Р Е Ш Е Н И Е
№262822/17.11.2021г.
гр. Варна, 17.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П.Т.
при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 13881 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
срещу А.М.Т., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата от общо 143,02 лв., от които 67,63 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** за периода от 20.06.2018г. до
19.08.2018г. и 75,39 лв., незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 17.07.2018г. за периода от м.11.2018г.
до м.06.2020г.
Твърди се в исковата молба
следното: По повод договор за мобилни услуги от 17.07.2018г., сключен между
страните, ответникът станал абонат на дружеството с кл.
номер ***, както и титуляр по мобилен номер ***. Избран бил пакет Тотал 30,99, със срок до 17.07.2020г. На 17.07.2018г. бил сключен и договор за
лизинг за мобилно устройство „***” на изплащане на 23 месечни вноски по 3,59
лв. всяка. Издадени са две фактури от 20.07.2018г. и 20.08.2018г., в които са
включени непогасените от ответника задължения. Поради неплащане, договорите с ответника били
прекратени едностранно. След това ищецът издал крайна фактура от 20.10.2018г.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорва се, че ищецът е изпълнявал договора и е
доставял мобилни услуги. Направено е възражение, че не са налице условия за
прекратяване на договора едностранно от ищеца.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложения Договор за
мобилни услуги, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и А.М.Т., избраният
абонаментен план бил „Тотал 30,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС“. Договорът бил
сключен на 17.07.2018г., за срок от 2 години. Потребителят се е подписал в Договора, като подписът не е оспорен в
производството. Видно от Договор за лизинг от 17.07.2018г., сключен между
страните по делото, А.М.Т. е закупила следното
устройство: „***”. Към договора е представен
съответен погасителен план. Договорът е
подписан от ответната страна, а подписът не е оспорен в производството.
От л. 22 до л. 25 по делото са
приложени фактурите, издадени от „Т.Б.“ ЕАД, от които се установява, че задължението
на ответника в полза на ищцовото дружество е в размер
на 143,02 лв. (сбор от вноски за
лизинг в размер на 75,39 лв. и задължения за ползвани, но незаплатени услуги в
размер на 67,63 лв.)
По делото са представени Общите
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така
предявените искове ищецът следваше
да докаже, че между страните са били налице валидно сключени облигационни
правоотношения, по които е изпълнил точно своето задължение, както и да
установи точният размер на дължимите от
ответника суми.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение
на договорните си задължения.
От приетата по делото
фактическа обстановка безспорно се установи, че страните се намирали в
облигационни правоотношение по силата на сключени помежду им Договор за мобилни услуги от 17.07.2018г., с абонаментен план „Тотал 30,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ и Договор за лизинг от 17.07.2018г., за
устройство: „***”. Ответната страна е положила
своя подпис във всеки от договорите, като
същият не е оспорен в производството.
Следователно с подписване на
договорите потребителят е признал съществуването на договорни отношения с „Т.Б.“
ЕАД, както и че е получил устройството по Договора за лизинг.
Видно от приложената на л.18 по
декларация – съгласие, подписана от ответника при сключване на процесния договор за мобилни услуги, същият е удостоверил,
че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия на дружеството –
ищец, представляващи неразделна част от договора, поради това възражението в
тази насока на процесуалния представител на ответника се явява неоснователно.
В представените по делото фактури № **********/20.07.2018г.
и фактура № **********/20.08.2018г. присъства разпечатка на начина на формиране на задълженията.
Във фактура
с № **********/20.07.2018г е посочено, че за отчетения период на потребление 17/07/2018г.-19/07/2018г. е начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 38.57 лв. /с ДДС/, от които: - За
мобилен номер 0899/941897: 28.32лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 30.99лв., 3.59лв. за 1-ва лизингова вноска, и
потребление разходвано извън месечния пакет в размер на 0.83лв./без ДДС/, от
които: 0.57лв. за Кратки текстови съобщения (SMS), и 0.26лв. за Разговори към
„Грижа за клиента". Дължимата. Сума е платима в срок 04.08.2018г.
Във фактура с № *********/20.08.2018г. е
посочено, че за отчетения период на потребление 20/07/2018г.-19/08/2018г. е
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35.47
лв./с ДДС/, от които: За мобилен номер 0899/941897: 25.82лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал 30.99лв., и 3.59лв. за 2-ра
лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 04.09.2018г.
С Кредитно известие №**********/20.09.2018г.
е сторнирана сумата в размер на 10.00лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е и дължимата се лизингова вноска в размер на 3.59лв., и е отразен
незаплатения баланс в размер на 74.04лв., за предходните два отчетни периода, като
е посочено задължение за плащане в размер на 67.63лв.
С фактура
№**********/20.10.2018г. е начислена суми в размер: 75.39 лв., за незаплатени вноска
за лизинг по договор за лизинг от дата 17.07.2018г.
След внимателен прочит на процесните фактури и кредитни известия, ведно с приложените
по делото договори, се установя, че в действителност претендираните
суми от ищцовото дружество са дължими и правилно изчислени.
Ответникът от своя страна не успя да
докаже в производството, че е изпълнил своето задължение, а именно да заплати в
полза на ищцовото дружество дължимите суми по
сключените помежду им Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг.
Предвид гореизложеното исковете се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 710,00 лв., сбор от дължимите разноски за исковото производство и разноски за
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.М.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, сумата от общо 143,02 лева (сто четиридесет и три лева и две стотинки), от които 67,63 лв. - представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер *** за периода от 20.06.2018г. до 19.08.2018г. и сумата от 75.39 лева, представляваща незаплетени лизингови вноски по договор за
лизинг от 17.07.2018г. за абонаментен номер +359*********, за мобилен апарат ***, за отчетен период
11.2018г.-06.2020г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 5298/2020г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА А.М.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, сторените в производството разноски в размер от 710,00
лв., разноски за исковото
производство и разноски за заповедното производство, съобразно размера на
уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: