Решение по дело №1192/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

гр. София, 20.05.2019

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                 Мл. с-я     ПАВЕЛ ПАНОВ 

       

при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 1192 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

            С Решение № 43546 от 10.09.2018 г. по гражданско дело № 13441 от 2015г. на Софийския районен съд, 165 състав „Застрахователна компания О.- клон Б.“ АД, ЕИК ******е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******на основание чл. 213. ал. 1 от КЗ (отм.-) - сумата от 334, 87 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0020- 110-0248-2014 г., във връзка с ПТП, настъпило на 04.09.2014 г. в с. Бистрица, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до окончателно плащане на сумата и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 8, 20 лв. - обезщетение за забава за периода 15.12.2014 - 12.03.2015 г. като са отхвърлени исковете за горницата до пълния им предявен размер.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД ОЗК З. срещу първоинстанционното решение в частта, в която исковете са отхвърлени.  Счита съдебното решение за неправилно. Прави оплаквания, че съдът неправилно е изчислил дължимото обезщетение, доколкото не е присъдил ликвидационни разноски. Излага аргументи и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Моли съда да отмени решението като неправилно в частта, в която исковете са отхвърлени. Претендира разноски.

В частта, в която исковете са уважени, решението е влязло в сила като необжалвано.

На въззиваемата страна е редовно връчен препис от въззивната жалба, като в законоустановения срок не е постъпил отговор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След преценка на доказателствата по делото и обсъждане на доводите на страните във връзка с тях, съдът намира следното:

 

Въззивната жалба е  

 

 

 

подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, против подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

 

 

 

 

При упражняване на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд намира първоинстанционният съдебен акт да е валиден и допустим.

 

 

 

 

 

 

Настоящият състав намира решението в обжалваната част за неправилно поради следните съображения:

 

Суброгационното право по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД, произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

 

Спорното в конркетния казус е дали правилно е изчислено присъденото обезщетение с оглед претенцията за ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

 

            Разпоредбата на чл.213 от КЗ /отм/ предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този смисъл ликвидационните разноски са част от регресните права на платилия застраховател по застраховка „Каско“.

            За да се прецени основателността на претенцията е необходимо да се установи техният размер и основанието за възникването им. Видно от доклад по щета №1, находящ се на лист 26 от делото, изчисленото обезщетение е в размер на 886,72 лева, като са начислени и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, от които 14 лева хонорар на вещо лице и 1 лев – други.

            По делото е назначена и приета Съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и обективна. Вещото лице е отговорило на въпроса дали претендираните ликвидационни разходи  са в рамките на обичайно дължимите размери на възнаграждение за вещи лица за ликвидации на щети. Вещото лице е посочило, че такси и разноски се дължат на различни основания, включително за вещи лица, снимков материал, огледи и други.

            С оглед това обстоятелство, съдът намира, че ликвидационни разходи в поискания размер се дължат.

            Първоинстанционният съд е определил дължимата сума по регреса, като се е съобразил със заключението на САТЕ, като е счел, че от действителната стойност на автомобила (1050 лева) следва да се приспаднат 30% запазени части, доколкото в случая е налице тотална щета, или сума в размер на 315 лева, от което е счел, че дължимото обезщетение на застрахования по застраховка каско е следвало да бъде 735 лева, от което е приспаднал платената от ответника на ищеца сума от 400,13 лева и е достигнал до извода, че на ищеца се дължи сумата от 334,87 лева, която е присъдил с атакуваното решение.

            Следва да се има предвид обаче, че вещото лице, изготвило САТЕ, действително е посочило, че размерът на обезщетението за щетите, нанесени на процесното МПС с рег. № ******при наличието на тотална щета е в размер на 735 лева, но без в тази сума да са включени дължимите ликвидационни разноски. Експертът е посочил, че с включени 15 лева разходи за определяне на обезщетението дължимата по регреса сума възлиза на 750 лева. Неотчитайки това обстоятелство първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в обжалваната част, като е отхвърлил иска за горницата над 334,87 лева до пълния предявен размер, намален при условията на 214 от ГПК, на 349,87 лева.

Поради тези съображения е необходимо първоинстанционното решение да се отмени в частта, в която искът на ищеца по чл.213 от КЗ /отм/ е отхвърлен и претенцията да се уважи в цялост.

 

По иска по чл.86 от ЗЗД съдът намира, че поради неправилно определяне на главницата, решението по иска по чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху дължимата сума също се явява неправилно, доколкото СРС е присъдил 8.20 лева. За претендирания период 15.12.2014г. до 12.03.2015г. върху определената от въззивния съд главница в размер на 349,87 лева се дължи лихва за забава в размер на 8,57 лева, до която сума искът следва да се уважи, а въззивната жалба за сумата над определената до пълния претендиран размер от 11,91 се явява неоснователна.

 

По разноските:

Право на разноски в настоящето производство имат и двете страни. Въззиваемата страна не претендира разноски, а въззивникът претендира държавна такса в размер на 25 лева и адвокатски хонорар в размер на 360 лева, за които е представил доказателства. Пропорционално на уважената част от иска му се следват 310,16 лева.

Пропорционално на отхвърлената и на уважената част от иска на въззивника му се следват 862.80 лева разноски пред СРС, а на ответника – 28.10 лева юрисконсултско възнаграждение пред СРС. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По разноските

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По изложените мотиви, Софийският градски съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ 

 

 

 

ОТМЕНЯО Решение № 43546 от 10.09.2018 г. по гражданско дело № 13441 от 2015г. на Софийския районен съд, 165 състав в частта, в която искът по чл. 213. ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 349, 87 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0020- 110-0248-2014 г., във връзка с ПТП, настъпило на 04.09.2014 г. в с. Бистрица, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до окончателно плащане на сумата, е отхвърлен за горницата над 334, 87 лв., както и в частта, в която искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 11, 91 лв., представляващ обезщетение за забава за периода 15.12.2014 - 12.03.2015 г. е отхвърлен за горницата над 8,20 лева до сумата от 8,57 лева, както и в частта за разноските и вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.– клон Б.“ АД ЕИК ******да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ ЕИК******сумата от още 15 лева, представляваща горницата над 334, 87 лв. до пълния предявен размер на иска по чл.213 от КЗ /отм/ в размер на 349, 87 лв.

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.– клон Б.“ АД ЕИК ******да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ ЕИК******сумата от още 0,37 лева, представляваща горницата над 8,20 лева до уважения размер на иска по чл.86 от ЗЗД в размер на 8,57 лева.

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.– клон Б.“ АД ЕИК ******да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ ЕИК******на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 862,80 лева разноски пред първоинстанционния съд и 310,16 лева разноски пред въззивния съд

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ ЕИК******да заплати на „Застрахователна компания О.– клон Б.“ АД ЕИК ******на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 28.10 лева, представляваща разноски пред първоинстанционния съд.

Решението, в частта, с която исковете са уважени е влязло в сила като необжалвано. 

 

 

 

Решението, Р

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.