№ 3976
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100501212 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. М. П., действаща чрез
упълномощената адв. Л. С. от САК, срещу съдебно решение № 15897 от 20.08.2024г.,
постановено по гр. дело № 47234/2023г. по описа на СРС, 80 състав, с което е
отхвърлен иск с правна квалификация по чл. 21, ал. 4, т.1, предл. 2 от СК, предявен от
И. М. П. срещу М. Н. П.. Решението се обжалва изцяло.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението
поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал всички събрани по делото
доказателства в тяхната цялост и по отделно, което е дало негативно отражение на
приетите от него правни изводи и в цялост е формирана една невярна фактическа
обстановка. Поддържа, че без да съобрази събраните по делото доказателства,
подкрепящи исковите твърдения, решаващият съд необосновано е приел, че не е
налице влагане на лични средства само от ищцата. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса счита, че ищцата успешно е провела доказване за
това, че не само е заплатила пропесните имоти със свои лични средства, но и
произхода на тези финансови средства е установен да е от законно придобит неин
личен доход, както и е оборила презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 от
СК предвид трайното дистанциране на ответника от задължението му като родител да
1
се грижи за двете си деца, да ги издържа и да се грижи за домакинството преди и след
настъпилата трайна фактическа раздала. Жалбоподателят сочи, че реалната покупна
цена за придобиването на процесните имоти е в размер на 200 000 евро, която е
заплатена само от ищцата с нейни собствени финансови средства, придобити на
самостоятелно основание и с несемеен произход. Излага съображения за начина на
извършеното плащане. Поддържа, че съдът превратно е възприел и събраните гласни
доказателства. Моли съдът да приеме за доказано по делото, че средствата за
придобиване на процесните имоти от ищцата И. П. са лични нейни, с несемеен
произход, представляват законно получен от нея доход и че тези средства са
еквивалентни на придобивната стойност на имотите, както и че не е налице
презумпцията по чл. 32, ал.2 от СК, а задължението за връщане на заемните средства
по Договора за кредит не е поето солидарно от двамата съпрузи и не касае посрещане
нуждите на семейството.
С оглед изложеното се иска отмяна на процесното решение изцяло и
постановяване на ново, с което искът по чл. 21, ал.4, т.1, предл-2 от СК да бъде уважен
заедно с всички последици.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Не представя нови доказателства.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. Н. П., чрез
упълномощената адв. Д. Г. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно.
Излага подробни съображения. Поддържа, че процесните имоти са придобити през
време на брака на страните и преди да е настъпила „продължителна и трайна
фактическа раздала”. Сочи, че няма събрани доказателства в подкрепа на твърденията
на ищцата, за несемейния произход на средствата, с които са придобити имотите.
Поддържа, че е ответникът през време на съвместния живот с ищцата, е имал
поведение напълно съобразено с посоченото в чл. 17 и чл. 21, ал. 2 от СК, а тя не е
оспорила и съответно не е провела насрещно доказване твърдението на М. П., че
получените от продажбата на имота средства са вложени в закупуването на
недвижимите имоти, предмет на спора.
Поради изложеното иска въззивната жалба да бъде оставяне без уважение и
бъде потвърдено обжалваното решението на СРС по гр.д. № 47234/2023 г., като
законосъобразно и обосновано.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, лично и
чрез пълномощника си поддържа отговора на въззивната жалба. Не представя нови
доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр. дело № 47234/2023г., по описа на Софийски районен
съд, 80 състав е образувано по искова молба на И. М. П. против М. Н. П. по иск с
правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК - за признаване за установено по
отношение на ответника М. Н. П., че И. М. П. е изключителен собственик на следните
недвижими имоти:
-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел II- 1253 от квартал 16
по плана на гр. София, с. Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ 526 кв.м. при
съседи на имота по скица: улица, УПИ III-1252, имот планоснимачен номер 1250 и
УПИ X-1254 и при съседи по документ за собственост: изток- имот пл. номер 1252,
2
запад- имот пл.номер 1254 и имот пл.номер 1250, север- улица, юг- имот пл.номер
2067, ЗАЕДНО с построената в имота без строителни книжа СГРАДА със застроена
площ 12 кв.м., състояща се от стая и антре;
-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел III- 1252 от квартал
16 по плана на гр. София, с. Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ 455 кв.м., при
съседи на имота по скица: улица, УПИ II-1253, имот планоснимачен номер 1250 и
УПИ IV-1251 и при съседи по документ за собственост: улица, УПИ II- 1253,
общински терен и УПИ IV-251, ЗАЕДНО с построената в имота без строителни книжа
СГРАДА със застроена площ 12 кв.м., състояща се от две помещения;
-НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, СО,
административен район Панчарево, планоснимачен район Панчарево VII86, с площ от
600 кв.м. по нотариален акт, а по скица 655 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен
номер 1250, нанесен в кадастрални листове № Г-12-5-Б и № Г-12-5-Г по неодобрения
кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, местност „Бяла нива“, при съседи на
имота по скица: имот пл. номер 2067, имот пл. номер 1253, имот пл. номер 1255, имот
без планоснимачен номер, имот пл. номер 1254, имот пл. номер 1252, и при съседи по
нотариален акт: улица, имот пл.номер 2067, имот пл. номер 1253 и имот пл.номер
1255, ЗАЕДНО с построената в имота СГРАДА със застроена площ 15 кв.м., състояща
се от една стая, която отговаря на условията на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ;
- НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, СО,
административен район Панчарево, планоснимачен район Панчарево VII86 с площ от
600 кв.м. по нотариален акт, а по скица 620 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен
номер 2067, нанесен в кадастрални листове № Г-12-5-Б и № Г-12-5-Г по неодобрения
кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, местност „Бяла нива“ при съседи на
имота по скица: имот пл.номер 1250, имот пл.номер 1252, имот пл. номер 1603, имот
пл.номер 1253, имот пл.номер 1251 и имот без планоснимачен номер, при съседи по
нотариален акт: имот пл.номер 1250, имот пл. номер 1252, имот пл.номер 1603 и
улица, ЗАЕДНО с построената в имота ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА с тавански
етаж със застроена площ 50.40 кв.м., като първият етаж се състои от: дневна с
трапезария и кухненски бокс и сервизни помещения, а вторият етаж - две спални и
сервизни помещения,
Ищцата е изложила твърдения, че описаните имоти са придобити по време на
брака с ответника при липса на съвместен принос.
Ответникът М. Н. П. е оспорил основателността на иска. Посочил е, че
страните са закупили процесните имоти въз основа на тяхно общо решение, както и
със средства, имащи изцяло брачен произход. След сключването на предварителния
договор страните продали общ техен недвижим имот, придобит по време на брака,
като получената продажна цена вложили в заплащането на продажната цена на
процесните недвижими имоти, а банковият кредит, сключен от ищцата, бил обезпечен
и от двамата съпрузи с договорна ипотека, учредена на 22.11.2006 г. по отношение на
имотите в деня на изповядването на нотариалния акт за покупко-продажба. Изложил е
твърдения, че през съвместното им съжителство по време на брака, работил
непрекъснато и получаваните от него доходи влагал за нужди на семейството, в
периода от 2002 до 2009 г. е поел абсолютно всички грижи по отглеждането и
възпитанието на децата, грижел се за всичко в домакинството, тъй като ищцата
непрекъснато отсъствала.
Пред първоинстанционния съд страните не са оспорили, че са били в брачно
правоотношение, чийто брак е сключен на 31.03.1990 г. и е прекратен с влязло в сила
на 24.08.2023 г. решение № 12382/12.07.2023 г. по гр.д. № 66583/2022 г. на СРС.
3
Липсва спор между страните и по отношение твърдението в исковата молба, че
по време на брака са се родили децата им Б. М. П. - на ********* и М.М. П. - на
*********г.
В нотариален акт за покупко-продажба от 22.11.2006 г. с № 80, том VI, рег.№
8601, дело № 1010/2006 г. по описа на нотариус М. Н.а, peг. № 362, е обективирана
сделката, по силата на която продавачът З.Е.М. е продала на И. М. П., процесните
недвижими имоти.
От приетите от първата инстанция като неоспорени доказателства Договор №
51КР-АА1749/16.11.2006 г. за банков кредит, сключен между „Първа инвестиционна
банка“ АД и И. М. П. - кредитополучател, договор за откриване на специална сметка
от 16.11.2006 г., платежно нареждане за кредитен превод 51BT-АБ-8543, както и от
Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № 81, том VI, рег. №
8602, дело № 1011/2006 г. на нотариус М. Н.а peг. № 362 се установява, че процесните
имоти са закупени за продажна цена от 200 000 евро.
Установява се, че „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитор,
е предоставил на И. М. П. като кредотопулчател сумата от 100 000 евро, която
последната се е съгласила да върне в срок до 17.11.2019 г. Според т. 24 от договора
кредитът е обезпечен с ипотека върху процесните имоти.
Видно от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижими имоти № 81,
том VI, рег. № 8602, дело № 1011/2006 г. на нотариус М. Н.а peг. № 362, ипотека е
учредена по договор, сключен между кредитодателя „Първа инвестиционна банка“ АД
и ипотекарните длъжници И. М. П. и М. Н. П. в обезпечение на Договор за кредит №
51КР-АА-1749/16.11.2006 г.
Съгласно платежно нареждане за кредитен превод № 51BT-АБ-8543,
продажната цена е платена от И. М. П. от посочената банкова сметка по сметката на
продавача З.Е.М..
Пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетелите А.С. и Г.Ц., от
които се установява, че заради професията на ищцата – търговски представител във
фармацевтична компания, тя често е била в командировки, вкл. и в периода до
22.11.2006 г. - придобиване собствеността на процесните имоти, а по време на
отсъствието на И. М. П. извън територията на град София за повече от ден, М. Н. П. се
е грижил за децата на страните. Последното се установява и от показанията на М.М. П.
– син на страните, че ответникът се е грижил за него и сестра му до фактическата
раздяла на родителите им през 2011 г., като е полагал грижи да имат храна, покрив над
главата и сметките им да са платени.
Съдът изцяло кредитира обсъдените показания, като обективно и
безпристрастно дадени и неоспорени от страните.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
4
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т.1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият спор не попада в
двете изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решението – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена
въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно
и изчерпателно в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението и неправилно
приложение на материалния закон.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
Според нормата на чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество.
С чл. 21, ал. 1 от СК е прието, че вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити, а съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
Според чл. 22, ал. 1, изр. 1 от СК вещните права, придобити преди брака,
както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на
ВКС, ОСГТК е приетото, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време
на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи е допустимо да
се установи пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл.
23, ал. 1 и ал. 2 от СК. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с
характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти
лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за
съответната част, макар да участва в придобивната сделка (в изложения смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 86 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 896/2014 г. на ВКС, ГК,
I г.о.).
Същественият спорен въпрос между страните по делото е произходът на
средствата, платени при придобиването на имотите.
При разрешаване предмета на спора съдът следва да подложи на преценка
всички събрани по делото доказателства, в които могат да се открият данни за
произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната
съвкупност. Ако от доказателствата се установи, че към момента на осъществяване на
конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от
5
значение е за каква част от тях е доказано, че са вложени при придобиване на
собствеността. Тъй като се касае за оборване на презумпция изводът не може да се
основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21,
ал. 1 от СК презумпция да бъде оборена (в този смисъл е Решение № 347 от 15.10.2012
г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
Страните не спорят, че за имуществените им отношения към датата на
придобивната сделка е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК, който
постановява, че имуществените отношения между съпрузите е законовият режим на
общност.
Въззивният съдебен състав съобрази и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. дело № 2/2022 г. на ВКС, ОСГК,
че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния
кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за
имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК, се
счита, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено,
че е лично имущество.
По делото не са събрани доказателства от които да се формира извод, че
средствата, които са вложени в придобиването на спорните имоти, са изцяло лични на
ищцата поради техен извънбрачен произход.
След като придобиването на спорните имоти е станало чрез възмезден договор
за покупко-продажба, то следва да се приеме, че транслативният ефект на сделката
настъпва автоматично вследствие изразената от страните воля за сключване на
договора.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснато нарушение
на материалния закон и необоснованост при отхвърляне на иска с правна
квалификация чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК. Съгласно цитираната норма искът за липса на
съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото
прекратяване. В чл. 21, ал. 3 от СК е приета презумпция, че съвместният принос се
предполага до доказване на противното.
Предмет на иска е да се обори презумпцията, че при законов режим на
общност съвместният принос се предполага. Т.е. ищецът следва да докаже противното
на презумпцията. Легалното определение за съвместния принос определя, че той може
да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижа за децата и работа в
домакинството – чл. 21, ал. 2 от СК. От граматичното и систематично тълкуване на
приложимите норми следва извод, че законодателят не ограничава преценката за
наличието на съвместен принос само до вложените в домакинството парични средства,
но и на вложените усилия, които имат неимуществен характер, които допринасят
за изграждане и поддържане на семейството. Именно в тази насока са ангажираните
от ответната страна доказателства, оборващи тезата на ищеца за отсъствие на
съвместен принос. Липсва спор, че по време на брака между страните са родени двете
им деца Б. М. П., родена на ********* и М.М. П., роден на *********г.
От свидетелските показания, събрани от първата инстанция, които съдът
кредитира след преценката по чл. 172 от СК, като обективни и логични, се установи,
че М. Н. П. е гледал приоритетно децата на страните и се е грижил за домакинството,
вкл. и в периода в който попада придобивната сделка на спорните имоти, предхождащ
настъпилата между страните фактическа раздяла. Последното се установява
включително и от показанията на св. М. П. - син на страните, който има преки и лични
впечатления за полаганите от ответника грижи, във времето когато И. М. П. е
отсъствала от град София поради изпълнение на служебните ангажименти.
6
От доказателствата се установи, че към датата на придобиване собствеността
на процесните имоти, доходите на И. М. П. са по-големи по стойност от тези на М. Н.
П., което според житейската логика означава, че въззивникът е била по-ангажирана с
трудова дейност, а въззиваемият, преди раздялата на страните, е имал приоритет в
грижите за домакинството и децата. За настоящия спор е ирелевантно дали
изпълнение на тези грижи е било опосредствано с помощ от трето/и лице/а.
Поради изложеното съдът приема, че съвместният принос е съществувал към
момента на придобиване на процесните имоти, а жалбата на въззивника е
неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е
съобразил всички относими към спора доказателства. Поради съвпадането на изводите
на двете съдебни инстанции следва, че първоинстанционното решение е правилно.
Обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Страните претендират разноски и съдът дължи произнасяне.
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани, като са представени и доказателства за реалното
им плащане – бланков договор за правна защита и съдействие № 117597 от
29.01.2025г. в който е отразено, че адвокатския хонорар е заплатен в брой (лист 18 от
делото). Съдът приема за доказано, че договореният адвокатският хонорар е изцяло
заплатен. Вписване за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера
на разписка (съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, релевирано своевременно от представителя на
въззивника. Възнаграждение от 5000 лева за един адвокат, съобразно цената на иска е
под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и съдът не следва да го намалява.
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 15897 от 20.08.2024г.,
постановено по гр. дело № 47234/2023г. по описа на Софийския районен съд,
80 състав.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
да заплати на М. Н. П., ЕГН **********, сумата от 5000 (пет хиляди) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 1212/2025 г.
по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
7
брачен състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8