Определение по дело №1335/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2034
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20231100501335
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2034
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско
дело № 20231100501335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх. №13074/19.12.2022г. на ЧСИ А.П., подадена
от Д. П. Н., с ЕГН:**********, адрес : гр. София, бул. ****, срещу насочване на
изпълнението към апартамент, находящ се на адрес : гр. София, бул. ****, чрез вписването
на възбрана, насрочването на съдебно-принудителни действия - извършване на опис и
оценка и изнасянето на публична продан на процесния апартамент по изпълнително дело
№646/2022г. на ЧСИ А. П..
Жалбоподателят твърди, че е уведомена със Съобщение изх. № 16640/08.12.2022г. на
ЧСИ А.П.. Твърди, че подава жалбата в качеството си на съсобственик на процесния имот,
като притежава 1/ 2 идеална част от същия имот, но не е длъжник по процесното
изпълнително дело. Останалата 1/ 2 идеална част от процесния имот се притежава при равни
части от дъщерите и К. и В. К., които са длъжници по ИД №646/2022г. на ЧСИ А. П..
Жалбоподателят твърди, че процесният имот е несеквестируем, тъй като същият е
основно жилище за нея, майка и, както и дъщерите и, като не разполагат с друго жилище.
Жалбоподателят твърди наличието на несъразмерност на задълженията на всеки от
длъжниците по изпълнителното дело, който е по 6700 лв., и стойността на недвижимия имот
в размер на 350 000 лв.
Жалбоподателят твърди, че по съдебното дело, по което е издаден процесния
изпълнителен лист за присъдени съдебно деловодни разноски (ДТ и адвокатско
възнаграждение) е издаден друг изпълнителен лист, по който са образувани други две
изпълнителни дела (ИД №1908/2020г. и ИД №1909/2020г. и двете по описа на ЧСИ М.П.) и
по тях са предприети принудителни съдебно-изпълнителни действия срещу процесния
недвижим имот. Тези действия на ЧСИ са обжалвани пред компетентния съд (СГС), който
със свой съдебен акт - Решение постановено по ЧГД от 2021г. ги е отменил. Тези решения
се ползват със СПН и правният спор не може да бъде пререшаван.
В законоустановения срок взискателят ЗД „Б.И." АД, чрез пълномощника си адв.
1
М.Г., изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Възразява се, че
жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва отказ на ЧСИ да извърши
изпълнителни действия, касаещи чуждо недвижимо имущество. Жалбоподателят няма
качество на длъжник по изпълнението, нито трето лице, което спада в хипотезата на чл.435,
ал.4 ГПК, обуславяща надлежна процесуална легитимация. Жалбоподателят е съсобственик
на процесния имот, като не отрича че изпълнението е насочено единствено срещу
притежаваните от длъжниците идеални части, а не срещу съпритежаваните от самата нея 1/
2 ид.ч. Законът изрично дава възможност на взискателя да насочи изпълнението върху имот,
който е съсобствен, но само върху идеалните части, притежавани от длъжника, и макар
имотът да се описва в цялост, то на секвестиране подлежат само квотите на длъжника, т. е.
на евентуална публична продан може да бъде изкарана само квотата на длъжника, но не и на
съсобственика- недлъжник, освен ако той не заяви съгласие за продан на целия имот.
Възразява, че преценката за секвестируемост следва да се извърши единствено по
отношение на длъжниците и тя не може да обхваща трети за изпълнението лица.
Длъжниците по изпълнението К. С. К. и В. С. К. не изразяват становище по жалбата.
ЧСИ А.П., в писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, изразява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Възразява се, че жалбоподателят не е активно
легитимиран да обжалва отказ на ЧСИ, тъй като не спада сред субектите по чл. 435 от ГПК.
Сред тях не фигурират съсобствениците недлъжници по изпълнителни дела, които имат
само правата по чл.500 ГПК. В настоящия случай, на секвестър подлежат единствено
идеалните части на длъжниците по изпълнителното дело, като следователно само те се
явяват активно - правнолегитимирани да депозират жалба срещу принудителното
изпълнение. Според ал. 1 на чл. 500 съсобствениците следва да търпят извършване на опис
на целия недвижим имот, включително и на техните идеални части., които ще бъдат
реализирани чрез публична продан единствено при условие, че те изразят писмено съгласие
за това пред органа на изпълнението. По аргумент от противното, т.е. при несъгласие от
съсобствениците - недлъжници за продажба на имота в цялост, съдебният изпълнител е
длъжен да осребри единствено идеалните части, припадащи се на длъжниците.
От приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №646/2022г. на ЧСИ А.П. е образувано по молба на взискателя
ЗД „Б.И." АД с вх. № 6510/05.07.2022г. и въз основа на Изпълнителен лист от 28.02.2022г.,
издаден по гр. д. № 1637/2010г. по описа на СГС, ГО, 1-6 състав, по силата на който
длъжниците К. С. К. и В. С. К. са осъдени да заплатят на взискателя следните суми:
- 3 970,12 лева - съдебни разноски за първа инстанция, дължими от К. С. К.;
- 3 970,12 лева - съдебни разноски за първа инстанция, дължими от В. С. К.;
- 4 950 лева - съдебни разноски за правна защита, дължими от К. С. К.;
- 4 950 лева - съдебни разноски за правна защита, дължими от В. С. К.;
- 6 700 лева - съдебни разноски за въззивна инстанция, дължими общо от двете
длъжници при условията на разделност;
- 5 025 лева - съдебни разноски за касационна инстанция, дължими общо от двете
длъжници при условията на разделност;
Със същата молба дружеството-взискател е посочило няколко изпълнителни способа,
сред които и извършването на опис и оценка на процесния недвижим имот, който
длъжниците притежават при равни квота от по 1/ 4 идеална част, а именно: АПАРТАМЕНТ
№ 15, находящ се в гр. София, СО, район Студентски, на ул. Волоколамско шосе № ****,
2
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 82,28 кв.м.
при съседи: от изток - двор на ВЕЦ „С.ово" и апартамент № 14, от запад - ул.
„Волоколамско шосе", от север - апартамент № 14 и стълбище от юг - двор, заедно
прилежащите към апартамента избено помещение № 15 с полезна площ от 3,83 кв.м., ведно
с 6,655 % от ид. ч. от общите части на сградата и заедно със съответните ид. ч. от правото на
строеж върху мястото.
От приетите по изпълнителното дело доказателства е видно, че процесният имот се
притежава при условията на обикновена съсобственост между жалбоподателя Д. П. Н. (като
наследник на покойния си съпруг С. К.), която разполага с 1/ 2 идеална част от същия
апартамент, а длъжниците К. С. К. и В. С. К. притежават по 1/ 4 идеална част от същия
апартамент.
Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от
приложените по делото доказателства, съдът достига да следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК.
С разпоредбата на чл.435 ГПК законодателят лимитативно е определил
изпълнителните действия и основанията, на които същите могат да бъдат обжалвани от
страните по делото и третите лица. Изброяването на тези действия е изчерпателно и следва
да бъде тълкувано ограничително. Срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, които
се намират извън очертаното в чл. 435 от ГПК приложно поле на този процесуален способ,
длъжникът не може да търси защита по реда на обжалването им.
Съдът намира, че жалбоподателят Д. П. Н. не е страна по изпълнителното
производство. Същата не е и трето лице по смисъла на разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК,
което твърди, че притежава самостоятелни права върху процесния апартамент.
Същата е съсобственик на процесния апартамент, като притежава 1/ 2 идеална част от
него. Съдът намира, че процесното принудителното изпълнение е насочено върху
притежаваната от длъжниците К. и В. К. останала 1/ 2 идеална част от процесния
апартамент. Съдът намира, че качеството на жалбоподателката на съсобственик на
процесния апартамент не може да обуслови процесуалната и легитимацията да обжалва
насочването на изпълнението върху процесния апартамент и то за чуждите права в
съсобствеността.
Насочването на принудителното изпълнение върху съсобствена вещ за дълг на някой
от съсобствениците е регламентирано в чл. 500 ГПК, съгласно който съсобственият имот се
описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Изпълнението може да
обхване и целия имот, но само при съгласие на собственика, който не е длъжник.
Жалбоподателят не може да брани чужди права в съдебното производство. Това
произтича и от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК съгласно която, освен в предвидените
от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В случая
законът не предвижда възможност за жалбоподателя да защитава правата на децата си –
длъжници в изпълнителното производство. Дори да е налице фактически интерес от това
законът не признава правен интерес на жалбоподателя да защитава чужди права в съдебното
производство.
С оглед горните съображения, съдът намира, че депозираната от Д. П. Н. жалба се
явява процесуално недопустима, като подадена от лице, без необходимата процесуална
легитимация, поради което следва да се остави без разглеждане.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да обсъди и следните
възражения на жалбоподателя:
1.Възражението на жалбоподателя за несеквестируемост на процесния апартамент е
3
неотносимо към процесния случай. Съсобственикът на вещта, който не е длъжник по
изпълнението, не може да противопоставя на взискателя несеквестируемост на квотата си,
тъй като правилата на чл. 444 ГПК са изрично предвидени само по отношение на вещи,
принадлежащи на длъжника-физическо лице.
2.Решенията, постановено по други дела по повод на обжалване действията на
съдебен изпълнител, не се ползват със силата на присъдено нещо, поради което и не могат
да съставляват пречка за допустимост на настоящето производство.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №13074/19.12.2022г. на ЧСИ А.П.,
подадена от Д. П. Н., с ЕГН:**********, адрес : гр. София, бул. ****, срещу насочване на
изпълнението към апартамент, находящ се на адрес : гр. София, бул. ****, чрез вписването
на възбрана, насрочването на съдебно-принудителни действия - извършване на опис и
оценка и изнасянето на публична продан на процесния апартамент по изпълнително дело
№646/2022г. на ЧСИ А.П..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №1335/2023г. по описа на Софийски
градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София, в едноседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4