ответниците са
придобили общо 4 имота по реда на обстоятелствената проверка, които имоти са в
непосредствена близост един до друг, единият от които е и процесния
имот N:775. По този начин два имота е придобил ответника Л.А. и
два – ответницата Й.Х..
Последствие Л.А. продал на Й.Х. неговите
два имота, а от своя страна Й.Х. продала на
Л.А. нейните два имота.
По отношение на назначената съдебно-геодезическа
екпертиза и веществените доказателства, представляващи сателитни снимки на
мястото, направени от спътника на Google в периода 2004-2019г.
По делото са приети 24 броя
сателитни снимки от сателитно заснемане на поземлен имот N:775 по кадастрален
план на гр.Русе, целият с площ от 478 кв.м., незастроен, при граници: имоти с №№
503.9555, 503.575, 503.576, 503.577, направени в периода 2004г.-2019г. от
спътника на Google, с обозначени на тях дати на заснемане, свалени през
компютърна програма Google Earth Pro и 2 броя сателитни снимки от сателитно
заснемане на процесния имот, свалени от сайта https://www.google.com/maps/.
Действително снимките не са
регламентирани като доказателства по ГПК, но се приемат в правната теория и
съдебната практика като веществено доказателство, т.е. като предмети,
възпроизвеждащи факти от значение за предмета делото. Законът не урежда нарочно и отделно
веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва да се
приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Това е така, тъй като вещественото доказателство е предмет, който
възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени
изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира
със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено
доказателство. (Определение №262/12.03.2015 по дело №7062/2014 на ВКС, ГК, III
г.о.).
Съдът споделя становището, че в
конкретния случай, предвид наличието на разнопосочни свидетелски показания,
най-обективна се явява информацията от
обсъжданите сателитни снимки на процесния имот.
Безспорно важния за спора факт е владял ли е ответникът Л.А. имота в продължение на повече от 10 години
по начина, по който свидетелите са посочили пред
нотариуса, а именно: че в продължение на 10 години ответника е
чистил имота, владял го е непрекъснато и необезпокоявано,
като е държал там строителна техника и манифестирал пред всички, че имотът е
негов.
В
т.5 - т.7 от назначената по делото и приета съдебно-геодезическа експертиза
вещото лице установява, че процесният имот е заснет / заграден в
жълто / на представените веществени доказателства - сателитни снимки от
сателитно заснемане от спътника на Google в периода
2004г.-2019г. Установява, че сателитните снимки на процесния имот,
съхранявани в компютърна програма Google Earth Pro, са идентични с тези, които
са представени по делото като веществени доказателства за
местоположението му.
Анализът на представените сателитни снимки, предявявани и на разпитаните по
делото свидетели, сочи, че на нито една от снимките не се вижда процесния имот да е разчистван, както и да се съхранява
строителна техника. Напротив, вижда се, че цялото място е обрасло с буйна
растителност, което опровергава изцяло показанията на свидетелите Д.,
Ц. и А., относно споделеното от тях че ответника е
складирал там строителна техника, камиони, товарачи и т.н. От друга страна, ответникът Л.А. не
представи доказателства, че действително разполага с такава техника, за която
твърди, че е съхранявал в имота на ищците. Единствено
на снимката с дата 05.04.2012г.
се установява, че на границата на процесния имот с този
на св.Й.Д. е паркиран бял на цвят автомобил, а
мястото пред св.Й.Д. е
изчистено колкото за един автомобил.
От съпоставката на информацията получена от сателитните снимки на имота с
показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват редица различия.
Така например според св.Обрешков, св.В. и св.Ц. никой
освен ищците не е чистил мястото и не са
виждали автомобили и строителна техника в имота. От друга
страна свидетелите
на ответника заявяват, че ответникът Л.
веднъж през 2006г. изчистил част от имота за да си паркира там коли и техника,
които изчакват за ремонт в близкия автосервиз, а второто
чистене направил в началото на 2020г. При
оглед на сателитните снимки се установява, че през процесния период
2006г.-2017г. мястото е с гъста растителност на абсолютно всички снимки, не е
разчиствано за разлика от съседното № 575, което граничи с бул.“Г.Д.“
и на нито една от всички 24 сателитни снимки не се вижда да има складирана
строителна техника или паркирани автомобили. Ето защо съдът
приема,
че в тази си част показания на свидетелите на ответниците са недостоверни и не
следва да бъдат кредитирани, тъй като са
в противоречие с останалия доказателствен материал.
Вещото лице установява, че след
съпоставка на издаденото
от Община Русе удостоверение за идентичност на имоти рег.№94А-984-2/28.05.2020г
и картовия материал в Община Русе и СГКК
Русе, поземлен имот 775 по
кадастрален план на гр. Русе находящ се в гр. Русе, в местността К. (старо
име), целият с площ от 478 кв.м., е идентичен с поземлен имот с идентификатор 63427.169.775, находящ се в гр.
Русе, местност Г., с площ от 506 кв.м. Твърди, че процесният
имот представлява имот по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е инкорпориран в
одобрената КККР. Същият е бил предмет на план на новообразуваните имоти (ПНИ)
по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Установява, че със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.
директор на АГКК за приемане и одобрение на КККР поземлен имот 775 е приел
номер с идентификатор № 63427.169.775. В
действащия КККР имота е надлежно нанесен в КККР като ПИ с идентификатор №
63427.169.775. При създаване на кадастралната карта и кадастрални регистри е
използвана наличната картова база в цифров вид и регистри за собственост в
Община Русе. Регистъра на имотите, към съответния план, като собственик на ПИ
775 в община Русе не е попълнен и не е отразен собственик на поземления имот.
При отразяване в КККР на гр.Русе, при не наличие на информация за собственик на
ПИ, се вписва като собственик Община Русе. Така при одобряване на кадастралната
карта през 2007г. като собственик на ПИ с идентификатор 63427.169.775 е посочен
като собственик Община Русе. Процесният
имот е заснет / заграден в жълто / на представените веществени доказателства -
сателитни снимки от сателитно заснемане от спътника на Google. Графичната част на оспорената Скица № КР1- 4817/27.11.2006г. отговаря на
плана за новообразуваните имоти (ПНИ) в цифров вид програма МКАД, от който тази
скица е извадена. Планът за
новообразуваните имоти, от който е извадена оспорената скица, е одобрен със
Заповед №553/26.06.2000г. на Областен управител на Област Русе и със Заповед
№3906/21.11,2003г. на Кмета на Община Русе, която е допълнена ръкописно в скицата относно
поправката на кадастрален план на местност „К.” в землището на гр. Русе, като
са нанесени новите /съществуващи на място/ имотни граници на ПИ 576, 575 и на
новообразуван имот 775. ( вж. копие от заповедта на стр.
61 от делото). Установява се, че в одобрения
план за новообразуваните имоти в регистъра за собственост към плана, лицето Ц. П.
Ц., не е вписан като собственик на поземлен имот 775 по кадастрален план на
гр.Русе находящ се в гр.Русе, в местността „К.“.
Относно откритите производства по оспорване
истинността на документ:
В хода
на делото по искане на адвокатите на ответниците бяха открити две производства
по оспорване истинността на документ, а именно:
На скица №
КР1-4817/27.11.2006г., досежно вписването върху документа с ръкописен текст и
на официален документ с изх. № ГР-02-35 от 08.10.2020г., издаден от Община
Бяла, съдържащо печат на кмет на Община Бяла, подпис и печат - удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, удостоверяващо, че лицето Ц. П.Г. и Ц. П.
Ц. са едно и също лице.
По оспорване вписването върху скицата с ръкописен текст
на номера на заповедта:
От
заключението на вещото лице се установи, че към момента, когато е вадена тази
скица - 27.11.2006г., същата е изработена с
програма, в чийто софтуер не е фигурирала
възможността автоматично да се генерира номера на заповедта и установената тогава практика е била да се вписва на ръка номера
на заповедта. Установи се по делото, че впоследствие, след 2017г. с
новия софтуер автоматично вече се генерира и номера
на заповедта.
По оспорването
на официален документ с изх. № ГР-02-35 от 08.10.2020 г., издаден от Община
Бяла, съдържащо печат на кмет на Община Бяла, подпис и печат:
По направено доказателствено искане от ответниците съдът е
издал съдебно удостоверение по силата на което същите да
се снабдят от Община Бяла с актовете за раждане на лицето Ц. П.Г., както и на
лицето Ц. П. Ц.. Въпреки
дадената възможност ответниците не представиха доказателства в обратна насока
на това, че Ц.
П.Г. и Ц. П. Ц. са едно и също лице, а именно продавачът от който ищците Г. и В. С. са закупили процесния имот № 775 (с нов
идентификатор 63427.169.775).
Относно нарушенията, извършени в нотариалното
производство от нотариусът, издал констативен нотариален акт за собственост, удостоверяващ право на собственост по давност
въз основа на обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК.
Съгласно установената практика в това производство нотариусът има
задължение да провери дали молителят е придобил собствеността,
чрез давностно владение. Давностното владение представлява определен период от
време, в който едно лице следва непрекъснато и необезпокоявано да е владял
определен недвижим имот. Непрекъснато означава постоянно, т.е. да не е
прекъснал да го владее поради някаква причина за срок по-дълъг от 6 месеца.
Тогава прекъсва давността и от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. А необезпокоявано означава да няма трето лице, което чрез иск или
възражение в съда да оспорва придобиването на собствеността.
При
обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението,
неговия animus и corpus, както и вида на владението -добросъвестно
или недобросъвестно. Съдът приема, че в настоящия казус нотариусът не е установил кумулативно
изискуемите елементи за
владението - animus и corpus.
Това е така, тъй като от показанията на св.М.
А., който е бил свидетел и в нотариалното
производство се установява, че ответникът Л.А. му казал, че са се
разбрали със собствениците на въпросното място. Казал му, че си е харесал това
място и са говорили със собствениците и ще го разчистват. Следователно няма установено наличие на animus – намерение за своене
на вещта, а е налице единствено декларирано от ответника намерение
за ползване с ясното съзнание, че вещта принадлежи на друг собственик.
От
показанията на св.Ц.Н.Ц., който също е бил свидетел и в нотариалното
производство се установява, че същият не прави разлика между термините
„ползване“ и „владеене“, но въпреки това е използвал тези термини пред
нотариуса, подписвайки се в съответните протоколи. Според
този свидетел „щом ползваш, значи владееш“. Така е свидетелствал и пред
нотариуса. От изложеното съдът формулира извод, че нотариусът
не е изискал достатъчно данни за наличие на animus – намерение за своене на
вещта. Като и разпитите на двамата свидетели пред нотариуса са завършили с
бланкетното изречение: „молителят владее имота трайно, непрекъснато и
необезпокоявано повече от 10 години“ без да установи елементите animus и
corpus.
Следва да бъде изрично посочено, че никой от разпитаните по делото свидетели не съобщи, че в
периода от 2006г до 2017г ответникът Л.А. е
заявявал пред тях, че процесния имот е негов и че е имал открито и явно
намерение за своене на имота.
В
нотариалното производство,
нотариусът не е установил и плащането на
данъците в продължение на 10 години от страна на ответника Л. - т.нар. animus
posidendi , т.е. намерение да се владее имота и също е годно правна
основание да се придобие имотът по давност.
От т.4
от заключението на вещото лице се установява, че при одобряване на
кадастралната карта през 2007г. като собственик на ПИ с идентификатор
63427.169.775 е посочен като собственик Община Русе. Известно е, че имоти общинска собственост не могат да се придобиват по
давност и няма как за тях нотариусът да издаде констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка (чл.7, ал.1 от Закон за общинската собственост). По тази причина нотариусът
изисква да му бъде представено от съответния молител
удостоверение, издадено от Областната администрация или Общината по
местонахождението на недвижимия имот, от което да е видно, че този имот не е
актуван като държавна или общинска собственост. Но в практиката на ВКС и ВАС последователно е изяснено, че статутът
на имотите като публична общинска/държавна собственост не се определя от това дали за тях е издаден акт за публична
общинска/държавна собственост или не тъй като, съгласно чл. 5, ал.1 и ал.3 от ЗОС, актовете за общинска собственост
не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права и актът за
общинска собственост няма правопораждащо действие. Т.е. за имоти, за които в
кадастралната карта е посочено че са държавна или общинска собственост, не
следва нотариусите да издават констативен нотариален акт по давностно владение
дори и същите да не са актувани с акт за държавна/общинска собственост, т.к.
тези актове нямат правопораждащо действие, а само констатиращо и
удостоверително. Възможно е да се издаде констативен
нотариален акт за давностно владение само в една хипотеза, а именно ако от страна на общинска или областна администрация
има изрично волеизявление под формата на удостоверение, че имотът не е
държавна/общинска собственост (отказ от собственост).
В подкрепа на изложеното, следва да
се посочи, че от показанията св.Д., св.А. и св.Ц. се установи, че в действителност ответника Л.А. е
ползвал, но само от време на време, една малка част от процесния имота
на ищците за да си паркира колата, а не е ползвал целия имот.
По възраженията на ответниците и техните процесуални
представители
Релевирано е възражение, че съгласно констативен
нотариален акт №133 т.V дело №2495/1961г. Ц. П.Г. /последствие Ц. П. Ц./ не е
бил собственик на спорния имот нито към момента на съставянето на нотариалния
акт, нито към момента на продажбата на ищците т.к. към момента на съставяне на
нотариалния акт той е бил малолетен и недееспособен и не можел да бъде страна
нито в нотариалното производство, нито в посоченото като основание за съставяне
на този акт протокол от 17.11.1961г. по гр.д. №830/1961г. на Русенски районен
съд.
В
срока на чл.143 от ГПК ответниците и техните процесуални
представители не са депозирали искане за откриване на
производство по оспорване истинността на този Констативен нотариален акт №133
т.V дело №2495/1961г. Оспорен бе единствено официален документ с изх. № ГР-02-35 от
08.10.2020 г., издаден от Община Бяла, съдържащо печат на кмет на Община Бяла,
подпис и печат - удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
удостоверяващо, че лицето Ц. П.Г. и Ц. П. Ц. са едно и също лице. Предвид това
КНА №133 т.V дело №2495/1961г. е неизменна част от доказателствения материал по
делото.
Релевирано бе и възражение, че нито
ответниците, нито праводателят им са предприели действия за регистриране на
имота в СГКК.
Съдът счита, че възражението е
неоснователно. Това е така, тъй като не е възможно праводателят Ц. П. Ц.
да предприеме действия за регистриране на имота в СГКК и назначаване на
идентификатор, т.к. ищците С. са
закупили имота на дата 14.03.2007г. Представили са пред нотариуса скица №
КР1-4817/27.11.2006г., на този имот, находящ се в гр. Русе, в местността „К.“,
представляващ имот 775 по кадастрален план на гр. Русе, целият с площ 478
кв.м., незастроен, при граници с имоти с №№ 503.9555, 503.575, 503.576,
503.577. Към този момент това е бил документът, който е следвало
да бъде представен пред
нотариус за изповядване на сделката, а не скица от СГКК. От друга страна цифровото заснемане на имотите в СГКК
започва в края на 2007г. и по тази причина няма как праводателят Ц. П. Ц. да е предприел действия
за регистриране на имота в СГКК.
Относно
аргументът, че ищците не са предприели действия за регистриране на имота в
СГКК. Определяне и запазване на идентификатор на недвижим имот и нанасянето му
в кадастралния регистър на идентификаторите не е елемент от правото на
собственост. Това е административна услуга, намираща своето основание в чл.26,
ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и чл. 10, ал. 1 от
Наредба № РД- 02-20-3/29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на
идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в
кадастъра. Тази услуга не е ограничена със срок и нейното извършване
(назначаването на идентификатор) може да се поиска от собственика на имота
неограничено във времето. Непоискване извършването на тази услуга не
лишава собственика на имота от правото му на собственост.
На следващо място ответниците
считат, че представената Заповед
№3906/21.11.2003г. на Община Русе е нищожен административен акт, който не
следва да бъде съобразяван при установяване на ФС, съгласно който Ц. П. Ц. е
придобил новонанесения в кадастралния план имот №775.
Съгласно
чл.149, ал.5 от АПК - Административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В
случая, обаче, по делото няма данни двамата ответници да са предявили
пред Административен съд Русе искане за прогласяване нищожността на тази
Заповед №3906/21.11.2003г. на Община Русе и не са направилии искане, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
спиране на гр.д.1711/2020г. на РРС до произнасяне решението на административния
съд досежно твърдяната нищожност на заповедта.
По нататък, ответниците твърдят, че
всички елементи на упражняване на фактическа власт от страна на отв.Л.А. били
установени – непрекъснато във времето. От свидетелските показания се
установява, че „почистването“ е било два пъти –
веднъж пред 2006г. и веднъж в началото на 2021г. При липса на
други доказателства в тази насока, съдът приема, че не е доказано упражняване
на фактическа власт от страна на отв.Л.А. – непрекъснато във времето.
От приетите по делото писмени
доказателства: Удостоверение за идентичност на имоти, а именно:
недвижим имот, находящ се в гр. Русе, в местността К., представляващ поземлен
имот 775 по кадастрален план на гр. Русе, целият с площ от 478 кв.м., незастроен,
при граници: имоти с №№ 503.9555, 503.575, 503.576, 503.577 и поземлен имот с
идентификатор 63427.169.775, находящ се в гр. Русе, местност Г., с площ от 506
кв.м., с номер по предходен план 775 при граници: 63427.169.577, 63427.169.576,
63427.169.575 и 63427.169.836, с приложения към него: Копие
от картон №14;
Копие от неодобрен
план за местността „Г.“ от 1995г.; Заповед
№3906/21.11.2003г. на н-к отдел „Кадастър и регулация“ при Община Русе за
поправка на кадастралния план на местност „К.“, землище Русе; Доклад на на н-к отдел „Кадастър и
регулация“ при Община Русе относно поправяне на кадастралния план на местността
„К.“, землище Русе; Акт за непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план; Скица на
новозаснет имот 775; Молба за допълване
на одобрен кадастрален план; Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №153, том V, дело № 3148/1995г. на Нотариус
Цвятко Миланов се установява по безспорен и категоричен начин, че праводателят
Ц. П. Ц. е бил собственик на имота към момента на продажбата, а приобретателите
Г.С. и В. С. са станали собственици на годно
правно основание.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Искът по чл.124,
ал.1 от ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищецът
предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.
Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор
относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено
нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по
повод на вещта, обект на оспорваното право.
В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В конкретния казус се установи, че ответникът Л.А. се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по силата на който бил признат за собственик на основание давностно
владение на посочения имот. Спорно
по делото е дали са налице предпоставките на приетото от нотариуса придобивно
основние – давностно владение. За отговор на този въпрос следва да се
анализират доказателствата от настоящото производство и доказателствата от
приложеното нотариално дело по съставянето на посочения нотариален акт,
с който ответникът е признат за собственик по давност на процесния имот.
Според Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва
с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост,
тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, в
случая ищецът, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. При тези
случаи Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2012г., ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се
констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото
производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с
предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият
констативен нотариален акт подлежи на отмяна.
Анализът на събраните по делото
доказателства дава основание на съда да формулира извод, че по безспорен
начин в условията на пълно и главно доказване ищците доказаха,
че към момента на издаване на констативен нотариален акт не са
били налице кумулативно изискуемите обективни елементи, първият от които
притежава и субективния признак, установени в нормите на Закон за
собствеността. Тези елементи формират сложния и динамичен фактически състав, с
който законът свързва придобиване право на собственост по давностно владение на
недвижим имот - фактическо упражняване на съдържанието на това право по
определен начин, в продължение на определен от закона срок от време.
Правната
норма имплицитно съдържа няколко, утвърдени от правната доктрина и практика,
задължителни белези на владението като процес на упражняване на фактическа
власт върху имота, при наличието на които в кумулативна даденост в продължение
на 10 години, може да възникне правото на собственост - явно, несъмнено и
непрекъснато. Релевантния период в случая е 2006г.-2017г.
Установи се, че през този период ответникът Л.А. не е
осъществявал физическо въздействие върху имота – не го е обработвал
непрекъснато, не го е облагородявал непрекъснато, не е събирал плодовете от
него и не е демонстрирал непрекъснато това открито и явно.
Анимусът
- намерението за своене, не е бил афиширан по несъмнен начин. Това е така, тъй като
ответникът
не е оградил имота с ограда откъм улицата, където не е имало ограда и до
момента. Ответникът не е ограничил достъпът на трети лица до имота и не е
демонстрирал лично владеене. От свидетелските показания се установи, че имотът
не е ограден от страната на улицата и всеки има свободен достъп до него – в
т.ч. и св.Й.Д., който си паркирал колата там.
От свидетелските
показания на свидетелите на ответника се установи, че само от
време на време ответникът ползвал имота на ищците - да
паркира колата си, а не го е владял за себе си. Установи се по безспорен начин, че и св.Й.Д. също е паркирал автомобила си там.
От
показанията на свидетелите на ответника не се установи, че ответникът Л.А.
през периода 2006г.-2017г. е започнал да владее имота само за себе си,
отблъсквайки владението на ищците. В същото време ответникът трябва да е
манифестирал по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо
ищците, а именно: че отрича правото им на собственици и тази негова воля
обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание. Това също не се установи
от разпитите на свидетелите на ответника и от останалите доказателства по
делото. Никой от свидетелите не излага твърдения за някакви действия от страна
на ответника, с които по недвусмислен начин да е демонстрирал намерението си да
владее имота изцяло за себе си, нито се представиха каквито и да било
доказателства и такива действия да са доведени до знанието на ищците.
Действията, доказващи намерение за своене, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на собствениците по закон, да се
манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл е и
постоянната и непротиворечива съдебна практика.
Доколкото
владението не може да се упражнява тайно, а субективният елемент в случая
липсва, то от тази скритост на владението упражняващото фактическа власт лице
не може да черпи права, докато този, на когото правата се противопоставят, не
може да се защити, поради това и промяната в намерението не може да остане
скрита, а трябва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия,
които да бъдат насочени спрямо собственика и да доказват несъмнено, че се
отричат неговите права. Държателят трябва да докаже не само, че е упражнявал
фактическа власт върху имота, но и че е променил намерението си и е започнал да
го свои. Промяната в намерението и преобръщането
на държането във владение - interversio
possessions не трябва да остане скрита, а трябва да намери
външна изява в предприемане на конкретни действия.
Владението
не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи
със сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има
намерение да държи имота като свой. От показанията на всички свидетели може да
се направи категоричен извод, че ответникът Л.А. нито е
владял непрекъснато имота, нито е имал намерение да държи имота като свой.
Липсват каквито и да е данни, че ищците са били отблъсквани от процесния имот,
което отблъскване да е направено от ответника – например,
чрез поставянето на ограда на имота.
Позитивното ни
право урежда институтите на владението – упражняване на фактическа власт върху
вещ за себе си /чл.68, ал.1 от ЗС/ - и държането –
упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл.68, ал.2 от
ЗС/ и свързва с тях определени правни последици. Липсва правна уредба на
търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти,
свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат
последиците на владението и държането.
Практиката
на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – е
възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може
да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Към това тълкуване следва да се добави, че
общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент –
упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент,
извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
При
държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по
силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или
владелеца на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта,
съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си
облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се
уреждат отношенията между съконтрахентите.
При
търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на
собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или
предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения /съседски,
приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот,
действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.
За да се
определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот,
е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на
лицето, което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца,
върху имота на когото се извършва то – (Решение №
122/03.12.2020 год. по гр.д. № 3549 по описа за 2019 г. на ВКС, І-во Г.О.)
Изложеното дава основание на съда да
формулира извод, че ответникът Л.Л.А. евентуално е извършвал едни
търпими действия в имота на сем.С., като тяхното съгласие е било предполагаемо,
т.к. нито те, нито техните свидетели, някога са виждали в имота си нито коли,
нито техника. Не е осъществявал държане,
а още по малко владение върху имота, което владение да е формиращо сложния и
динамичен фактически състав, с който законът свързва придобиване право на
собственост по давностно владение на недвижим имот - фактическо упражняване на
съдържанието на това право по определен начин, в продължение на определен от
закона срок от време.
При така установените по делото
факти, съдът счита предявените искове за основателни и доказан, поради което следва да бъдат
уважени изцяло.
При
този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците са
направените от ищците разноски по делото в общ размер на 1818,00 лева, от които
1200,00 лева заплатен адвокатски хонорар, 50,00 лева д.т. за образуване на
делото, 500,00 лева възнаграждение за вещо лице, 38,00 лева д.т. С.Вп., 20,00
лева за съдебни удостоверения и 10,00 лева такси на СГКК-Русе за издаване на
скици на имота.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.Л.А. с ЕГН:********** и Й.Б.Х. с ЕГН:**********, че
Г.П.С. с ЕГН:********** и В.Б.С. с ЕГН:********** са собственици на недвижим имот находящ се в гр.Русе, в местността „К.“,
представляващ имот 775 по кадастрален план на гр. Русе, целият с площ от 478
кв.м., незастроен, при граници: имоти с №№ 503.9555, 503.575, 503.576, 503.577, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
7, том II, д. № 187/2007г. на Нотариус с рег. № 304 на НК и район на действие
РС- Русе, вх.рег. № 3142, акт № 177, том VIII, дело № 2044/14.03.2007 г. на
АВп, ИР и нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 70, том П, рег.№ 2057, дело № 232/2007 г. на нотариус с рег. №
304 на НК и район на действие РС -Русе, вх.рег. № 3872, акт № 193, том Х, дело №
2568/26.03.2007 г. на АВП, ИР, като
ОСЪЖДА Л.Л.А. с ЕГН:********** и Й.Б.Х. с ЕГН:**********
- ДА ИМ ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО НА ИМОТА.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 96, том V, рег.№ 14363,
нотариално дело № 669/2017 г. на Нотариус с per. № 618 на НК и район на
действие РС-Русе, вх.рег. № 18362/15.12.2017 г., акт № 141, том 41, дело №8378
на СлВп – Русе.
ОСЪЖДА Л.Л.А. с ЕГН:********** и Й.Б.Х. с ЕГН:**********
да заплатят на Г.П.С. с ЕГН:********** и В.Б.С. с ЕГН:**********, сумата от 1818,00 лева, разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/