Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл.34 ЗС вр.с чл. 341 и сл. от ГПК – първа фаза на делбата.
Делото е образувано по постъпила искова молба от М.А.К.-Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.А., ж.к…… … вх…., ет…., ап…, срещу Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к….. …,
вх…., ет…., ап…., и П.Ц.К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к…… …, вх…., ет.., ап…, с
която е предявен иск за делба на застроено и незастроено дворно място с площ 910 кв.м.,
съставляващо поземлен имот пл.№ …., за част от който с площ 612 кв.м. е отреден УПИ ….-
…., а другата част в УПИ ….- …., ….. с 288 кв.м., а трета част попада в улична регулация с
10 кв.м., кв…. по действащия регулационен план на с.П., заедно с находящите се в УПИ ….-
… сгради – първата с площ от 70 кв.м., а втората с площ 25 кв.м. Първоначално ищецът
насочи исковата молба единствено срещу първата ответница Р.К., излагайки, че двете са
сестри и че са съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч. върху имота, тъй като са го
придобили по наследство от своите родители А.Д.К., починал през …. г. и П.Р.К., починала
през ….. г.
От ответницата Р.К. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който се
сочи, че искът за делба следва да се отхвърли по отношение на нея, тъй като понастоящем не
притежава право на собственост върху имота. Признава, че с ищцата се сестри и единствени
законни наследници на А.К. и П.К., които са били собственици на имота. Сочи, че от дълги
години не живее в с.П., а в гр.А., където е омъжена. Твърди, че преди около 12 години
дъщеря й П.К. се нанесла да живее в къщата в с.П. и започнала да владее като свои
собствени половината от къщата с пристройката и дворното място с нейно и на П.К.
съгласие. Излага, че оттогава до сега П.К. владее като собствена ½ ид.ч. от процесния имот
и че на това владение не се е противопоставял никой, включително и ищцата. Твърди, че
дъщеря й е извършила много подобрения в имота и дворното място, че живее на втория етаж
от къщата заедно с партньор и двете си деца. Счита, че е придобила право на собственост
върху ½ ид.ч. от него по давност, за което се снабдила с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност № 114, том I, дело № 112/2020 г. на Х.Д. –
нотариус с район на действие ЧлРС. Счита, че съсобственици на процесния имот са ищцата
и П.К., затова моли искът срещу нея да бъде отхвърлен.
С разпореждане № 320/11.08.2020 г. на ЧРС по делото, съдът указа на ищцата възможността
да конституира П.К. като ответник по делото, предвид данните, че тя е един от
съсобствениците на имота. Ищцата представи нова искова молба, с която насочва иска за
делба, както срещу Р.К., така и срещу П.К., като изрично сочи това на стр.4 от новата искова
молба. В нея прави допълнително изложение, в което оспорва нотариалния акт, с който П.К.
се легитимира като съсобственик на имота, притежаващ ½ ид.ч. от него. Сочи, че помолила
сестра й да изкупи нейната ½ ид.ч. от имота, като на 21.03.2019 г. сключили предварителен
договор за продажба, но до сключване на окончателен не се стигнало, тъй като сестра й Р.К.
не желаела да заплати уговорената сума от 25 000 лв. Счита, че П.К. не е съсобственик на
имота, че Р.К., видно от предварителния договор е посочила, че е собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот. За невярно намира декларирането от сестра й пред нотариус, че признава
изтекло в полза на П.К. давностно владение върху ½ ид.ч. от имота. Счита, че П.К. е само
държател на имота, а не негов владелец. Излага, че се е нанесла в къщата със съгласието на
П.К., Р.К. и нейното собствено преди около 12 години. Заявява, че е дала съгласие П.К. да
ползва две стаи от общо три на втория етаж от жилищната сграда. Обяснява, че до 2015 г. е
работила в с.П. и е живеела в една от стаите на втория етаж, а майка й - на първия. След
2015 г. се установила в гр.А., а стаята, в която живеела, била заключена от нея, но когато се
прибирала в с.П. отсядала там. Твърди, че преди около две години, когато П.К. родила
1
второто си дете, заедно с братовчедка им Л.И. я посетили, за да поднесат подаръци на
бебето. Тогава видяла, че вратата на стаята й на втория етаж е отворена, при което П.К.
отговорила, че майка й Р.К. е изкъртила вратата, за да я ползва. Сочи, че възразила, но за да
бъдат запазени добрите им отношения не потърсила сметка от сестра си. Излага, че П.К.
само е поддържала имота, че част от подобренията, които сестра й твърди, че племенницата
й е извършила, са правени докато е била жива П.К.. Твърди, че отводнителната система
съществува още откакто са били живи родителите им, че оттогава е ограждането на имота, а
ограждането откъм съседа А.В., било извършено съвместно с него. Сочи, че се
противопоставила на поставянето на дограма на две от стаите на втория етаж, но тъй като
майка й П.К. настояла, се съгласила. С новата искова молба ищцата предявява отрицателен
установителен иск за собственост срещу П.К., по който претендира признаване за
установено, че последната не е собственик на ½ ид.ч. от делбения имот, но поради оттегляне
на този иск, съдът с определение № 112/21.09.2020 г. прекрати производството по делото по
него.
Във връзка с насочването на иска от страна на ищцата и срещу П.К., и направените в новата
искова молба възражения относно правото на собственост на последната, съдът даде
възможност за отговор и на Р.К. и на П.К.. В постъпилия от П.К. отговор на исковата молба,
тя сочи, че ищцата и Р.К. са единствените законни наследници на А.К. и П.К., с оглед на
което признава, че ищцата е съсобственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху
имота. Счита, че Р.К. не е съсобственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху него,
тъй като, като такава се легитимира на основание придобивна давност в периода 2008 г. –
2018 г. самата тя, за което се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност № 114, том I, дело № 112/2020 г. на Х.Д. – нотариус с район на
действие ЧлРС. Твърди, че се преместила да живее в процесния имот преди около 12
години, заедно със сина си, след раздялата с бившия си съпруг и тъй като условията в
къщата в с.П. не били добри, се наложило да прави основен ремонт на банята на втория етаж
и да изгради баня с тоалетна. Излага, че още при нанасянето си се разбрала с баба й П. и
майка й Р., че частта, в която в бъдеще би се полагала на майка й, става нейна собственост.
Сочи, че ищцата била съгласна, че съсобственика, с който ще урежда всички въпроси
касаещи ползването на общия имот, ще е именно тя – П.К.. Двете постигнали съгласие как
ще се ползва имота в бъдеще. Твърди, че осъществяване на владението върху ½ ид.ч. от
имота започнала още докато баба й П. била жива, с нейно знание и съгласие, че винаги
уведомявала ищцата за необходимите ремонти, но тя не й предоставяла финансови средства.
Сочи, че когато са нанесла в имота започнала да го владее като свой, полагала грижи за него,
извършвала подобрения с отношението на собственик. Подробно сочи какви подобрения е
извършила в периода 2016 г. – 2020 г. Твърди, че и в момента живее в къщата, заедно с
партньор и двама сина. Относно сключения между ищцата и майка й Р.К. предварителен
договор за продажба на собствената на ищцата ½ ид.ч. от имота твърди, че родителите й не
са преценили добре финансовите си възможности, поради което сделката не била
осъществена. Изразява готовност за подялба на имота с ищцата, при която ищцата да получи
първия етаж от къщата, а тя (П.К.)- втория.
В допълнително постъпилия отговор на исковата молба от Р.К., тя ангажира становище по
твърденията на ищцата, че П.К. не е придобила ½ ид.ч. от него. Сочи, че не е посочена като
съсобственик в предварителния договор за продажба; че този договор е нищожен,
евентуално развален с нейно изрично уведомление до ищцата. Излага, че извършените в
имота подобрения от дъщеря й П.К., последната извършила като владелец, владеещ за себе
си, а не за другиго. За тях не е искала разрешението й, нито заплащане на част от стойността
им. Счита, че не са налице основания за отмяна на нотариалния акт легитимиращ П.К. като
съсобственик на имот. Моли съда да отхвърли предявения иск за делба на процесния имот
като неоснователен в частта, в която е насочен срещу нея, тъй като не е собственик на
имота.
2
В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява. От нейно име иска за делба съгласно
изложеното в исковата молба поддържа пълномощникът й адв.К..
Ответницата Р.К., редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име иска за делба оспорва
пълномощникът й адв.Д..
Ответницата П.К., редовно призована, не се явява в с.з. От нейно име пълномощникът й
адв.Д. ангажира становище за основателност на иска за делба предявен срещу нея.
От фактическа и правна страна, на основание чл. 12 ГПК, след като обсъди
представените по делото писмени и гласно доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
Делбата представлява ликвидирането на състоянието на съществуваща имуществена
общност. В производството по допускане на делба, съдът изследва правното състояние на
съсобственост, налице ли едновременно съществуване на множество взаимно свързани
права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ.
От представеното удостоверение за наследници изх.№ 405/09.06.2020 г., издадено от
кметство с.П., се установява, че ищцата М.К.-Т. и ответницата Р.К. са сестри, наследници
на А.Д.К., б.ж. на с.П., починал през ….. г. и на неговата съпруга П.Р.К., б.ж. на с.П.,
починала през ….. г. Ответницата П.К. е дъщеря на Р.К., внучка на А. и П.К..
Собственици по давност на процесния имот застроено и незастроено дворно място с площ
910 кв.м., съставляващо поземлен имот пл.№ …., за част от който с площ 612 кв.м. е отреден
УПИ ….- …., а другата част в УПИ ….- …., ….. с 288 кв.м., а трета част попада в улична
регулация с 10 кв.м., кв.97 по действащия регулационен план на с.П., заедно с находящите
се в УПИ …- …. сгради – първата жилищна с площ от 70 кв.м., а втората стопанска с площ
25 кв.м. са били А.Д.К., б.ж. на с.П., починал през …. г. и неговата съпруга П.Р.К., б.ж. на
с.П., починала през …. г. Това се установява от показанията на свидетелите Л.И. и М.К.,
които сочат, че къщата е строена от А. и П.К.. Този факт се признава в отговора на исковата
молба подаден от Р.К., която сочи, че родителите й са били собственици на процесния имот.
В отговора на П.К. е налице идентично становище.
В писмената защита депозирана от ответниците се оспорва твърдението на ищцата в
исковата молба, че имота е бил собственост на родителите им, но доколкото това
възражение се прави за пръв път след даване ход на делото по съществото на спора, не
следва да бъде обсъждано; то противоречи на заявеното в отговорите на исковата молба.
След смъртта на А.К. през …. г. на осн.чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН той е бил наследен от
съпругата и дъщерите си при квоти за П.К. 10/12 ид.ч., а за М.К.Т. и Р.К. –по 1/12 ид.ч. След
смъртта на П.К. през ….. г. ищцата и ответницата Р.К. са придобили по наследство
идеалните части от собствеността върху имота на майка им и се легитимират като
съсобственици на по ½ ид.ч. от него. Ищцата се снабдила с документ за собственост за
своята ½ ид.ч. от имота, видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност и наследство №157 том I, рег.№1501, д.№149/20.06.2018 г. на нотариус
Х.Д. с район на действие РС Чепеларе.
Претенции по отношение на другата ½ ид.ч. от собствеността заявява ответницата П.К.,
която също се е снабдила с документ за собственост, видно от нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност №114 том I, рег.№769, д.№112/19.06.2020 г. на
нотариус Х.Д. с район на действие РС Чепеларе. Ответницата твърди, че е придобила ½ ид.ч.
от имота въз основа на давностно владение в периода 2008-2018 г., че е установила
владение със съгласието на баба й П., на майка й Р.К. и ищцата, като се разбрала с тях, че
частта която в бъдеще би се полагала на майка й, става нейна (на П.К.) собственост.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Л.И. и М.К.- родственици на страните
по делото, Н.С. и П.Б. се установява, че П.К. се установила да живее в къщата в с.П. през
2008 г. Била самотна майка с едногодишно дете, поради което издръжката й била поета от
нейната баба П.К. живуща на първия етаж от къщата, и леля й- ищцата М.К.-Т., която
обитавала една от стаите на третия етаж. П.К. заживяла в двете преходни стаи на втория
3
етаж. Храна приготвяли на първия етаж, там била кухнята. Ищцата М.К.-Т. я окуражила да
следва висше образование и й помогнала да плати първата си семестриална такса. От
показанията на свидетелите става ясно, че ищцата работела в Центъра за настаняване на
деца от семеен тип в с.П. до 2015 г., а след това се преместила да живее в гр.А..
Впоследствие при П.К. се установил да живее новият й партньор И.Т., а преди около 2 г. тя
родила второто си дете. Стаята ползвана от ищцата на втория етаж останала заключена след
преместването й в гр.А.. От показанията на свидетелката Л.И. става ясно, че когато П.К.
родила второто си дете с ищцата й отишли на гости; когато си тръгвали, видели, че стаята
на М.К. е отворена. Свидетелката сочи, че на въпроса на ищцата защо стаята е отворена,
П.К. отговорила, че майка й Р.К. я е разбила. От показанията на свидетелите се установява,
че П.К. с помощта на новия си партньор започнала да извършва необходими и полезни
разноски в имота: сменила дограмата в обитаваните от нея стаи на втория етаж, поставила
теракот в банята на втория етаж, ремонтиран бил покрива, дворното място било заравнено и
т.н. Извършването на необходими и полезни разноски в имота се установява и от
изслушаното по делото заключение по СТЕ изготвено от вещото лице инж.Р.К..
Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право. В случая след смъртта на тяхната майка през ….. г.,
ищцата и нейната сестра Р.К. са станали съсобственици и съответно съвладелци на
процесния имот. П.К. се явява държател на част от него. Тя го държи със съгласието на
майка си Р.К..
По делото не се установява П.К. да е установила владение върху имота със съгласието на
баба си П.К.. Тя не е сред преките й наследници и за да се приеме, че давности в периода
2008 г. до смъртта на баба й през 2016 г. тя следва да е манифестирала намерението си да
свои имота.
От доказателствата по делото се установява, че П.К. е била допусната да обитава две
стаи от къщата от своите родственици- баба й П.К., майка й и леля й. Тя е допусната от
собствениците да ползва имота заедно с тях в израз на взаимопомощ, поради близките им
родствените взаимоотношения. В този случай са налице т.нар.търпими действия, а не
владение. П.К. не е владелец и не може да придобие идеални части от имота по давност
независимо от срока на държането.
Този извод се налага и от поведението на Р.К., която като собственик на ½ ид.ч. от
къщата, дворното място и стопанската сграда за разлика от П.К. демонстрира
собственическите си права спрямо сестра си М.К., разбивайки заключената от нея стая,
очевидно, за да я ползва. Тези нейни действия опровергават заявеното в нотариално заверена
декларация от 18.06.2020 г., приложена по нотариално дело№112/2020 г. по описа на
нотариус Х.Д., в която заявява, че дъщеря й П.К. владее непрекъснато и необезпокоявано ½
ид.ч. от имота.
Видно от представения предварителен договор за покупко-продажба на собствената на
ищцата ½ ид.ч. от имота, сключен между ищцата и Р.К. на 21.03.2019 г., М.К.-Т. е
преговаряла именно със сестра си за продажба на собствената й ½ ид.ч. от имота в
изпълнение на задължението по чл.33 ЗС, тъй като във отношенията между тях и П.К.
именно Р.К. се явява съсобственик, а П.К. – негов държател.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че процесния имот дворно място с жилищна и
стопанска сгради построени в него следва да се допусне до делба между ищцата и
ответницата Р.К., които са го придобили по наследство от родителите си. Искът следва да се
отхвърли по отношение на П.К., която съдът приема, че не е сред съсобствениците. На нея
не следва да се присъждат разноски, тъй като, дава повод за водене на делото срещу нея,
снабдявайки се с нотариален акт по отношение на ½ ид.ч. от имота. Този нотариален акт
следна да бъде отменен, доколкото искът за делба се отхвърля по отношение на нея.
Безспорно е в практиката и е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2012г. на
ОСГК, че отмяната на констативния нотариален акт на това основание чл.537, ал.2 ГПК
4
винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което със сила на присъдено
нещо се признават права върху имота на лице, различно от посоченото в нотариалния акт.
Производството по съдебна делба е исково производство, в рамките на което се установяват
носителите на правото на собственост върху имота и обема на техните права. Решението по
допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо по въпросите кой е
съсобствения имот, кои са неговите съсобственици и какви по размер са техните права в
съсобствеността. Затова, ако искът за делба е отхвърлен по отношение на някой от
ответницате, то отмяната на констативния нотариален акт се явява последица от разрешения
в делбеното производство спор за собственост.
Съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство страните заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази разпоредба обаче е приложима едва
когато искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора
фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността
между страните. Това е така, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на
разноските могат да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се
приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на
дяловете. При отхвърляне на иска за делба в една част /какъвто е настоящия случай/
разноските се присъждат съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл.78
ГПК. На П.К. разноски не следва да се присъждат, тъй като дава повод за водене на делото
срещу нея, снабдявайки се с нотариален акт по отношение на ½ ид.ч. от имота, както беше
посочено по-горе.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба между М.А.К.-Т., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к….. .., вх…,
ет…., ап…., и Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к….. …, вх…, ет…, ап…., следния
недвижим имот: застроено и незастроено дворно място с площ по графични данни от 910
квадратни метра, по кадастралната основа съставляващо поземлен имот пл.№-…., за част от
който с площ от 612 квадратни метра е отреден УПИ …-…., и част от който отделно участва
в отреждането на УПИ ….-….,…. с 288 квадратни метра и трета част попада в улична
регулация с 10 квадратни метра, в квартал … по действащия регулационен план на село П.,
община Ч., област С., заедно с находящите се в УПИ ….-…. сгради - първата с площ от 70
квадратни метра по графични данни /отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ/ и
втората с площ от 25 квадратни метра /отбелязана на кадастралната основа като МС/, ПРИ
КВОТИ: ½ ид.ч. за М.А.К.-Т. и ½ ид.ч. за Р.А.К., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен ,
предявения от М.А.К.-Т. иск срещу П.Ц.К., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ж.к….. …, вх…,
ет…., ап…., за делба на имота.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №114
том I, рег.№769, д.№112/19.06.2020 г. на нотариус Х.Д. с район на действие РС Чепеларе, на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд гр.Смолян.
5