№ 224
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500685 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от И. Т. И. – ответник в първоинстанционното
производство, против Решение № 188/10.05.2024 г., постановено по гр.д. №
747/2023 г. по описа на РС – Костинброд, първи състав, с което е признато за
установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че И. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Г., ул. „Х. С.“ № ..,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23 Б,
представляван от А. С. А. – изпълнителен директор, следните суми:
- 165,38 лева - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия,
за периода от месец 05.2020 г. до месец 04.22 г.;
- 19,20 лева – лихва за забава по горната главница за периода от
15.09.2021 г. до 28.04.2023 година;
- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
пред съда – 11.05.23 година до окончателното изплащане на вземането;
- 30,22 лева - главница за дялово разпределение за периода от месец
05.2020 г. до месец 04.2022 година;
- 5,57 лева – законна лихва по горната главница за периода от 16.07.20 г.
до 28.04.23 година,
- законната лихва върху тази главница от датата на подаване на
заявлението – 11.05.23 година до изплащане на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№578/23 г. по
1
описа на РС-Костинброд.
Разноските са възложени в тежест на ответника.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца
В жалбата са доводи за неправилност на обжалвания акт.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – ищец пред районния
съд, оспорва жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
След анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е
достигнал до обоснования извод за дължимост на присъдените вземания. Ето
защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и
с оглед конкретните доводи в жалбата ще отбележи следното:
По делото се установява, че ответникът е била потребител на топлинна
енергия като собственик на топлоснабден имот, находящ се в сграда – етажна
собственост. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява,
че за процесния период ищецът й е доставил топлинна енергия в
претендираните количества. Разпределението на топлинната енергия за
сградата и за имота и начисляването на цената са били извършени в
съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката, което се
установява по несъмнен начин от заключението на съдебно-техническата
експертиза. Противно на твърденията на въззивника, обстоятелството, че
всички отоплителни тела в жилището му са свалени, не води до различни
правни изводи от възприетите от първоинстанционния съд. Ищецът не твърди,
че доставената топлинна енергия е за отопление на имот, а единствено за
сградна инсталация. Последното се потвърждава от индивидуалната справка
за отопление, представена от третото лице помагач. Въззивникът, в качеството
на собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост,
доколкото е потребител и има задължение да заплати стойността на
топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от
фирмата за дялово разпределени между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. В случая те са начислени
правилно. Доводите във връзка с качеството на услугата, градусите на топлата
вода и радиаторите не обуславят различен изход на делото, дори да бъдат
доказани, тъй като не е спорно, че до абонатната станция е доставена
топлинна енергия, отговаряща на нормативните стандарти. Наличието на
топлозагуби в сградата и обезпечаване на нормалното функциониране на
инсталацията, следва да бъде осигурено от отделните собственици и етажната
собственост. Следователно възраженията срещу дължимостта на процесното
вземане за топлинна енергия е неоснователно.
Ето защо, поради съвпадение на крайните изводи, решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
2
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188/10.05.2024 г., постановено по гр.д. №
747/2023 г. по описа на РС – Костинброд, първи състав.
ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Г., ул. „Х. С.“
№ .. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК .............. разноски от
100 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3