№ 18910
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110111297 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА) срещу З. К. К.,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева, представляваща главница
по договор за паричен заем № 405732/11.03.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 114,78 лева – мораторна лихва за периода от 08.09.2020
г. до 01.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 04.11.2022 г. по ч.гр.д. 47677/2022 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем при спазване разпоредбите на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като
подробно е описана и процедурата за сключване на договора. Ищецът е
изложил, че по силата на сключения между страните договор е предоставил в
заем сумата от 500 лв., но ответникът не е изпълнил задълженията си по
процесния договор и не е върнал заетата сума в уговорените срокове.
Претендира лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В
хода на заповедното производство е подадено бланкетно възражение по реда
на чл. 414 ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата представи доказателства, че е
заплатила 30% от процесното вземане и заяви, че е поела ангажимент да
изплаща на части останалата сума.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 79 ЗЗД ищецът при
пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на
следните юридически факти: наличието на валидно облигационно отношение
по Договор за заем, предоставен от ищеца на ответника, размера на
главницата, настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на
главница.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответниците в забава.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем, по силата на
който ищцовото дружество е предоставило на ответнацата в заем сумата от
500 лв. От приетия като писмено доказателство договор се установява, че
ответницата е следвало да върне заетата сума на 25.04.2020 г.
При така установените факти съдът достига до правен извод за наличие
на всички изискуеми предпоставки за уважаване на процесните искове.
От приетото по делото писмено доказателство платежно нареждане се
установява, че на 16.10.2023 г. в хода на процеса ответницата е заплатила на
ищеца сумата в размер на 370 лв., с което доколкото не е посочено при
плащането в какъв ред се погасяват процесните вземания съдът намира, че е
погасена изцяло мораторната лихва за сумата в размер на 114,78 лева до
244,78 лв. и частично главницата.Поради изложеното съдът следва да уважи
2
частично предявените искове, поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Независимо от изхода на делото и доколкото се установи, че в полза на
ищеца е възникнало претендираното с исковата молба вземане и едва в хода
на процеса е извършено частично плащане от страна на ответницата, то
последната дължи на ищеца сторените по делото разноски в размер на 75 лв.
за заповедното и 125 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че З. К. К., ЕГН ********** дължи на
(ФИРМА), ЕИК ********** сумата в размер на 244,78 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 405732/11.03.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 04.11.2022 г. по ч.гр.д. 47677/2022 г. по описа на СРС,
174-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ********** срещу З. К. К.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, че З. К. К., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА), ЕИК **********
сумата в размер над 244,78 лв. до пълния предявен размер, представляваща
главница по договор за паричен заем № 405732/11.03.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.08.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 114,78 лева – мораторна лихва за
периода от 08.09.2020 г. до 01.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 04.11.2022 г. по ч.гр.д. 47677/2022 г. по
описа на СРС, 174-ти състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. К. К., ЕГН **********
дължи на (ФИРМА), ЕИК ********** сумата в размер на 75 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата в размер на
3
125 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4