РЕШЕНИЕ
№ 12033
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110167788 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане два осъдителни иска по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.
441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД&
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. В. С. и
малолетната Ц. А. Т., чрез нейната майка и законен представител С. С., срещу ЧСИ М.
К. Ц., рег. №на КЧСИ за осъждане на ответницата да заплати на всяка от ищците
сумата от по 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на 22.11.2024 г. в 18:00 ч. в резултат от извършено от страна на ответника, в
качеството й на като съдебен изпълнител, психическо и емоционално насилие над
ищците при осъществяване на принудителното изпълнение на задължение за
предаване на дете. Твърди се от ищците, че на 22.11.2024 г., в 18:00 ч., ЧСИ М. Ц. е
отишла в апартамента, където живеят ищците, находящ се на следния адрес: гр.
София, ж.к. „, като след отваряне на входната врата на апартамента, без да поиска
разрешение на ищцата С. С., е нахлула в жилището и е казала на ищцата следните
думи „трябва да ми предадете детето Ц. Т.”. Излага правни доводи, че поведението
на ответницата е незаконосъобразно, защото дори в изпълнение на служебните
задължения, съдебният изпълнител не може да изисква предаване на живо човешко
същество на нея, а ищцата С. С. е длъжна да предаде детето единствено на взискателя
по изпълнителния лист за режим на лични отношения, издаден въз основа на
Определение от 24.03.2023 г. по гр.д. 1447/2024 г. по описа на РС-Ботевград. Излага, че
с нахлуването на ответницата в семейното жилище на ищците, е нарушено правото на
сигурност на дома им, вследствие на което двете ищци са претърпели психически и
емоционални вреди, като от 22.11.2024 г. в тях е формирано чувство на несигурност и
тревога. Посочва се, че детето Ц. Т. е започнало да се буди нощем и да плаче,
създадена е уплаха, че отново съдебният изпълнител ще дойде в дома й ще я отведе в
неизвестна посока. Молят съда да уважи предявените искове.
1
Ответникът ЧСИ М. К. Ц., в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че процесното
изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ М. Ц. е образувано по изпълнителен лист от
08.01.2024 г., издаден по изп. дело . по описа на РС-Ботевград за привеждане в
изпълнение на режим на лични отношения на бащата А Б Т с малолетното дете Ц. А.
Т.. Посочва, че малолетното дете живее при майка си С. С., като бащата и взискател по
изпълнителното дело А има определен от съда режим на лични отношения с детето,
като е образувал процесното изпълнително дело на 04.11.2024 г. за принудително
осъществяване на режима на лични отношения. Посочва, че на твърдяната в исковата
молба дата – 22.11.2024 г., ЧСИ М. Ц. е пристъпила към принудително изпълнение на
определения режим на лични отношения, като е поканила ищцата С. С. да изпълни
съдебния акт относно привременните мерки и да предаде детето, но вместо това
ищцата С. С. се е скрила в апартамента си и е отказала да разговаря със съдебния
изпълнител. Ответницата била посрещната на входната врата на апартамента от лице,
представило се като Н, председател на „Асоциация на бащите“, който е разговарял със
съдебния изпълнител от името на ищцата С. С.. Оспорва твърденията в исковата
молба, че е отправяла заплахи или че е нахлувала в апартамента на ищците. Сочи, че
на посочената дата не е била допусната до вътрешността на апартамента, като не е
имала никакъв контакт с детето, поради което върху последното не би могло да има
каквото и да е негативно въздействие. Поддържа, че действията на ищцата С. С. са
незаконосъобразни, тъй като е отказала да изпълни съдебното решение за предаване на
дете. Посочва, че заради неизпълнението на съдебното решение на ищцата С. С. е
наложена глоба на основание чл. 527, ал. 3 ГПК. Твърди, че при следващите 5
посещения на съдебния изпълнител, ищцата С. С. отново е отказала да изпълни
съдебното решение, за което са й наложени отново глоби. Оспорва предявените искове
като изцяло неоснователни и недоказани. Посочва, че действията на съдебния
изпълнител са процесуално законосъобразни и поради това не са основание за носене
на гражданска отговорност от страна на съдебния изпълнител. Излага освен това, че
твърдения за отмяна на изпълнителния лист, въз основа на която е образувано
изпълнителното дело, се правят за първи път от ищцата в настоящото производство.
Намира, че образуването на производството по настоящото дело е злоупотреба с право
от страна на ищцата С. С., като единствената цел е настоящото дело да бъде
използвано за искане на отвод на съдебния изпълнител в бъдеще, както и част от
системните опити на ищцата да саботира изпълнението на съдебното решение за
изпълнение на определения режим на лични отношения и да отчужди детето от
неговия баща. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2024 г. е образувано
изпълнително дело № г. при ответницата в качеството й на частен съдебен изпълнител;
2) във връзка с образуваното изпълнително дело на 22.11.2024 г. пристъпила към
изпълнение на определения от съда режим на лични отношения по реда на чл. 528
ГПК, като достигнала до адреса на ищците, като е спорно обстоятелството дали
същата е влязла в дома им, или не.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното
открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни
факти за доказани.
2
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 08.01.2024
г. в полза на А е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
протоколно определение № 149 от 24.03.2023 г. по гр. дело № г. по описа на Районен
съд - Ботевград, IV ГО, за определяне на следния режим на лични отношения между
бащата А и детето Ц. А. Т., а именно: бащата има право да вижда и взема детето при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00
часа на неделния ден с преспиване; за Коледните празници – от 10.00 часа на 25
декември до 18.00 на 26 декември с преспиване на всяка черна година, за
Великденските празници – от първия ден от 10 часа до 18.00 часа на втория ден, с
преспиване на всяка нечетна година, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
Въз основа на издадения изпълнителен лист А подал на 10.01.2024 г. молба до
държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Районен съд - Ботевград за образуване на
изпълнително производство, в която е изложил твърдения, че майката не изпълнява
определения режим на лични отношения между бащата и детето. Въз основа на
подадената молба е било образувано изпълнително дело под №г. срещу длъжника -
ищец в настоящото производство С. С.. След постъпила молба от А, делото е
препратено като местно компетентно на ЧСИ М. Ц., с рег. поради промяна на
местожителството на длъжника С. С.. С разпореждане от 04.11.2024 г., ЧСИ М. Ц., с
рег. № е образувано изп.д. №
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 24679 от 06.11.2024 г. С. С. е била
уведомена, че следва да изпълнява доброволно задълженията си по издадения
изпълнителен лист, като същата е поканена да предостави контакт на бащата взискател
Ас детето Ц. Т. на 22.11.2024 г. /ден петък/ и да съобщи на съдебния изпълнител в
тридневен срок от получаване на поканата дали е готова да предаде детето в
определеното време и място, какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват, както и в кое място и време е готова да предаде детето.
Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на М – (майка) на 07.11.2024 г.
Със становище с вх. № 14005 от 08.11.2024 г. С. С. е уведомила съдебния изпълнител,
че е готова да предаде доброволно детето на взискателя на 22.11.2024 г. в 18.00 часа.
С протокол от 22.11.2024 г. са описани всички извършени действия по
предаването на детето, което така и не е предадено на бащата поради удостоверен в
протокола категоричен отказ на майката, включително и да разговаря с представител
на ЧСИ М. Ц. и бащата. Поради това невъзможността да бъде проведен
изпълнителният способ, с постановление за налагане на глоба от 15.01.2025 г. е
наложена глоба на С. С. в размер на 400 лева. Последвали са нови 4 посещения на
адреса на С., описани както следва: 1) с протокол от 24.01.2025 г. са описани нови
извършвани действия по предаване на детето, но отново е последвал отказ от майката,
за което е наложена глоба с постановление за налагане на глоба от 27.01.2025 г.; 2) с
протокол от 07.02.2025 г. са описани нови извършвани действия по предаване на
детето, но отново е последвал отказ от майката, за което е наложена глоба с
постановление за налагане на глоба от 11.02.2025 г.; 3) с протокол от 21.02.2025 г. са
описани нови извършвани действия по предаване на детето, с последвал отказ от
майката, за което е наложена глоба с постановление за налагане на глоба от 24.02.2025
г.; 4) с протокол от 07.03.2025 г. са описани нови извършвани действия по предаване на
детето, с последвал отказ от майката, за което е наложена глоба с постановление за
налагане на глоба от 12.03.2025 г.
По делото са представени и три протокола от ДСИ Районен съд - Ботевград за
принудително изпълнение на задължението за предаване на дете за неуспешно
проведена процедура по предаване на детето Ц. на 16.02.2024 г., 08.03.2024 г. и
3
22.03.2024 г.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По предявените два осъдителни иска по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат в условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си последици, a
именно: противоправно поведение на ответницата, действаща в качеството й на частен
съдебен изпълнител, изразяващо се в противозаконно влизане в дома на ищцата С. С.
и опит да вземе детето Ц. Т.; незаконосъобразност на действията на съдебния
изпълнител при осъществяване на изпълнителния способ по чл. 528 ГПК; причиняване
на твърдените неимуществени вреди; причинна връзка между поведението на
ответника и причинените вредите.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди, респ.
липса на виновно поведение.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Тоест, за
да се ангажира отговорността на ответника по реда на ЗЧСИ, същият следва да е
длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или по
повод на осъществяваната от него дейност, като е необходимо, за да се дължи
обезщетение, да има вреди в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Следователно по своята правна същност професионалната отговорност на частния
съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК. Тя може да бъде ангажирана
доколкото са налице предпоставките, установени в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията (или
бездействията) на съдебния изпълнител/помощник-частния съдебен изпълнител,
трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните
от ищците вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо, за да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищците, последните
следва да докажат факти, които се субсумират под хипотезата на деликта -
противоправно поведение (неправомерни действия и/или бездействия на ЧСИ),
неимуществена вреда в размер на по 100 лв., наличие на пряка причинно - следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда, причинена при
дейността на ЧСИ.
По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица,
които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения за
действията им при и по повод тази дейност. Определяща е вида на дейността, като
частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно
въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би
претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител. Преки са само онези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно
следствие на увреждането (в този смисъл Решение № 281/10.12.2014 г. по гр. д. №
3219/2014 г. на III ГО на ВКС).
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали
същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба
4
срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по
отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но
не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос
за този процес (в този смисъл и Решение № 40 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2249/2020 г., IV г. о., ГК).
Ето защо, на изследване в настоящото производство подлежи въпросът дали
предприетото от ответната страна поведение, изразяващо се в твърдяно
противозаконно влизане в дома на ицщите, има противоправен характер, и ако да –
налице ли е причинна връзка между него и твърдените вреди, респ. доказано ли е
изобщо тяхното настъпване.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, обективирани в т. 3 от ТР
№ 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, в случаите, когато
задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно, е
налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Това е задължение на
родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК.
Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на
определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.
528 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по
отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без
съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което
представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него
принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова
действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо
място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал.
4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от
съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на
предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал.
3 и ал. 5 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на
длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови
принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция
за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не
изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
Разпоредбата на чл. 528 ГПК е установила ред и способ за осъществяване на
принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и
настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение
чрез способа по чл. 528, ал. ал. 3 и 5 ГПК е обусловено от предхождащи
подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал. 1 ГПК - да връчи
по възможност в срок от две седмици и не по - малко от една седмица на длъжника
покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за
длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 ГПК възниква задължението в тридневен срок да
съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и
време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в
кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал.
4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки
по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР - от полицейските органи.
В процесния случай се установи, че с уведомление с изх. № 24988/11.11.2024 г. ЧСИ
М. Ц. е уведомила ДСП – Връбница за насрочената дата за осъществяване на режима
на лични отношения. С уведомление с изх. № 25406/14.11.2024 г. ЧСИ М. Ц. е
уведомила 02 РУ СДРВ, че присъствието на представител на полицията е необходимо,
поради това, че майката отказва да съдейства по изпълнителното дело.
5
Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за
задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 и ал. 5
от ГПК като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК. В
разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за
всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК предвижда, че когато
длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да
търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на
това задължение глоба до 400 лв.
Следователно, за да наложи глоба по чл. 528, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, съдебният
изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл. 528, ал. 1 от ГПК с
необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание, от което за длъжника да е
възникнало задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК и то, както и задължението за
предаване на детето, да не са изпълнени.
Установи се по делото, че ищцата С. С. е длъжник по изп.д. № . по описа на
ЧСИ М. Ц., рег. № , като е била поканена да изпълни определеният режим на лични
отношения между бащата и детето Ц., предавайки същото на 22.11.2024 г. по адреса на
местоживеене. Доказа се, че със становище от 08.11.2024 г., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 528, ал. 2 ГПК, ищцата е уведомила ЧСИ, че е готова да предаде
детето в указаното място и време.
Съгласно разпоредбата на чл. 434, ал. 2 ГПК за всяко предприето и извършено
от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и
мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната
сума и направените разноски по изпълнението. Следователно, протоколът за
проведена процедура по предаване на дете представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, съобразно
правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК по отношение отразените в него действия извършени
при предаването на детето. Верността на отразеното в приетия протокол съдържание
не е оспорено от страна на ищците, респ. не е открито производство по оспорване на
същия. От представения протокол за изпълнение на задължение за предаване на дете
по реда на чл. 528 ГПК от 22.11.2024 г., съставен от М. Ц. в качеството на съдебен
изпълнител, се установява, че в действителност детето не е предадено на бащата, но
поради изричен отказ на майката да го предаде, както и да проведе разговор с неговия
баща или ЧСИ. От описаните действия, става ясно, че на посочената дата бащата, адв.
Б и М. Ц., в качеството на съдебен изпълнител, са се явили на адреса на майката.
Описано е, че на вратата са били посрещнати от Н, представил се като приятел на С..
Майката не е позволила да се влезе в апартамента, както и бащата да види детето си.
Посочено е, че през цялото време С. е заснемала всичко с телефон, като е отказвала да
разговаря с тях. На място е бил повикан служител от 02 РУ СДВР, който е бил
допуснат до апартамента на ищците. По данни на служителя С. е отказала да предаде
детето, за което е бил съставен и протокол. По този начин определеният от съда режим
на лични отношения не е бил спазен.
Поради гореизложеното, в случая, съдът намира, че от страна на ицщите не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че извършеното от
страна на служител на ответната страна, има противоправен характер. Това е така, тъй
като няма данни, въз основа на които да се направи извод, че изложените от ищците
обстоятелства във връзка с инициираното предаване на малолетното дете на бащата с
оглед определения от съда режим на лични отношения, действително са се
осъществили по твърдения начин, а още по-малко, че причината за евентуално
настъпилите вреди се дължи именно на твърдяното поведение, имащо противоправен
6
характер. От страна на ищците не са представени доказателства в подкрепа на
твърдяното от тях противозаконно влизане на ответника в дома им. По никакъв начин
не се доказаха и твърдените неимуществени вреди.
Ето защо, съдът приема, че ищците не доказаха при условията на пълно и
главно доказване настъпването в правната сфера на твърдените неимуществени вреди
в общ размер на по 100 лв., което да е вследствие от противоправно поведение на
ответника, действаща в качеството на съдебен изпълнител. Следва да се отбележи, че с
доклада по делото от 25.03.2025 г. изрично е указано, че не сочат доказателства за
разпределените им в тежест на доказване факти, но въпреки това в хода на процеса не
бяха предприети активни процесуални действия в изпълнение на същите.
За пълнота на изложеното следва да се посочи следното: с протоколно
определение от 15.05.2025 г. съдът е уважил искането на страните за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпита на по двама свидетели, като на осн. чл.
158 ГПК е определил срок за водене на свидетелите в следващо съдебно заседание.
Такова е проведено на 29.05.2025 г., като ищците не са изпълнили указанието за водене
на свидетели, като не са представили и доказателства за наличие на уважителна
причина за това. Ето защо съдът е отменил определението си, с което е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства по отношение и на двете страни /по
отношение на ответника определението е отменено поради отказ от събиране на
доказателството с оглед неосигуряването на свидетели и от ищцовата страна/. В
провелото се открито съдебно заседание от 10:49 ч. до 10:57 ч. на 29.05.2025 г.,
ищците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. На същата дата е
постъпила молба в регистратурата на СРС с вх. № 187316/29.05.2025 г. с час на
депозиране 13:27 ч., което е около три часа след обявения час за провеждане на
съдебното заседание. Молбата е постъпила чрез куриер, но няма данни за датата и
часа на изпращане, респ. не може да се направи извод, че молбата е изпратена преди
обявения част на открито съдебно заседание. Ищцата С. С. моли съда да не бъде даван
ход на делото и да бъде отложено за друга дата, поради заболяване от нейна страна, за
което е приложен и представен болничен лист. В съдебно заседание, съдът е приел, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото е спазена
процедурата за редовно връчване и към този момент не е имало депозирано
становище/молба от страна на ищците. Все пак, следва да бъде отбелязано, че съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, съдът отлага делото, ако страната и
пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие,
което страната не може да отстрани. С оглед представения от ищцата С. болничен лист
не е приложено медицинско удостоверение по образец съгласно чл. 18 от Наредба за
медицинската експертиза, в който да е отбелязано, че заболяването на лицето не му
позволява явяване пред органите на съдебната власт. Видно от приложения болничен
лист определеният режим е домашен - стаен. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим
осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред
органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец,
утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е
отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите
органи и пред органите на съдебната власт. В тази връзка, освен че молбата е
депозирана в съда три часа след началния час на обявеното съдебно заседание, не е
представено и удостоверение, съгласно цитираната разпоредба, следователно съдът не
би могъл да приеме, че състоянието на ищцата не позволява явяване в съда.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Същият е представил списък
на разноските по чл. 80 ГПК, включващ претендирано от адв. Г. К. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38,
ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С
определение №319 от 09.07.2019г. по ч.гр.д.№2186/2019г. по описа на ВКС, Г.К., IV
Г.О. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38, ал.1 ЗАдв.,
като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл.80 ГПК -
той касае разноските, дължими на страните. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат
е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на
съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи
от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че
възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл.78, ал.1 - 3
ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа
сложност, депозиран е отговор на исковата молба, изготвен от адв. Г. К., процесуален
представител на ответника, проведени са две открити съдебни заседания по делото,
като не са събирани гласни доказателствени средства или експертни заключения.
Предвид изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. К.
за предоставена безплатна правна помощ на ответника ЧСИ М. Ц. в размер на сумата
от 400 лв.
По изложените мотиви и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. С., ЕГН **********, срещу ЧСИ М. К. Ц., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на 100,00
8
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 22.11.2024
г. при осъществяване на принудителното изпълнение на задължение за предаване на
дете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А. Т., ЕГН **********, действаща чрез законния
си представител С. В. С., ЕГН **********, срещу ЧСИ М. К. Ц., ЕГН **********
осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.
52 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на 100,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 22.11.2024 г. при
осъществяване на принудителното изпълнение на задължение за предаване на дете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. С. В.
С., ЕГН ********** и Ц. А. Т., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител С. В. С., ЕГН **********, да заплатят на адв. Г. Г. К., действаща в
Адвокатска колегия – София, с личен номер № **********, с адрес: гр. София, ул.
сума в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответната страна М. К. Ц..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9