Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 13.01.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на тринадесети декември
две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар – Ст. И.
Прокурор – Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 96 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т.Й.Е., ЕГН- ********** *** срещу Решение № 78/07.10.2022 г. на Районен съд-Попово,
постановено по НАХД № 152 по описа на съда за 2022 г., В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено
НП № 22-0321-000516/10.08.2022 г. на Началник на РУ-Попово към ОДМВР-Търговище.
С посоченото НП, с т.1 от него на Т.Й.Е., ЕГН- ********** *** за нарушение и на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.
В касационната
жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излага
становище, че Районният съд при
постановяване на решението си не е
обсъдил факта, че в НП административно-наказващият орган е описал няколко нарушения,
които се съдържат в чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а е постановил санкция за едно нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че отказите на Т.Й.Е. не са установени по реда, установен
в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества и техните аналози
/Наредбата/. Излага се и становище, че в случай, че се приеме, че
отказите на Е. са установени при спазване на
реда в Наредбата, то така наложеното общо наказание е при неспазване на чл.18
от ЗАНН. Моли се въззивното решение в оспорената му част и потвърдената с
него част от НП по т.1 от същото да
бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не
изпраща представител. За касационната инстанция жалбоподателят Т.Й.Е. няма
упълномощен процесуален представител.
Ответникът по
касационната жалба в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпили са
писмени бележки от процесуалния му представител гл.юрисконсулт Л. Ж., в които
се излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни доводи,
че в НП от обективна страна по ясен начин е конкретизирано деянието, което се
вменява на касатора, както и че са спазени всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични
вещества и техните аналози. Навежда се липса на допуснати процесуални нарушения
в административно-наказателното производство. Моли се оспореното въззивно
решение да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, обосноваващи че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Навежда, че твърдените от касатора нарушения
на реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вече
са били наведени пред въззивния съд, който ги е обсъдил и е изложил мотиви защо
ги отхвърля. Дава заключение, че оспореното въззивно решение не страда от
пороци, които да водят до неговата отмяна и
следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда
намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради
което приема жалбата за допустима.
След проверка на
делото, настоящата
инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 20.07.2022 г. в 21:50 часа,
в гр. Попово на ул. „Драва“, в посока кръстовището с ул. „Мара Тасева“, до комплекс
„Макао“,бил спрян за проверка автомобил, „Ситроен Джъмпер“ с
ДКН: .... При
проверката било установено, че автомобилът се управлява от Т.Й.Е.. В хода на
проверката Т.Й.Е. като водач на автомобила е бил поканен от контролните органи да бъде
проверен за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но той категорично отказал. На Т.Й.Е.
бил издаден и талон за медицинско изследване №079741, като Е. отказал да
изпълни и предписанието за медицинско изследване. При проверката водачът Е. не представил СУМПС и контролен талон към СУМПС. За така констатираното на Т.Й.Е.
бил съставен АУАН №647542/20.07.2022г. за нарушение на чл.174, ал.3,пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Така съставения АУАН е
предявен и подписан от Е.. Въз основа на така съставения АУАН Началникът на РУ-Попово към ОДМВР-Търговище е
издал НП № 22-0321-000516/10.08.2022 г. С т.1 от посоченото НП на Т.Й.Е., ЕГН- **********
*** за нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 24 месеца. С т.2 от посоченото НП на Т.Й.Е., ЕГН- ********** ***
за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че както АУАН, така
и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила.
Съдът е обсъдил всяко едно от наведените от жалбоподателя Е. възражения, за
допуснати нарушения, свързани с удостоверяване неговия отказ да бъде тестван с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, както и тези, допуснати при
оформяне на отказите му в талона за медицинско изследване. Съдът е приел за
доказано по делото, че Е. е отказал както
да бъде тестван с доказателствен анализатор, така и с медицинско и химическо
изследване. Обосновал се е, че в приложения по делото медицински талон № 079741/20.07.2022г. фигурират бланково „Избирам да бъда
изследван/а за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез:“, като са
предложени два варианта: „доказателствен анализатор“ или „медицинско и
химическо изследване“. Съдът е посочил, че жалбоподателят Е. не избрал нито
едно от двете предложения, тъй като в полето „доказателствен анализатор“
саморъчно е изписал „отказвам подпис“, след което се е подписал, а в графата „ медицинско и химическо
изследване“ се е подписал, след което саморъчно е изписал „отказвам“. Районният
съд е извел извод, че независимо кое от алтернативно предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен
анализатор е осъществено, налице ще е едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП.
Въззивният съд е
приел, че при така събраните по делото писмени
и гласни доказателства по несъмнен начин се доказва фактическата
обстановка по т.1 от НП, като описаното
от обективна страна деяние по т.1 от НП е правилно правно квалифицирано. Съдът
е приел също така, че същото не разкрива
признаците на „маловажен случай“ като по отношение на преценката си за
неприложение на чл.28 от ЗАНН е изложил
мотиви. Съдът е извършил съдебен контрол и върху наложените на Е.
административни наказания и след като е отчел, че последните са във фиксираните
в нормата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП размери е приел, че същите са правилно определени.
На основание така
направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е
потвърдил обжалваното НП по т.1 , като
правилно и законосъобразно.
По отношение на
наложеното на Е. наказание по т.2 от НП, съдът е приел за доказано по делото,
че описаното в НП в т.2 от него нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП не
осъществено от Е. и е отменил НП в тази му част като незаконосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Изложените в
касационната жалба възражения за допуснати нарушения на реда в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. при оформяне на отказите на касатора, вече веднъж са били
наведени пред въззивната инстанция. Същите са обсъдени и въззивният съд е
изложил мотиви защо ги приема за неоснователни. Повторното им навеждане в
касационната инстанция засяга правилността на мотивите на въззивния съд и
обосноваността на въззивното решение. Необосноваността
на въззивното решение обаче не е касационно основание, съгласно чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и не подлежи на касационна проверка в
настоящото производство.
Относно
наведените в жалбата възражения, че в НП са описани няколко нарушения, касационният
съд намира следното:
В НП от фактическа страна по несъмнен начин е
описано че деянието се изразява в отказ на Т.Й.Е. като водач на МПС да бъде проверен за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, като на същият е бил издаден и талон за
медицинско изследване №079741, като Е. не изпълнил и предписанието за
медицинско изследване. От обективна страна е налице достатъчно ясна конкретизация
на деянието, което се вменява на Е. с
като административно нарушение с НП. Правото на защита на касатора по никакъв
начин не е било нарушено и наведените в жалбата доводи в тази насока са изцяло
неоснователни.
Независимо
от гореизложеното изводите на въззивния съд за липса на допуснати нарушения на
реда по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употребата на
наркотични вещества и техните аналози, които да се квалифицират като съществени
изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Когато се отнася до тестване за употреба
на алкохол, разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда едно единствено нарушение с изпълнително деяние- отказ на водача на МПС да бъде проверен
за употреба на алкохол, който отказ, може да бъде осъществен с повече от една форми на изпълнителното
деяние- отказ „да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта“, отказ „
да се изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, отказ „да
се изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта“. Едновременното проявление на повече от една от формите, води
до наличието на едно изпълнително деяние, съставляващо -отказ на водача на МПС
да бъде проверен за употреба на алкохол, респективно до едно нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. С оглед изложеното, в хода на административното
производство не е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН и възраженията в жалбата в
тази насока също се явяват неоснователни.
Деянието
по т.1 от НП е правилно правно квалифицирано и подведено под административно-наказателната
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така наложените на касатора Е. размери на наказанието
„глоба“ от 2000 лева и наказанието
„лишаване от право на управление на МПС“ от 24 месеца са във фиксираните от
законодателя размери, под който съдът не може да слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН и разпоредбите на ЗДвП, които не регламентират такава възможност.
Нарушението
е типично за вида си, като не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска
обществена опасност на деянието или дееца. Изводите на въззивния съд, че по отношение на санкционираното лице
и извършеното от него деяние не са налице предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационния съд намира,
че на основание чл.221, ал.2 от АПК мотивите на Районния съд не следва да се
преповтарят.
На
основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и възраженията на
касатора в тази насока са изцяло неоснователни.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха
констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения,
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/07.10.2022 г. на Районен съд-Попово, постановено по НАХД № 152 по описа на същия съд за 2022 г
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.